През 2025 г., след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, след скандала му със Зеленски, след личната му (и дружелюбна) среща с Владимир Путин в Аляска, след серията от сблъсъци с европейските лидери, светът – този път и в демократичните му среди – бе обзет от почти апокалиптични страхове. Не идва ли краят на установения след Втората световна война демократичен правов ред, триумфирал в глобален мащаб след победата на Запада в Студената война?
Тези апокалиптични страхове се усилиха още повече от изригналия от другата – т.нар. „консервативна“ страна алтернативен триумфалистки апокалиптизъм на автократопоклонниците също в глобален мащаб: край на „либералната развала“, на цивилизацията на „процедурите“, на „войнствения секуларизъм“ – предстои ни да установим в целия свят нещо като традиционалистки „монархии“, почти теокрации!
Ще призная, че страх от раждането на тази двуглава (отсам и отвъд океана) хидра на автократите, подсилена от по-малките „глави“ на иранския режим на аятоласите и комунистическо-корпоративния Китай; от завръщането към света от 30-те години на ХХ в. имаше и у мен. И все пак през цялата изминала година аз често си припомнях, че според автентичната християнска метафизика бесовете, дори когато се умножават, никога не съумяват да се превърнат в стройно крачещ и дисциплиниран „легион“. Рано или късно освен върху своите жертви те се нахвърлят и… един върху друг, започвайки да се ръфат взаимно. Дори когато изглеждат хладнокръвно пресметливи те са и… глупави, без-умни. А това е така защото са бесове и нали – нека си поиграя с думата – онзи, който бес-нее, който бес-ува в момента, в който го върши, „не е с ума си“ и значи със сигурност му предстои да направи погрешен ход, да сглупи, да се срути.
Да, беснуването на двамата основни беснуващи в днешния ни свят е с различна стилистика. Този отсам океана е безчувствено, упорито, ледено беснуващ. За него собственото му население е просто ресурс, подлежащ на безжалостно хвърляне в маниакално преследваната му цел. Той е бясно упорит. Цяла Европа, цял свят да го постави в изолация, да го обгради със санкции, което да доведе до оголяване на страната му, той няма да се спре – ще изпраща все по-изпосталяващо, все по-разкапващо се пушечно месо, ще го хвърля, следвайки беса си докато го има, независимо, че през това време страната му ще се превръща в клоака. Всъщност Русия всякога е била чист безгласен ресурс за маниите на своите бесо-началници.
Напротив – рижият Нерон, инсталирал се отвъд океана, е безумно обсесивен. За една година той успя да превърне буквално целия свят в ежедневно облъчван, поглъщан от произведения в Белия му дом „сериал“. Ежедневно, всяка сутрин, всяка вечер – поредната серия, приковаваща пред екраните целокупното човечество, обзето от трепет какво предстои да се случи в следващата „серия“. При това „сериалът“ му биваше разделян на допълващи се, преливащи се един в друг „сезони“: сезонът „митата върху Европа“, сезонът „Гренландия“, сезонът (по-кратък) „Венецуела“, сезонът „Иран“…
И ето: към началото на тази година (и именно в съгласие с християнската визия за природата на бесовете) двамата основни беснуващи започнаха да се препъват, да грешат и даже… да се сръфват един с друг.
Да припомня: след краткия междинен триумфалистки „сезон Венецуела“ рижият Нерон нападна Иран. Нападна го без необходимата подготовка, без необходимата разузнавателна информация (защото го нападна именно обзет от грандоманския си бяс) и… затъна в тази война. Какво последва от това? Вбесен от невъзможността да победи „светкавично“, вбесен от бързото отдръпване на сприхаво събраната му (и неспособна) арабска съюзническа коалиция, вбесен от непредвиденото (поради заслепеността от беса му) затваряне на Ормузкия проток – акт с глобални последици – Тръмп панически се обърна към Европа с настояване да съдейства на авантюрата му и ето – едва сега осъзна, че в предишните два „сезона“ от „сериала“ си вече я е изгубил като възможен съюзник. Не съм сигурен дали вече е осъзнал напълно, но с тази война той нанесе дълбока щета и на „дружбата“ си с Русия, тъй като последната дотогава бе в изключително важен (за нейното беснуване) стратегически съюз с теокрацията на аятоласите.
От безизходното затъване на Тръмп в Иран и със сагата около Ормузкия проток основен печеливш обаче се оказа не тъкмо Русия, но главният (според изявленията му) противник на САЩ – Китай. Далеч по-важно (специално за мен) е това, че след като се „зацепи“, засега без изглед за някакъв изход в Иран, „бесът“ отвъд океана изгуби голяма част от възможностите си да притиска Украйна в угода на „беса“ отсам океана, което до този момент той не преставаше да прави. След началото на иранската авантюра, нека забележим, Зеленски практически престана да се съобразява (а дори и да отвръща) на „нарежданията“ на Тръмп „да седне на масата за преговори с Путин“, „да му отстъпи исканите територии от страната си“, „да престане да бомбардира стратегически военни и ресурсни обекти дълбоко в територията на Русия“ и т.н. И това се случи в момент, когато пък най-сетне стана очевидна безумността на маниака от Москва. Упорито обезкървявайки и обнищявайки собствената си страна в тази отвратителна агресия, нагло неглижирайки буквално глобалната солидарност на света с Украйна, Путин не съумя да се възползва дори от снемането на санкциите на Тръмп върху доставките на горива и проспа (или в беса си остана сляп) за превръщането на украинската армия в една от най-силните на континента ни. Днес Украйна, повтарям го, вече има военния капацитет да нанася удари по военната и енергийна инфраструктура на Русия дълбоко в територията ѝ, а от месеци насам бавно (но постоянно и неотстъпно) освобождава дори онези най-източни части в Донбас, които агресорът все още държи окупирани. Поради затъването на Тръмп в Иран Путин вече не може да разчита на помощта на онзи, с когото си стискаха ръцете в Аляска. Нещо повече, без да съумя да свали режима на аятоласите, Тръмп все пак направи без да иска тази неоценима услуга на Украйна, че лиши Русия от изключително важен за нея доставчик на оръжия.
Най-накрая: след всичко случило се не просто не се сбъднаха, а започнаха да се разсейват страховете (включително моите), че в резултат от сближаването на глобалните автократи, нашата Европа скоро ще бъде овладяна от съчувстващи им и подражаващи им „консерватори“. Да, символична, но силно раняваща за фашизоидно-националистичните сили на континента ни бе съкрушителната загуба на Виктор Орбан, основен представител на тези сили, а пък атаките на Тръмп към този момент са довели единствено до консолидирането на преминалото през криза управление на Макрон във Франция и до безпрецедентното от 1945 г. излизане на Германия от нейния „дълбок пацифизъм“.
Ще добавя и това: макар новите глобални автократи да парадираха, че като противници на световния либерален ред те го атакуват от позициите на един християнски традиционализъм, тяхната бесовщина вече ги вкара в дълбок конфликт и… с църквите на основните християнски деноминации. Още преди десетилетие именно Путинова Русия предизвика дълбок разкол в православния свят и като прекъсна общението си с Вселенската патриаршия (заради Украйна), формира едно изолирано, но почти по сектантски войнствено анти-Константинополско православие и буквално разломи православния свят (макар мнозина, включително у нас, да се правят, че не го забелязват). В последните дни пък обладаният от нарцистичния си бяс Доналд Тръмп влезе в остър конфликт с главата на Римокатолическата църква, като с това по неизбежност охлади отношенията си дори с някои инак „консервативни“, но католически европейски лидери, които до този момент му симпатизираха (Джорджа Мелони в Италия).
Не, приятели, изплашилата ни през миналата година глобална автократична хидра тази година стремително… окуцява. На едната ѝ глава (отвъд океана) в края ѝ предстои да загуби Конгреса (тоест да остане без един крак), а на другата – да продължи да понася все по-тежки удари от героична Украйна. Псевдохристиянската одежда на хидрата вече се прокъса след ИИ-генерираното изображение на „лекаря“ Тръмп и хулите му срещу папа Лъв ХІV. Бесовете от Белия дом, от Москва и от Техеран, се сръфаха. Нека имат предвид това всички автократични амбициозковци по света и у нас.
Бог поругаван не бива!
