Разговор с Жаклин Вагенщайн, създателка на кино-литературния фестивал, който ще се проведе между 10 октомври и 3 ноември 2025 г. в София, Пловдив, Бургас, Велико Търново, Габрово, Варна и Стара Загора
Как се стигна до формулата на „Синелибри“? Наистина ли не подозирахте, че няма друг фестивал, свързващ киното и литературата по този начин?
Както всички хубави неща, стана напълно случайно. От друга страна, и някак съвсем естествено поради факта, че тази връзка е органична, винаги е била част от нашата дейност като издатели, както и заради връзката на семейството ми с киното и литературата. Трябваше да отбележим 25-ата годишнина от създаването на издателство „Колибри“ – сега е 35-ата годишнина на „Колибри“ и 11-ата годишнина на „Синелибри“ – и решихме да е с нещо по-различно, да покажем 14 филма, заснети по литературни първоизточници.
А има ли противопоставяне между книгите и филмите? В зората на киното литературата е била всемогъща, а то не е било смятано за изкуство. Днес визуалното господства.
Като изкуства безспорно са равностойни. Киното, поради спецификата си, изисква обаче много по-големи инвестиции и много по-големи средства, които се завъртат в икономиките на съответните държави. Но книгите не са изтласкани на заден план, доколкото ми е известно книжната индустрия е една от най-големите в световен мащаб след гейминг индустрията.
Има ли случаи, когато първо показвате някой филм на „Синелибри“, а после публикувате неговата литературна основа?
Да, динамиката наистина се променя. Понякога избираме филми, които са последвани, а не предшествани от книга. Понякога взаимовръзката произтича от реалния живот: в настоящото издание на „Синелибри“ показваме изключително интересния игрален филм „Мама и чудото на живота“ с участието на Силви Вартан. Това е истинска история – за момче, родено с недъг, което успява да го преодолее благодарение на музиката на Силви Вартан. Години по-късно този млад мъж става неин адвокат. Докато работят заедно, той не ѝ споделя колко важна е била тя за него, докато един ден майка му не го насърчава да напише книга за живота си. Така адвокатът Ролан Перес създава книга, която впоследствие е екранизирана от Кен Скот. Именно този филм сега ще бъде представен в България от самия Ролан Перес и Силви Вартан.
Ето и още един пример от тази година – известният шведски актьор, сценарист и писател Юнас Карлсон ще представи своята книга „Дъждовният човек“ и филма си „Стокхолмски истории“, които, макар и без сюжетна връзка, носят присъствието на автора си. Наред с това организираме и чисто литературни събития – продуцентът Майк Дауни ще представи книгата си „История в черно“.
Кое е голямото предизвикателство, когато две изкуства се огледат едно в друго? Колко възможно е да се екранизира реално Марсел Пруст или да се напише повест по някоя чисто визуална кинотворба?
Точно при Пруст ще е може би най-трудно да цитираме добри примери. Филмът на Фолкер Шльондорф „Една любов на Суан“ е много хубав, но е далеч от Пруст. Произведението на Пруст е обемно, със сложни повествователни линии и наситен, разточителен изказ, които трудно могат да намерят място във филм. Друг роман, който много трудно се поддава на екранизация, е „Чужденецът“ на Албер Камю. Защото най-важното в този роман е философската дълбочина и послание, психологията на героя, мотивацията или липсата на такава, които занимават неговото съзнание. Вътрешният свят на героя е най-сложен за пресъздаване на екран. А ето че филмът на Озон по „Чужденецът“ е забележителен и успява да предаде усещането, което съм имала, докато четях книгата. Приятно изненадана съм от огромния интерес на българската публика към Камю. Явно „Чужденецът“ е много позната и обичана книга в България. Вярвам, че ще оценят филма, той е истински великолепен!
Друг много хубав пример за подобно взаимодействие е „Франц“ на Агнешка Холанд, който въпреки че на места е буквалистичен, предава автентично кафкианско усещане. Впрочем Кафка също е от авторите, твърде трудни за екранизация. В случая обаче говорим за биографичен филм.
За втори път организирате професионален форум BOB (Based-on-Books), каква е нуждата от него?
Връзката между киното и литературата като индустрии е много сериозна в световен аспект. Редица фестивали провеждат пичинг форуми, например в Кан издатели представят пред продуценти най-важните си произведения за годината, които смятат, че могат да бъдат екранизирани. В нашия случай обединяваме няколко неща – дискусии, които разискват важните теми на деня, дават информация на хора, които са встрани от една от двете индустрии, или на учащи се. Тази година имаме и уъркшоп по актьорско майсторство – на известния британски актьор Майкъл Маккел, посветен на трудностите при превръщането на персонаж от страницата в екранен образ. Журналистът от престижното издание Cineuropa Давиде Абатешиани ще даде съвети как да насочим прожекторите към нашия филм. Гостува известната костюмна дизайнерка Даниела Чанчо, авторка на костюмите на „Великата красота“ на Паоло Сорентино.
Жаклин Вагенщайн е българска издателка, създателка на фестивала „Синелибри“, започнал през 2015 г. Завършва висшето си образование в Париж, където защитава докторат по европеистика. Ръководи издателство „Колибри“. Кавалер на ордена на изкуствата и културата на Република Франция.
Цялото интервю с Жаклин Вагенщайн четете в ноемврийския брой на сп. „Култура“.
