На 24 май актрисата, изиграла най-ярките женски образи от световната и българската драматургия, ще получи почетната награда Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство
В деня на светите братя Кирил и Методий, когато по традиция в Театър „Българска армия“ се връчват може би най-очакваните в гилдията награди Аскеер, една аристократична дама от сцената и екрана ще получи своя почетен приз за цялостен принос към театралното изкуство. Дори не е за вярване, че едва сега 78-годишната Цветана Манева получава престижното отличие от Фондация „А’Аскеер“. Донякъде изненадана, донякъде – не, актрисата не измени на обичайния си начин да коментира случващото се в изкуството и света:
Театърът е много живо място. И като всяко живо място, заради естеството на работата и смисъла на съществуванието си, заради този вечен акт – обмен на чувства и мисли между актьорите на сцената и хората в зрителната зала, вечен ще бъде и театърът. Защото никое друго изкуство не може така да вдъхва вяра, така да препраща усещането за емоционалност, и то в нейния блясък, да препраща опит и любов. Това може само театърът, който съдържа един миг повече живот от другите изкуства. То се усеща след онзи час и половина, в който хората сядат в салона, установяват контакт с артистите, аплодират ни и ни чакат да излезем навън. Не сияйни, както често се казва сега, а някак… обветрени. Като че ли нещо е духнало и е смъкнало гнета на деня след края на спектакъла. Нищо друго не може да претвори живота така, както театърът. И той ще продължава да живее.
Затова ще отправя един призив: Да разчитаме на театъра. Да разчитаме на театъра като място, което има стойността на храм – сега и тук, когато недалече от нас се случва чудовищно явление и акт на цивилизацията, която се проваля с агресия и човеконенавист, всички имаме нужда от чудото на нашето изкуство. Имаме нужда от храм на творчеството. Театърът е опора. Да не говорим за това колко то може да вдъхновява, да вдъхва мечти, тоест да се прибереш след представление у дома и поне няколко дни да пазиш този появил се по време на спектакъла копнеж по нещо друго, по нещо по-различно. Или поне да те сполети чистата човешка съдба, която си видял на сцената, пресъздадена прекрасно благодарение на чувствителността и трепетността на артистичното дарование на българските театрали. Българските артисти са най-чувствителните българи. Повярвайте в тях.
Родена през 1944 г., Цветана Манева е от българските актриси, които не можеш да сбъркаш. Глас, поглед, осанка, стил… при нея всичко е неподражаемо, сякаш извайвано с особена мъдрост и пиетет към заниманието, наречено актьорство. Медея и Антигона, Шекспировите Жулиета и Беатриче, Ибсеновата Нора и Бланш на Тенеси Уилямс; Яворовите любими Мина и Лора, Талевата Султана, Йовковата Албена и Радичковата баба Велика; Селимена, Гитъл, Мод, Бернарда Алба… На всяка от своите героини е дала частица от себе си. И е вземала по нещо от тях, за да върви уверена по своя театрален път. А ако добавим и ролите ѝ във филми като „Калоян“, „Последната дума“, „Иван Кондарев“, „Последният ерген“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Хирурзи“, „Служебно положение ординарец“, „Дами канят“, „Мера според мера“, „Дело 205/1913 П.К. Яворов“, „Опасен чар“, „Платено милосърдие“, „Лист отбрулен“ и т.н., артистичният път на Цветана Манева е дълъг и наситен.
Има едно състояние, в което се намирам в момента и през главата ми минава мисълта: „Всичко това с мен ли се е случвало?!“ – сподели актрисата след обявяването на нейния почетен „Аскеер“ в пресклуба на БТА. – Не обичам много да се връщам назад, но всички по-големи събития в живота ми са допринесли за това, искам или не искам, да се обърна назад и да проследя как е вървял животът ми. Много щастлив живот. Чисто творчески. И работно. Понякога се шегувам и казвам: „Не съм извървяла своя път, винаги съм имала пред себе си авеню…“ Звучи фрапантно, но хоризонтите пред мен в чисто художествен план винаги са били широко отворени; доверието, с което съм била възнаграждавана, е много голямо и съм била изправяна пред изпитанието и усилието непременно да го защитя. И ако съм стигнала до днешния ден, ако съм жива и здрава да стигна до датата 24 май 2022, значи съм свършила всичко така, както е трябвало…
Имам претенцията, че умея да се трудя. От това разбирам. Да работиш, да си последователен, да се доверяваш на тези, които работят с теб и респективно за теб, което не е отличителна черта на българския работен манталитет, е много важно. Тогава се постигат хубави неща…
Имам усещане, което искам да споделя сега, защото е уникално. Аз съм първата актриса, която стъпи на сцената на Античния театър в Пловдив. На откриването му през 1981 г. играхме „Медея“ с нахалството от моя страна да възстановя спектакъла след смъртта на режисьора Любен Гройс – без микрофони и с необходимостта, която предизвиква този форум, тоест как говориш, как да си държиш брадата, корпусът ти да бъде изправен и т.н. Сега, с микрофоните, тези тънкости не се спазват, за жалост, и това разрушава целия респект към заниманието… Но защо ви го казвам? Заради усещането. Когато председателят на Фондация „А’Аскеер“ Георги Къркеланов ми се обади, изпитах точно същото усещане, както тогава, в началото на представлението – когато стъпих на сцената и погледнах амфитеатъра, извисяващ се над мен. Оттогава ми остана това усещане и когато нещо много вълнуващо и позитивно ми се случва, изпитвам същата емоция… Много съм благодарна.
Цветана Манева получава първия си Аскеер през 1993 г. – за главна женска роля в „Смъртта и момичето“, постановка на Христо Христов в Театър 199. Носител е и на две награди Икар на Съюза на артистите в България – за поддържаща женска роля (Клитемнестра в „Електра, или свалянето на маските“, постановка на Здравко Митков в Театър „София“, 2011) и почетен приз през 2021 г. за цялостна преподавателска дейност (в департамент „Театър“ в НБУ); на орден „Стара планина“ за изключителни заслуги към българския театър и кино (2004), на награда за цялостно творчество от фестивала „Златна роза“ във Варна през 2014 г. и др. Вече 25 години е директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.
Тазгодишната церемония за наградите Аскеер ще бъдат посветена на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски, а специалният акцент ще бъде върху българското слово. Режисьор на спектакъла е Борис Радев, водещ – актьорът Веселин Ранков.
