Начало Галерия Хоризонтът, който приземява
Галерия

Хоризонтът, който приземява

Зелма Алмалех
21.03.2022
1416
Калия Калъчева в Къщата музей „Вера Недкова“, снимкa Любомир Ковачев

„Био център“ е втората ми самостоятелна изложба тук, участвала съм и в три общи изложби на галерията. Има един странен въпрос, който ми задават – за колко време съм направила тази картина или тази изложба. Аз вече казвам, че е цял живот.“ Това каза за въпреки.com художничката Калия Калъчева по повод на изложбата си в столичната галерия Little Bird Place.

И продължава: „Имам картини тук, които съм ги започнала преди 7–8 години, и си дойдоха в този момент – влязоха в тази изложба. Мястото е много интересно, защото открих природата, макар че имам и други работи, свързани с природата, не само индустрия, стъкла и бетон. Профилът на галерията ме въодушеви, вдъхнови ме да се обърна малко повече към природата“.

Разговарям с Калия в галерия Little Bird Place на ул. „11 август“ №7, а дни преди това Калия Калъчева откри друга изложба на същата улица, но на №2, в един от филиалите на Националната галерия, дома на великолепната художничка Вера Недкова (1906–1996). Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019 г., продължава представянето на съвременни автори в жилището на художничката, изпълнено със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла. Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 60-те и 70-те години, и платна на Калия Калъчева.

Минала година Калия нямаше самостоятелни изяви, но е работила за двете сегашни изложби. Дни след нашия разговор тя участва и в общата изложба System change, anyway или Усещане за живопис (Съвременна живопис 2021) доста по-далече – в Арт център Банкя, с куратор проф. Десислава Христова. Но за това малко по-късно…

Сега сме съсредоточени върху изложбите ѝ между пет сгради на ул. „11 август“… А художничката споделя, че не могла да откаже на Диана Драганова-Щир, уредник в Националната галерия и куратор на изложбата ѝ в дома на Вера Недкова. „Знаехме, че двете изложби ще съвпаднат. Първоначалният ми план беше поне да са през 20 дни, станаха 10. Но изложбата в Дома на Вера Недкова продължава четири месеца, а тук (в Little Bird Place) е до края на март. Искрено трябва да споделя, че ме беше малко страх, защото да застанеш до такъв колос като Вера Недкова в българското изкуство, не е лесно и беше голямо предизвикателство. Впечатлена съм от Диана, която направи подбора на картините. Представях си точно тези картини, тя ги хареса, заедно с още няколко. Разбира се, тя много добре познава творчеството на Вера Недкова, знаеше кои да избере… Беше ми странно, неудобно. Все едно да отидеш на някого на гости и него да го няма. Много особено се усеща енергията на Вера Недкова в дома ѝ – все едно преди малко си е тръгнала, някой е разчистил и ние сме наредили картините…Това, наистина, ме стресна, но много харесвам такъв тип разговори, защото моята епоха, сегашният момент, в който аз живея, и нейното време, което тя е предала в своите творби, се срещат. Дори с проф. Станислав Памукчиев (той подготви текстовете за каталога на Калия Калъчева – б.а.) си говорихме, че тези цветове, които аз използвам наготово – те са купени от магазина – тя ги е постигала. И сега като че ли се допълваме и си заговорихме. Езикът на изкуството е един.“ Признава искрено художничката.

Обръщаме се заедно с нея към изложбата ѝ „Био център“, а и сме в пространството на галерията, сред картините ѝ. Във въведението си към нея Калия отбелязва: „Био център се превърна в синоним на двойственост. Хем жизнено-трептящ свят, хем измислен собствен космос. Типичен двоен стандарт – наслагване на образи с общ смисъл и различна естетика. От друга страна, чрез думата център откривам кръга, олицетворение на Земята и Слънцето, на зараждането и жизнената сила. Център на кръга е темата за пейзажа, затворен от безкрайна линия. Био център се превърна в лаборатория на търсенията ми. Това са парчета от всекидневието, вълните на живота, имагинерни пространства, реални форми, абстрактни реалии или просто усещане за гора. Така понятията био и център се превърнаха в синоними, защото косвено и пряко означават живот, активност, обхват, сюжет, облик“.

Питам я какво я привлича най-много в пейзажа, извън индустриалните посоки, които основно присъстват в творбите ѝ. А тя отговаря: „Моята провокация да рисувам природата са хоризонтът и полето. Имам теза, че хоризонтът е линията, която превръща моята абстракция в пейзаж. Това е линията, която я смъква на земята. Ако абстракцията е нещо, което се рее в облаците или в някакви други измерения, хоризонтът е това, което приземява“. Този път, аз я приземявам с въпроса дали не я притеснява, че ние, днешните хора, стесняваме хоризонта си почти всекидневно. „И да, и не. Ограниченията и самоограниченията са тоталният бич на съвремието. Но мисля, че душата няма лимити – има хора, които стесняват хоризонта, има хора, които дори нямат хоризонт. Те са толкова абстрактни, че при тях не съществува това наше земно, материално измерение. Някъде там се получава баланс, този баланс търся и в моята инсталация „Дзен/Кич“, която беше в Credo box на галерия Credo Bonum. Тя беше посветена точно на сблъсъка на материалното и духовното – този будист е завъртял кръгчето и е в мир със себе си, с природата, измерението, в което е решил да живее, и от другата страна – целият материализъм, който бихме искали да имаме, и всички възможности на света. Но като наредиш всички възможности, те се оказват не толкова много.“

На пръв поглед заглавието на изложбата ѝ „Био център“ звучи странно, но Калия Калъчева пояснява: „Появи се желанието ми да огранича хоризонта в някакъв кръг. Този кръг хем е ограничение, хем е без край. Био, защото сме все пак в Little Bird и реших, че био е много интересна дума, провокативна. Отново е символ на двойния стандарт – хем е полезно, но ако имаш продукти с този етикет – не е много сигурно, че те са такива. А центърът, независимо че е точка, аз го усещам като кръг. Намерих този формат на картините 30х40, намерих и стари свои картини, и реших, че ще е много интересно да сложа вече нарисуваното, а в него да има друга картина. Картина в картината – по този начин да представя някакъв вид наслагване на образи, които да си кореспондират, или пък да не си кореспондират, или пък да са контрастни. Беше дълго, независимо че чисто физически се случи в последните месеци, но както казах, е вечно“.

В изложбата ѝ са експонирани и нейни бижута, така беше и при предишната изложба на Калия Калъчева „Смени Пейзажа!“ в галерия Little Bird Place, но те са много различни от това, което приемаме за бижу. „Винаги съм обичала за правя приложни неща, сръчна съм в ръцете. Даже се шегуваме вкъщи, че има ли нещо, което трябва да се поправи, аз го поправям. Бижута съм правила още от гимназията. Те са част от картините ми. Наричам техниката, която прилагам, „парчета“. Имах изложба „Парчета“ в галерия „Юзина“ през 2016 г… Живописния слой го създавам извън картината. Става една кожа, един слой, който аз мога после да колажирам, да режа, да обработвам допълнително.… Когато говори за работата си, Калия признава, че първо показва произведенията на майка си и на своя син Андрей, той е все още дете, но понякога ѝ помага.

За първи път се срещнахме с изкуството на Калия Калъчева на Есенните изложби в Пловдив с куратор Галина Лардева в далечната 2013 г. Тогава те бяха озаглавени „Форсиране на избора“. Работите на Калия бяха експонирани на стените в двора на Балабановата къща. Много бяхме впечатлени от въздействието и зрелостта им, сътворени от много млада авторка на 26–27 години. А и от самата нея – усмихната и лъчезарна. След това в годините не сме пропускали нейна изложба в София – в „Юзина“, „Ракурси“, „Нюанс“, „Нирвана“… Тя участва и в изложбата във Варненската градска галерия „Борис Георгиев“ (2018) по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, в частта на вдъхновителя на идеята ни, забележителния творец проф. Андрей Даниел. (Заедно с неговите ученици в различни други експозиции бяха представени тогава и възпитаници на колегите му проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов, б.а.)

Припомням ѝ тези моменти, а Калия е категорична, че който се е докоснал до комбинацията Андрей Даниел и Правдолюб Иванов (като негов асистент по време на следването ѝ в НХА, б.а.) е голям късметлия. Споменавам ѝ, че на 28 март Андрей Даниел би станал на 70 години, но отлетя от нашия свят на 24 януари 2020 г. За неговите ученици това беше огромна болка и те му посветиха изложба в тяхното прословуто Ателие 51 в Академията. А Калия продължава: „Преди дни имахме такъв разговор и с проф. Станислав Памукчиев. Ще разкажа една история, заради която жестоко се поболях. Беше по време на изложбата ми „Имагинерни конструкции“ в галерия „Ракурси“ през 2020 г., обадих се по телефона на проф. Даниел да го поканя. За първи път от дълго време му чух гласа – покрай майчинството и някакви други изложби бях загубила връзка с него. Вдигна ми телефона, аз се представих. С Коко (Константин Костов, негов асистент, сега води Ателие 51 б.а.) се видяхме и си говорихме колко ще е хубаво да отидем в ателието на Андрей. Имахме уговорка във вторник и с Нора Ампова (също ученичка на художника, която живее и работи в Швейцария, б.а.) да го посетим. Във вторник не успяхме и в сряда получих тази вест, че повече никога няма да се срещнем с него. Или ще се срещнем някога, но някъде другаде… Разговорите си останаха завинаги на друго ниво. Продължавам да мисля какво би казал, особено сега за тази изложба. За предишната в „Ракурси“ ме попита дали е станала добре, дали съм доволна. И аз му казах, че съм доволна. Мога да си призная и да споделя, че в Художествената академия не се сближих с него, както други колеги, които в разговорите преминаха на „ти“. Врях и кипях някак си в периферията, не успях да намеря прекия път до него“. Прекъсвам я с моето виждане, че той го е намерил, защото приживе ни е споделял, на Стефан и мен, колко я цени. А тя спонтанно казва: „Да, да, но това ми помогна да правя, каквото си искам. След като завърших и се дипломирах, си казах, че съм много щастлива, че се махам. Последвах нещо, което Андрей Даниел беше споделял за собствения си живот, за собствения си път, явно много ме беше впечатлило още като студентка. В Академията си свързан много емоционално, ние всички работим заедно – от първокурсниците до магистрите, най-различни възрасти, учиш се от всеки. Има второкурсници, които напредват толкова бързо, че са по-добри и от магистрите. Магистрите и те могат да вземат нещо от по-малките. Беше някак много семейно. И той казваше, че като завършил Академията, се отделил, поел по своя път. И си спомням как казваше, че Академията станала малка, малка… Някъде изчезнала и аз дори емоционално запомних думите му. Каза, че шест години по-късно се е върнал отново в Академията (като асистент на проф. Иван Кирков – б.а.). Мислех си за това как Академията е станала малка точка, пожелах си го и като че ли го изпълних“.

Продължаваме разговора за бъдещия ѝ каталог, за изложбите ѝ в Little Bird Place. Предишната ѝ самостоятелна през 2020 г. бе отново с предизвикателно, в най-добрия смисъл на думата, заглавие – „Смени пейзажа!“. А това ни отвежда отново към проф. Станислав Памукчиев. С него се видяхме на изложбата на Калия в дома на Вера Недкова и той беше много респектиран, както ми сподели. А художничката допълва, че ѝ казал по повод на изложбата с Вера Недкова, че е дар от съдбата.

„Това наистина е голям подарък от съдбата, от живота, от висшата сила високо над нас. Това е много сериозно, така смятам. За изложбата в Little Bird проф. Памукчиев каза, че му е много интересен този момент в моите работи. Имам една много любима негова реплика, която ми беше казал веднъж на улицата, преди 5–6 години, че се движа на границата между добрата и лошата живопис. Толкова ми хареса! Къде ли не съм го цитирала!“ Споделя Калия с прекрасната си усмивка, малко самоиронична и винаги много искрена.

След кратко се видяхме на изложбата в Арт център Банкя „Усещане за живопис“ (Съвременна живопис 2021), която заслужава специално внимание. В експозицията са включени творби на Александър Инчовски, Валентин Стефанов, Верджиния Влъчкова, Георги Георгиев-Жоррас, Георги Ружев, Десислава Христова, Калия Калъчева, Лора Тонева, Мирослава Янкова, Нина Ковачева, Никола Цветанов, Петър Петров, Пенка Минчева, Стефан Гаджовски. Ето някои от мотивите на куратора Десислава Христова: „Йероглифът за криза на китайски означава както опасност, така и благоприятна възможност. Тази идея и дуалност дълбоко ми импонира, тя съдържа в себе си едновременно и проблемите, и решенията им. Интересни са ми пътят и посоките, в които изкуството се развива и променя в това време на безпрецедентна криза. Размиването на границите между изкуствата вследствие на разместването на парадигмите от години е дълбоко проникнало в съвременните художествени форми и практики. И това е прекрасно – имаме свобода на авторското изразяване, за каквато не сме си и мечтали! Това е и нова възможност, която ще доведе до качествено нов, различен смисъл и употреба на изкуството. Такава е и кураторската ми визия за 6-ото издание на Съвременна българска живопис в Арт център Банкя. Повечето от участниците в тази изложба или не са живописци, или използват медията по нетрадиционен начин, с нетрадиционни материали и звучене. Представям идеята ми за живопис, усещането за живопис, което витае във въздуха, подобно на култовия филм с Ал Пачино и Крис О’Донъл „Усещане за жена“.

Присъствието на Калия във великолепното пространство на галерията по свой начин илюстрира посоката, която Десислава Христова е избрала като куратор. Изложбата в Банкя продължава до 31 март.

От позицията си в днешния ден, в сложното ни битие, с вече натрупан художествен опит въпреки младостта си, Калия Калъчева се връща назад във времето в опит за лична равносметка: „Избрах професията си в шести клас, после в Художествената гимназия не можех да си представя, че няма да уча в Академията. Не съществуваше такава мисъл изобщо! В първи курс се запитах защо съм тук, беше ми странно, после се поотпуснах. Осъзнавам, че живописта е за по-зрели хора. А тогава бях на 18…“. И двете се съгласяваме, че това е хубав финал на разговора ни. Сигурна съм, че той ще продължи и когато отворим каталога ѝ, а и след това.

Зелма Алмалех
21.03.2022

Свързани статии