Начало Идеи Актуално Халифатът – мечтата на Ал Кайда
Актуално

Халифатът – мечтата на Ал Кайда

1541

Ислямският халифат е мечтата на Ал Кайда, на „Мюсюлмански братя“ и „Ислямската държава в Ирак и Леванта“. Никога не сме си представяли, че това може да стане реалност, но ето, че то се случва и трябва да търсим причините не само в Ирак, а в целия ислямски свят.

Какво се случва в Ирак, каква е тази странна „държава в Ирак и Леванта“, как стана така, че десетилетие след войната за демократизиране на страната там се появи халифат?

Организацията „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ е основана в Ирак – става дума за хора, които са трето поколение Ал Кайда. Те са последователи на йорданеца Абу Мусаб ал Заркауи, който бе убит в Ирак от американската армия и към когото се присъединиха много иракчани – най-вече от сунитската общност, офицери и войници от армията на Саддам Хюсеин, които бяха маргинализирани в резултат на събитията. В началото на американската операция и след падането на режима на Саддам Хюсеин сунитската общност зае отрицателна позиция и отказа да участва в политическия процес. Тя отказа да участва в изграждането на един нов и демократичен Ирак и това беше голяма грешка. Сунитите смятаха, че операцията е опит за отстраняване на тяхната общност от управлението на страната и ще доведе до взимането на властта от шиитите. И това е така, защото във всяка демократична държава мнозинството е представено по-широко в парламента и останалите институции.

Грешката на американците пък бе в това, че не положиха достатъчно усилия да убедят сунитите да участват в процеса на демократизиране на страната, да ги убедят, че свалянето на режима на Саддам Хюсеин не означава изтласкване на сунитите от политическия живот на страната. Това всъщност е един от факторите за появата на организацията „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. Нейната доктрина включва борба за премахване на неверниците, като в този случай неверници са не християните, а шиитите. Така се върнахме с 1500 години назад към споровете за наследяване на пророка Мохамед след неговата смърт. Тези исторически факти имат всъщност политическо, а не религиозно значение, тъй като става дума единствено за властта. Противоречията между сунити и шиити започнаха да се изострят отново след появата на Иран като ислямска държава. Иран се опитва да проникне в сунитските държави и да стимулира шиизма, като за целта използва не само религиозни и културни инструменти, а и различни добре въоръжени и финансирани групи. Пример за това е „Хизбула“ в Ливан – една организация, която е държава в държавата. За Иран тези групи, които бяха създадени в Ирак, в Йемен, в Бахрейн, в Саудитска Арабия – навсякъде, където има шиити, са като пета колона, която може да бъде използвана без да се налага директна намеса. Просто инструменти, които могат да изиграят определена роля.

Нека се върнем обаче към сунитите. В началото споменахте Ал Кайда, но нали хората на Саддам Хюсеин не бяха привърженици на Ал Кайда. Как се стигна до тази „държава на Ирак и Леванта“, тъй като това не е баасизмът на Саддам на сунитска почва?

Доктрината на партия БААС, която беше ръководена от Саддам, е светска, дори либерална. Трябва да кажем обаче, че по времето, когато беше в международна изолация, в икономическа и военно-политическа безизходица, самият Саддам Хюсеин се опита да привлече на своя страна ислямската улица, като върне понятието за религия в живота на иракското общество. След войната в Кувейт той започна официална кампания в тази посока. Знаете каква беше ситуацията в Ирак по това време – ембарго, лишения, хората бяха загубили надежда.

Но Осама бин Ладен мразеше Саддам и го наричаше „куче“ в комюникетата на Ал Кайда.   

Мразеше го. Той мразеше всички подобни политически системи в арабския свят и ги считаше за съюзник и инструмент на врага – на САЩ и ционизма.

И как сега това се обърна?

Първото управление на страната след идването на американците в Ирак бе сформирано по подобие на случилото се в Източна Европа след промените там. Това беше първата грешка, тъй като не бяха зачетени особеностите на ислямското арабско общество. Ирак не е Европа. Не можеш да разделиш държавата на етническа и религиозна основа. Най-напред беше създаден Временният съвет за управление на страната. Следваше се следната логика – шиитите в Ирак са 60%, значи мнозинството трябва да е на шиитите, сунитите са 20%, значи сунитите ще бъдат 20%, съответно толкова кюрди, толкова християни, тюркмени и пр. Така бе създаден Временният съвет, който наброяваше 25 души. Той работеше на ротационен принцип, като всеки един от представителите му управляваше страната в продължение на един месец. Още тогава се появи чувството за онеправданост. Сунитите си казаха: „Добре, ние управлявахме Ирак, а сега трябва да се примирим, че в този съвет шиитите имат осем души, а ние само четирима“. При това говорим за малцината представители на сунитската общност, които изобщо се съгласиха да се включат в този процес, поради което бяха наречени предатели. В този контекст религиозните водачи заеха една изцяло отрицателна позиция и реагираха негативно. Какво се случи в сунитските региони? Трябва да ви кажа, че само в Мосул има седем хиляди офицери от бившата армия на Саддам. Тези хора бяха изгонени и се оказа, че вече не играят абсолютно никаква роля. Американците заявиха, че държавата трябва да бъде разформирана по подобие на случилото се в Германия след Втората световна война. Как да бъде разформирована обаче едномилионната армия на Саддам? Какво означава да бъдат изхвърлени на улицата всички тези хора и още 350-400 хиляди от службите за сигурност, както и 150 хиляди души, които бяха ангажирани в Министерството на информацията – пропагандната машина на Саддам Хюсеин. Колко семейства остават на улицата?

Така бе създадена една 10-милионна армия, настроена срещу новата власт, срещу опитите за създаване на нов Ирак. Всички тези хора не знаеха какво да правят, те останаха без препитание, без каквато и да е роля в обществото. Освен това бе приет закон за премахване на партия БААС и започна разправа с всички, които бяха ангажирани с тази партия, а това са милиони хора. Знаете, че когато една партия е на власт, мнозина – било от страх или поради желание да ползват привилегии – се присъединяват към нея. А тази партия управлява Ирак 35 години! Колко хора са преминали през нея! Изведнъж им казват, че партията е забранена, че за тях няма никаква реализация. Така се създаде едно негативно настроение и нагласа да се работи срещу новата демократична власт. Сунитите – в западните провинции на Ирак – са най-уязвими, защото те бяха опората на Саддам Хюсеин. Те му бяха верни и той ги приобщаваше към режима. След операцията тези хора започнаха да създават въоръжени организации, които веднага намериха подкрепа както от местното население, така и отвън. Защо? В началото на американската офанзива всички арабски държави бяха навели глави от страх. Те не знаеха какво да правят, защото Буш им каза: „Първо ще създадем демокрация в Ирак, след това ще направим същото и в останалите арабски държави“. Добре, ако аз ви кажа: „Чакайте ме, идвам след два месеца, за да ви взема апартамента“, какво ще ми отговорите, ще кажете: „Добре, заповядайте, вземете го“, или ще направите всичко възможно да ми попречите. И те започнаха да му пречат – Сирия, Саудитска Арабия, Йордания, Арабските емирства – близките и далечни държави в региона, които бяха застрашени от този модел. Това са външните фактори, които осигуриха оръжие, финансова и медийна подкрепа за въоръжените организации.

Какво е характерно за групировката ИДИЛ („Ислямска държава в Ирак и Леванта“)?

За да разберем ИДИЛ, трябва да си припомним как и кога бе създадена Ал Кайда в Ирак. Вече ви казах, че когато останалите арабски държави се почустваха застрашени от случващото се в Ирак, те започнаха да пускат там муджахидини. Муджахидините намериха добър прием и подкрепа сред сунитите. Става дума за племената, които бяха близки до Саддам Хюсеин и имаха своите привилегии по негово време. Той си затваряше очите за всички безобразия на техните водачи – например контрабандата. Съществуваше една цяла олигархия, която бе свързана с режима на Саддам и бе вътре в мрежите на властта. След американската операция тя изгуби позиции, но тъй като притежава много пари, започна да осигурява подкрепа отвътре за Ал Кайда и да приобщава към организацията все повече и повече сунити в Ирак.

Ислямският халифат е мечтата на „Мюсюлмански братя“, това е основната точка в тяхната доктрина. Това е мечтата и на Ал Кайда. Никога не сме си представяли, че това може да стане реалност, но ето, че се случи и можем да търсим причините не само в Ирак, но в целия арабски свят, ако щете дори в целия ислямски свят. Когато Ал Кайда влезе в Ирак, тя беше Ал Кайда на Бин Ладен и Ал Заркауи, а не днешната ИДИЛ. Американците не знаеха как да противодействат. В края на 2006 г. генерал Дейвид Петреъс разбра, че за да унищожи Ал Кайда, трябва да спечели сунитската общност и нейните ръководители. По това време в Ирак вече бе избухнала гражданската война, след като Ал Заркауи нападна един от най-почитаните шиитски храмове в сунитския град Самара. Това беше началото на сектантския конфликт между сунити и шиити. В документи на Ал Кайда, намерени по-късно, бе записано, че целта на Бин Ладен и Ал Заркауи е да предизвикат в Ирак гражданска война на сектантска основа. Тогава ген. Петреъс отиде при сунитските племена, разговаря с техните вождове и ги помоли за помощ. Самите племена също осъзнаха, че дневният им ред се разминава с този на Ал Кайда, която се опитва да им наложи нов начин на живот. Тези хора обичат светския живот, те са религиозни, но не и фанатизирани, обичат да пият уиски, да слушат музика и пр. Когато обаче дойде Ал Кайда, тя забрани всичко. Племената започнаха да протестират и последваха страшни неща – започнаха да отвличат внуците и децата им, режеха им главите, слагаха ги в кашони за банани и им ги изпращаха. Това помогна на американците да ги привлекат по-бързо. В рамките на един месец американците успяха да организират сто хиляди доброволци от тези племена и създадоха отряди, наречени Сахуа, което ще рече възраждане. Дадоха на всеки доброволец, готов да воюва срещу Ал Кайда, по 300 долара месечно. В рамките само на три месеца изгониха Ал Кайда напълно. Така започна процесът на присъединяване на сунитската общност към каузата за изграждане на нова държава в Ирак. По-умерените представители на сунитите започнаха да работят с американците и с властта.

От осем месеца насам обаче в тези райони отново избухна бунт. Сунитите отново се разбунтуваха срещу правителството. Какви са причините за това? Знаете, че американците напуснаха Ирак през 2011 г. Те имаха уговорка с премиера Нури ал Малики да включи отрядите „Възраждане“ в иракската армия, в службите за сигурност, в различни министерства и институции. Малики обаче не изпълни уговорката и включи само 15-20% от тези хора, останалите просто изхвърли. Същевременно започна война срещу умерените представители на сунитите, които влязоха в парламента и в правителството. Като видя, че американците вече ги няма, че няма арбитър между отделните сили и сегменти в обществото, Малики започна да концентрира цялата власт в ръцете си. Той придоби голяма сила благодарение на огромните средства от 120 милиарда долара годишно от петрол, както и на подкрепата от страна на Иран и Вашингтон, където смятат, че той е единствената фигура, която може да запази целостта на Ирак.

Както ви казах, Малики започна атаки срещу лидерите на сунитите. Първо удари вицепрезидента Тарик ал Хашеми, като заяви – без да представи никакви доказателства – че той е терорист, включен в различни мрежи и отговорен за атентатите в Багдад. Хашеми избяга при кюрдите, Малики го поиска от тях, Хашеми отиде в Турция и това доведе до конфликт между Турция и Ирак. Същевременно Саудитска Арабия – като защитник на сунитската общност в света – подкрепи Хашеми.

След Хашеми Малики атакува министъра на финансите, който е един от изявените лидери на сунитите и бе много активен извън страната – в ЕС и САЩ. Иракският премиер приема всяка по-изявена фигура като заплаха за властта си, той атакува всеки, който започне да се изявява. Когато започна съставянето на правителството, имаше уговорка три от министерствата да не са ангажирани с никоя партия – министерството на отбраната, на вътрешните работи и на националната сигурност. Сунитите трябваше да посочат няколко имена, от които Малики да си избере министри за тези ведомства. Той обаче не одобри нито едно от посочените имена и взе цялата власт в ръцете си. И така стана министър-председател, министър на отбраната, министър на вътрешните работи и министър на националната сигурност. След това превзе независимите институции, сложи ръка върху Националната банка, контролира изцяло Сметната палата, отстрани представителите на Конституционния съд и ги замени със свои хора. После  изолира и маргинализира парламента – нито той, нито министрите му присъстват на парламентарния контрол. Корупцията се разшири неимоверно. Хиляди хора бяха вкарани в затворите, където условията са ужасни и не се спазват човешките права. Всички международни институции атакуват Ирак, Малики пък атакува тях и вътрешните организации, които го критикуват. Всички критично настроени журналисти бяха убити със заглушител. Държавата е в пълен разпад. Сунитите се организираха с помощ отвън. Сунитските държави – Саудитска Арабия, Кувейт, Арабските емирства, Йордания се питат какво става в Ирак, защо Иран контролира страната изцяло. Трябва да кажем, че става дума за пълен контрол – военен, икономически, културен, социално-икономически.

Не се ли оказа обаче, че в настоящия конфликт САЩ работят заедно с Иран?

Това не е вярно. Така изглежда само отвън. В дълбочина нещата са съвсем различни. В момента САЩ изпитват вина заради напускането на Ирак, атаките срещу Обама в Конгреса и Сената са много силни. Обама остави Ирак без абсолютно никакъв контрол. Не само Ирак, той остави без контрол целия Близък Изток. В момента търпи критики и заради ненамесата си в Сирия. Всичко това води до укрепването на Ал Кайда в тези страни. Когато започнаха проблемите в Сирия Абу Бакр ал-Багдади, който е ръководител на ИДИЛ, изпрати Абу Мохамад ал Джолани в Сирия да основе клон на групировката там.

Тоест движението на тези хора е не от Сирия към Ирак, а от Ирак към Сирия?

Първоначално движението бе от Ирак.

Но нали Башар Асад е също лидер на партия БААС, близък е до хората на Саддам?

Това са две враждуващи помежду си крила на една партия.

И как се разделиха сега – едните са на страната на Ал Кайда, а другите се борят срещу ислямистите?

Нещата са толкова сложни и трудно разбираеми. Сунитите в Ирак протестираха мирно в продължение на осем месеца. Те организираха шествия в провинция Анбар. Малики обеща да изпълни исканията им, но само обеща. След това изпрати армията и започна атаки срещу тях. Лидерите на тези протести бяха убити или арестувани. Там обаче не можеш да си позволиш да се държиш унизително с лидерите на племената. Те никога няма да забравят това и ще търсят отмъщение. Сега сунитите си казват: „Добре, ние се съгласихме да участваме в политическия процес, но вече шест години (Малики управлява от осем години) той ни лишава от всичко. Вкарва нашите деца в затворите като терористи. Защо да участваме в политическия процес, по-добре да постигнем целите си с оръжие в ръка“. Това доведе до връщането на Абу Бакр ал-Багдади и неговите хора отново в страната. В момента в Ирак има 40 военни съвета от бившата армия на Саддам и седем въоръжени ислямски националистически групи. Най-силна обаче е ИДИЛ, която има и мощно медийно присъствие. Тази организация е заплаха не само за Ирак, а за целия район. Появата на ИДИЛ днес прилича на някогашното появяване на талибаните и Ал Кайда. И аз питам – възможно ли е разузнавателните сили на големите държави, които следят тези процеси, да не са видели нищо, да са пропуснали това явление. От четири години целият свят говори за това, че ако не бъде решен, сирийският проблем ще се разшири и ще обхване региона. Сто пъти казаха на Обама: „Ако оставиш Сирия и допуснеш Иран, „Хизбула“ и Путин да правят каквото си поискат там, ще се стигне до разширяване на конфликта и до появата на съпротива сред сунитската общност“. Няма как сунитските държави да гледат спокойно как Иран подпомага Башар Асад и Нури ал Малики.

Каква част от територията на Ирак в момента е във властта на ИДИЛ?

Според информациите, които получавам, членовете на ИДИЛ, които са влезли в Ирак, са не повече от 1000 души. Е, нека не са 1000, нека са 3000, 4000, 5000 души. Възможно ли е 5000 души да превземат най-голямата провинция на Ирак, при това заставайки срещу една армия, изградена с милиардите долари, дадени от американците и от иракската държава за последните 11 години. Възможно ли е тези 5000 души да превземат и контролират редица градове и да настъпват към столицата Багдад? Не е възможно, ако нямат подкрепата на населението, и, разбира се, логистична подкрепа отвън. Никой не може да ме убеди, че турското разузнаване не е знаело нищо за тази групировка, че кюрдите, Саудитска Арабия и Йордания също не са знаели. Всички са знаели. Защо мълчаха? Няма как всичко това да е станало хаотично и неорганизирано. То е организирано, при това в продължение на поне 5-6 години, откакто Малики започна да действа по този начин и да дразни сунитската общност в Ирак и извън страната. Този конфликт е част от глобалния конфликт САЩ–Русия. Другият, по-локалният конфликт е между Иран и арабския свят. Саудитска Арабия твърди, че представлява сунитската общност в света. Сунитите обаче не искат да бъдат представлявани от Саудитска Арабия. Иран от друга страна претендира, че представлява шиитите в света. Шиитската общност обаче не иска да бъде представяна от Иран. И двете държави са недемократични и успяха да създадат новия сектантски конфликт в региона. Сега вече никой не може да спре този конфликт. Той ще доведе до кланета, подобни на кланетата в Европа през XV-XVI век.

ИДИЛ и всички подобни ислямски организации са антидържавни. Те не искат държави, стремят се към територии, които да управляват. Откакто започна т. нар. Арабска пролет, арабският свят преживява невиждан за последните сто години хаос. Задълбочават се социално-икономическите противоречия, задълбочават се въоръжените конфликти, които все повече придобиват сектантски религиозен характер. Сунити убиват християни, шиити убиват сунити, сунити убиват шиити, сунити и шиити убиват християни. Започва масово изселване на християните от тези региони. Всъщност този процес започна през 2006 г. и продължава досега. Християните масово бягат при кюрдите. Търсят убежище и ще започнат да идват и насам, към европейските държави. Разбира се, те са предпочитани и най-вероятно ще бъдат приети, но кой ще приеме мюсюлманите, на тях няма кой да помогне.

В контекста на този хаос се разгаря шовинистичната риторика срещу кюрдите и изобщо срещу малцинствата. Малики се възползва от тази риторика. Армията на Ирак се разпада, а премиерът вместо да търси причините за това се опитва да създаде паралелна армия, като по този начин издава смъртна присъда на съществуващата армия. Само за една седмица към въпросната паралелна армия са се присъединили 1.5 милиона доброволци – шиити. Невежи хора, изпълнени с омраза към другите – към кюрди, към християни, към сунити. В момента тече въоръжаване и милитаризация на обществото, всички са във военни униформи, както беше по времето на Саддам Хюсеин – държавници, министри, обикновени хора. Тотална милитаризация. Ако пуснете тези хора, ще потекат реки от кръв – няма да има никакво значение дали насреща им са деца, бременни жени или старци, ще започне тотална разправа. Защо? Защото Малики трябва да остане на власт.

Обама заяви, че САЩ няма да бомбардират Ирак, защото проблемите не се решават само с военни средства. Кризата се разрешава с политически средства. На Ирак му е нужно правителство на националното съгласие, в което да бъдат включени всички компоненти – политически сили, етноси, религии, включително част от хората, които се бунтуват, освен Ал Кайда и ИДИЛ. Всички обаче декларират – и кюрди, и сунити, и останалите политически сили, както и част от шиитите, които бяха съюзници на Малики в управляващата досега коалиция, – че не искат да работят с този човек. Оставането му на власт означава разпад на Ирак. Същевременно той заявява, че няма да си тръгне, защото има мнозинство в парламента. Накъде отиваме?

Казахте, че иранците работят заедно с американците. Преди няколко дни в лондонския в. „Ал Хаят“ бе публикуван протокола от състоялата се наскоро среща между Малики и американския държавен секретар Джон Кери, който заявява ясно и твърдо на иракския премиер: „Вашият начин на управление доведе до тази криза. Ирак не се нуждае от разпалване на сектантските страсти? Ирак не се нуждае от паралелни армии, нуждае се от правителство, в което да бъдат включени всички страни, и от лидер, който е приет от всички. Очевидно е, че трябва да се откажете от управлението на страната“. В същото време обаче Кери признава, че не е работа на американците да избират лидерите на Ирак. Това е проблем на иракчаните. Задачите на американците са регламентирани във военното споразумение за сигурността на страната. Кери заявява също, че САЩ ще помагат, но ще следят какво се случва в иракската армия, какви са причините за нейния разпад и каква част от американско оръжие попада в ръцете на ИДИЛ, защото в момента това оръжие се появява в Сирия. Освен това Кери казва на Малики, че САЩ не са съгласни Иран да се намесва във вътрешната политика на Ирак, че това ще доведе до усложняване на ситуацията, тъй като в такъв случай няма как да бъдат убедени сунитите вътре и извън страната да съдействат за решаването и преодоляването на тази криза. От своя страна Малики заявява: „Иранците са наши приятели и ни помагат“. На което Кери отвръща: „Ако Иран продължи да се намесва, ние имаме други решения“.

Очевидно сега Обама изпраща тези триста съветници във връзка с разпада на иракската армия под натиска на Конгреса. Та нали САЩ похарчиха парите на американските данъкоплатци, за да създадат тази армия. Освен това те са застрашени, както е застрашена и Европа, тъй като в момента ИДИЛ изгражда нова държава и премахва съществуващите граници. Тази групировка руши границите, прокарани по споразумението Сайкс-Пико за Близкия Изток, подписано между Великобритания и Франция след Първата световна война. ИДИЛ вече премахна границите между Ирак и Сирия и обяви създаването на ислямски халифат. Тя иска да изгради държава в Ирак и Сирия, като третата й цел са Йордания и Ливан, които в момента са силно застрашени. Целта на ИДИЛ е създаването на ислямски халифат на територия, богата на петрол. В момента находищата на петрол в Сирия са под контрола на ИДИЛ. Групировката продава петрола, който произвежда, на Башар Асад и на Турция. В Ирак ИДИЛ все още не е завзела нито едно находище, бе превзета само рафинерията в град Байджи, но е спорно доколко я контролира, тъй като иракската армия проведе контраофанзивна операция. Иракските находища на петрол са в южната част на страната – около 70% от петрола е в Басра. Южната част пък се управлява от шиитите и правителството. Другите 17 % са в Киркук, който е под контрола на кюрдите. Засега ИДИЛ не закача кюрдите.

Говорим за една силна организация, която не бива да бъде подценявана. В териториите, които контролира, ИДИЛ въведе ислямската съдебна система. Режат ръката на всеки, който краде. Затварят всички магазини и супермаркети, които продават некачествени стоки, и наказват собствениците. Конфискуват лекарствата, които нямат сертификат. Хората вече имат ток по 24 часа в денонощието – нещо, което държавата с цялата си мощ не успя да направи. Ремонтираха пътищата, пуснаха редовни автобусни линии. Осигуриха на селяните помощи, селскостопански препарати и торове. Вкараха децата в религиозни училища. Освен това тази организация притежава мощна пропагандна машина. От началото на нейното създаване досега в YouTube са пуснати над 3 милиона видеозаписа.

Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на книгата „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019).

Свързани статии

Още от автора

No posts to display