Начало Филми Премиери Холокостът като къща
Премиери

Холокостът като къща

2446
„Зона на интерес“, реж. Джонатан Глейзър

Многодетно семейство край брега на реката в слънчев ден, сякаш излязло от картина на Реноар. Но камерата се държи на разстояние от участниците в пикника и дистанцията, съчетана с предпазливата протяжност на кадрите, кара зрителя да се чувства дискомфортно и да застане нащрек. За сметка на това изглежда нищо не смущава безметежното всекидневие на комендант Хьос и петте му русички, благословени деца, нито черният дим, който се вие на фона на небето, нито изстрелите, нито писъците… Оберщурмбанфюрер Рудолф Хьос е много привързан към работата си и високоценен офицер от СС. Съпругата му Хедвиг Хьос е привързана към къщата с градина и басейн, която тази работа осигурява на семейството им и която собственоръчно е превърнала в малък рай. Рай, от другата страна на чиято ограда са разположени газовите камери на Аушвиц-Биркенау… „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър (Оскар за чуждоезичен филм и Голямата награда на журито от МФФ Кан 2023) е свиреп киноразказ, без секунда кръв и насилие в кадър.

Изтриването на реалността подчертава кошмара. Идеята за конфискация (на имущество, самоличност, живот) и заличаване на реалността е в самото сърце на нацисткия проект. Нейното регистриране (на лента) логично би могло да се съчетае с усещане за разпад на изображението. Следователно осъзнаването на тази реалност води до внимателно взиране в природата на начинанието за масово унищожение и до изследване на способността на човека да отрича ужаса, който го заобикаля.

Вдъхновен отчасти от едноименния роман на Мартин Еймис, британският режисьор Джонатан Глейзър изследва „баналността на злото“ (по Хана Аренд) в действие. Преследвайки собствените си разказвачески цели, той връща на персонажите истинските им имена, а безпощадното въздействие на историята се просмуква сред застоялия въздух, който циркулира в кадрите. Грижливо композирани, внимателно премислени, в общ или среден план, те са заснети от различен ъгъл, с цел нито за момент зрителят да не се приобщи към рутината на семейството.

„Зона на интерес“, реж. Джонатан Глейзър

Зоната на интерес от заглавието, която за Третия райх включва четиридесетте квадратни километра около полския град Освиенцим, в случая има двойно значение. Едва ли някога представата за пасторална идилия е била използвана в по-голяма степен като димна завеса.

Тук е съсредоточен и целият парадокс на нацистката идеология: зад нейните фантазии за зеленина и природа, с която „висшият човек“ би бил в осмоза, режисьорът открива просто механизъм, който се осъществява чрез движението в статичността на кадрите.

Тъй като не е било в състояние да улови и документира чудовищното престъпление, когато се е случвало, днес киното разполага само със задочни свидетелства и възможност за реконструкция. Но как да представи призрака на непредставимото? Как да покаже, без да манипулира? Джонатан Глейзър навигира умело през това минно поле и не се стреми да шокира, като показва невъобразимото, а точно обратното – отсъствието му, дирижирано от нацистите, от семейството на Рудолф Хьос и в крайна сметка от самия режисьор, което го прави непоносимо.

Изглежда Холокостът никога не е бил обсъждан на екрана с подобен аскетизъм. Също като в древногръцка трагедия ние не виждаме кървавото насилие, отгатваме го. Парализиращото се случва извън кадъра, а адският фонов звук замества съзнателно липсващата визуализация. Контрастът е сюрреалистично потискащ. И само високите стени около имота, комините и другите съседни сгради създават визуални точки за среща между тези пространства на живота и смъртта.

Неумолим по своята форма, истински урок по сетивно кино, докато безмилостният ужас напредва, „Зона на интерес“ постепенно затяга желязната си хватка около съзнанието ни и нито за момент не я отпуска. В началото може да се опитате да си припомните факти от историята, но скоро се предавате на авторския подход и се съсредоточавате с нарастващо изумление върху битовите отношения в семейство Хьос, чието безразличие към страданието „отвъд стената“ изглежда все по-патологично – от поделянето на имуществото на лагерниците между различните членове на общността на палачите; през къпането в „мръсната“ река; до яростното нежелание на Хедвиг Хьос да напусне своя рай (Сандра Хюлер е умопомрачителна в хладнокръвието си, дори в по-голяма степен от ролята в „Анатомия на едно падане“)…

„Зона на интерес“, реж. Джонатан Глейзър

Ако Холокостът беше къща, каква би била тя? Еймис и Глейзър не поставят въпроса така, но подобно отстранение би могло да помогне на зрителя да рационализира максимално преживяването „Зона на интерес“. От дистанцията на времето кошмарът на самото съществуване на концентрационните лагери не избледнява, нито изчезва недоумението как е възможно цяла една нация да „прегърне“ високомерието на управниците си, че е „богоизбрана“. Но промяната на гледната точка напомня на озоваването в позицията на профайлър, който се опитва да вникне в логиката на престъпника и може би да предотврати вероятността от рецидив!? В този смисъл филмът на Джонатан Глейзър е не само ефектен и дръзко оригинален, но също и безкомпромисно откровен.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Свързани статии