Публичният дебат на тема „Хора срещу роботи: роботът ще замени ли човека?“ се проведе в края на юни 2016 г. във Френския институт. Френският учен Реймон Фурние и акад. Чавдар Руменин говориха за предизвикателствата и резултатите, свързани с прогреса на науката и роботиката.
Дебатът бе част от поредицата „Срещите на бъдещето“, организирана от Френския институт, чийто фокус са предизвикателствата на нашето време, представени по общодостъпен начин от водещи учени.
Срещите на бъдещето се фокусират върху настоящите и бъдещите промени, които се случват със света и обществата ни, търсейки отговори за новите предизвикателства, пред които се изправяме, с акцент върху иновациите, технологичния прогрес и обещаващия успех на научноизследователската дейност, които биха могли да допринесат за по-добрия живот на обществата ни, или пък обратно – да ни отчуждят.
Реймон Фурние отговаря за стратегическите партньорства на Комисариата по Атомна Енергетика и Алтернативни енергии в Париж. Специалист е по новите технологии, научните му интереси са преди всичко в областта на виртуалната реалност, интерактивните системи, нанотехнологиите и роботиката.
Чавдар Руменин е български учен и виден специалист в областта на роботиката и мехатрониката. От 2012 година е академик към Българската Академия на науките. Ръководи Института по системно инженерство и роботика.
Реймон Фурние: Залагаме много надежди на колаборативната роботика
Това, което развиваме днес, е т. нар. колаборативна роботика. Какво представлява колаборативната роботика? Това е съвместна работа на робота и човека. Човекът показва на робота каква е неговата задача, те споделят едно и също пространство, изпълняват едни и същи задачи. Роботът дава възможност да се ползва неговия капацитет. Човекът изпълнява задачите, но без усилие, защото роботът го замества в това отношение. Днес роботът е по-скоро колаборативен робот, той не замества човека, а просто си сътрудничи с него, изпълнявайки поставените му задачи. Човек може да управлява едновременно няколко робота. Това са роботи, създадени да работят с човека, те са в състояние да избегнат сблъсъците. Например те си дават сметка, че има нещо, което е на траекторията им, и това им дава възможност да се върнат назад. Те са гъвкави, леки. Човекът показва траекторията, която роботът трябва да следва, поредицата от операции, които трябва да изпълни, но не го учи как да изпълнява задачата, а просто му казва какво трябва да направи, за да изпълни тази задача.
Предизвикателство в роботиката през следващите години ще е разработването на системи, които ще дадат възможност не толкова да се замести човекът, колкото да се усилят човешките способности. Например за военните развихме системи, които позволяват да се увеличи капацитетът за натоварване на човека. Става дума за роботизирана система, която позволява да се носи някакъв товар. Тя дава възможност да се пренасят товари с тежест около сто килограма на разстояние 20 километра със скорост 5 км в час. Тези 20 км се изминават благодарение на акумулатор, който е по-малък от този, който използваме в колите. Тези системи имат и промишлени приложения. Например робот, който е създаден за строителството. Става дума за робот, който, така да се каже, усилва човека. Това позволява да се ограничат всички смущения в мускулната система. Също така в областта на колаборативната роботика има приложения за хората с увреждания. Например т.нар. екзоскелет, който се управлява от сигнали, които се изпращат от мозъка, и това позволява на човека да става, да сяда. Наскоро бе проведена първата операция за имплантиране в мозъка на сензори, които позволяват да се улавят сигналите и да се изпращат към този екзоскелет, който позволява на човека да ходи. Залагаме много надежди на колаборативната роботика, в която хората и роботите все повече ще споделят задачите и в този контекст те трябва да се разбират взаимно. Единият трябва да разбере какво е намерението на другия.
Чавдар Руменин: Роботите никога няма да заменят въображението на човека
Дали наистина роботите ще заменят човека? Ако разсъждаваме във философски план, смятам, че това е по-скоро някакъв атеизъм. Нека да е ясно, всеки може да мисли, каквото си поиска, но има много хора по света, които са убедени, че човекът е Божие творение. Религията съществува и ще съществува неслучайно, вероятно там са заложени основните истини на нашето съществуване и на нашата мисия като хора. Роботите никога няма да заменят въображението на човека, умението да се изобретява. Това е Божи дар, който е даден на човека. Някой ще каже: „Ама чакайте, нали има изкуствен интелект“. Ще поживеем, ще видим. Но наистина това тайнство човекът, то може бъде подпомогнато от роботите и това вече е факт. Що се отнася до роботиката в България – преди години страната ни бе шеста в света по производството на роботи.
Младите хора навсякъде са запленени от бъдещето, от нанотехнологиете, от роботиката. Модерната роботика винаги се е основавала върху сензориката, мехатронните системи и изкуствения интелект, за който споменах. Върху тази платформа са и основните резултати и успехи, които има Институтът по системно инженерство и роботика. Те са насочени основно към нашето общество и към нашата национална индустрия.
Не съществува фундаментална научна истина или теория, която да не може да бъде доведена до практическо инженерно решение, което да бъде защитено с патент, с изобретение. Какви иновации имаме ние – например мултисензорите, които се използват в роботите. Това е една категория от устройства, които едновременно и независимо могат да измерват силата и посоката на магнитното поле, както и температурата на околната среда. Всичко това в своето единство дава възможност да имаме една интелигентна система. Те намират своето приложение не само в роботиката. Една друга иновация това е безконтактния електромер, който също може да се разглежда в определен смисъл като мехатронна система, която пък може да измерва безконтактно тока. Друга технология, която развиваме, това е зелената роботика. Например система, която преобразува енергията на морските вълни в електрическа.
На главната страница: Кадър от филма „Роботът и Франк“, реж. Джейк Шрайър, 2012 г.
