Сниман в България през 1914 г. и смятан за безвъзвратно изгубен, филм изскочи от архива на „Бритиш Патé“

На 14 март 1914 г. в. „Мир“ публикува телеграма, изпратена от София до редакцията на лондонския в. „Таймс“. „Заминаването на Царицата за Америка е окончателно определено за 8/21 Май 1914 г. – започва съобщението. – Нейно Величество ще отпътува заедно с свитата си през Атлантическият океан с парахода „Августа Виктория“ от линията Хамбург – Америка. Високочеловеколюбивата деятелност на Нейно Величество е призната в Съединените държави и ще ѝ осигури възторжен прием. Царицата в обиколката си ще посети много американски болници и санаториуми. Негово Величество цар Фердинанд идущата година ще посети изложението Сан-Франциско.“

Подготовката за визитата в Америка

След седмица в. „Утро“ помества материала „Царицата в Америка“, чието наименование бива съпроводено от интригуващите подзаглавия „Кой ще я придружава. – Датата на заминаването. – Срещата с Вилсон. – Приемът в белия дом“. Текстът, оказал се кореспонденция от „Ню-Йорк, 19 март“, гласи: „Посещението, което българската царска двойка проектираше да предприеме до съединените щати, е окончателно уговорено, колкото се отнася само до царица Елеонора. Царят няма да вземе участие в това пътуване. Царица Елеонора ще потегли от Европа за Съединените Щати на 16 май стар стил и ще се придружава от английският учен професор Бейбридж. Нейно Величество ще посети всички модерни болници и диамантроптически дружества. Ще посети и подобните темс в някои по-големи американски градове. Българската царица ще се срещне в Вашингтон с председателя на щатите г. Вилсон [Томас Удроу Уилсън, 1856–1924) – двадесет и осмият президент на САЩ (1913–1921)], който в нейна чест ще устрои една голяма ресепция в бялата къща. В североамериканските Съединени Щати царица Елеонора ще престои около един месец и ще се завърне обратно в България към края на месец юни. В някои тукашни американски кръгове поставят посещението на Нейно Величество в свързка с желанието на България да влезе в финансови свързки с щатите“.

Отново „Мир“, но на 2 април, допълва вече огласената информация: „На в-к „Таймс“ телеграфират от Ню-Йорк, че г. Каспар, който ще придружава царицата при пътуванието ѝ в Америка, е пристигнал в този град, за да подготви посрещанието. Американските вестници били изпълнени с подробности около това пътуване. Тя щяла да посети болниците в Филаделфия, Чикаго, Бостон и др. градове, и щяла да отиде на север като гостенка на прочутия лекар д-р Майо“. В случая най-вероятно става дума за визита при някой от двамата лекари Уилям Джеймс и Чарлс Хорас, които са синове на „прочутия“ д-р Уилям Уоръл Мейо (William Worrall Mayo, 1819–1911), открил клиника в град Рочестър (щата Минесота), прераснала впоследствие в медицински център от национален мащаб.

Съобщенията не са изненада за запознатите с външната политика, водена от българския двор. Последиците от двете балкански войни (1912–1913) са изключително неблагоприятни за страната ни и неслучайно биват охарактеризирани като „Първа национална катастрофа“. България е унизена, разорена, територията ѝ е намалена, от отнетите територии заприиждат хиляди бежанци, болниците са препълнени с инвалиди, с осакатени и фрустрирани завинаги мъже, самата болнична система на царството е в плачевно състояние… Ето защо непосредствено след Междусъюзническата война царица Елеонора отправя апел към международната общност за оказване помощ на България. Повикът ѝ трогва хиляди хора по света, но като че ли най-силен е отзвукът от него в Щатите, където членовете и на българските колонии, и на различните дамски комитети събират и изпращат средства, набавят медицинско оборудване, политици произнасят гръмки речи… В резултат на всичко това възниква идеята българските монарси да посетят САЩ.

Изненадата

Изненадата изскача от в. „Мир”, който на 22 март за пореден път помества информация, свързана с отпътуването на Елеонора, ала този път тя бива озаглавена „Български кинематограф за Америка”. „По повод заминаването на Н. В. Царицата за Америка – започва традиционно съобщението – правят се особени приготовления. Прави хубаво и отрадно впечатление, че Царицата е направила досега поръчки в нашите художествени занаятчийски работилници, които да изработят разни вещи в български стил и с оригинална орнаментика“. Неочаквано текстът преминава на „целулоидни релси“: „От друга страна, завчера, на 19 т.м. по надлежно разпореждане са били повикани около сто други офицери от столичния гарнизон, които са се явили на ж.п. спирка при Казичане, дето са били композирани 15 от най-луксозните дворцови вагони. Вагоните са били прикачени на няколко машини и в продължение на няколко часа са били движени в разни посоки, за да се направят разнообразни кинематографически снимки от един американец. Н. В. Царят е бил в средата на офицерството и е бил снет на кинематографа. Филмите, така грижливо приготвени, ще бъдат изпратени в Америка за тамошните реномирани кинематографически заведения”.

Поставени и представени така – едно до друго, четирите съобщения навеждат на мисълта, че споменатите „разнообразни кинематографически снимки” са направени „от един американец” именно „по повод заминаването на Н. В. Царицата за Америка”. Заглавията на материалите внушават същото: „Отпътуването на Царицата за Америка”, „Царицата в Америка” и „Български кинематограф за Америка”…

Потвърждението

На 25 юни 1914 специализираното лондонско седмично списание „The Kinematograph and Lantern Weekly“ (KLW) помества материала „Да филмираш Царство България” („Filming Royal Bulgaria“), чието подзаглавие е „Забележителен епизод от живота на кинематографиста“ („Distinctive Episode in the Life of a Kinematographer“). Поместен върху цяла страница, текстът започва така: „Вездесъщието на кинематографа вероятно никога преди не е било демонстрирано така ярко, както при неотдавнашното пътуване до България на г-н Бромхед [Mr. Bromhead], управляващия директор на „Гомон“ [Gaumont Co., Ltd.], придружен от щатен оператор – пише сп. „Седмица Гомон” [фирменото издание „Gaumont Weekly”], от чийто разказ вземаме няколко откъса“.

Публикацията потвърждава и присъствието на чуждестранни кинематографисти у нас през първата половина на 1914, и вече цитираната информация, появила се в софийските вестници, отнасяща се за мотивите на предстоящата височайша визита: „Нещастията на България през последните две години наложиха цялостното преразглеждане на състоянието на болничното дело в страната и поради това царица Елеонора обмисля посещение в Съединените американски щати, където по време на своята лекционна обиколка се надява да събере достатъчно средства, за да постави дейността на болниците и санаториумите върху солидна финансова основа. За да популяризира този акт на милосърдие, бе призован кинематографът, който трябва да документира многобройните начинания на царицата и цар Фердинанд“.

Направа на киноснимки в София

Ето защо ръководителите на британския клон на „Гомон“ замислят направата на филм, предназначен навярно за разпространение в САЩ, надявайки се очакваният интерес на американското общество към посещението на европейската коронована особа да рефлектира и върху тяхната продукция. Ето защо г-н Бромхед се отправя към България, но не сам, а придружен от кинооператор на компанията. Който още с пристигането си в София започва да прави снимки. Местата на тяхното осъществяване биват добросъвестно посочени в материала „Да филмираш Царство България”, оказал се и своеобразен пътепис.

„Работата по филма започнала – уверява KLW – в едно от девическите училища, където пред камерата бил изпълнен национален танц, а пет от най-красивите момичета позирали пред нея, давайки представа за типичната българска хубост”.

Заснети били и атрактивни сцени от живописното струпване на селяни на пазарния площад, както и на покрития ежедневен пазар, представляващ нещо средно между Билингсгейт, Смитфийлд и Ковънт Гардън. След това били посетени войнишки казарми, като правителството оказало всякаква възможна помощ, за да бъдат заснети всички родове войски. Тяхното въоръжение и муниции [arsenal] също представлявали голям интерес“.

Във „Врана“

„Един ден г-н Бромхед получил разрешение за аудиенция при царя, който обещал да се постави на разположение пред камерата. На следващия ден била посетена частната гара Враня [Vrannia], където царят демонстрирал инженерните си умения, подкарвайки локомотив. Връщайки се в двореца, Негово Величество показал своите домашни любимци. Основната му гордост била неговата градина, която за шест години се превърнала от дива природа в приказна страна. Докато чакали една седмица завръщането на царица Елеонора от Унгария, били осъществени интериорни снимки в двореца. При пристигането ѝ било заснето на филм посещението на Нейно Величество във военната болница в София [едва ли случайно, статията в KLW е илюстрирана с малък портрет на „Н. В. Царицата” в униформата на медицинска сестра], след което било предприето пътуване до Варна на Черно море“.

Много е вероятно описаното от лондонското издание посещение на „частната гара Враня, където царят демонстрирал инженерните си умения, подкарвайки локомотив“, да е станало на 19 март 1914, когато (според софийския всекидневник „Мир”) „на ж.п. спирка при Казичане“ (Царската гара край Казичене) са се явили „около сто други офицери от столичния гарнизон“. Тъкмо „в средата на“ това офицерство Фердинанд I ще да е бил „снет на кинематографа“. Там ще да са били осъществени и кинокадрите, в които монархът демонстрира способностите си на машинист, там ще да са били направени споменатите „разнообразни кинематографически снимки“ на онези „15 от най-луксозните дворцови вагони“, които, „прикачени на няколко машини“, „в продължение на няколко часа са били движени в разни посоки“…

Царицата в Европа

Оказва се, че двамата „гомонци“ са чакали цяла „седмица завръщането на царица Елеонора от Унгария“. Според известията в софийския периодичен печат на 13 март вечерта царица Елеонора, „князете и княгините“ заминават „с конвенционалния трен“ от българската столица „за странство“, „за да вземат участие в отпразднуването на 70-годишнината от рождението на княз Филип Сакс-Кобург-Готски“ – по-големия брат на българския цар Фердинанд I. На 14 март петимата членове на царското семейство са в Абация (Опатия), на другия ден – във Фиуме (Риека). И двата града тогава са в границите на Австро-Унгарската империя, а днес в тези на Хърватия. На 19-и Елеонора тръгва за Виена, князете Борис и Кирил – за Триест, а княгините Евдокия и Надежда остават да погостуват на чичо си Филип.

Във Варна

След завръщането си в София към края на месеца (най-вероятно на 26 март) царица Елеонора също се включва (и то активно) във филмовата продукция, чиито членове се отправят към царската резиденция в Евксиноград, където „са били направени снимки“. Екипът на „Гомон“ посещава и „санаториума за деца, който се строи“ – изграждания наблизо (в днешния курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена”) детски санаториум за лечение на костно-ставна туберкулоза. „Заснето било и учението на миноносец [torpedo boat], по време на което операторът г-н Р. К. О. Вивиъш [Mr. R. C. O. Viveash] едва наистина не бил торпилиран. В последния ден от посещението царицата специално позирала за него, облечена в стара баварска носия, а когато си тръгнал, тя му подарила игла за вратовръзка – и в знак на признателност, и като спомен от посещението му в България“.

Авторите на филма

Реджиналд К. О. Вивиъш

От последната част на статията в KLW най-сетне изскача и името на кинооператора, филмирал през 1914 г. в Царство България – Реджиналд К. О. Вивиъш. Той не е „американец“, както твърди в. „Мир”, но не е и „случайник“ в бранша. За това свидетелстват няколкото реда, посветени на мистър Вивиъш и поместени в справочника „Кой какъв е в занаята“ („Who’s What in the Trade“). Според изданието мистър Реджиналд Вивиъш пристъпва в света на киното през 1911 – навярно като прожекционист. След това той започва да отдава филми под наем, а от 1913 до 1919 е на активна служба (навярно като кинооператор) в „Гомон“. През 1924 г. бива назначен за секретар на Професионалния благотворителен фонд на кинематографистите и на тяхната Взаимоспомагателна каса – длъжност, която той „заема и сега“ (1930 г.). Адресът му е: 52, Shaftesbury Avenue, London, W. I. Телефон: Gerrard 4104.

Алфред Клод Бромхед (1876–1963)

Професионалист е и британският продуцент Алфред Клод Бромхед, започнал работа през 1898 г., когато френската фирма „Гомон“ открива свой клон на Острова. Много скоро Бромхед поема управлението на „Бритиш Гомон“ („British Gaumont“), превръща я в успешно предприятие, а самият той се утвърждава като важна фигура в британската филмова индустрия. Освен игрални, компанията продуцира и хроникално-документални филми, през 1910 започва да произвежда свой седмичен кинопреглед – „Gaumont Graphic“. Възползвайки се от иновациите на френската компания майка, британците сравнително лесно се справят с проблемите, породени от навлизането в киното както на звука (Chronophone), така и на цвета (Chronochrome). През 1912 г. Бромхед открива фабрика в Шепърдс Буш (квартал в Западен Лондон), която доставя по-голямата част от позитивните копия на американските и чуждестранните филми, предназначени за британския пазар. По време на Първата световна война той достига чин подполковник, през 1916–1917 ръководи британска мисия за филмова пропаганда в Русия – дейност, за която бива награден с Ордена на Британската империя. През 1922 фамилията Бромхед превръща бившия френски филиал в изцяло британска фирма със снимачни павилиони в Шепърдс Буш. През 1927 г. Алфред Бромхед става председател на „Gaumont-British Picture Corporation“.

Когато в началото на 1914 г. Алфред Бромхед посещава Щатите, той вече е толкова значима личност във филмовия бизнес, че го интервюира представител на седмичното нюйоркско киносписание „The Moving Picture World” (1907–1927). Това специализирано периодично издание за кратко време след появата си се превръща не само в най-влиятелното за американската целулоидна индустрия, но и в най-авторитетния за времето си световен флагман на седмото изкуство. „The Moving Picture World” нарича Бромхед „енергичния мениджър на „Гомон“, „алтер егото“ (другото Аз) на „известната къща“, „една от силите на „Гомон“… Оказва се, че той „не е дошъл по някаква конкретна работа“, че възнамерява да остане в страната пет или шест седмици, „за да се запознае по-добре с тукашните условия“. „Можем да научим много от американците, те със сигурност знаят как се прави бизнес“ – споделя британецът, допълвайки: „Американските условия винаги са ми били изключително интересни, мисля, че вашето управление е много ефикасно“. Бромхед не скрива и задоволството си от факта, че наскоро „Гомон“ е сключил договор с Хърбърт Джордж Уелс („най-известния жив английски писател след Киплинг“) за придобиването на „ценни филмови права“ върху екранизацията на неговите произведения, включително и на „Невидимият“.

Само три месеца по-късно Алфред Бромхед пристига в България, където нито едно периодично издание не намира за нужно да разгласи поне с два реда този факт! Квалифициран от KLW като „забележителен епизод от живота на кинематографиста“!

Приносът на Костадин Костов

Съществуването на статията „Да филмираш Царство България” не е неизвестно за българската киноисториография – още през 2006 г. изследователят Костадин Костов (1931–2009) пръв огласи част от нейното съдържание в главата „Филмови сцени от Царство България” – документален епилог на Балканските войни”, включена в книгата му „Балканските войни (1912–13 г.) в световното кино”. „Опитите да открием допълнителна информация за филма „Филмови сцени от Царство България” – пише Костов – и главно за това дали е завършен монтажно и къде е прожектиран, останаха без резултат. Една от вероятните причини филмът да не дойде в България и изобщо да не види световна премиера е избухването на Първата световна война. Имайки предвид кой е поръчителят на този филм, както и солидната британска филмова къща, която го реализира, не можем нито за момент да допуснем, че снимачният материал е похабен или изчезнал безследно. Тук е мястото да добавим, че операторът м-р Вивийкли [Вивиъш] също е и добър фотограф, който, паралелно с филмовото снимане, е направил серия от фотографски снимки. И така – търсенето на извънредно ценния филм и снимките продължава”.

Филмът

В края на 2022, 16 години след този оптимистичен завършек, звучащ и като обещание, и като предчувствие, „извънредно ценният филм“ наистина изскочи (и случайно, и закономерно – след дълго ровене из Интернет) от дигитализирания киноархив на „Бритиш Патé“. Бачо Коста (позволявам си да нарека по този фамилиарен начин големия киноисторик, защото го познавах добре) се оказа прав – „снимачният материал“ нито бе „похабен“, нито бе „изчезнал безследно“. Тъкмо обратното – бе грижливо съхранен, ала не от произвелата го кинокомпания „Бритиш Гомон“, а от конкурентната „Бритиш Патé“?

Изскочи, но не цял, а на 7 части, съдържащи общо 21 епизода, всеки от които е обособен чрез свой титулен междукадров надпис. С помощта на г-н Ангел Радев, компютърния гений (за мене той е такъв) на Българската национална филмотека, тези безценни фрагменти бяха „свалени“ успешно. Така и киноархивната институция, и аз станахме техни горди притежатели. За съжаление, днес те се оказаха „засекретени“, достъпът до тях вече не е свободен, какъвто бе преди 16 години! Затова ще си позволя да преразкажа накратко тяхното съдържание, а и да ги онагледя с колкото се може повече оригинални илюстрации. Уточнявайки, че подредбата е моя, направена въз основа на 22-та междукадрови надписа (един от епизодите има два такива), оцелели до наши дни, но и при спазване на хронологията на събитията. А това ще рече, че моето подреждане би могло да се различава от оригиналното, от това на филма прототип, ако такъв изобщо някога е бил изцяло осъществяван?

Съдържанието

Доверявайки се на информацията в KLW, че „работата по филма започнала в едно от девическите училища“, поставям на челно място междукадровия надпис, гласящ:

„Едно от многото образцови девически училища в София“

Група ученички изпълнява гимнастически упражнения в двора на училището, наобиколени от своите преподавателки и съученички, подредили се пред сградата.

„Изпълнение на националния танц“

Друга група ученички играят хоро и ръченица.

„Няколко от най-красивите ученички ви поздравяват – в български стил“

Четири ученички от горните класове позират пред камерата и няколко пъти се покланят с приклякване. Тези реверанси (кникcове) биват придружени от леко кимване с глава. Общото времетраене на трите епизода е 2 минути.

През 1914 г. в София има две девически гимназии – Първа (открита през 1879) и Втора (от 1902). Тогавашните им сгради обаче или вече не съществуват, или фасадите им са толкова променени, че днес е трудно да се каже в двора на кое от двете училища са осъществени снимките.

На ученическа тема са и кадрите, обединени от заглавието:

„Колежът „Гладстон“. Създаден благодарение на фонда, основан приживе от достопочтения У. Ю. Гладстон“

Кинокамерата е разположена срещу главния вход на училището, през който излизат ученици, вперили погледи в нейния обектив, след което те се разотиват. Панорама върху фасадата на зданието. (50 секунди)

Съществуващата и днес сграда на софийската улица „Пиротска“ № 68 е построена през 1907 г. по проект на архитектите Кирил Маричков (дядото на вокалиста на рок групата „Щурците“) и Георги Фингов. Есента на същата година тя приютява учениците на новооткритата Трета софийска мъжка гимназия. Тържественото освещаване на училището става на 4 януари 1910, през същата година то получава името на Уилям Гладстон. В наши дни там се помещава 18 СУ „Уилям Гладстон“.

Уилям Юарт Гладстон (1809–1898) e британски политик (от шотландски произход), един от създателите и идеолозите на Либералната партия, четирикратен министър-председател на Англия. През 1876 г. той осъжда жестокостите, с които бива потушено Априлското въстание, издава брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“ и предлага да се предостави автономия на България. Тази негова „българска агитация“ ражда дълбокото уважение на нашия народ към личността му.

„Пазарът се провежда всеки петък. Обърнете внимание на „шопите“ или селяните в техните облекла от овчи кожи“

„Заснети били и атрактивни сцени от живописното струпване на селяни на пазарния площад…“ – уверява KLW. И това се оказва точно така – многолюдният седмичен Женски пазар привлича вниманието на камерата на Реджиналд Вивиъш, показваща хора, добитък, каруци, а и околните сгради. Селяни позират пред снимачния апарат. Вижда се и една от атракциите – продавачът на захарен памук, събрал около себе си не толкова купувачи, колкото зяпачи. (1 мин. 25 сек.)

Още преди освобождението през 1878 г. празното пространство около софийската джамия „Баня баши“ се обособява като тържище, наречено Женски пазар. През 1910 то бива преместено на сегашното си място, запазвайки своето наименование.

Военни сцени

„След това били посетени войнишки казарми, като правителството оказало всякаква възможна помощ, за да бъдат заснети всички родове войски“ – пише анонимният автор на „Да филмираш Царство България”.

„Упражнения на българската артилерия“

Впрягове с по шест коня докарват четири оръдия, които след като са разкачени, биват разположени насред обширен казармен плац. Край тях се скупчват обслужващите ги войници. Конските впрягове се появяват отново, за да потеглят за някъде с оръдията на батареята. Най-вероятното място на снимките са Артилерийските казарми (днес на тяхно място е паркът „Владимир Заимов“). (45 сек.)

„Първи пехотен полк, отличил се много в неотдавнашната война“

Войници с пушки в ръце тичат по плаца на Първи пехотен полк, върху който днес се извисява сградата на НДК. Скоро всички залягат и откриват стрелба по въображаем противник. Упражнението е наблюдавано отстрани от офицери, качени на коне. (1 мин. 10 сек.)

„Българската кавалерия в атака“

По голо поле десетки конници препускат срещу камерата и минават покрай нея. Взвод кавалеристи се спускат заедно с конете си по стръмен склон, последвани от други 12 техни колеги. Един от конете отказва да преодолее трудното препятствие, но все пак изпълнява упражнението, избирайки по-безопасно място за спускане. (45 сек.)

„Царските гвардейци по време на гимнастически и други упражнения“

Униформени мъже с фуражки изпълняват упражнения на всички познати днес гимнастически уреди – успоредка, лост, висилка, гривни, прескачат „коза“ и „кон“, набират се на въже и се изкачват на ръце по стълба, маршируват, въртят саби, а накрая отряд от напети мъже в гвардейски униформи преминават пред камерата, яздейки конете си. (2 мин.)

През 1879 г. княз Александър I Батенберг създава своя лична гвардия, която поема ескортирането на владетеля и охраната на неговия дворец. През 1883 се появява гвардейската униформа, включваща елементи от национал-революционната символика, неизменен атрибут от която е калпакът с орловото перо и Александровската звезда (част от българския царски орден „Св. Александър“). Традицията се съхранява и днес от Националната гвардейска част. Сградата на Гвардейските казарми се е намирала на пресечката между ул. „Регентска“ (днес бул. „Янко Сакъзов“) и „Кракра“ (в наши дни там е сградата на посолството на Словакия).

„Дворецът „Врана“

„Един ден г-н Бромхед получил разрешение за аудиенция при царя, който обещал да се постави на разположение пред камерата – уверява лондонското списание KLW. – На следващия ден била посетена частната гара Враня, където царят демонстрирал инженерните си умения, подкарвайки локомотив. Връщайки се в двореца [Врана], Негово Величество показал своите домашни любимци“.

„На 19 т.м. [март] – свидетелства софийският в. „Мир“ – са били повикани около сто други офицери от столичния гарнизон, които са се явили на ж. п. спирка при Казичане… Н. В. Царят е бил в средата на офицерството и е бил снет на кинематографа”.

Възможно е след свършването на тези „гарово-железопътни“ снимки цар Фердинанд I да е поканил двамата чуждестранни кинаджии да посетят разположената наблизо лятна резиденция на неговото царско семейство. Там, на 19 март 1914 г., те ще да са осъществили 20-секундния кадър, показващ посредством плавна панорама фасадата на двореца „Врана“, изграден в бившия чифлик „Чардаклия“ на Осман паша – турския управител на София. След Освобождението собствеността върху имението преминава в ръцете на няколко души, докато през 1899 не го закупува българският княз Фердинанд, който за десетина години превръща голото поле във всепризнат със своята красота парк. През последните години дворецът, който от 1992 е обявен за паметник на културата от национално значение, бива обитаван от Симеон Сакскобургготски, внука на бившия цар Фердинанд I. През 2025 г. Столичната община официално се оттегли от управлението на парк „Врана“, което трябва да се поеме от държавата в лицето на софийския областен управител.

Британците навярно са посетили и други места из околностите на София, като със сигурност са снимали в едно от тях. Свидетелството за това е междукадровият надпис, гласящ:

„Драгалевци. Малко село в софийската планина Витоша“

Деца излизат от едноетажна сграда – навярно тази на местното училище, до която е разположена селската църква. Част от децата биват строени на площада – навярно пред кметството, зад което се извисява заснежената Витоша. (35 сек.)

Забележителностите на София

Основната работа все пак Алфред Бромхед и Реджиналд Вивиъш извършват в центъра на българската столица, разкрила хубостта си в 6 епизода.

„Панорама на София“

Панорамен кадър, осъществен най-вероятно от купола на църквата „Света Неделя“ (находчив и òправен оператор е бил мистър Вивиъш), показва североизточния ъгъл на площада около храма (където днес се издига зданието на „София Хотел Балкан“). Следващият кадър е реализиран вероятно от някой от многобройните балкони на хотел „Юнион палас“, където двамата „гомонци“ ще да са били отседнали. Панорамата започва от Царския дворец (днешната Национална галерия) и обхваща голяма част от Градската градина, зад която се виждат сградите на Военния клуб (на втори план), хотел „България“, Военното министерство и Народния театър. (40 сек.)

„Царският дворец, София“

Вижда се източната порта на двореца (откъм бул. „Цар Освободител“) с караулките от двете ѝ страни. (25 сек.)

„Кадри от софийските улици“

Улица „Знеполе“ („Знеполска“), изличена от картата на София след бомбардировките в началото на 1944. Вляво се вижда металната ограда на Археологическия музей, върху пустеещото място зад която впоследствие бива построена Българската народна банка. И зданието вдясно бива разрушено при бомбардировките по време на Втората световна война, но това отсреща (хотел „Юнион палас“) оцелява (макар и леко засегнато) до началото на 1950-те, когато бива разрушено. На тяхно място днес се издига както новата сграда на Народното събрание, така и тази на Президенството. (25 сек.)

„Народното събрание. Парламентът понякога се открива през април“

Главният вход на Народното събрание, над който се развяват български трибагреници. Плавна панорама по фасадата на парламента. Откъм Двореца по бул. „Цар Освободител“ се задават файтони. Виждат се Военният клуб, Руската църква и днешната централна сграда на БАН. (45 сек.)

Първата редовна сесия на XVII обикновено народно събрания (ОНС) е свикана на 20 март 1914 (най-вероятната дата на заснемането на епизода) – 2 април по валидния тогава в Западна Европа и Великобритания Григориански календар. Ето защо в междукадровия надпис април се споменава като месеца на откриването. Броят на депутатите в XVII ОНС е 245. То изпълнява целия си 5-годишен мандат – до 15 април 1919 г.

„Новата турска баня (Една от най-добрите в Европа)“

Панорама на Централната минерална баня, построена по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов, украсена и отвън, и отвътре с източноправославни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев. След откриването ѝ през 1913 г. тя бива охарактеризирана като една от най-модерните в Европа. Изградена близо до мястото на съществувала дотогава турска баня, новата е обявена в наши дни за паметник на културата с национално значение и превърната в Регионален исторически музей, София. (10 сек.)

„Старата турска джамия. Последната реликва от мохамеданизма“

Панорама на част от бул. „Княгиня Мария Луиза“ и джамията, чието минаре се извисява в центъра на София. Построена е през 1566–1567 г. от известния османски архитект Синан, проектирал над 300 сгради, включително и прочутата джамия „Султан Селим“ в Одрин. Софийската е наричана „Баня баши“ (първата, главната баня) поради близостта си със средновековната турска баня, разрушена в края на XIX век. Около мюсюлманския храм възниква Женският пазар. Джамията е действащ молитвен дом и днес. (10 сек.)

„Македонски бежанци под грижите на Американското мисионерско общество“

Жени и деца, навярно в двора на мисията. Насядали върху земята мъже и жени белят корите на тънки дървета, за да получат лико. (20 сек.)

След Балканските войни България бива залята от огромна бежанска вълна – в пределите на родината си се завръщат над 100 000 души, предимно македонски и тракийски българи, прогонени при започналото етническо прочистване, след като Турция извършва „реокупация“ на Източна Тракия. За тяхното подпомагане и интегриране в обществото отпуска заем не само България и Обществото на народите в Женева, но и група американски, британски, италиански, холандски и швейцарски банки.

„Автомобилите на Негово величество“

В дворцовия гараж (сграда, съществуваща и днес на ъгъла между булевардите „Васил Левски“ и „Княз Александър Дондуков“) са подредени поне 10 автомобила от различни видове и марки, а до тях са застанали шофьорите им. Почти всички возила минават пред камерата. Сред тях има закрити (купета) и открити леки коли, дори малък камион. (30 сек.)

„Царицата с нейните милосърдни сестри във Военната болница в София“

Лек автомобил влиза в двора на лечебното заведение. След като спира, от него слиза царица Елеонора, придружена от три дами и посрещната от двама мъже (навярно лекари от управата на болницата). Елеонора посещава някои от помещенията, където се среща и разговаря с пациенти. Групова снимка пред сградата. Елеонора с една от придружаващите я. Група медицински сестри, подредили се прави зад седналата на стол царица. Панорама на сградата. (2 мин.)

Според KLW „посещението на Нейно Величество във военната болница в София“ е било „заснето на филм“, непосредствено след „пристигането ѝ“ от Европа. Според софийските вестници тя се завръща в София към края на месеца (най-вероятно на 26–27 март), когато ще да е бил осъществен репортажът.

Софийската обща гарнизонна болница е създадена на 1 декември 1891 със Заповед №439 на военния министър. За неин първи началник е назначен д-р Георги Золотович, лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз. От началото на 1893 г. лечебницата започва да се нарича Първа софийска дивизионна болница – наименование, което се запазва до края на 1918. Разполага със 100 войнишки и 10 офицерски легла.

„Военни единици от българската флота“. „Маневриране“

Военен кораб (навярно крайцерът „Надежда“) плава в открито море. Виждат се и три торпедни катера (миноносци) с бълващи пушек комини. (40 сек.)

След „посещението на Нейно Величество във военната болница в София“, твърди KLW, „било предприето пътуване до Варна на Черно море“. Вероятно на 1 април, защото „Мир“ уведомява читателите си на 2-ри, че „снощи царицата отпътува за двореца Евксиноград, при Варна“. На 9 април в „10 и половина часа“ (според същия вестник) Елеонора се завръща „в столицата от Варна“. Излиза, че описаните черноморско-флотски кинокадри би трябвало да са заснети в периода от 2 до 8 април 1914 г.

Липсващите епизоди

В оцелелите до наши дни кинокадри, съхранявани в киноархива на „Бритиш Патé“, липсват някои епизоди, които KLW твърди, че са били реализирани от Алфред Бромхед и Реджиналд Вивиъш у нас. А е възможно аз да не съм попаднал на тях, ровейки се из сайта на „Бритиш Патé“.

Такъв обект е „покритият ежедневен пазар“, представляващ „нещо средно“ между Билингсгейт (лондонски квартал, известен с рибния си пазар), Смитфийлд (лондонски квартал, известен с традиционния си пазар за добитък и месо) и Ковънт Гардън (лондонски квартал, известен с бившия си пазар на плодове и зеленчуци, днес оживен търговски и туристически обект). В случая най-вероятно става дума за Централните хали, построени по проект на арх. Наум Торбов и разтворили врати през 1911 г.

Липсват също инак атрактивно описаните от лондонското списание епизоди, в които монархът демонстрира способностите си на машинист, липсват онези „разнообразни кинематографически снимки“, направени според „Мир“ от „един американец“, на които би трябвало да се вижда Фердинанд „в средата на офицерството“, свикано от „столичния гарнизон“; „луксозните дворцови вагони“, „движени в разни посоки“; даже Царската гара (спирка) край Казичене.

Откъдето, така се предполага, владетелят е отвел англичаните в двореца „Врана“, за да им покаже „своите домашни любимци“. Сред тях ще да са били и двата слона, с чиято фотография (дело вероятно на Реджиналд Вивиъш) е илюстриран материалът „Да филмираш Царство България”. Придружена, разбира се, от кратък текст: „Цар Фердинанд и неговите слонове”. Гледачът на слоновете е незаслужено пренебрегнат…

В съхранения до наши дни 20-секунден епизод, озаглавен „Дворецът „Врана“, се вижда единствено фасадата на сградата. В него няма и следа от „основната гордост“ на Фердинанд – „неговата градина“ (парк „Врана“), приютила стотици растителни видове (някои от които – „екзотични“), нито от зоокъта, нито от вътрешността на резиденцията, макар KLW да уверява, че са били направени „интериорни снимки в двореца“.

Като че ли най-очевиден е недоимъкът, съпътстващ „Черноморската експедиция“. Нито има изглед от „царската резиденция в Евксиноград“, където според KLW „са били направени снимки“; нито се вижда някъде „санаториума за деца, който се строи“… Интересът на Реджиналд Вивиъш е бил насочен към „военните единици от българската флота“, тяхното „маневриране“ (подвижност), бойната им готовност… А торпедото, дето щяло да отнесе оператора, си е чиста измислица…

Две думи и за софийските кина

Любопитна подробност е фактът, че по време на пребиваването си у нас Бромхед и Вивиъш смогват дори да отидат на кино. „След като пристигнали в София – уверява KLW, – пътешествениците установили, че в двата тамошни кинотеатъра [„Модерен театър“ и „Одеон“] се демонстрират филми от всякакви националности със заглавия на различни езици, като преводът на текста се показвал посредством диапозитиви [предварително подготвени за целта стъклени плаки]. Две вечерни прожекции – това е схемата, по която работят тези две кина, като техните салони всякога са препълнени до краен предел, макар че сградите им са доста скромни. За собствениците им пък се мълвяло, че бавно, но сигурно трупат състояние”.

Наместо епилог

В крайна сметка Елеонора не тръгва за Новия свят. На 23 април 1914 в. „Мир“ известява, че „предвид военните събития в северно-американските съединени щати, царицата която следи с симпатии всичко що се отнася до американската нация, е отложила проектираното си пътуване за Америка за по-благоприятни дни“. Осуетяването на визитата бива обяснено с „международното положение“ – изострените отношения между САЩ и революционно Мексико.

Царицата не осъществява своето презокеанско плаване и това най-вероятно става поводът Алфред Бромхед и Реджиналд Вивиъш да не довършат своята работа докрай. Има и друга причина, на 15/28 юли 1914 г. избухва Първата световна война – най-мащабният въоръжен конфликт в дотогавашната история на човечеството! Скоро смъртоносното ѝ торнадо засмуква 70 милиона души, мобилизирани в армиите на близо 50 държави от всички краища на планетата. Въпреки неговата опустошителна сила заснетите у нас през 1914 г. кинокадри, смятани за безвъзвратно изгубени, оцеляват. За да изскочат по волята на Провидението от архива на „Бритиш Патé“!