0
818

Хърватската „бодлива роза”

Slavenka Drakulic  271009

 

Предвид впечатляващия брой гласове, които спечели Ружа Томашич – наричана „хърватската Роза” – на първите европейски избори, няма как да не се запитаме какво се случва в Хърватия, страна, който през юли ще се присъедини към ЕС? Споменатата дама бе изстреляна на политическата сцена по силата на своята биография – нетипична за жена, но съблазнителна за медиите. Бивш полицай в Канада, тя е свикнала да носи оръжие, обича високите скорости и т.н. След като се завръща в страната си, тя отговаря за сигурността на бившия президент на Хърватия, националистът Франьо Туджман (1922-1999), след което става главен секретар на полицията и разбива мрежата на наркотрафиканти на остров Коркула. Хърватите си спомнят и за страхотния шамар, който тя лепва на някакъв шегаджия, отправил й сексистка забележка. Националистка и лидер на една крайнодясна партия (Хърватската партия на правото), тя е известна и с това, че не си държи езика зад зъбите: нейните декларации относно сърбите, кирилицата, комунизма и нацистките концентрационни лагери, както и по повод на Европейския съюз, редовно са по първите страници на медиите. С изявлението си, че „Ружа е по-лоша от природен катаклизъм”, хърватският министър-председател Зоран Миланович също допринесе за нейната слава. Ръководителят на хърватското правителство имаше предвид едно от най-скандалните изявления на г-жа Томашич, според която „Хърватия е за хърватите”, а всички останали били само „гости”.
Но парадоксът е именно тук: днес нашата страна ще бъде представлявана в Парламента в Страсбург от една личност, чиито ценности са в пълно противоречие с европейските ценности. Като слабо утешение може да ни послужи фактът, че Хърватия не е единствената в подобно положение: представители на твърдата крайна десница от Дания и Австрия станаха част от европейската асамблея, след като водиха кампания под наслова: „Гласувайте за нас, за да не изгубите вашия език, вашата идентичност и вашата култура в ЕС”. Освен това има още една жена – унгарката Кристина Морваи, която също е активен член на крайната десница в своята страна. Нейният случай силно наподобява този на нашата „хърватска Роза”. Унгарската юристка, която има диплома от „Кингс колидж” в Лондон, е работила известно време в европейските институции, където е била натоварена да отговаря за защитата на правата на жените и децата. Как тази интелигентна жена прегръща идеите на „Йобик”, на унгарските неонацисти? Вероятно това се е случило в момента, когато тя е разбрала, че с помощта на тази партия може да осъществи политическите си амбиции. И така тя се озовава под светлините на рампата, където заема толкова антисемитски позиции, че унгарската преса я нарече „нацистката Барби”. В случаите на Ружа и Кристина езикът на омразата се оказва ефикасен, защото той артикулира реални социални фрустрации. По липса на по-добро, тези фрустрации се свеждат до ксенофобия, антисемитизъм и расизъм. И двата случая илюстрират неспособността на големите партии да предложат решения за бъдещето. Обещанията за подобряване на жизненото равнище, за увеличаване на чуждестранните инвестиции, за създаването на нови работни места изобщо не будят доверие; тревогата е изместила надеждата, а доверието в нашите политически елити се е изчерпало напълно. За сметка на това национализмът винаги функционира – не толкова като политическа програма, колкото като символен фактор за сплотяването на избирателите. Ето защо изборите се превръщат в удобен повод да се изрази наказателен вот спрямо политиката и онези, които я представляват. Идеална ситуация за европейски клоуни като Бепе Грило, чиято политическа програма се свежда до формулата: „Всички те да вървят по дяволите!” Дори да сме съгласни с „програмата”, остава въпросът: а какво ще правим след това?

Превод: Тони Николов

Tportal, Zagreb

Славенка Дракулич е хърватска писателка и публицистка, един от най-издаваните съвременни хърватски автори. Родена е в Риека през 1949 г. Завършва сравнителна литература и социология в университета в Загреб, работи за изданията „Старт“ и „Данас“. Емигрира от Хърватия заради крайния национализъм в новосъздадената държава. В момента живее в Стокхолм, Швеция. На български език е преведена книгата й „Басни за комунизма, разказвани от домашни, диви и екзотични животни” (изд. „Жанет 45”, 2009).