Начало Книги Хиатус. Безкрайни отклонения към нищото
Книги

Хиатус. Безкрайни отклонения към нищото

Васил Балев
07.06.2023
2314

„Хиатус“, Георги Борисов, Анатолий Корольов, превод Здравка Петрова, художник на корицата издателство „Лист“, 2023 г.

В началото бях подозрителен и дързостта ми стигна дотам, че търсих основателни причини за съществуването на тази книга. На моменти дори се обвинявах в литературен конформизъм: замисълът ми убягваше. Какво е „Хиатус“? Пътен дневник на пустотата? Наситен километричен гуляй на двама хедонисти със солидна библиография? Или безкраен, абсурдистки диалог на двама приятели, руски писател и български поет, чрез който те по неочакван начин се опитват да артикулират културно-историческия и политическия хаос около нас и вътре в нас – и то докато патетично обикалят развалините на Делфи, тракийската гробница в Казанлък или концептуалните със своята еднаквост витрини на „Билла“? Тогава на помощ се появи Василий Розанов с един любим фрагмент:

Извадени траверси. Павета. Пясък. Камъни. – Какво е това – ремонтират пътя? – Не, това са „Съчиненията на Розанов“. И по железните релси уверено се движи трамвай.

Книгата на Анатолий Корольов и Георги Борисов е подвеждащо небрежна. И на моменти стряскаща със своята дълбочина. В нея километражът отчита само условно, а същински изминатият път се натрупва от написаното слово: от нахвърляните сякаш мимоходом сюрреалистични идеи и тътнещи стихове, в които са вплетени цитати от световната култура. А там, както би могло да се предположи, авторите се разхождат с хермесовска лекота. Точно по тази причина именният показалец в края на този том е респектиращ със своята, бих казал, свободолюбива сериозност: до имената на Орфей, Манделщам и Хлебников ще откриете тези на Тодор Живков, Путин, братя Аргирови. Както и тези на – цитирам – Дежурната от „Арбанаси Палас“, Сервитьорът от „Джамура“, Продавачът на зеленчуци. Но нека не избързваме.

Не съм литературен критик и не бих желал да бъда сполетяван от подобна участ, но лично според мен „Хиатусът“ много прилича на виртуозен колаж-пътепис, който продължава да търси своята форма. В него документалното и въображаемото, незначителното и цялостно покъртителното са в постоянна мистична зависимост, което придава основната кинетична енергия на разказа. Държи го вечно настоящ. Сатиричният поглед на Корольов към България и невъзмутимата непоносимост на Борисов към днешна Русия постоянно си съперничат по веселие и горчивина, но и оформят едно категорично по своята самоотверженост приятелство. Само поет може да пожелае да преспи в спряла бетонобъркачка, за да докаже любовта си. И само писател от висока класа, какъвто е Корольов, може да обсъжда с еднакъв възторг бурята над Епидавър, както и магичната текстура на българския гювеч, в чиито съставки руснакът прониква с вещината на квантов физик. За читателите, които все още не са се впуснали в това естетико-сомелиерно приключение, е нужно уточнението, че в „Хиатус“ има и други, съвсем реално съществуващи главни герои. Между тях са високоучената Александра, съпругата на поета, чийто край на туниката винаги потреперва от древногръцки вятър. Както и Стоян Богданов, неговият брат-екскурзовод, който владее абстрактната теория на числата. Едно е сигурно: изпита ли някой озадачение при срещата с този валпургичен текст, може да обърне сериозно внимание на дизайна на книгата (Кирил Златков), който може да бъде съществен ключ към кодовете, заложени вътре.

И все пак: какво обсъжда тази жанрово неустановена книга? Трудно е да се каже. Може би целия наш Световен сън на привидно цивилизовани същества, в които се съчетават нежността на спящото като глухарче дете и бруталността на поголовното военно изтребление. И ако си спомним известната фраза на Джойс: Историята е кошмар, от който искам да се събудя, донякъде ще разберем Корольов и Борисов. Тези двама хелиоцентрици, обхванати от кротка графомания, използват всички възможни средства на литературата, за да намерят своя пукнатина в смазващата цялост на времето. И да надникнат оттам към Онова, което не утре, а може би още днес ще ни всмуче със спокойна неизбежност към себе си.

Васил Балев
07.06.2023

Свързани статии