Начало Галерия Фюжън и живопис
Галерия

Фюжън и живопис

Румен Серафимов
17.02.2023
3047
Димитър Трайчев, Паритет 1, 1989, акрил, пастел, хартия

Ретроспективната изложба на Мария Зафиркова и Димитър Трайчев продължава до 28 февруари в Градската художествена галерия във Варна. Куратор е Румен Серафимов

НЕОБИКНОВЕНИЯТ ФЮЖЪН НА ДИМИТЪР ТРАЙЧЕВ

През 1971 г. Димитър Трайчев завършва Националната художествена гимназия в София и иска да продължи образованието си в Прага, където ще следва неговата любима Мария Зафиркова. Още в гимназията те разбират, че са един за друг, и този житейски и творчески тандем продължава до днес. Но съдбата решава друго и Трайчев се озовава в специалност „Пространствен дизайн“ на Строгановското висше художествено-промишлено училище в Москва. През 1977 г. той е вече във варненската артистична общност, която по това време е особено силна и модерно мислеща. Заедно с Мария те устройват ателието си първоначално сред така наречените „Гаражисти“, а две години по-късно в легендарната художническа колония в някогашната фабрика „Вулкан“. Творците от нея, сред които са Ванко Урумов, Стоимен Стоилов, Милко Божков, Георги Лечев и много други, внасят в българското изкуство нова пластическа култура, различна от нормите на социалистическия реализъм, наложен от тогавашната тоталитарна система.

Творчеството му като графичен дизайнер, което започва още тогава, е огромно и неизбродно – стотици плакати в сферата на театъра, операта, музиката, джаза, оформления на книги и каталози, дизайн на TV предавания, сайтове, електронни издания, интериорни и сценични пространства, на изложби, фестивали и биеналета. Той е автор на графичните концепции на престижните фестивали „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“, „Август в изкуството“, „Европейски музикален фестивал“ и др. Оригиналността на визуалните идеи, ясната знаковост и яркото образно внушение, високата шрифтова култура и безупречният вкус много бързо превръщат Трайчев във водеща фигура и изключителен авторитет в тази сфера, и то на национално равнище. През 1991 г. той създава Сталкер график дизайн студио, което се превръща в уважаван и търсен естетически „законодател“, в образователен център за млади и талантливи дизайнери, в инициатор на изложби и награди (Сталкер и приятели, Неохраняема зона). Красноречиво признание за нивото му на графичен дизайнер е ангажирането му от лондонската фирма KRM да оформи обложките на 7 компакт диска от световни музиканти, сред които са Джордж Бенсън, Ал Джеро, Пърси Следж и др.

Ретроспективната изложба във Варненската галерия обаче се фокусира върху творчеството му като създател на живопис, графика, рисунка и концептуални инсталации. Представените работи безусловно опровергават често повтаряното от самия Трайчев твърдение, че той е преди всичко графичен дизайнер. Разбира се, чудесно структурираната видеопанорама представя най-значимото от цялото му творчество – много плакати и книги, живопис, рисунки, графики и инсталации, които не могат да бъдат събрани и изложени на живо.

Първите негови живописни картини са от 1977 г. – „Батак“ 1, „Батак“ 2, „Портрет на Мария“ – и те показват особена твърдост, категорична композиционна структура, ясни и грижливо подредени форми в картинното поле. Очевидно усвоените принципи от графичния дизайн се отразяват силно в тези първи творби. Само след една година, в диагонално разположената седнала фигура на Мария, Трайчев смекчава живописната форма и преодолява първоначалната плакатна твърдост и линеарност. Тази стилова промяна се установява и в работите му от началото на 80-те години – в поредица портретни изображения на Мария, на режисьора Станчо Станчев, на самия него. В два свои автопортрета от 1981 и 1982 г. художникът използва дефокусирана фотография, при което границите на лицето са силно размити и разместени – ефект, който кара изкуствоведите да говорят за „Бейкъново“ влияние. А всъщност причината е фотографията, която Трайчев обича и често използва в своите по-късни концептуални творби.

От онези ранни години откривам неочаквани и чудесни работи. Например един прекрасен, чист и лаконичен натюрморт (от типа „Ванитас“) с конски череп и тромпет от 1982 г. или катастрофиралата и смачкана жълта кола от 1980 г., която 20 години по-късно ще се появи в една изключителна концептуална творба за „катастрофата“, съставена от живопис, фотография, рентгенова снимка, медицински документи и видеофилм.

В картината „Петък – пазарен ден“ от 1984 г. се появяват „реди мейд“ елементи като автомобилен номер, при това държавен, и преплетено на кръст въже, пробиващо платното. За онези времена това е доста смело, социално-критично и съвременно изразяване.

Във втората половина на 80-те години Димитър Трайчев се занимава активно и с графика. Впечатляваща е поредицата от сериграфии в абстрактно-конструктивистичен стил с интензивни и звучни цветове – „Процес“ 1,2,3 от 1987 г. Тогава е създаден и известният цикъл голямоформатни сериграфии, наречен „Без свидетели“ (заглавие на филм от Никита Михалков), в който той композира и съпоставя вертикално и праволинейно геометризирани зони и структури в доминираща сиво-черна тоналност с жълти акценти. Те са внушителна алюзия за грамадни и могъщи сгради, враждебни на хуманната душевност, предизвикващи драматични социокултурни и екзистенциални интерпретации.

Тогава се появяват и изразителните му рисунки с темпера, акрил, туш и пастели – абстрактни, свободни, импулсивни („Паритет“ 1,2 от 1989 г.). В тях също се очертават триъгълни и правоъгълни линеарни форми, насищащи пространството с енергия, движение и интензивна хроматичност. Бях свидетел как през 1994 г., в една голяма изложба в Шафхаузен, Швейцария, бяха откупени три от четирите голямоформатни рисунки на Трайчев, направени върху нарочно измачкана хартия. Зрителите бяха привлечени и респектирани от професионалното равнище, естетическото качество и артистичната свобода в тях.

През 90-те години в рисунките, живописните картини и графиките му често се появяват едро изписани думи – FIRE, EXTENSION, EXIT, NO EXIT, STELA, DRIVE, RECYCLE BIN и пр. – които силно концептуализират абстрактните изображения. През 1994 г. Трайчев рисува цветните си композиции върху три разгънати кашона и създава много сетивни като материя и пространствени като експониране съвременни творби. Две от тях са в колекцията на СГХГ – „Пътят на циана“ и „91 стъпки на прехода“.

След 2000 г. Димитър Трайчев прави по-мащабни концептуални инсталации, с които участва много успешно в изданията на фестивала за визуални изкуства „Август в изкуството“ – „20 години, 20 минути“, 2000 г., „Гаражна история“, 2004 г., Dream, 2006 г., Given up (съвместно с Мария Зафиркова), 2008 г. В тях той комбинира живопис, фотография, видео, обекти, ready-made, дори звукови и музикални елементи. Въображението му е неудържимо. Той интерпретира художествено и концептуално дори личните си здравословни премеждия и страдания – катастрофи, падане при планински туризъм, счупване на части от тялото му и пр. Това е достойно за адмирации, крайно артистично, интелектуално-иронично отношение към собствената му телесност и уязвима човешка природа.

В последните години Димитър Трайчев създава и особени дигитални картини, предимно пейзажи, в които стилизира и синтезира природните форми до естетични цветни композиции, стигащи почти до абстрактност. Те не скриват искреното му удоволствие от играта с формите и цвета и от безкрайните възможности на дигиталните средства, където Трайчев е абсолютно в свои води.

Една от най-новите му творби е Lorem Ipsum, представена в художествения форум на Варненската галерия „Изкуството като противодействие“ през 2022 г. Представлява два големи дигитални принта, в които художникът използва мотива с молитвено събраните ръце от Дюрер, като ги облича в медицински ръкавици и после ги разтопява във вибрацията на електронните пиксели. Една изразителна концептуална работа за изместването и заместването на класическите образи и съдържания, които са преобразени и погълнати от могъщите дигитални технологии.

В цялото му богато творчество, във всички различни сфери на визуалното изразяване, които той практикува, се откроява един търсен и предпочитан от него принцип – яснотата. Той я въплътява в премислените и внимателно структурирани композиции, в пиетета си към центричност, която се открива дори и в абстрактните му творби, където важни форми и елементи са разположени вертикално или хоризонтално в центъра на изобразителното поле.

Представата за личността на Димитър Трайчев не би била пълна, ако не се спомене музиката, която е нещо специално и определящо в неговия живот. Трайчев е дълбок и страстен познавач на съвременната музика и особено на джаза. Той дори е инициатор на множество концерти, ментор е на джазформации като някогашната прекрасна група „Монтуно“. Ще разпознаем страстта към музиката в силното и темпераментно чувство, в ритмиката, изпълващи творбите му. Ще усетим богатия звук в колоритните му хармонии. Бих казал, че той е забележителен фюжън артист, който умее да смесва, да комбинира и да импровизира визуалните тонове в изкуството си. Към всичко това бих прибавили и стъписващата му културна ерудиция, сериозните му познания в историята на изкуството, на руския и европейския авангард както и в сферата на съвременното световно изкуство. Трайчев говори и пише текстове в завладяващ, силно експресивен маниер. Тези способности безусловно му помагат да разгърне разностранната си дарба по един съвременен, но пределно умен и висококултурен начин. Помагат му да интерпретира света интелигентно, оригинално, нестандартно, провокативно и мъдро. Ретроспективната му изложба във Варненската галерия е мащабна и великолепна рефлексия на неговите артистични и личностни достойнства.

Мария Зафиркова, Пейзаж 2, 2003, памучни платове

БЕЗМЕРНАТА ДАРБА НА МАРИЯ ЗАФИРКОВА

След Националната художествена гимназия в София, където среща досегашния си житейски и творчески партньор и съпруг Димитър Трайчев, Мария Зафиркова успява да стигне до Прага, където през 1978 г. завършва специалност „Художествено стъкло“ във Висшето художествено-промишлено училище. Независимо че Прага тогава е в рамките на тоталитарната комунистическа система, от която през 1968 г. не успява да се отскубне в доблестната и трагична Пражка пролет, градът носи следите от великото си културно минало. Духът му на някогашен блестящ европейски център не е помръкнал напълно и може да предложи възможности на едно будно и талантливо съзнание да преодолее провинциалния манталитет. Мария Зафиркова не пропуска щастливия шанс да култивира дарбата и светогледа си. От 1978 г. заедно с Димитър Трайчев тя става част от варненската артистична общност, която в онзи период има силна роля в новаторските художествени процеси у нас. Тя започва творческия си път в стимулиращата атмосфера на ателийния център „Вулкан“.

Ранните ѝ картини, представени в ретроспективната изложба, са фигуративни и показват свободен и овладян живописен маниер, лекота и прозрачност в изграждането на формата. Доста от тях изобразяват самата нея в пространството на новото ѝ ателие във „Вулкан“ („Новото ателие“, 1979, „Преди 10 години“, 1979, „Лято“, 1981). Още тези работи откриват нейния впечатляващ талант на безупречен, блестящ рисувач. С него тя постига дълбок и изразителен характер на портретираните, вдъхва им душевен живот и автентичност („Песен“, 1983). Интересна е историята на един изключителен портрет на Людмила Живкова от 1981 г. При нейната смърт някой от варненските художници трябва да направи за много кратко време неин портрет, необходим за местен траурен ритуал. Зафиркова го създава буквално за няколко часа и това е най-качественият портрет на тази личност на фона на многото раболепни, лъскави и патетични нейни изображения. Вниманието е отдадено на лицето, фигурата е безплътна и разтопена, а една тънка червена линия, която Мария прави в последния момент пред слисаните погледи на партийните функционери, пресича тялото, дава звук и смисъл на картината. С това свое умение тя създава доста портретни образи – на Пенчо Славейков, на Майлс Дейвис, на джаз „диви“ като Ела Фицджералд, Сара Вон, Били Холидей, Нина Симон и др. Брилянтното ѝ рисуване не е сухо и академично, а е изпълнено със свободен и чувствен жест, с виртуозна сигурност и прецизност.

През 1984 г. Зафиркова създава изключителна творба с много съвременно и новаторско внушение за онзи период. „Отражение в полунощ“ е голямоформатна картина, съставена от четири платна. Тя е в драматична синьо-черна тоналност, почти абстрактна, само силуетът на ръка е в центъра като зов на самота и отчаяние. Най-интересният, концептуално осмислен елемент, е липсващото платно в долната дясна част, което въздейства с „празнотата“ си и предизвиква сериозни екзистенциални размисли за тогавашната социокултурна ситуация, но и в по-универсален контекст.

От 90-те години започва абстрактният период в изкуството на Мария Зафиркова – в живописта, рисунката и графиката. Появяват се големи серии от картини в обичания от нея, труден квадратен формат. В тях се изявява афинитетът ѝ към черното, което доминира в картинната среда, но е озвучено от интензивни цветни петна. Понякога в абстракциите са вградени цифри или думи. В немалко от работите е създадена сетивна, релефна повърхност от колажирани текстилни или хартиени фрагменти („Колаж с джинси“, 1998). В една голяма и престижна изложба в Дордрехт, Нидерландия, през 1999 г. Мария се представи много впечатляващо с шест такива колажирани, черни картини, подредени като голяма съставна творба. Подобна съставност от множество абстрактни платна е често използван от нея начин на експониране, който се вижда и в ретроспективната изложба.

От 2000 г. нататък Зафиркова създава голямоформатни композиции от текстилни материи – от платове или черги. Те са абстрактно-геометрични, уравновесени, спокойни и силно сетивни с материалността си. През 2003 г. я поканих с три такива работи („Пейзаж“ 1,2,3) в експозицията ми, наречена „Живопис и материи“, в голямата изложба на СБХ „10×5×3“. Заедно със Свилен Блажев, Йордан Парушев, Даниела Ляхова и Атанас Хранов, Мария Зафиркова се радваше на силен интерес и висока естетическа оценка. Представянето ѝ във фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“ е било винаги изключително качествено с мащабни концептуални творби и инсталации. Имаше живопис върху големи кръгообразни картонени плоскости, които са мобилни и променят конфигурацията си („Колело“, 2000). Имаше цветни отпечатъци, направени лично от нея с гумите на кола върху дълги 10-метрови ленти хартия („Първи стъпки“, 2004). Имаше инсталация с бели дантелени пердета и жълти думи върху тях (Second Hand – Secret Life, 2009); инсталация от памучни обекти (The Black See Blue, 2010); инсталация от големи черни полиетиленови платна с оранжеви думи и черни очила, посветена на Стиви Уондър (Black Magic, 2014) и още много. В тях е очевидно влечението и пристрастието ѝ към материите и тяхната веществена сетивност, към концептуалното изразяване чрез обекти и думи, към нестандартния и съвременния визуален език, към яснотата, минимализма и чистотата на формата, към интелектуалния, но и дълбоко поетичен характер на темите и образите ѝ. Към всичко това се прибавя безупречен вкус и безкомпромисна взискателност. Мария дълго и внимателно обмисля творбите си, но в изпълнението им е бърза, емоционална и напълно освободена. При съпруга ѝ Димитър Трайчев сякаш е обратното – той е бурен темперамент, търсач на провокативни и радикални идеи, които му хрумват бързо, но в тяхното визуално превъплъщение той продължително влага рационалност, логика и систематичност.

Музиката, също както при Трайчев, е важен фактор в изкуството на Мария Зафиркова. Познанията и вкусът ѝ в тази област са забележителни – тя има пристрастие към великия Майлс Дейвис, на когото посвещава свои творби – живописната картина „Син тромпет“ от 1984 г. и сериграфиите „Около полунощ“ от 1987 г. Склонността ѝ към включване на черни живописни зони в картините си, към изграждане на тъмна, драматична визуална среда може би има подсъзнателни връзки и инспирации от дълбоката, енигматична, мистично-пространствена звучност на неговите фюжън композиции. Но тя боготвори и познава изцяло музиката на гениалния Стиви Уондър, чиято богата и страстна мелодика и ритмика прозвучават в ярките ѝ цветни акценти, в сложните и експресивни импровизации на прекрасните ѝ абстрактни рисунки (Цикъл ХХХ, 2003). И ако отново направя опит за съпоставка, Трайчев със своята визуална категоричност и експлозивност е по-близък до звуковата стихия на Уедър Рипорт, до покоряващия джаз-фънк на Джордж Дюк и Стенли Кларк. Музиката и джаза имат съществена роля в изкуството на двамата артисти, в отношението им към формата и цвета, към ритъма и композицията.

Ретроспективната изложба във Варненската галерия представи по-цялостен образ на Мария Зафиркова в богатия диапазон от визуални сфери, които тя практикува и владее като художник с огромни пластически способности и безмерна дарба, поставящи я сред най-доказаните съвременни български творци.

Румен Серафимов
17.02.2023