Начало Идеи Актуално Христофоровна, Никоноровна
Актуално

Христофоровна, Никоноровна

Иван Теофилов
09.05.2022
4020
Кадър от филма „Кубански казаци“ (1949)

Като дете (преди Девети) видях в съветската палата на Пловдивския мострен панаир гигантски тикви. Тези гъливери на тиквения род бяха поразили детското ми съзнание. И аз си представях „великата съветската страна” наистина велика… с велико, неподобимо благоденствие. Замислех ли се за нея, пред очите ми неминуемо възникваше могъществото на тези фантастични тикви…

Като младеж (след Девети) гледах превърналия се в легенда навремето съветски филм „Кубански казаци”, в който колхозниците досущ като пътуващ ансамбъл, оперетно костюмирани и подредени в идеални редици върху каросериите на летящи газки, се отправяха на работа из вълнисто разлюлените от необятния урожай ниви. Екранът цъфтеше от щастие и опиянената следвоенна публика бършеше радостни сълзи с предчувствие за приближаващото блаженство на един съвършено нов, непознат живот. И филмът напористо и щедро го изобразяваше: върху панорамни хармани мизансценно построени комбайни бълваха като гейзери тонове жито. Мизансценно построени атлетични девойки в напрегнат, състезателен ритъм гребяха с лопати това невиждано изобилие. Очите им самоотвержено искряха и от зейналите им в еуфорични усмивки уста ехтеше победоносният патос на урожайната песен:

Ей, урожай наш, урожай наш,
урожай наш высокий…

Ала коронният номер на филма все пак бяха двете достолепни, поразяващи с необикновения си гръден кош тьотки птицегледачки Христофоровна и Никоноровна, които въпреки телесния си обем изпълняваха закачливата си частушка в дует с инфантилно просветващи погледи и наивно присвит показалец в края на устните си:

Мы с подружкой птичницы,
птичницы-отличницы
и поэтому вдвоем
мы про птиц сейчас споем…

Христнофоровна и Никоноровна! Идеологически богини. Лари – покровители на птиците, животните и посевите. Култов дует и танц в съпровод „на гармошке”. Фетиш на политическата агитка! Пример, открил безкрайните предели на подражанието. Покорил до дъно сърцата на нашите самодейци. По сцени, естради и подиуми – експлозии от Хростофоровни и Никоноровни! Нашенски. Местни. Искрено превъплътени. Самоуверено пеещи:

Про каких же это птиц, Христофоровна!
– Да! Про всех известных лиц, Никоноровна!

С изтърбушени плънки под фустите и търкала от червило по бузите. С див акцент. И превъзходно самочувствие. Въображението им лети и сценичното пространство се превръща в тяхната „широка страна моя родная”. Дори вдишват с ноздри аромата на благоденствието ѝ. О, тази идейна Аркадия! Всички без изключение – и изпълнители, и зрители – искат да посетят, да видят с очите си този възхитителен Ханаан на колективния труд и колективното щастие!

И ето ме и мен в началото на 60-те години на перона на прочутия Киевски вокзал в Москва. Стъпвам и дъхът ми секва – тълпа, еднотипна, с отсечена мъжка походка устремено настъпва към мен. Гъстото, бухнало множество от ушанки, тужурки, валенки мигновено ме поглъща. Тренирам обонянието си в бюфети, вонящи на вкиснал борш. Мозъкът ми се сплесква от заповедно кънтящата микрофонна информация сред и без това неописуемата глъчка на отекващите като бани чакални… После, притиснат в менгемето на претъпкан трамвай, летя по отчаяно еднообразни улици с вехто жълтеещи тухлени сгради. През километър-два – магазин: „Булочная” или Кондитерская” глухо проблясват с оскъдната си шарения. И след някой и друг километър още един: „Парикмахерская” – като оглозган призрак на красотата.

А после по различни театрални и литературни поводи имах още редица обиколки надлъж и шир из необятната съветска страна. В тристахилядния град Тутаев на Волга видях великолепна старинна църква, превърната в общежитие. Златните ѝ кубета неизтощимо искряха в оловното небе, а край нея в нестройни редици се вееше колективно пране, подпряно върху криви, вибриращи от вятъра пръти. Недалеч от нея в прозорчето на една разбичкана дървена хата баба и крава портретно разказваха самотията си. Върху откритата естрада на Пушкиновите тържества в Михайловское видях прекомерно гримиран младеж в руска рубашка, дочен панталон и оръфани сандали на бос крак да води невъобразим хоровод от жестоко несъразмерни по ръст и обем танцьорки с излинели погледи и липсващи зъби. И докарани под строй колхозници зашеметено ги зяпаха под ослепителното следобедно слънце. И сред тях – писатели от САЩ, Канада, Япония, ЮАР, Великобритания, Франция, Италия… Тази картина ми се е запечатала в ума поради изгубеното чувство за мярка и придобитата с години психика към съществуващата мизерия. В Брянск по време на Тютчевите празненства видях да се гонят деца, облечени в износени мъжки сака с навити ръкави и похлупени до очите каскети. В Минск, в Псков, Новосибирск и пр. – рояци щрихи и рояци картини на покъртителна нищета, звероподобни състояния на окаяни и напълно беззащитни хора, човешко отчаяние, пиянство, пошлост, политическа тартюфщина и всякакъв вид рафинирано мракобесие…

Мрачни сензации? Или социален апокалипсис?

А частушката, затирена някъде в мен, от време на време току се опомни и пропее:

– Не простая ворон птица, Христофоровна!
– Значит хочет приучиться, Никоноровна!     

Иван Теофилов е роден през 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955–1961 г. е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 е драматург в Централния куклен театър. През 1978–1991 г. е редактор на библиотека „Поетичен глобус“ в изд. „Народна култура“. Едновременно е и редактор (1984–1991) в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. Автор е на стихосбирките „Небето и всички звезди“ (1963), „Амфитеатър“ (1968, 2001), „Град върху градове“ (1976, 2001), „Богатството от време. Избрани стихотворения“ (1981), „Споделено битие. Стихове“ (1984), „Да“ (1994), „Геометрия на духа. Избрани стихотворения“ (1996), „Монолози“ (2001), „Сън или надмощие“ (2004) и множество пиеси за възрастни и за деца. Занимава се активно с преводаческа дейност. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици.                                      
Иван Теофилов
09.05.2022

Свързани статии

Още от автора