Вчера пред очите на България, в сградата на президентството на републиката, се разигра нещо, което ни вцепени. Лично аз останах без думи от видяното и чутото, но и без дъх. Ясно ви е, че говоря за поведението на господин Сидеров и за начина, по който той на практика провали началото на събралия се Консултативен съвет. Защо го направи това Волен Сидеров? Навсякъде – в интернет, по централните булеварди, из малките квартални кръчмички, по ъглите около учрежденията и офисите, където сплотени групички от хора са излезли, за да пушат, ще чуете какви ли не коментари. Хипотезите валяха и не спират да валят свободно, както си му е редът. Хипотези, вариращи в извънредно широк диапазон. И все пак, при целия този стихиен потоп, оставам с впечатлението (на основата на дочутото и прочетеното), че в обясненията, които хората се опитват да намерят, доминира едно предположение – това за наличието на психическа нестабилност у господин Сидеров и оттам за неговата непредвидимост и несъстоятелност. Само че това все пак не е сериозно. И затова си заслужава отново да си зададем въпроса: защо го направи той?
Изкусително е да си помислим, че Волен Сидеров просто използва всеки отворил се случай, всяка разкрила се пред него възможност, за да атакува фронтално президента и да ранява неговия авторитет. Линия на поведение, която се забелязва отдавна, така че търсенето на причините в същата посока изглежда напълно оправдано. С напредването на деня предимството на тази херменевтична перспектива като че ли се потвърди и от митинга, който „Атака“ спретна на площада пред президентството. С микрофон в ръка Сидеров огласяше гръмко широкото пространство в центъра на града със заплахите си, че ще поиска президентът да бъде отстранен от длъжност за държавна измяна. Да, това е част от стратегия, която лидерът на националистическата партия, вън от съмнение, прокарва методично и от доста време. Стратегия, чиято цел е злепоставянето на Росен Плевнелиев в очите на българите и принизяването на неговата значимост като силна политическа личност. Мисля си, че дори няма нужда да припомням отделните факти от тази последователна кампания на Сидеров срещу него. Ако си позволим една по-интимна психологическа спекулация, може би ще сме в правото си да предположим, че Волен Сидеров е развил и някаква форма на „президентски комплекс“. Все е близо до влизането в сградата като стопанин, не като гост… и все остава отвън.
Сигурно го има и този момент, още повече, че вярващият в бъдещето и вгледан упорито в него политик знае, че пак ще има президентски избори. Политиката е процес, а хората забравят бързо, вярно, но запомнят и по нещичко. А колкото по-често си в светлината на прожекторите –толкова по-добре. Да потърсим обаче политическата логика, съобразена не с по-далечните перспективи, а с моментната свръхдинамична социално-политическа ситуация. Един от първите коментатори, които изказаха твърда хипотеза за мотивите, продиктували действията на Сидеров по време на заседанието на КСНС, беше Бойко Борисов. Преди да хвърли бомбата за заговора, предвиждащ арестуването му с намерението да бъде убит в ареста, господин Борисов разтълкува държанието на Волен Сидеров като част от плана на новата „тройна коалиция“ да се отърве от властта. Според Борисов очевидно неразумните за всички ни и почти самоубийствени кадрови ходове на съюзниците през последната седмица могат да означават само едно – осъзнато вървене към ръба на пропастта… с цел да я прескочат. Трябва да ви призная, че обяснението на Бойко Борисов никак не ми се вижда лишено от проникновеност. Може ли изобщо да се помисли, че авторите на назначението на Пеевски, както и на останалите скандални разпределения на висши държавни постове, са си представяли, че обществената реакция ще е различна от тази, която се получи?! Нима е мислимо, че заслеплението на тези хора е толкова голямо и така фрапантно. Но пък, от друга страна, като се замислиш – на този народ му минават всякакви номера. Че защо да не мине и този?
Не знам, но все пак ми се вижда, че невероятно, невъобразимо безумните стъпки, които изкараха хората на протест, означават или проява на невиждано политическо късогледство, или на страшна наглост и безочие, или че Борисов е в немалка степен прав. Дали не наблюдаваме умишлено напускане на кораба на властта? Но ако приемем, че това е така, то ще трябва да се съгласим и с друго – с очевадната истина, че господин Станишев върви с пълно съзнание към своето падение в средите не само на българските социалисти, но и на европейските като цяло. Няма как да не вижда опасността от сгромолясване. Толкова ли са силни зависимостите у нас наистина, че да са по-силни от желанието да спасиш името си и международния си престиж?
Съществува и още една възможност, която си заслужава да прегледаме обаче. Става дума за възможността привидното да се разминава драстично с истината. Привидно враждебността между Волен Сидеров и Бойко Борисов расте с часове, а след последното прегрупиране на силите ГЕРБ и „Атака“ са противници. Дотук всичко е повече от банално. Не е така банален само че въпросът в кой отбор играе всъщност господин Сидеров. Вчерашните му подвизи могат да извикат някои съмнения относно принадлежността му към тима на Орешарски, съгласете се. Защото крещящо преднамереното саботиране на работата на съвета доведе със себе си, освен поредната доза негативи за новопоявилата се парламентарна коалиция и произведения от нея кабинет, и немалко позитиви. За Бойко Борисов, разбира се. В кой цвят са шортите на господин Сидеров? Коя врата защитава той?
Всичко това са само хипотези. Едно остава като че ли сигурно – в момента на никой от играчите не му се иска особено силно топката на властта и управлението на страната да е в неговото поле. Иначе неизвестните, свързани с бъдещето, ни е ясно кои са. Лошото е, че една от тях, най-съществената, която стои над конюнктурните сметки и надиграванията, е тази – какво ще я правим България?
