Композиторът Добри Христов е кръстник на състава, който отбелязва вековен юбилей
„Това е първият хор с успехи зад граница, ръководен е от оперния артист Добри Хаджиянков. Неговата история е тясно преплетена със създаването и началните стъпки на софийските хорове“, ще каже Добри Христов, който е и кръстник на състава.
Настоящият диригент Валентин Бобевски разказва интересна история за създаването на мъжкия хор. „От 1920 до 1924 г. оперни певци се събират да пеят след репетициите на по чашка червено вино в кръчмата „Дивите петли“ на „Граф Игнатиев“. Поканили веднъж академик Добри Христов, доайена на хоровото изкуство, да ги чуе. Той бил впечатлен и казал: „О, вие трябва да направите официален този хор“. „Ние мислим да се наречем „Лира“, казали те на композитора. „А, „Лира“ има в Италия, Германия, Франция. Никаква „Лира“. Предлагам един старинен български, славянски инструмент – гусла, да бъде вашето име и да остане през вековете. И ето с това име „Гусла“ влязохме във втория век.“
Историята на хора не може да бъде описана на няколко страници. Един век неизброими концерти, турнета, срещи с публиката в цялата страна и в други държави, записи, премиери на творби както от български, така и от чужди композитори. През всички тези години хорът е вдъхновител за много композитори, които му посвещават произведения. В кратката ретроспекция пише, че хорът е изпълнил повече от 1500 произведения, изнесъл е над 5000 концерта пред публика, надхвърляща 6 милиона души.
На 14 май в столичната зала „България“ се състоя юбилейният му концерт, дирижиран от Валентин Бобевски. Като солисти участваха Мария Славова, Кирил Марков, Анатолий Георгиев, Велислав Велев, Владимир Киров, Божидар Петров.
„В цялата програма на концерта нямаше нито една случайна творба“ – казва Бобевски. С „Родна песен нас навек ни свързва“ завършваме нашите концерти, така стана и сега. Зала „България“ беше пълна с възторжени, отгледани от нас слушатели – „гусларската“ публика. Половината от песните изпяхме заедно, което беше най-прекрасното.“
За Валентин Бобевски връзката с хора е наследствена. Баща му, Асен Бобевски, пее там, както и самият Валентин. След това пътят му на хоров диригент го отвежда на различни места и едва през 1985 г. е поканен да поеме състава. Първият им голям ангажимент е във Финландия.
„Поканиха ме, защото предстоеше много престижен ангажимент през 1986 г. във Финландия, където представихме три различни програми – български и световни хорови шедьоври, и източноправославна литургия. Накрая най-голямата ни гордост беше, че изпълнихме Симфония №13 „Бабий яр“ от Шостакович със солист нашия прекрасен бас Петър Петров. Изпълнихме я в така наречената Миротворна зала в Хелзинки пред 14 000 души. Диригент беше Око Каму, който след това стана шеф на Израелската филхармония“, спомня си диригентът.
За изпълненията си във Финландия нашият хор получава великолепни отзиви: „Концертите на хор „Гусла“, ръководени достойно от неговия отличен диригент Валентин Бобевски, начертаха нови върхове и извикаха буря от аплодисменти. Възторжената публика изиска множество бисове“ – вестник „Хелзинки Саномат“. „Хор от най-голяма класа. Фантастичен диригент и солисти. Изпълнение, което не може да се опише“ – диригентът Пааво Куски. Подобни възторжени рецензии от цял свят са вписани в аналите на хор „Гусла“.
Основан е през 1924 г., а през 1926 г. вече изнася концерт на първия фестивал „Варненско лято“. След случката с Добри Христов, разказана по-горе, съставът е с диригент Добри Хаджиянков. В онези години в София идват представители на големи фирми за грамофонни плочи – „Колумбия“, „Одеон“, „Пате Маркони“, за да записват български народни песни, които младият състав изпълнява в обработки на Добри Христов.
През 1927 г. е първото турне на български хор в чужбина – в Пасау и Регенсдорф, Германия.
От 1929 г. диригент е Христо Манолов. На 14 февруари 1929 г. хорът е поканен да подсили постановката на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски, представена под диригентството на Мойсей Златин, а през 1930 г. и за българската премиера на „Летящият холандец“ от Вагнер с диригент Венедикт Бобчевски.
От 1931 до 1960 проф. Асен Димитров е главен диригент. През 1931 г. хорът участва в първото изпълнение в България на Симфония №9 от Бетовен с диригент Херман Щанге.
През 1932 г. председател на хор „Гусла“ е акад. Петко Стайнов, който урежда турне в Рим през същата година и специално създава песента „Що ми е мило и драго“, която звучи и до днес. Критиките са възторжени: „Българският хор „Гусла“ направи достойна манифестация на хоровото изкуство. Съставен от хубави, чисти, силни и подвижни гласове, хорът даде изразителна интерпретация“ – вестник „Ил Пополо ди Рома“.
През 1933 г. е първото участие на българския хор на международен хоров конкурс в Будапеща, където получава Първа почетна специална награда. През 1934 г. съставът се включва в първата българска постановка на операта „Лоенгрин“ от Вагнер с диригент Асен Димитров. В същата година участва и в оперите „Княз Игор“ и „Борис Годунов“ при гостуването на Фьодор Шаляпин в София. Изявява се и в „Садко“ от Римски-Корсаков и в първото изпълнение на Матеус Пасион от Бах.
Турнето в много градове в Полша е през 1937 г. „Това, което ни показаха българите, е в пълния смисъл на думата хорова виртуозност“ пише вестник „Полония“. На следващата година са концертите в Румъния. През 1940 г. е второто турне в Германия с още повече градове, сред които Мюнхен, Кьолн, Берлин, Дрезден, а навръщане пеят и във Виена. „В цял свят мъчно може да се намери хор, който да даде такава звукова пълнота“, отбелязва „Щутгартен Нахрихтен“. „Изненадаха ни скъпоценни гласове с дълбока мощ и песни, изпълнени с висока виртуозност“ – „Франкфуртер Генераланцайгер“. Солист в тези концерти е Борис Христов. През 1945 г. възстановената зала „България“ е открита с голям концерт на народен хор „Гусла“.
През 1960 г. за главен диригент е поканен Руслан Райчев. Освен концерти в страната са осъществени записи в Радио София.
От 1961 г. главен диригент става Васил Стефанов. Турнетата се увеличават, а хорът е поканен да направи записи в радиото в Лозана, както и във Франция за „Пате Маркони“ и „Хармония Мунди“. Гастролират и в Япония.
„Рядко може да се чуе толкова хомогенен ансамбъл“, пише вестник „Ивердон“. „Българите бяха по-силни от тайфуна, който се развихри над Токио. Публиката не му обърна внимание, а отиде да чуе пратениците на певческа България“ – вестник „Майничи“.
От 1978 г. главен диригент е Методи Матакиев, който година по-рано е поканен за диригент на хора. По това време е турнето във Великобритания. „Световноизвестният хор „Гусла“ покори сърцата на английската публика с великолепното си изпълнение“ – вестник „Експрес“.
От 1985 г. главен диригент става Валентин Бобевски. През 1988 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ е осъществен записът на първия български компактдиск за „Балкантон“ с църковнославянски песнопения. През 2014 г. хорът записва диска „Песни на бойната слава на България“.
През всички тези години Валентин Бобевски поверява концертни програми и на други свои колеги, сред които са Никола Рибаров, Стефан Инджев, Михаил Арнаудов, Йосиф Герджиков. Председатели на хора са били още проф. Георги Димитров, експремиерът Димитър Попов, проф. Александър Танев.
Диригенти, работили с хора: Венедикт Бобчевски, Михаил Лефтеров, Тодор Стойков, Любен Кондов, Любен Пинтев, Кирил Стефанов, Димитър Русков, Георги Костов, Христо Казанджиев, Людмил Питев, Николай Тонев, Сокол Трайков, Иван Иванчев.
Изявени „гуслари“: диригенти – Руслан Райчев, Любен Пинтев, Христо Казанджиев, Методи Григоров, Йосиф Герджиков, Иван Иванчев, а сътрудници са били Ваня Йорданова-Грива, д-р Даниела Янева, органистите Велин Илиев и Нева Кръстева. Певци – Тодор Мазаров, Любен Вишегонов, Иван Петров, Борис Христов, Георги Белев, Любен Минчев, Павел Манолов, Коста Гецов, Милен Паунов, Ранко Дюлгеров, Петър Петров, Антон Дяков, Асен Селимски, Стоян Попов, Никола Смочевски, Сабин Марков, Любомир Бодуров, Здравко Гаджев, Бойко Цветанов, Валентин Василев, Янко Пешев, Стефан Чалъков, Иван Тодоров, Светлана Котленко, Благовеста Карнобатлова, Мария Димчевска, Елена Стоянова, Ивайло Донков, Вихра Смилкова и много други. Пианисти: Тотю Лазаров – най-дългогодишен пианист от 1966 г., както и Тодор Стойков, Милчо Левиев, Йосиф Герджиков. Понастоящем пианист е Лилияна Станиславова.
Написано за хор „Гусла“:
Акад. Петко Стайнов: „Историята на „Гусла“, изпълнена с художествени постижения от най-висок разред, е неделима част от историята на българското хорово-певческо дело… Днес хорът звучи все така по „гусларски“, радвайки се на интереса и любовта на многобройните слушатели и почитатели“.
Проф. Георги Димитров: „Една от най-ярките изяви на българското хорово изкуство е хор „Гусла“. Той винаги е носил високо факела на красотата, светлината и другарството. Внушителността на изпълненията му спечели много почитатели не само у нас, но и далеч зад пределите на родината“.
Асен Найденов: „Сега, когато се върна много години назад, аз виждам шепа ентусиасти, които жертват и време, и труд, и средства за преуспяването на своя колектив… Той представя хоровото ни изкуство в чужбина в едно време, когато за България и българския народ се знаеше и говореше или нищо, или само лошо“.
Проф. Александър Танев: „Обичта към българската песен е постоянна характеристика на изкуството на гусларите. Те са вдъхновили създаването на редица шедьоври на българската музика… Заедно с това хорът има свой принос за отварянето на погледа на нашата публика към съкровищницата на световната хорова литература… Синовната вярност към патриотичната песен винаги е пристрастие на гусларите. И във време на възход или на гонение на националния дух „Гусла“ високо е държал родния трицвет!“.
Награди за хор „Гусла“. През 1947 г. получава званието „Държавно-представителен хор“ от Министерството на информацията и културата. Няколко пъти е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен; на Почетния знак на София, на Златен плакет на Българския хоров съюз; Златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци; Кристален плакет на Съюза на българските композитори.
