Изкуството и културата винаги са били трън в окото на властта. Изложбата „Аз за око“ на Ив Тошайн продължава до 28 януари 2024 г. в Рока Паолина в Перуджа
Перуджа и нейната крепост Рока Паолина, построена през XVI век, отдавна са се превърнали в символ на кървави битки, трагични фамилни истории и борба за власт. В желанието си да променят хода на историята, жителите разрушават крепостта с изключение на една стена – толкова величествена, колкото и сянката на миналото, дебнеща зад яркото слънце на многопластовия град. Днес останките от величествената военна крепост са се превърнали в мащабно изложбено пространство и туристическа дестинация. Пространството – паметник на културата, е част от сградите на градската галерия и е приютявало мащабни експозиции, свързващи актуалното и историческото време, като изложбата на Йозеф Бойс и Алберто Бури през 1980 г.
Изкуството и културата винаги са били трън в окото на властта, защото служат като мерило за истина, носят наследството на човешките ценности и умеят да възкресяват изгубени във войната души, като създават паралели в съвремието и служат на надеждата за по-добро бъдеще. Затова целта е да бъде овластено изкуството, но какво става, когато управлението реши да даде място за неговите послания именно в окото на властта?
Ив Тошайн е художничка, която със сайт-специфик инсталации и обекти, чрез силата на военните атрибути говори за мир, превръщайки и най-хладните остриета в изкуство. Познаваме я от редица изложби в Европа, САЩ и у нас. Сред тях са 20-метровите знамена гилотини в София, издигнати под колоните на бившето военно издателство през 2020 г., и смелият ѝ антивоенен пърформанс през 2019 г. на Червения площад в Москва.
Нейната кариера следят и от фондацията Arezzo Ars Nova, създадена от авторитети в сферата на медицината и бизнеса, подкрепящи изкуството в Италия. През 2008 г. тя прави изложба в Арецо, близо до Перуджа. Именно тук, в бившата военна крепост Рока Паолина, фондацията кани българската художничка да направи самостоятелната си изложба I For An Eye („Аз за око“). „Вие не виждате, вие не разбирате. На вас ви трябват художниците, защото те са вашите очи“, казва на откриването на изложбата директорът на фондацията Паскал Джузепе Макри.
В центъра на първата зала Ив Тошайн разстила огромен ръчно плетен килим от 2000 бойни стоманени нинджа звезди, всяка една изработена на ръка – trousseau, или „чеиз“ в превод на български. Визуалният език на произведението е суров и остър, каквато е реалността, пред която е изправен светът. Важен е и контрастът – инсталация с мъжки характер, но изплетена в „чеиз“, загатващ връзката с женската сила. Наредени в строй като войници, измежду бойните звезди има и няколко изправени – винаги има някой, който се надига протестно.
През визуалния ритъм на постланите звезди дочуваме звука на марша от хиляди удрящи се със замах в земята обувки на военния парад, който ни показват в следващата зала видеата „Опозиция“ и „Бежанци“ на Ив Тошайн, част от колекцията за съвременно изкуство на Дойче Банк. От екрана хора в красиви одежди предават идеята за страстната и хипнотична пропаганда, поставена над човешкото. Няма личности, човешките индивидуалности се сливат в декоративна повърхност, а маршируващите войски създават усещането за колективна хипноза. Ив Тошайн подсилва този ефект чрез нарочната повторяемост на изображенията.
Същата тази повторяемост препраща символично към циклите на историята – това е и основната концепция на изложбата. Повторяемостта на световните конфликти – око за око, зъб за зъб.
В контраст с тежката символика в известната „Зала с оръдията“ Ив Тошайн създава ефимерна творба от десет подредени в строй холограмни вентилатора, при чието завъртане в цветовете на монитора излизат като реклами слоганите: Freedom is sexy, Freedom is hot, Freedom is lux. От време на време вентилаторите спират, а с тях изчезват и те, сякаш никога не са били там. Остават само оръдията. После пак като ярки реклами изпъкват между металните машини като ослепителни телефонни екрани, скриващи зад ярките мигащи светлини реалността, докато отново не изгаснат. Мощта на крепостта и оръдията са служели, за да пазят през вековете жителите от врага, но от тях зад тежките стени се е пазела и самата власт, за което напомня „вкамененият“ портрет на папа Павел III от XVI век.
Препратка към силата на властта е и огромният огледален кръст, окован във вериги, в една от залите. Ив преплита метафоричните значения на кръста като символ на вярата, но и като властови механизъм, напомняйки ни за някогашната Инквизиция. Портретите и бюстовете на военни лидери в миналото са били също толкова важни за патоса на масите. Затова авторката добавя творбата „Олимпийски подиум“. На пръв поглед величествени, бюстовете без глави наподобяват древни римски статуи на военни пълководци. Те стоят гордо върху три дорийски колони от стиропор и се отличават само с цветовете на мрамора, от който са изработени. Това обаче са бюстове за бижута. Така авторката отправя коментар към богатството, лукса и съвременните икони. Различни по височина, колоните от стиропор предизвикват зрителите към размисъл за променящите се ценности, сложността и противоречията, присъщи на символичните образи на успеха, влиянието и лидерството в наши дни.
В последната зала Ив Тошайн разполага творбата „Конфликт“ – огледало със забита в него бойна стоманена звезда, превърнало се в запазена марка на авторката. Интересно е, че огледалото е хем последната творба, хем и първата, която се вижда от огромния поток туристи, поели по ескалатора към историческата крепост. Тук изложбата на българската художничка е много по-видима, отколкото ако беше в музей или галерия. Чрез огледалото тя поставя въпроса за личния конфликт, също толкова важен за общата промяна на хода на събитията.
Историята се повтаря, „Око за око“ като принцип на кръговрата от възмездие, причина и следствие. „Азът“ като движеща сила на сложния военен механизъм. В окото на някогашната власт и сегашен кръстопът за туристи Ив Тошайн ни призовава да се изправим срещу старите догми на разделение и мъст, оковали съвременния свят. Чрез своята изложба художничка влиза в ролята на нашите очи, за да ни призове към нова ера на свобода, единство и мир.
Ив Тошайн е родена е през 1980 г. в София. Учила е в Accademia delle Belle Arti di Brera в Милано, Националната художествена академия в София, завършва магистърска степен в Академията за изящни изкуства във Виена, в класа на Франц Граф. Живее и работи от 23 години в Австрия. Участва в многобройни групови и самостоятелни изложби в САЩ, Дания, Чехия, Румъния, Полша, Австрия, България, Италия, Германия и др. От 2012 г. е съосновател на групата FXXXism (Виена–София–Санкт Петербург). Творби на Ив Тошайн са представяни в Музея за приложни изкуства MAK, в Белведере, Künstlerhaus, Кунстхале във Виена, в Лентос Музей в Линц, Центъра за съвременно изкуство Лазния в Гданск, Kunstraum, Инсбрук, Museo della Permanente в Милано и др. През 2012 г. Ив Тошайн е удостоена с наградата Mia Award в категорията „Изкуство и култура“. Отличието се присъжда за изключителни постижения на жени с чуждестранен произход, които живеят и работят в Австрия.
