Начало Идеи Актуално Харедимският лабиринт
Актуално

Харедимският лабиринт

1532

Стогодишната война или как ще приключи израелско-палестинският конфликт?

След Първата световна война в т.нар. Близък изток започва очертаването последователно на границите на множество нови държави. Картата на Палестина, намираща се в сърцето на Близкия изток, остава сякаш отворена – и това е все още така – за безкрайни модификации. Дори основаването на Израел през 1948 г. не води до определяне на точни граници поради провала на проекта на Лигата на нациите (ООН), предлагащ разделянето на Палестина на две държави – палестинска и израелска. Тогава световните сили решават столицата Ал Кудс (Йерусалим) да остане под международен протекторат.

За съжаление, в резултат на това през всички тези дълги години в региона възникнаха множество проблеми и конфликти.

И днес границите са все така отворени, като с течение на времето се утвърди едно уравнение, което превърна целия Близък изток в заложник на нерешения казус с Йерусалим. Въпреки двете войни, които бе водил с Израел, Египет успя да си върне окупираните територии след войната от 1973 г. и подписаното споразумение в Кемп Дейвид с Израел. Сирия все още не знае каква ще е съдбата на Голанските възвишения в югозападната ѝ част. Тази част от страната е окупирана и анексирана от Израел по силата на закон, приет от израелското правителство. Йордания се задоволи с източните си граници и се отказа доброволно от Западния бряг, който заедно с Ивицата Газа стана част от палестинската амбиция за независима държава. Сегашната територия на палестинската власт представлява само двадесет процента от реалната територия на държавата по време на британския протекторат. Това е така, защото от десетилетия насам всички израелски правителства, но най-вече съставените и ръководени от Нетаняху, провеждат политика за анексиране на палестинските земи и за изграждане на селища за еврейски заселници от цял свят. През последните години Западният бряг се превърна в строителна площадка за изграждане на хиляди нови и нови еврейски селища. Религиозните израелски заселници водят битки за прогонване на палестинците от техните домове и жилища в източната част на Йерусалим.  

С присъединяването на крайнодесните религиозни партии към последното правителство на Нетаняху израелското общество се оказа безпрецедентно разделено. Стотици хиляди израелци отхвърлят плановете на властта да наложи по „законен“ път политически контрол над Върховния съд на страната. Крайната цел на Нетаняху и коалиционните му партньори от радикалната десница е превръщането на Израел от либерално-демократична в религиозна държава – по шиитския модел в Иран или по шериатския модел в Афганистан.

Новото правителство на Израел

Какво знаем за „най-крайнодясната, расистка, хомофобска и теократична коалиция в историята на Израел“, с други думи, за новото правителство на страната, благодарение на което Нетаняху се върна във властта?

За да стане отново премиер, 73-годишният Нетаняху, лидер на консервативната партия „Ликуд“, сформира коалиция с две ултраортодоксални и три крайнодесни партии. Някога считани за представители на екстремистката периферия в израелската политика, партийните лидери Безалел Смотрич (Партия на религиозния ционизъм), Итамар Бен Гвир („Еврейска сила“) и Ави Маоз („Ноам“) вече са част от управляващата коалиция.

Израелската война в ивицата Газа и последиците от нея все още вълнуват силно международната преса, особено що се отнася до действията на израелския премиер Бенямин Нетаняху и тенденцията към по-голяма милитаризация на Израел.

В статия за „Ню Йорк Таймс“ Томас Фридман пише, че „Израел има най-лошият лидер може би в цялата еврейска история“. И добавя – след посещението си в Израел след атаката на „Хамас“, – че колкото по-скоро Израел смени Нетаняху и неговите крайнодесни съюзници с правителство на националното единство, толкова по-голям шанс ще има да отговори на предизвикателствата, пред които е изправена страната с новата война в Газа.

Бен Гвир и Смотрич са сред най-радикалните политици на Израел. И двамата прилагат агресивни и непопулярни мерки и политики срещу палестинците. Смотрич не крие омразата си към арабите в Израел и призовава открито за изгонването им от страната.

Събитията, които текат вече повече от година, потвърждават изводите на анализаторите, че новото дясно правителство не би се подвоумило да прибегне до задълбочаване на конфликта и омразата между евреи и араби, което би довело до сблъсък и до опасност от излизане извън контрол, както се и случи с началото на войната в Газа.

За да разберем как се променя начинът на мислене в израелското общество на фона на нарастващото влияние на крайнодесните религиозни партии, трябва да проучим ортодоксалните еврейски групи и тяхната роля в Израел.

В статия, публикувана в The Guardian под наслов „Ционисткият секуларизъм за харедимските евреи е религиозна ерес“, Джайлс Фрейзър разказва за посещението си в „Меа Шеарим“ (Стоте порти), център на харедимската общност близо до стария град в Йерусалим. 

Netflix излъчи немалко сериали, документални и игрални филми за общността на религиозните евреи харедим в Израел и Америка, включително сериала „Unorthodox“, разказващ за момиче от сектата на еврейските хасиди, избягало от общността си в Бруклин и намерило пристан в Берлин, Германия. Героинята бяга от насилствено налагания ѝ традиционен брак и религиозния начин на живот в рамките на общността. 

Сериалът е базиран на романа „Скандално отхвърляне на моите хасидски корени“ от Дебора Фелдман, която напуска хасидската общност Сатмар в Ню Йорк. В него чуваме диалози на английски, на идиш и немски. Режисиран е от Мария Шрадер и е заснет в Берлин. Това е първият сериал на Netflix, чийто основен език е идиш. Той бе последван от „Щисел“ – по сценарий на Ори Елон и Йехонатан Индурски, – комедийна драма, разказваща за семейството на равина Шолем Щисел, който живее в Йерусалим. Филмът разкрива сложните взаимоотношения вътре в общността, както и конфликтите между нейните представители, от една страна, и с нерелигиозните евреи, от друга.

Зрителят проследява сблъсъка между традиции и реалност в живота на отделните персонажи, като се започне от бащата, който се опитва да се измъкне от паметта за покойната си съпруга чрез различни връзки (разбира се, несексуални) с други жени. Синът му Акива, който обича да рисува, търси емоционален брак, а вторият му син, Цви Ари, продължава да учи, докато съпругата му работи. Едната дъщеря – Гети, страда от тежко психично заболяване, след като съпругът ѝ я е напуснал, макар че след това той се връща отново при нея и дъщеря им Шира, докато втората дъщеря напуска семейството, за да се омъжи за мъж от друга секта. Тази панорама включва и Менохим, брат на равина, който живеещ в Белгия и многократно описва Израел като „държава на зли хора“.

В една от сцените се появява брадат мъж, който придружава сина си, навършил изискуемата възраст, за да постъпи в духовно училище, където ще му бъдат  преподавани религиозните книги Тора и Талмуд. И двамата носят черни шапки с широка периферия, а зад ушите им висят дългите кичури, характерни за ултраортодоксалните евреи. Момчето, което никога не е излизало от своята изолирана общност, е очаровано от градските сцени. В автобуса се заглежда в жените, разкриващи охотно краката си, в майката, която кърми открито детето си. Реакцията на баща му е следната: „Щом дядо ти ме заведе в града по времето, когато бях на твоите години, той свали очилата си и ги сложи на носа ми. Така нито той, нито аз виждахме нещо. Какво мислиш, да опитаме и ние?“.

„Треперещи пред Господа“

Съдбите на героите следват обща за харедим траектория (названието харедим идва от Книгата на Исаия и означава „треперещи пред Бога“). Връщането към изолацията и живота в общността се повтаря под различни форми. Съпругът на Гети, който напуска семейството си, за да пътува, бръсне брадата и косата си и заменя религиозната си „униформа“ с нови дрехи, в крайна сметка се завръща в семейното лоно. Същото се случва и с Цви Ари, който се опитва да се присъедини към музикална група като вокалист. Акива пък олицетворява случая с изгубения син. Той продължава да търси компромис между авторитета на бащата и господството на религиозната група с нейните традиции, от една страна, и любовта към изкуството и желанието за брак, който не е подчинен на традицията, от друга. След като е принуден под натиска на баща си да се откаже от първата си любов, той се жени за братовчедка си. След като тя умира обаче, той се жени – въпреки съпротивата на баща си – за момиче, страдащо от психично заболяване, но споделящо любовта му към изкуството. Сериалът разкрива строгите граници, в които протича животът на групата, отделящи хората в нея дори от другите евреи. В един от случаите семейството на дъщерята Гети се опитва да ожени сина си за „неподходящо“ еврейско момиче, с което той се е срещнал случайно на улицата. Това желание обаче се натъква на забраната, наложена от екстремистките религиозни групи, западните ашкенази да се женят за източни сефаради и обратно.

Посланието на продуцентите и режисьора на филма е за религиозно помирение между евреите в Израел и със света. Самоубийството на противника на помирението Менохим илюстрира и основната им теза: всеки, който отхвърли помирението, ще загуби.

Бягство от модерността

В продължение на много десетилетия ултраортодоксалните евреи живеят в Израел според точните предписания на еврейския закон – в тишина, далеч от светлината на прожекторите и модерността. Те имат свои организации, обслужващи институции, магазини и училища – т.нар. шифа. Тяхното набъбващо присъствие в израелското общество се дължи на огромния демографски ръст в тези общности, който засенчва дори този на палестинците. И наистина: от 1979 г. до днес „общността на харедим“ е нараснала с 509%! Само при тях за същия период темпът на възпроизводство се е увеличил от 5,6% до 13% (т.е. средностатистически на една жена се падат 6,5 деца). Увеличаването на дела им сред еврейското население води до засилване на електоралната и обществена тежест на традиционалистки настроените бивши маргинали, превръщайки ги днес в най-влиятелната група, с която е длъжна да се съобразява изпълнителната власт в страната. В настоящата правителствена коалиция, оглавявана от Нетаняху, тази общност играе ролята на ключов стратегически съюзник. Според прогнозите броят на евреите харедим ще достигне 2,86 милиона през 2048 г., когато те ще съставляват 21,2% от населението на Израел, а през 2065 г. се очаква да бъдат една трета от населението на страната.

Тези покорни благочестиви хора, които обикновено са квалифицирани като ​​„ултрарелигиозни“, твърдят, че допринасят за напредъка на държавата, като запазват еврейските учения и носят божествена защита на Израел. Това затвърждава техния стремеж да продължават да следват фиксирания според традицията начин на живот. Освен че следват стриктно безусловния си ангажимент към „Халаха“ (еврейския закон) „Харедим“ посрещат модерността – особено технологиите, с крайна враждебност, което ги превръща в движение, отказващо толерантност към различните културни аспекти на живота по света и около тях. Над 40% от израелците харедим живеят в Йерусалим и в Бней Брак в покрайнините на Тел Авив, а седем процента от тях са съсредоточени в Бейт Шемеш. Останалите живеят в градове и селища с харедимско мнозинство – например в Модиин Илит, Бейтар Илит, Елад или в малки затворени квартали в големи градове като Ашдод, Петах Тиква, Хайфа, Реховот и Нетания.

Отказ от наборна служба

От създаването на държавата Израел през 1948 г. лидерите на харедим се противопоставят на наборната служба в армията, те смятат, че задачата на религиозния (хареди) човек е да „изучава Тората, а не наборната служба“. И въпреки че израелският Върховен съд на два пъти отхвърля законодателство за официалното им освобождаване от военна служба (като оправда отхвърлянето на проектозакона през 2017 г. с аргумента, че това би довело до дискриминация), същевременно той разреши някои временни изключения, докато правителството не намери радикално решение на въпроса. Тази двойствена позиция предизвиква голямо напрежение и противоречия в израелското общество, което настоява да бъде наложена задължителната военна служба за всички общности.

В отговор на тези призиви лидерите на партиите „Харедим“ заплашиха, че ако не бъде приет закон, който освобождава техните членове от военна служба, те ще свалят сегашното правителство. Понастоящем те оказват натиск върху „Ликуд“, партията, ръководена от Нетаняху, да приеме законови поправки, отслабващи авторитета на Върховния съд, въпреки че са „имунизирани и не могат да бъдат отстранени от съда“. Според анкета, публикувана през септември миналата година от Института за изследване на националната сигурност към университета в Тел Авив, 68% от израелците се противопоставят на закон, който би освободил членове на „Харедим“ от военна служба, докато почти една трета заявяват, че ако законът бъде приет, ще насърчат децата си да се въздържат от военна служба.

Държавни субсидии

Дългогодишният спор между израелското общество и общността на харедим не се ограничава до въпроса за военната служба. Мнозина израелци виждат в начина на живот на харедим пряка заплаха за развитието на Израел и неговата устойчивост като светска и демократична държава, имайки предвид, разбира се, и високата раждаемост в тези общности. Почти половината от мъжете харедим не участват в пазара на труда, те се съсредоточават по-скоро върху свои религиозни изследвания и живеят от държавни субсидии, благотворителни дарения, субсидии и заплатите на съпругите си. Те не учат математика, философия, езици, науки, не допускат употребата и продажбата на интелигентни клетъчни устройства, а така също посещаването на клубове, кина и театри. Жените харедим носят дълги скромни дрехи, а мъжете се отличават с дълги бради и висящи кичури коса над ушите. Данни, публикувани в специализираното икономическо издание Calcalist на вестник Yedioth Ahronoth, показват, че през 2022 г., когато харедим са били извън правителството, държавата е разпределила бюджет в размер 1,2 млрд. шекела (315 милиона долара) за религиозните институти, свързани с тези общности. През текущатата година този бюджет се е увеличил с 1,7 млрд. шекела (447 милиона долара), а през следващата година се очаква той да се повиши с още 2 млрд. шекела (526 милиона долара). Това означава увеличение на бюджета, разпределян за тях, с около 67% в сравнение с 2022 г.

Всеки млад мъж, който се обучава в религиозните институти, получава месечна заплата от 4000 шекела ($1140), като подобно обучение може да продължи три години и се счита за алтернатива на военната служба. Това засилва напрежението между тях и светските евреи, които смятат, че харедим са в тежест на държавата, тъй като получават огромни бюджети, а срещу това не дават почти нищо – нито работят, нито служат в армията.

Израелският институт за демокрация посочва, че около 140 000 мъже от тази общност получават заплати и стипендии за редовно обучение в еврейски религиозни училища и че данъците, които плащат на правителството, са с една трета по-ниски от тези, които плащат другите израелски семейства. Последният доклад на израелската институция за социално осигуряване показва, че около 40% от харедим живеят под прага на бедността, 47% от децата им живеят в бедност, а нивото на безработица сред мъжете е над три пъти по-високо от това при останалите еврейски мъже. През май миналата година над 200 израелски икономисти предупредиха за последиците от предложения правителствен план за увеличаване на финансирането на религиозните училища, твърдейки, че ако в тях не се преподават светски предмети и не се повишат заплатите, Израел ще се превърне в страна от „третия свят“, защото в бъдеще децата от тези общности няма да могат да се включат в израелския пазар на труда. Става дума за около 300 000 студенти харедим, обучавани в религиозни училища и представляващи 18% от еврейските студенти като цяло. Израелската статистическа агенция смята, че при сегашните тенденции към 2065 г. половината от израелските деца ще бъдат харедим. Статистическите данни показват, че 50% от мъжете харедим са безработни, докато при жените им безработицата е 19%. Този проблем е отразен и в сериала, за който споменах по-горе – съпругата Цви Ари решава да си купи кола въпреки угризенията от типа „какво ще кажат другите“. Прави го по начин, който да не нарани психологически „силната ѝ половинка“ и да не зачеркне идеята за мъжкото надмощие.

Течения и партии

В религиозно и политическо отношение харедим са разделени на две групи: малцинство, наречено „секта харедим“, и по-умерено мнозинство, свързано с партията Агудат Израел“ и нейните поддръжници. Създадената в началото на XX век група „Нетурей карта“ (Пазители на града), чиято цел е да се противопостави на ционизма, е една от най-известните структури сред привържениците на харедим. До 1935 г. тя е съставна част от партията Агудат Израел“, но в резултат на сближаването на последната с ционисткото движение от нея се отделя част от членската маса, която впоследствие се влива в новосформираната „Нетурей карта“. Отделяйки се от Агудат Израел“, членовете на движението отхвърлят всички форми на асимилация, тъй като това противоречи на вярванията и разпоредбите на еврейската религия. Поради противопоставянето им на ционизма, подкрепата за палестинския народ и осъждането на държавата Израел през 1948 г. те са подложени на постоянно преследване от израелските власти. Групата „Нетурей карта“ е разпространена в квартал Меа Шеарим в централен Йерусалим, в Лондон и Ню Йорк, като днес тя наброява около пет хиляди души. Умереното движение Хареди“, което проявява симпатии към Израел и неговата съдба, въпреки че не му придава религиозно значение, включва движението Хабад“ и партията Шас“, докато централното движение“ с етикета „Хареди“, както го описват повечето изследвания, възприема прагматични позиции по политическите въпроси за поддържане на съвместно съществуване с мнозинството от израелския народ и фокусира вниманието си върху укрепване на своите образователни и религиозни институции. То включва главно движението и партията Агудат Израел“, които в момента са част от коалицията „Обединена Тора юдаизъм“.

Политическа власт

Всички харедимски секти, с изключение на движението „Нетурей карта“, участват в изборите за Кнесет в рамките на политическия живот. И макар че евреите от общността харедим са бедни и слабо образовани от гледна точка на светските стандарти, реалността потвърждава, че в момента те имат сериозна политическа тежест. В допълнение към техния контрол върху „равината“, правителствен орган, натоварен с надзора на процедурите при брак, развод и предоставяне на еврейско гражданство, те са установили и административен контрол върху най-известните свети места в Израел. Основните им партии – „Шас“ и „Тора юдаизъм“ – успяха да получат 18 места в 120-членния Кнесет, което им дава възможност да използват политическата си власт, за да влияят върху изграждането на идентичността на страната. От тях зависи бъдещето на коалиционното управление, което им позволява да се опитват от време на време да наложат законите на Тората като официална законова рамка. Малко след формирането на правителствената коалиция миналата година те издадоха закон, който позволява на държавните болници да забраняват хлебните продукти по време на Пасха. Понастоящем тези партии работят върху законодателство, което да регламентира отделянето на мъжете и жените в автобусите, по време на молитви и на обществени места.

Заселниците на Западния бряг и религиозните ашкенази съставляват основната електорална база за партията „Еврейски дом“, която представлява главата на религиозното националистическо движение. Лидерът на партията Нафтали Бенет се стремеше да разшири електоралната си база, за да стане част от светските националисти и да стигне до премиерското кресло.

Движението, представляващо крайната десница на Израел, спечели 12 места на изборите през 2013 г. и активно участва в правителството на Нетаняху. Проучванията показват възможност партията да получи между 12 и 15 места в следващия Кнесет, а това ще я превърне в сила, без която не би могло да мине нито едно израелско правителство.

Десният лагер в Израел все още има надмощие и е способен да участва във формирането на правителства, което означава, че сме изправени пред евентуална ескалация и разпалване на конфликта с палестинците.

Наскоро израелските медии разкриха желанието на три хиляди ултраортодоксални религиозни евреи (харедим) да се присъединят към армията, за да участват във войната срещу Газа. Според вестник Yedioth Ahronoth данните, дадени от Управлението за личния състав на израелската армия, показват, че от началото на войната на 7 октомври около три хиляди ултраортодоксални евреи са поискали доброволно да участват във военните операции. От тях 2100 души вече са попълнили съответните формуляри. Властите уточниха, че те ще бъдат наети на невоенни административни позиции – погребения, обслужване на ранените, придружаване на семействата на жертвите и други логистични функции.

Докато мнозина виждат в това стъпка към интегрирането им в рамките на армията или службите за сигурност, главният равин на израелския град Бней Брак Дов Ландо побърза да поясни, че „ултраортодоксалното ръководство се противопоставя на инициативите за подпомагане на армията и набиране на войници“. Той добави: „Оставете заблудите, мислите и въображението си вкъщи и се върнете при Бог и Тората за обучение, съществуване, покаяние и молитва“.

Харедим не пеят Хатиква

Харедим възниква като отпор срещу опитите за модернизация, чиято цел е да се насърчи интегрирането в еврейските общности на модерните идеи на светското общество. При този отпор групата се консолидира около следването на определени идеи, традиции, облекло и език (молитвата е на иврит, но се говори на идиш). Според привържениците на харедим „сам Бог ще изгради новия Израел“, а опитът на ционизма да предвиди Божието действие е религиозна ерес. В цитираната по-горе статия на Фрейзър се подчертава, че ционизмът е спечелил войната в еврейската общност, чиято враждебност към ционизма в миналото може да се резюмира с думите на някогашния британски равин (1898 г.): „Наблюдавам това движение и сърцето ми трепти, защото виждам, че се противопоставя на Тората на Хашем (сиреч на Бог, букв. Хашем означава името, т.е. Яхве)“.

Въздействие върху живота в Израел

От създаването на държавата Израел националното религиозно движение се стреми да се интегрира в нейните структури и да участва в израелската изпълнителна власт. То формира много местни партии и групи, които са обединени от вярата в Бог и нацията. Най-известна сред тях е партията МАФДАЛ, създадена през 1956 г., която под една или друга форма участва в повечето израелски правителства до 2008 г., когато се разпуска и се влива в коалицията между Националния съюз и „Еврейски дом“, ръководена от Бенет, която печели 12 места на изборите през 2013 г.

Освен в политическата дейност националното религиозно движение е активно и в сферата на националната отбрана. Около 40% от офицерите в бойните части са последователи на националното религиозно движение, като в някои пехотни бригади този процент нараства до 70%. Поради тази високи проценти от 2008 г. насам ЦАХАЛ вече не публикува данни за т.нар. религиозни армейски служители.

Последователите на националното религиозно движение не се задоволяват с това да проникнат в армията, напоследък те се фокусират върху Общата служба за сигурност (Шин Бет), която е един от най-влиятелните инструменти за вземане на решения в Израел. Счита се, че един от последните ръководители на тази структура – Йорам Коен, е представител на тази общност.

Вярно е, че националистическото движение се представя най-вече от партията „Еврейски дом“, но това не му пречи да прониква и в светските израелски партии, особено в „Ликуд“. Стратегията на движението предвижда установяване на контрол върху лостовете за вземане на решения. Религиозните дейци проявяват активност и при формулиране на позициите на страната по конфликта с палестинците, по проекта за заселване на Западния бряг и Йерусалим, считан от тях за Божия собственост и единствено място за молитва.

Увеличаващо се влияние

За да обобщим, ще кажем, че общността на евреите харедим е разширила значително цялостното си влияние върху обществено-политическия живот в Израел по следните параметри:

1. Участие в политическия живот. Политическото участие е една от причините, довели до възхода на това движение. То е представено в редица правителствени коалиции от първите избори за Кнесет през 1949 г. насам и макар че не надвишават 12 места в парламента, харедим се превръщат в незаобиколим фактор за влияние върху изпълнителната власт. Тази ключова роля става особено очевидна след 1977 г., когато крайнодесните налагат политики, насочени към заселването на Йерусалим. Те също така оказват натиск върху управляващите за спиране на всяко нежелателно за тяхната общност застрояване на селища.

2. Демографски възход. Броят на членовете на националното религиозно движение в рамките на израелското общество надхвърля шестстотин хиляди, или приблизително 8% от населението на страната. Движението се счита за групата с най-голямо увеличение на раждаемостта, като на всяка религиозна жена се падат средно по около шест-седем деца, в сравнение с 1,4 – за всяка нерелигиозна еврейка. Общият процент на подкрепа за националното религиозно движение в Израел е приблизително 20%.

3. Засилва се ролята на движението в армията. Последователите на това движение се присъединяват към армията по идеологически мотиви. Те се считат за най-квалифицираните войници, тъй като завършват офицерски курсове и поради подготвеността им още в средните военни училища, спонсорирани от движението.

4. Религиозно образование. Религиозните училища, свързани с националното еврейско религиозно движение, се считат за едни от най-престижните и успешни образователни институции, тъй като се отличават с високо преподавателско ниво. Това подтиква дори секуларистите да изпращат децата си в тях, макар да не споделят идеологията им. 

5. Факторът заселване. Израелските правителства предоставят големи привилегии на израелските селища в Западния бряг и Йерусалим, считани за преференциални общности. Те са освободени от голям брой данъци, което води до намаляване на цените на апартаментите там и тласка голям брой израелци към заселване, независимо от идейните им нагласи. Израелският елит не се противопоставя на проекта за заселване, като дори някои светски представители започнаха да оказват подкрепа на националното религиозно движение и да споделят част от идеите му.

Визия за конфликта с палестинците

Визията на националното религиозно движение за палестинския конфликт е свързана с концепцията за Великия Израел, или т.нар. библейска Ханаанска земя. За нея в Стария завет се казва: „Всяко място, на което стъпват стъпалата ви, Аз ви го дадох“. Те вярват, че държавата Израел трябва да включва Северен Синай, части от Сирия и Ирак.

Вярват също, че Йерусалим е столица на държавата Израел и гледат на заселването на палестинските територии като на тяхно право и естествено продължение на изграждането на тяхната държава. Те също така гледат на палестинците като на чужденци, които нямат право на земята на Палестина и които трябва да бъдат прогонени и депортирани от нея. Следователно те не признават никакво право на палестинските бежанци да се завърнат в земите си.

В съответствие с тази визия националното религиозно движение подкрепя и провежда следните мерки:

1. Конфискация на земи и изграждане на селища: въпреки че заселването на Западния бряг и Йерусалим започва още след войната от 1967 г., истинският скок настава след идването на власт на „Ликуд“ през 1977 г. и приемането на религиозните партии като основен партньор в управлението на страната. Понастоящем броят на селищата върху палестинска територия е няколко десетки хиляди. 

2. Атаки срещу палестинците: атаките срещу палестинците се разшириха с нарастване на влиянието на националистическото движение, пример за това е клането в джамията Ибрахим през 1994 г. От 2008 г. насам лозунгът „Събиране на цената“ съпътства всеки опит на Израел да евакуира заселнически постове.

3. Щурм на джамията Ал-Акса. Броят на заселниците, войниците и министрите, които щурмуваха джамията Ал-Акса през 2014 г., достигна приблизително 15 000. Сред тях бяха министърът на заселването и жилищното настаняване, министърът на вътрешната сигурност, заместник-министърът на транспорта, заместник-председателят на Кнесета и заместник-министърът на външните работи. Общото между всички тези фигури е, че са завършили религиозни институти и са убедени в необходимостта от разрушаване на джамията Ал-Акса. Същевременно под самата джамия се извършват разкопки, срещу които палестинците и арабите протестират. Броят на разкопките вече надхвърля числото 100.

Настоящият и бъдещият конфликт

В светлината на нарастващото влияние на националното религиозно движение в Израел и тенденцията на обществото към по-голям екстремизъм, палестинската ситуация ще продължи да се влошава. Ако продължават да се следват настоящите политики на управление на конфликта, ще бъдат елиминирани всякакви предпоставки за успех на усилията за мир между двете враждуващи страни.

При отсъствието на фундаментално решение на проблемите ще продължи застрояването на незаконни селища в палестинските райони, с което ще се проправя пътя за окончателното им анексиране като „зона C“. Ще продължи и заселването на Йерусалим, като се заличават ислямските паметници там и се осъществява натиск върху арабите да напуснат града. Темпото на нападенията и атаките ще се увеличи и движението ще се стреми да приема закони за времевото и пространствено разделение на джамията Ал-Акса.

Движението също така ще се мобилизира, за да работи за прилагане на израелския закон за селищата на Западния бряг. Подобна мярка ще засили политическото влияние на екстремизма, респективно ще засили враждебността към палестинците. Превръщането на конфликта във верски сблъсък ще означава, че ни очакват все по-големи кръвопролития и все по-трудно прилагане на политико-дипломатически средства за сдържането му.

Притеснителни промени и мрачни перспективи за бъдещето

Когато лидери и коментатори от цял ​​свят предупреждават, че нерешеният израелско-палестинския конфликт ще направи невъзможно за Израел да бъде едновременно еврейска и демократична държава, те обикновено имат предвид, че за да съществува еврейската демокрация е необходимо еврейско мнозинство. Ако обаче Израел анексира Западния бряг и Газа, арабите ще станат мнозинство в бъдещия „Голям Израел“. 

Това е един от най-тревожните изводи от новото проучване на общественото мнение, проведено от американския изследователски институт Pew в Израел. Той не предвещава нищо добро за съжителството между араби и евреи в Израел, каквито и да са събитията на Западния бряг и в Ивицата Газа.

Това важно проучване е проведено сред 5601 израелци на възраст над осемнадесет години в периода 14 октомври 2014 г. – 21 май 2015 г. То показва, че 48% от израелските евреи биха подкрепили решение „арабите да бъдат експулсирани или изведени от Израел“, докато 46% са против. Още по-притеснително е, че подобно решение се подкрепя от мнозинството от всяка несветска еврейска група, включително от 71% от религиозните евреи. Вярно е, че възрастта не е единственият фактор, когато става дума за експулсирането на арабите от Израел, но все пак е показателно, че по-младите евреи са по-склонни да подкрепят подобно експулсиране.

Тези позиции се основават на по-широкия поглед върху идентичността и природата на израелската държава. Като цяло около една трета от израелските евреи смятат, че тяхната израелска идентичност предшества еврейската им идентичност, като преобладаващото мнозинство от всяка група, с изключение на светските евреи, поставя еврейската си идентичност на първо място.

Всичко това има своите последици върху правата на гражданите. Не е изненадващо, че огромното мнозинство от израелските евреи (98%) смятат, че евреите по света имат право по рождение да се върнат в Израел и да получат автоматично израелско гражданство. Странното обаче е, че 79% от евреите, включително 69% от светските евреи (Хилоним), казват, че евреите заслужават „преференциално третиране” в Израел.

Тези нагласи създават проблеми за арабските граждани на Израел, които съставят 20% от населението на страната. Вярно е, че това отчасти е функция на отношенията между евреи и араби във и извън самия Израел и особено в рамките на палестинско-израелския конфликт. Подобно на своите еврейски съседи, арабските граждани на Израел (мнозинството от които са мюсюлмани, но също така християни и друзи) се самоопределят на първо място според своята етническа принадлежност или религия, а не според своята израелска идентичност. Тези етнически/религиозни идентичности стават по-силни, щом се заостри конфликтът между Израел и палестинците на Западния бряг и в Ивицата Газа. Палестинско-израелският конфликт не може да бъде отделен от арабско-еврейските отношения изобщо.

През последните години тази връзка става все по-възлова поради две причини: първо, загубата на надежда за решаване на конфликта със създаването на две държави; второ, появата на социалните медии, разпространяващи екстремистки позиции,  ограничени преди това в частни кръгове. В епохата на Facebook, Twitter и Tik Tok много арабски и еврейски граждани започнаха да разменят обидни коментари и становища относно другата страна. Нерядко виждаме как араби изразяват радостта си от смъртта на израелски войници, загинали от ръцете на палестинци, или как евреи разпъват транспарант с надпис „Смърт на арабите“.

Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на книгата „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019).

Свързани статии

Още от автора

No posts to display