Филмът на Юлиан Табаков „Цветанка” (продуценти Мортен Нилсен, Мартичка Божилова) е портрет на една необикновена жена, живяла в три епохи. Той е българското присъствие в състезателната програма за документално кино на София Филм Фест 2013.
„Цветанка” е историята на моята баба – свидетел на три епохи”, обяснява режисьорът Юлиян Табаков. „Цветанка” е филм за българския XX век, в който едни градиха щастието си върху нещастието на други, бихме допълнили, цитирайки героинята. Разказ за трудния и изпълнен с превратности житейски път на д-р Цветанка Гошева, живяла през монархията, комунизма и демокрацията и изпитала резките преходи между тях, повлекли към дъното много човешки съдби. Родена в заможно семейство в Кюстендил, като дете тя мечтаела да стане актриса, но едва днес, всъщност няколко години след смъртта й, ще можем да я видим в роля. Тя играе себе си, разказва упоително, рецитира и пее, а между документалните епизоди я виждаме в сцени, заредени с ирония и поетична символност.
Юлиян Табаков, когото познаваме като театрален сценограф, работи върху произведението си цели пет години, с големи паузи. „Аз съм театрал и театралната естетика се вижда във филма, в статичните общи планове”, казва той. И ни насочва към приноса на оператора Адам Нилсон. Познава го от Париж, където е учил, срещат се отново в Стокхолм. Адам подходил с много голямо търпение и отдаденост. „Приятно е да обсъждаш филма с него, а аз обичам да правя грешки и да ги поправям.”
Цветът е другото действащо лице. „Цветът си има собствена драматургия. Много ми се искаше детството на героинята да е цветно, през комунизма няма открито небе, всичко е сиво. Широко небе се появява в началото на промяната – да се надишаш, после отново се връщаме към сивото – днешната демокрация.” Режисьорът обръща внимание и на ненатрапчивите цикличности, които се развиват успоредно с възрастта на Цветанка: денят се сменя с нощ, сезоните се редуват.
Сред обектите със символна роля във филма са цветята. „Освен името й те символизират и нейните пациенти.” Цветанка е лекар и като такава я виждаме сред високи цветя, да ги полива, преслушва и приласкава. На 10 ноември 1989 г. е нейният последен работен ден. Следват нови разочарования: от политическия ред, от падението на лекарската професия, което тя преживява вече като пациент, от изолацията на старостта… И всичко това е обговорено много пестеливо, по-скоро е внушено чрез образи.
Като „зелка в леха с теменужки”, така според режисьора стои филмът му, който вече е участвал в доста фестивали на документалното кино. Наистина трудно се вмества в жанровите определения, художествените сцени надделяват над документалните, особено в началото, където дистанцията на времето позволява повече свобода и символи.
След като е показан в MoMA в Ню Йорк (Documentary Fortnight 2013), на фестивалите в Лайпциг (ДокЛайпциг 2012), Копенхаген (Dox 2012), Триест (МФФ 2012), Docpoint 2013 в Хелзинки, неотдавна „Цветанка” спечели наградата за регионално кино на фестивала Zagreb Dox 2013. Навсякъде е посрещан с одобрение, но режисьорът очаква нетърпеливо реакциите на сънародниците си. Филмът е българският участник в състезателната програма за документално кино на София Филм Фест 2013. Премиерата му е на 8 март, рождения ден на героинята, в кино „Люмиер”, а на 14 март може да се гледа в Червената къща. В същия ден в Софийската градска художествена галерия се открива изложба на фотографии голям формат и сценография.
