Между 18 и 20 март в Бургас се осъществи форум „Юлия Огнянова“. Събитието се случва за първи път и е инициатива на Държавния куклен театър в Бургас. Идеята е на директора на театъра Петър Тодоров, който е ученик на Юлия и нейното човешко присъствие е оказало силно влияние не само в професионалния, но и в личния му път. Името на Юлия Огнянова е познато в театралната ни история, продължава да се изрича, когато става въпрос за свобода на творческия дух, все още се разказват епизоди от нейната съпротива срещу властта и как пораженията не успяват да ѝ отнемат непоклатимата любов към живота. Именно такава е мисията на този форум – да продължи разказа за един несломим пред никаква диктатура творчески феномен. И около центъра на този разказ да подбуди други важни разговори за взаимната ни отговорност и смелост в изграждането на театралната ни география.
В това първо издание основна тема бе „Кукленият режисьор като визионер“, която бе разгледана на конференция с водещи Ерик Де Сария и Майя Праматарова. Тя бе подкрепена от кратка, но силна и категорична програма – среща с последователите на Филип Жанти и представление, уъркшоп, представяне на филма „Сизифовци“ на Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова. Наред с отличната организация и логистика, събитието се проведе и в дружелюбна творческа атмосфера – актьори, режисьори, професори, драматурзи, театроведи, журналисти се срещнаха за три дена във ветровития Бургас, за да обсъдят темите и проблемите, които ги вълнуват. И още по-важно – обсъждайки, да раждат нови идеи и посоки как заедно да провокират действие с цел промяна. Тъй като общото ми въодушевление и емоция от форума са все още хаотични и разнопосочни, ще споделя впечатления по реда на случващото се.
Първият ден, 18 март, сряда, ни посрещна с бурно море. Сякаш блъскането на вълните в пясъка предугаждаше особената среща между миналото на Бургас и днешните му творчески съновидения. Имайки време да се зарее в поетична пауза, гостът на форума очаква първото събитие – спектакъла на компания „Мотс Дьо Тет“, Франция, която продължава театралната практика на Филип Жанти. За онези, които не са чували за него – Филип Жанти (род. 1938 г.) е френски режисьор и кукловод, определян като един от „пионерите“ на съвременния визуален театър. Започва творческия си път през 60-те, като голямо въздействие върху театралните му търсения оказват пътешествията, които прави. През 70-те създава собствена трупа и развива театрален език, който съчетава кукли, движение, танц, сценични илюзии (фокуси), поезия, кабаре. Театърът му е определян като Objective theatre (Театър на обекта), който през 60-те и 70-те години се развива бурно в отделни театрални общности в Европа, докато тук все още е смятан за нещо недостатъчно, не-театър, авангардно или дори безсмислено за масовата публика. И така, любопитството в залата на кукления театър се пренесе и на сцената – асистент на Ерик бе Милена Миланова, която живее в Париж, където търси алтернатива за живота си на куклена актриса. Изумена останах от това тихо, категорично и нежно партньорство. Скоро не бях присъствала на такова съзаклятничество в името на една театрална реалност, на пръв поглед твърде необяснима, абстрактна и условна. Милена озвучава на живо действията на Ерик, като приканва публиката да бъде съучастник в раждането на всеки герой, тема, емоция като мигновен импулс за споделяне на чувство, привидение, сън. Удоволствие е човек да се довери на този различен спектакъл и да остави настрана натрупванията, които е получил оттук-оттам. Да се отпусне в идеята, че думите не са наратив и сюжет, че героите са налудничави, но искрени, че темата може да е ясна, без да бъде илюстрирана и обяснена, че сценография, материал и актьор могат да съществуват в една особена динамика, без граница помежду им. В този смисъл „Вкус на хилядолистно тесто“ припомни на зрителя, че към театъра е добре да се подхожда с любопитство, дори там, където си мислиш, че познаваш и разбираш. Че можеш да присъстваш на място, на което разказът се чувства, а не показва.
Съвсем логичен и плавен е мостът от това представление към Международната театрална конференция „Кукленият режисьор като визионер“. Тя се проведе на 19 март в конферентната зала на хотел „Марина“ и продължи почти цял ден. В първата част лектор беше Ерик Де Сария, който разказа за живота и творчеството на Филип Жанти, за начина му на работа, сподели ни няколко видеа от първите му спектакли, както и с готовност посрещна въпроси от аудиторията. Останах леко смутена от неуважението, което проявиха някои колеги, които коментираха и обсъждаха това, което представя Ерик. Разбира се, не е задължително да бъде проявен интерес, но поне професионална етика няма да ни е излишна. На втората част лектор бе Майя Праматарова, която създаде изключително лека и приятелска атмосфера, непретенциозна и с много точни въпроси. Катя Петрова, Лео Капон, Петър Тодоров, професорите Румен Рачев и Слави Маленов споделиха мисли и истории, а разговорът се оживи най-вече около темата за свободата и възможностите на кукления режисьор да твори извън рамката.
Този ден завърши емоционално с филма „Сизифовци“, който някак навреме ни накара да се запитаме кои сме ние днес в театъра и променяме ли го, или само присъстваме глухо. Като ненатрапчив, но решителен вик срещу прозявката на инерцията и всеобщата ни хипноза от кокетство и суета. А на 20 март, последен ден, гостите на форума, имаха възможността да посетят лабораторията „Театър на предмета“, която Ерик Де Сария проведе с актьорите от Държавния куклен театър в Бургас. Финал, който по-скоро отваря и разширява белите ни дробове и ни позволява поне за малко да съзерцаваме, а не да бързаме да мислим.
