0
2775

Хуморът в радиото е сериозна работа

Димитър Бежански

На 68 години ни напусна писателят хуморист Димитър Бежански. Текстът му за редакция „Хумор, сатира и забава“ в БНР бе публикуван в последния брой на сп. „Култура“.

Хуморът в радиото е един океан – с всичките му Мариански падини, айсберги, подводни течения и надводни въздушни бури.

Не съм много наясно кога редакция „Хумор, сатира и забава“ е била създадена, аз съм ѝ сътрудник само от около 30-35 години, но поназнайвам някои неща и мога да споделя това-онова за нейните редактори, автори, сътрудници и разбира се – чешити.

Известно време главен редактор е бил Марко Стойчев (половината от Братя Мормареви), но идва 1986 година, Пражка пролет, социализъм с човешко лице и така нататък, и редакцията в общи линии е изметена цялата барабар с главния редактор.

Уволнен е и Константин Костов.

Сега, кой е Константин Костов? Младите не го помнят, но той беше един блестящ хуморист. Абе, блестящ хуморист, блестящ хуморист, но по някое време социализмът нещо не му харесал много-много, та изкарал няколко години в затвора и няколко по лагерите. Когато го освободили – работа няма. Поработил Коцето няколко години по строежите и ето че му се отворил парашутът – назначили го редактор в радиото. Но както казахме, Пражка пролет и т.н., и т.н., и Константин Костов отново на улицата, и то без право да публикува никъде.

И ето, на помощ му идва Борис Арнаудов, който по това време е (обърнете внимание!) някакъв партиен секретар, ама на програмата ли, на цялото ли радио, не помня вече. „Бате Коце – казва му Борето, – давай ми твои сценки и фейлетони, аз ще ги публикувам под мое име и ще ти давам хонорарите.“

Речено-сторено. Константин Костов лично ми е казвал: „Аз мразя комунизма, но не мога да мразя комунистите, защото ето, партийният секретар Борето ми спаси семейството от глад!“.

След измитането-премитането на редакцията за главна редакторка е назначена Катя Воденичарова. И започва, може да се каже, златен период на редакция „Хумор, сатира и забава“. Катя беше един гейзер от идеи. Тя създава предаванията „Тромбата на Вили“, „Дядовата ръкавичка“, „Златният кос“ и много, много други. Впрочем песни от „Златният кос“ и до ден днешен се въртят в ефира на програма „Христо Ботев“. „Дядовата ръкавичка“ продължава да се прави. Между другото, имаше една директорка на програмата с чувство за хумор колкото на канарче, та тя твърдеше че това предаване трябва да се преименува, понеже заглавието му било много старомодно. Тогава аз предложих „Дядовата космическа совалка“. Не се прие. И слава Богу, „Ръкавичката“ и сега си върви идеално.

Няколко думи за редакторите.

Редактори в „Хумор, сатира и забава“ през годините са били автори като Георги Ивчев, Васил Сотиров, Божидар Томов, Данаил Константинов, Димитър Арабаджиев, Любомир Пеевски, Георги Христов, Кръстьо Кръстев, Иван Кулеков, Любомир Методиев, е, не мога да ги изредя всичките, но всичките са оставили следа в българската хумористична литература.

Ще спомена само, че Георги Ивчев, Любо Пеевски и Гошо Христов пишат либретото на първата в България буфо опера „Цар и водопроводчик“ (музика – Димитър Вълчев), която все още се гледа активно в интернет. Е, как няма да се гледа, след като там пеят Татяна Лолова, Васил Попов, Коста Карагеоргиев и други звезди на сатиричния театър.

Авторите

Автори на редакция „Хумор, сатира и забава“ през годините бяха (не, няма да си спестя това определение) – колоси на българския хумор, като Мирон Иванов, Петър Незнакомов, Станислав Стратиев, Чавдар Шинов. Максим Асенов, Цветан Пешев, Александър Миланов. Себе си не споменавам, защото съм скромен.

Актьорите

В предаванията на „Хумор, сатира и забава“ през годините участваха най-добрите артисти, обичащи хумора. Ще спомена само Латинка Петрова, Вълчо Камарашев, Асен Кисимов, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Георги Мамалев, Антон Радичев… Е, и тях не мога да ги изредя всичките.

Чешитите

В началото написах, че ще спомена чешитите в хумористичната редакция. А там всички бяха чешити.

Най-големи чешити, разбира се, бяха Васил Сотиров и Данаил Константинов.

Васко идваше по-рано на работа и развинтваше всички дръжки на чекмеджетата на колегата си Блажето Калайджиев. След което ги завинтваше отвътре на чекмеджето. Идиотска постъпка, но постъпка. Какво да го правиш – Сотиров!

Данаил Константинов, или както го наричаме всички сега – чичо Дани – действаше по-елегантно. Идва нова машинописка в редакцията и чичо Дани ѝ дава уводната статия на „Работническо дело“ и ѝ пише отстрани „артист“, „актриса“, демек – прави я на сценка. И горката Руми, която и досега работи в редакцията, послушно преписва уводната статия, но не му се сърди.

Васил Сотиров направи и друго. Свалили му готово предаване от ефир и той отива и си купува шапка. За първи път в живота си. След което казва на Катя Воденичарова: „Ето, Катя, взимам си шапката и си заминавам!“. И напуска радиото.

Като говорим за чешити… Бащата на Данаил Константинов, Тодор Данаилов, който също беше сътрудник на хумористичната редакция, и Мирон Иванов ловят някъде риба по Искъра, ама и в забранено време, и на забранено място. Ето ти го и горският:

– Какво правите вие тука, бе?!

При което Тодор Данаилов вади картата си от вестник „Стършел“, на която здраво е записано „Издание на ЦК на БКП“, и казва:

– Това е камарад Бодлер от френския комунистически вестник „Юманите“. Той много обича да лови риба.

При което Мирон Иванов се обажда:

– Уи, уи!

Горският моментално омеква:

– Ама, другари, така кажете, бе! Ей сега ще ви заведа с другаря Бодлер на едно друго място! Там да видите колко риба има!

Сега да ви кажа една смешка и с мене. Свалиха ме от ефир, понеже съм бил казал, че депутатите са идиоти. Ама не така директно, а по заобиколен начин. Да, обаче съм използвал нерегламентирана лексика. И ме свалиха от ефир. Да, ама свалиха и Любо Методиев, който не беше използвал такава лексика, ама ми бил приятел. Това по времето на един от поредните директори на програмата.

Сега всички тези автори, чешити, вече не работят в редакция „Хумор и сатира“, някои са се преселили на по-добро място, други са пенсионери. Но редакцията работи, диша. В нея на щат са младите Деян Копчев, Нина Божидарова, младият, но опитен Георги Гълов. И не на последно място – Весел Цанков – хуморист с много опит зад гърба си. Той е автор на два моноспектакъла на Георги Мамалев и на безброй сценарии на култовото (както е модерно да се казва сега) телевизионно предаване „Клуб НЛО“.

Както виждате, хуморът е сериозна работа наистина.

Димитър Бежански е роден на запад – в пернишкото село Дивля, което е близо до границата със Сърбия. Основното си образование също придобива на запад – в Перник, а висшето в Софийския университет, понеже по онова време в Перник университет просто няма. След като завършва българска филология, работи в безброй вестници и списания, в които пише безброй глупости, поради което съвсем резонно попада сред основателите на вестник „Тримата глупаци“ и е удостоен от самия Доньо Донев със званието „Пълен глупак“. В Българското национално радио работи (на щат) единайсет години. Автор е на няколко хумористични книги и на две талиги радио- и телевизионни сценарии. Носител е на наградите Сребърен МладЕж, Златен верблюд и Златен Мирон. Не е носител на наградата Гонкур и на Нобелова награда.