Германският музей за изкуство Волфсбург откри мащабна изложба на американския художник.
Неслучайно тъкмо в Европа при голям медиен интерес се представя най-голямата ретроспектива на една от живите легенди на американската живопис. Роденият през 1936 г. в Малдън, Масачузетс, Франк Стела е сред най-влиятелни американски художници. През 1960 г., две години след пристигането си в Ню Йорк, предизвиква за пръв път интереса на публиката в Музея за модерно изкуство със своята Черна живопис. Оттогава неговото име се споменава наред със следвоенни величини в изкуството като Джаспар Джонс, Барнет Нюман, Елсуърт Кели, Франц Клайн.
Във Волфсбург са показани 63 големоформатни платна от всички етапи на творчеството му и около 80 произведения от хартия, сред тях са ключови творби на работещия в серии Стела (Black Paintings, Damascus Gate, Irregular Polygon, Etymology (Q-10), The Broken Jug и др.). Изложбата включва произведения от Музея в Базел, Центъра Помпиду, Стеделик в Амстердам, Тейт Модърн в Лондон, допълнена от работи, притежание на Франк Стела, съхранявани в огромното му ателие в Нюбърг.
76-годишният художник – приветлив и непретенциозен, присъства на откриването. Медиите отбелязват, че очевидно собственият му статус в историята на изкуството не го вълнува, той на практика демонстрира как големият художник успява да се измъкне от клишето на собствената си легенда. Когато го питат за чувствата му по повод на изложбата, казва, че старите произведения отдавна не го интересуват, защото с изкуството е като с децата, на които след време трябва да дадем свобода.
Изложбата не е застинала в хронологията си експозиция, тя е отворена ситуация, в която скоковете от старото към новото дават шанс за реакции и за диалог между цветове, форми и пространство. Стела винаги се е стремил да разположи живописта си в пространството, да я откъсне от традиционния формат на европейската картина и да я превърне в динамична форма.
Както сам пише: „Естествено, моите работи са неподвижни, в смисъл, че са статични. От друга страна, наистина е вярно, че те трябва да притежават убедителна виталност, да придават чувство за движение. Може би се движат вътре в своето собствено пространство. Но има и друг начин да мислим за този вид движение – когато повърхностите притежават повече от едно измерение…”
Стела показва как един художник може да се изскубне от хватката на историята на изкуството, за да остане в движение (сп.„Арт”). Въпреки че през 60-те години той подарява на минимализма духовития израз What you see is what you see (заглавие на негово произведение – под повърхността няма нищо, опит да се разомагьоса живописта), голяма част от творчеството му след Черната живопис представлява освобождаване от минимализма. Много от представителите на американския минимализъм изпитват влиянието на европейския модернизъм и преди всичко на руските конструктивисти. Стела обаче изминава съвсем различен път. За голяма изненада на критиката страстният любител на състезателни автомобили започва да прави все по-мащабни и барокови релефи. Със своенравното си обръщане „от минимализъм към максимализъм” той се превръща в един от водещите автори на ХХ век. В исторически и формален план прокарва мост между епохата на монохромната живопис на 50-те и абстракционизма на XXI век, по парадоксален начин едновременно завърша и обновява абстракционизма. Неговата живопис, която се превръща в скулптура, пространство и архитектура, напомня за традицията на Владимир Татлин и Ел Лисицки. Безспорно е и влиянието на Стела върху по-младите художници, които се занимават с модернистичното наследство, като Сара Морис, Франц Акерман, Анселм Рейле, Томас Шайбиц.
Франк Стела, едновременно артист и мислител, непрекъснато обновява техническите си средства, той е един от първите художници, които проектират произведенията си на компютър през 80-те. Тези визионерски търсения се отразяват и в архитектурните му проекти, които събират живописта и скулптурата в големи триизмерни пространства.
Целта на изложбата не е просто представяне на едно мащабно творчество, а неговото вписване в историята, показ на значението му на мост към XXI век, пишат организаторите. Затова въпросите за ролята на орнамента са осветени и от друга гледна точка: на горния етаж на музея е подредена изложба графики от XV до XVII век, орнаментите от Дюрер до Пиранези.
