Разговор с Мария Налбантова, която спечели наградата БАЗА за млади художници през 2020 г.
В края на юли тази година беше връчена годишната награда БАЗА за млади художници в сферата на съвременното изкуство. Получи я Мария Налбантова с проекта си „чиста работа“. Международната мрежа Награди за млади художници (YVAA) е основана през 1990 г. и е една от най-престижните програми за културен обмен между САЩ и Централна и Източна Европа. БАЗА в България се ръководи от Института за съвременно изкуство – София и фондация „Едмонд Демирджиян“ в партньорство със Софийската градска художествена галерия.
Вода, сапун и дезинфекция на тялото – снемане на замърсяванията по стъпалата, ръцете, лицето… Но отвъд тези всекидневни упражнения по хигиена остават подгизналите от колебания, несигурност и страх токсични територии на душата и съвестта. За тях често ни е трудно да се грижим или не знаем как. „чиста работа“ на Мария Налбантова се разполага тук, във фината и така уязвима зона на човешката слабост в опит към някаква правдивост. Изложбата, включваща проектът на Мария, наред с работите на останалите художници, може да бъде видяна до края на август в СГХГ.
Мария Налбантова е завършила илюстрация в НХА. През 2012 г. специализира във Факултета за изящни изкуства в Университета в Гранада, Испания. През 2018 г. открива първата си самостоятелна изложба – „Прогноза за времето“, с куратор Даниела Радева, част от платформата за съвременно изкуство и млади автори „Място за срещи“ на СГХГ. Мария Налбантова е участвала в изложбите „Стоките на времето“, Гьоте-институт, България, с куратор Анастася Скворцова; „Съединяване: за телата от вода“, Swimming Pool, куратори Вероника Чечова и Тереза Джиндрова; „15 минути слава“, формат за представяне на млади художници на SARIEV Contemporary в сътрудничество с фондация „Отворени изкуства“. Авторската ѝ книга „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ печели награда в категория „Издателска дейност“ на HP Inkspiration Awords by DSCOOP 2017.
Програма за прочистване в три фази… премахване на полепналия по стъпалата асфалт, на следите от пръстови отпечатъци по ръцете, на властовия облик от лицето – това може да се види във видео, част от проекта ви „чиста работа“, с който спечелихте наградата БАЗА 2020. С малко вода и сапун външните замърсители от тялото ни се свличат и заличават. Работата ви обаче препраща по-надълбоко… към процеса по измиване на съвестта.
„чиста работа“ изследва темата за хигиената, свързана с етическите и морални принципи. Работата представлява фикционална програма в три фази, които могат да бъдат проследени в 7-минутно „демонстрационно“ видео в стерилна визуална естетика. Етапите включват прочистване на стъпала, ръце и лице в последователност от насапунисване, изчеткване, измиване и избърсване. Водата, която остава след измиването, променя структурата си и се превръща в определена субстанция, която разкрива същността на користното. Всички елементи на проекта са резултат от продължително изследване и събиране на материали, информация и лични преживявания, които в един момент започнаха да образуват специфичен визуален език и наратив. Един от основните фактори е инцидент, който се случи на 29 декември 2015 г. На път към Черни връх паднах на лед и си счупих ръката. Наложи се да ме оперират и ми бяха поставени 6 пирона и 12 планки, което увреди нервите на ръката ми за 6 месеца. Възстановяването на чувствителността отне дълго време и множество рехабилитационни процедури, за да мога отново да работя пълноценно. Това време в рехабилитационни центрове се превърна във всекидневен ритуал, свързан с травмата и възстановяването ѝ. Години по-късно продължих да мисля за начините, по които се възстановяваме, за травмите, които всеки преживява, за колективните травми на обществото, за срама, за вината. Въображението ми започна да рисува рехабилитационни градини със хибридни уреди, които се намираха в различни точки и бяха съставени от органични и синтетични елементи. „Уредите“ станаха част от програма, която в конкретния случай в инсталацията ми „чиста работа“ изследва теми, свързани с корупцията, липсата на достойнство и злоупотребата с власт. Като човек, роден през 90-те години на ХХ век, продължавам да живея в преход и съм свидетел на ширещата се политическа некомпетентност в страната ни. „чиста работа“ е начинът, по който мога да реагирам на ситуацията, която, разбира се, може да бъде открита на различни места по света, но имам усещането, че в България тя е изключително сериозна.
Преминал фазите по прочистване, в белотата на нищото, къде попада човекът – в понечване към новото или в края?
Белотата присъства като измерение вътре в човека. В едно такова измерение посоките са строго индивидуални. Отделните фази при процеса на измиване са свързани с конкретни проблеми. През целия си живот човек попада неминуемо в ситуация на преосмисляне. Това вътрешно пространство също предлага удобства за измиване на съвестта, но то е силно субективно и често парадоксално. В психологията измиването се използва, като механизъм за преодоляване. Американският психолог Стенли Рахман въвежда понятието „ментално замърсяване“ и твърди, че човек може да се избави от съмненията за взетите решения, когато поставя ръцете си под течаща вода.
COVID-19 като че ли брандира темата за хигиената, но фокусът е към физиката. Кои са съединенията, които могат да измият вътрешния ни свят?
Темата за хигиената на съвестта и преди, и след COVID-19 ще бъде важна и ще съпътства човека. Шекспировата героиня лейди Макбет, колкото и да опитва, не успява да измие ръцете си, а чувството за вина я довежда до самоубийство. Ще са необходими различни съединения за всеки отделен човек, но някои от съставките са благородство, солидарност, отговорност, достойнство, памет, смелост и способност за отсяване на лъжата от истината, например.
В биографията ви досега награди съпътстват голяма част от проектите ви. Доколко разчитате на тези отличия, за да се заявите по-категорично като артист?
Някои от отличията са следствие от проекти, по които съм работила, без да очаквам те да спечелят награда, други са резултат от кандидатстване в отворени покани и конкурси. Когато бъда селектирана или отличена, е чудесно, защото разбирам, че това, което правя, резонира в другите. Артистичните ми търсения през годините са кръстосвали различни територии на визуалните изкуства, за да стигнат по естествен път до това, което ме вълнува днес. Разчитам на интуицията си, която заедно с рационалните избори навигира движенията, които правя. Категоричното заявяване на един артист е по-скоро свързано с личния избор. Смятам, че или си артист, или не си, поемайки всички рискове и лишения. Друг е въпросът дали си добър или не, но в края на краищата това е процес, в който човек се учи, допуска грешки, усъвършенства се.
Чистота равнозначно ли е на истина, според вас? Къде в изкуството намирате своята правдивост?
Не бих поставила равнозначност между чистота и истина. Абсолютната истина е опасно да бъде осмисляна като възможна, същото важи и за чистотата. Откривам правдивостта в стремежа на изкуството да задава въпроси и в дискусиите, които да провокират отвъд очевидното.
Вие сте артистка на свободна практика. В полето на съвременното изкуство кой е критерият, за да влезете в екип с други колеги? Къде са границите на допустимите компромиси в съвместната работа?
Усещам, че с времето започвам да очертавам по-ясни граници и критерии за творчески взаимодействия, които продължавам да подлагам на преоценка и проверка. Бих искала да развия артистичната си практика в интердисциплинарна посока и да интегрирам в проектите си експерти и теоретици от области като ботаника, антропология, психология и др. Разбира се, очаквам да работя и с други артисти, с които можем да намерим обща пресечна точка. Артистът на свободна практика понякога неизбежно трябва да приеме компромис, свързан главно с поръчкови проекти, аз се старая да запазя творческата си позиция в подобни случаи.
През 2018 г. открихте самостоятелната изложба „Прогноза за времето“ в галерия „Васка Емануилова“ като част от платформата за млади автори „Място за срещи“ на СГХГ. Инсталации, рисунки, колаж, бродерия и т.н. бяха сред работите ви в експозицията. По какъв начин метеорологията се превръща в наратив, а смяната на сезоните – в промяна на перспективата, от която наблюдаваме живота?
„Прогноза за времето“ e вградена изложба, в която работите взаимодействаха с постоянната експозиция на галерия „Васка Емануилова“, парка „Заимов“, промяната на сезоните, начините за предвиждане на времето, връзката между миналото и настоящия момент, древните природни явления, съвременните митологии и техните интерпретации. В този смисъл „Прогноза за времето“ се опита да начертае една линия, която започва от миналото, преминава през настоящето и е отправена към бъдещето, но като всяка прогноза крие рискове.
Бихте ли направили прогноза за социалния климат в България през следващата година?
Времето остава нестабилно, очаква се разместване на пластовете. От изток ще се развие купесто-дъждовна облачност, придружена с оставки, а от запад вятърът ще бъде умерено слаб. До обяд ще грее слънце, следобед ще вали. Трябва да се подготвим за още валежи, защото бурите ще обхванат всички територии. На морето и в планините опасността от бетониране продължава. През следващата година ще има интензивни процеси и цветове. Повече за прогнозата, търсете в себе си.
Друга тема, която изследвате, е тази за природата и взаимовръзката между човека и заобикалящата го среда, както е например в инсталацията ви „Какво следва“ (включваща сухи растения, найлонови торбички, дървена рамка, платно, въглища). Какво насочи любопитството ви в тази посока?
Работата „Какво следва“, от една страна, дискутира проблеми от настоящето ни като опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси за постигане на устойчиво развитие. От друга страна, природата е постоянен обект на художествена интерпретация, в която пейзажът се е превърнал в „икона“. Взаимодействието между сухи растения и найлонови торбички с отпечатан пейзаж, избродирани върху отделено живописно платно от рамката му, се превръща в картина на често парадоксалното ни отношение към природата.
Ако имате възможност да изберете – какъв би бил пейзъжът от прозореца на ателието, в което работите? Градската среда ли ви стимулира, или предпочитате уединение в периферията, по-близо до природата?
Предпочитам ателието ми да променя локацията си, а пейзажът през прозореца да провокира въображението ми със своята неизвестност. Ако говорим за прозореца на дома ми, бих избрала той да е око към природата, която да ме прибира след различни странствания.
Наградата БАЗА 2020, която спечелихте, ви предоставя двумесечно пребиваване в Ню Йорк и възможност за творчески обмен. Обмисляте ли вече вашите търсения там?
Надявам се, ситуацията с пандемията да ми позволи да разгледам „Метрополитън“, МоМА, „Гугенхайм“ и още много музеи и галерии, които съм си набелязала, да се запозная с художници и куратори, да обменим идеи и практики. Вярвам, че една такава възможност за творчески престой като част от наградата БАЗА ще ми даде възможност да обогатя и разширя професионалната ми мрежа, да натрупам впечатления, които неминуемо ще доведат до преоценка на артистичната ми практика и ще допринесат за творческото ми развитие.
И сега, на чисто – бихте ли се представили в едно изречение?
Аз съм човек със всичките му противоречия и нравствени колебания, но съзнавам преходността на живота и това ми помага с ирония и хумор да свързвам вътрешния и външния свят, да търся връзките между миналото и бъдещето и в същото време да се намирам точно тук и сега, в опит да бъда по-добра и по-свободна.
