В политиката е важно да можеш да казваш „не”, да не могат да се договорят с тебе. Да не могат да те пречупят, да не могат да те купят, да не могат да те сплашат.
Често се повтаря, че изборите у нас са най-вече овладяване на властови ресурс, лични сметки или шоу. Вашата лична мотивация каква е? Провокирам ви да поговорим за политика и ценности, колкото и това да звучи някак демодирано точно тук и сега.
Не е никак демодирано. Ценностите са онова, което те прави човек, което те поставя в обществото и ти дава посоките. Има неща, които не можеш да си позволиш, те са абсолютно недопустими. Когато човек загуби този свой компас, се губи не само в политиката, а и в целия си живот.
Много пъти съм предпочел и предпочитал да остана в опозиция, не защото не съм виждал облагите на властта, виждал съм ги, разбирал съм ги, но съм предпочитал да избера друг път – пътят на опозицията, който е по-труден, но е много по-почтен. За мен лично християнските ценности са това, което те възпира да правиш глупости. Християнинът има страх от Бога и внимава да не се замесва в неща, които не са правилни, не са законни и не са почтени. Тази ценностна система човек трябва да съхрани за цял живот, ако се занимава с политика или с каквото и да било друго.
Не криете вярата си, но не ви ли прави тя по-неприспособим в едни доста брутални политически нрави, които диктуват друго? Или обратното – помага ви да оцелеете морално?
Тази приспособимост е част от бедата на България. В политиката трябва да можеш да казваш „не”. Пробутват ти проект като „Белене”, който е за 20 млрд. лв., и ти казват: „Мартине, дай да се разберем…”. Не можем да се разберем. Първо, защото това е лошо от финансова гледна точка за страната и ще срути системата. И, второ, това е ядрена централа в сеизмологично опасна зона. В политиката е важно да можеш да казваш „не”, да не могат да се договорят с тебе. Да не могат да те пречупят, да не могат да те купят, да не могат да те сплашат. Ако не можеш да казваш „не”, за мен няма смисъл да участваш, както, разбира се, трябва да можеш да казваш и „да”. Може да има и трудни решения, които са правилни – няма да забравя как навремето, когато предложих плоския данък за личните доходи, много хора ме обвиниха, че така ще фалирам държавата. А се видя, че приходите нарастват, че това е добро за бизнеса, че е добро и за гражданите. Така че трябва да можеш да казваш „не” в политиката и трябва да можеш да казваш „да”. Тези хора в българската политика, които участват във всички сделки или са навсякъде, са грозната част от българската политика.
В програмата на „Нова република”, вашата политическа сила, се говори за България като част от европейската християнска цивилизация, която се гради върху личности и семейства, не толкова върху партии и институции. Това породи обаче ехидни коментари. Как си го обяснявате?
Съществена част от дясното и лявото в Европа, поне в моето разбиране, е, че дясното е основано върху християнските ценности, върху семейството, което е основна християнска ценност, върху вярата, както и споменатото разграничение между допустимите и недопустими неща, които човек може да прави. Левите партии обикновено са изградени върху други конструкции. В повечето случаи тъкмо левите партии отричат християнските ценности. Защо е много важна вярата в Бога? Тя е много важна, защото виждате, че в България няма наказуемост. Тук няма кой да те възпре, за да не нарушаваш закона. Ако човек сам няма ограничения, ако няма нещо, което да го спре, за да не наруши правилата, държавата не може да го направи. Нито прокуратурата, нито някоя друга от властите. Затова вярата е важна и християнството е много важно. Защото то е ограничителят. Това е отговорът ми – в мотивацията да искаш резултат, който да е нещо добро за много хора. Ще ви дам пример. Внесохме един законопроект, за който аз и колегата ми Петър Славов положихме сериозни усилия – даряването на храни за бедните. Преди този законопроект храните буквално се изхвърляха. Беше по-евтино на фирмите, щом наближи срокът на годност, те да изхвърлят храната. Ние направихме обратното. Приехме модела, който видяхме във Франция и в Германия: там щом наближи срокът за годност, храните започват да се даряват и тези дарения биват освободени от ДДС. Това беше и проблемът: ако унищожиш храната, не дължиш ДДС, ако не я унищожиш – дължиш ДДС. Вижте колко глупаво нещо. Променихме го с много усилия и създадохме модел, който ще видим доколко ще бъде успешен. А той ще бъде успешен, дори да са необходими допълнителни напасвания, като за мен това е пример за политика, която е в полза на хората в нужда. Така аз разбирам християнските ценности.
И сега към текущата политическа ситуация – защо „Нова република”, формирана от старата десница? Какво е това – опит да се налее ново вино в стари мехове, както се шегуват някои, или нов опит за отстояване на дясната политическа традиция?
Наскоро летях със самолет. Очевидно пилотът още се обучаваше, личеше си по много неща. Пътниците в самолета бяхме изтръпнали. И аз наистина се чудя на хората, които постоянно искат нови лица в политиката. Когато искам да летя със самолет, искам опитен пилот. Когато водя детето си на лекар, избирам опитен лекар. Не отивам при някой, който току що е завършил, та сега да ми излекува детето или да го оперира. Отивам при опитен хирург. В политиката аз подхождам абсолютно по същия начин. Опитът не е без значение, но има добър и лош опит. Има хора, чийто лош опит е много известен, познати са с това, че са готови на всякакви сделки и договорки. Има хора с добър опит. Аз твърдя, че „Нова република” събра хора с добър опит. Петър Славов, Трайчо Трайков, Радан Кънев и Методи Андреев за мен са хора, които стоят зад принципите си. Ако си спомняте, всички ние спряхме подкрепата си за ГЕРБ в момента, в който не се получи съдебната реформа. Ето тест за принципност, за това, че щом нещо важно за обществото не се случва, ние сме готови на подобна стъпка. Затова се чудя на всички тези приказки за новите лица в политиката, заради които дадох примерите с неопитния пилот и неопитния хирург. Защо хората, когато искат да търсят най-доброто за себе си и детето си, искат опитни хора, а когато търсят кой да им пише законите, често посягат към лица, които никога не са чували и не са виждали? Така България си избра за президент Румен Радев, когото никой не познаваше, само и само да не е ГЕРБ. И аз разбирам този протестен вот, но не разбирам защо на президентските избори беше отклонена една толкова сериозна кандидатура като Трайчо Трайков. И защо хората, като не искаха да е ГЕРБ, не посегнаха към стойностния човек с опит, а не към напълно неизвестния? Но така се получи.
Получи се и политическо разтрояване вдясно, което сериозно обърка мнозина от тези избиратели, които проф. Михаил Неделчев нарича българската демократична общност. Какво е вашето обяснение, защо се стигна дотук?
За мен нещата са принципни. Реформаторският блок мина в „тъмната част” на българската политика. Виждаме, че тези хора вече не са способни да кажат „не”. Тоест каквото им нареди ГЕРБ, това ще бъде. Подобно участие в политиката няма смисъл. Те не могат да бъдат коректив, не могат да спрат лошите идеи. На тези избори доста хора искаха да бъдат с нас. Не всички взехме, на много отказахме, защото трябва да имаш принципност. И тя е по-важна от всичко останало. На следващо място – поканихме „Да, България”, специално ги поканихме, и нямам обяснение защо искат да се явяват сами. Мисля, че като видят резултата, ще си спомнят за нашата покана да се явим заедно на изборите.
И все пак, поне формално, десницата беше едно зад Трайчо Трайков на президентските избори. Днес Трайчо Трайков е при вас, в „Нова република”, но хората трудно се ориентират кой къде е в този разрез?
Тук сте прав. Това, в което сгрешихме, е, че се забавихме. Забавихме се, защото искахме коалицията с Христо Иванов и го чакахме. Това забавяне ни е проблем в момента, защото хората не знаят, че „Нова република” е Трайчо Трайков, Методи Андреев, ние двамата заедно с Петър Славов, ДСБ, Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив”, Български демократичен форум, всичко това. Тоест имаме проблем с идентификацията. Хората трябва да разберат, че всички ние сме „Нова република”. Това ни е проблемът в момента, но се надявам да успеем да го разрешим до изборите.
Подадената ръка към „Да, България” окончателно ли е отдръпната? Дори в по-дългосрочна перспектива?
Ръката е протегната, но, честно казано, нямам обяснение защо не се събрахме преди тези избори. А се опасявам, че и те нямат сериозно обяснение.
От метафората ви за „тъмната част” разбирам обаче, че мостовете с РБ-2 са окончателно изгорени?
С този модел, да. Видяхте, че в Реформаторския блок-2 сега отидоха хора на Бареков, отидоха хора, които са гласували за Пеевски, отиде Светослав Витков, отиде Янко Станев, който довчера беше в ДПС. В такава компания нямаме място. Политиката не е просто гласуване. На първо място тя е принципи, гласовете идват след това. Нямаме място в такава конфигурация.
Каква е все пак формулата на „Нова република”: никога с ГЕРБ или винаги срещу БСП и ДПС? Или е още по-лична – срещу Бойко Борисов?
Аз предлагам по-различна концепция и ще се опитам да я разясня. В българската политика е твърде опасно да подкрепяш всичко или да отхвърляш всичко. Затова подходът, който предлагам аз, е отделно решение за всяка конкретна ситуация. В последния парламент имаше много добри идеи, които прокарах с подкрепата на колеги от ГЕРБ. Въведохме лустрацията – по наше предложение с Методи Андреев. Спомнете си това изменение в Закона за класифицирана информация, в което се казваше, че за да получиш достъп, трябва да бъдеш проверен дали имаш зависимости като агент на ДС. Заедно с Делян Добрев направихме реформата в енергетиката. Тоест за добри неща ние сме готови на партньорство, но сме против даването на подкрепа „по принцип” и участие във властта „по принцип”. Подкрепяме само добри идеи и добри каузи. Нямаме никакво доверие на „подкрепа по принцип”. Това не може да стане. Аз имам дълбоки подозрения, че ГЕРБ готвят широко коалиция с БСП след тези избори. Вероятно това ще бъде прикрито зад някакво „експертно правителство”, но подозирам, че такива преговори се водят в момента. Всички чуха как Владислав Горанов говори в „Панорама” по БНТ за „възможна широка коалиция”. Точните му думи бяха: „ако се наложи широка коалиция”, но ние знаем това какво означава. Известно е и признанието на Михаил Миков на техния партиен конгрес, че на БСП е предлагана коалиция след изборите 2014 г. Тоест, че ГЕРБ са предлагали коалиция на БСП още през 2014 г., но БСП отказва. Хората трябва да знаят тези неща, трябва да знаят, че ГЕРБ готви коалиция с БСП. Да, за нас БСП и ДПС са основни опоненти, но ние много ясно си даваме сметка, че ГЕРБ преговаря с БСП и че това е формулата за управление, която те готвят. Ние сме категоричната алтернатива срещу това. Оттук и резервираността, която се долавя в моите думи.
Вашата лична битка коя е: измамите около АЕЦ „Белене”, КТБ, картелите?
Имам няколко лични битки. Първата ми лична битка е запазването на ниските данъци, с някои допълнения като отмяна на данък „Уикенд” и т.н. На следващо място – спиране на АЕЦ „Белене”. Мисля, че ние сме единствените категорични противници на този проект. Всички останали са склонни да седнат на масата, на софрата, за да делят едни неща. Против АЕЦ „Белене” съм по две причини, които вече загатнах. Едната причина са огромните финансови разходи. Концепцията на ГЕРБ за частния инвеститор в АЕЦ „Белене” е измамна, защото този частен инвеститор ще поеме само част от разходите. Няма да поеме огромната част – отработеното ядрено гориво, неговото съхранение, затварянето на реакторите един ден, както и изграждането на необходимата инфраструктура за свързване към електрическата система. Тоест аз не вярвам, че частен инвеститор би поел разходите по „Белене”. Второ, освен риск за финансовата система, АЕЦ „Белене” е проблем, защото е в сеизмологично опасна зона. Помните ли, че има доклад на БАН от 1989-1990 г., който препоръча да не се строи атомна електроцентрала там поради близостта до разлома от Вранча…
Споменахте КТБ – това е най-голямото източване в най-новата българска история. И тук нищо не бе направено, като че ли има консенсус между ГЕРБ и БСП нищо да не се направи. А има какво да се направи. Необходимо е да се наеме фирма за международни разследвания, която не само да пише доклади, а фирма-ловец, която да проследи и върне парите. Така се постъпи в много европейски страни при подобни случаи и даде резултат. В момента са събрани едва 5% от подлежащото за събиране, което е много лош резултат.
По отношение на картелите, точният термин е изкривяванията на пазара за горива, има проблем с достъпа до данъчно-акцизните складове. Заведохме дело във ВАС, с което искахме информация кой притежава данъчно-акцизните складове в България, тъй като тук изникват проблемите с конкуренцията. Очакваме решението на съда в едномесечен срок, но това е пример за конкретно действие, а не за празни приказки. Това е поредното заведено от нас дело, след като последната година успяхме да осъдим БНБ, КЗК и ЦИК. Съдим Министерството на финансите, за да изясним кой притежава данъчно-акцизните складове в България.
Как ще се промени социалният модел в страната след тези избори? Видяхме, че се дадоха огромни обещания. За първи път образованието е акцент в програмата на не една политическа сила, включително и при вас.
Образованието е акцент. Предложихме увеличение на учителските заплати с 20% още през първата година и тяхното удвояване в рамките на мандат от четири години. Образованието е акцент по няколко причини. То може да ни издърпа нагоре, да повиши растежа и доходите в България. Знаете, че в момента бизнесът се оплаква от недостиг на квалифицирана работна сила. Има застаряване на българските учители и са необходими млади, амбицирани хора, които да влязат в тази система. За да се случи това, е необходимо значително увеличение на заплащането.
Това не ви ли сближава с ГЕРБ? При тях образование е също важен акцент?
Те повториха няколко от мерките, които ние предлагаме. Сигурно си спомняте, че първи заговорихме за увеличение на заплатите с 50% на базата на висок икономически растеж. В момента средната заплата е около 1000 лв., а 50% ръст означава около 1500 лв. Пак ви казвам – там където имаме съвпадение с ГЕРБ, това е чудесно, нямаме проблем да гласуваме тези мерки с подкрепата на някой друг. Проблемът е, че има сфери, в които с ГЕРБ имаме тежки разминавания. Много сериозни разминавания, тъй като там мачът е продаден.
Тъй като сме издание за култура – нека поговорим за културните политики. Виждам, че подкрепяте т. нар. Пакт за култура – бюджетът за култура да е 1% от БВП на страната, а 10% от приходите от хазарта да се пренасочат към Национален фонд „Култура”, както впрочем е по закон.
Културата е част от идентификацията на една нация. Затова предлагаме тези мерки. Имаме и законопроект за старите столици – това е една от допълнителните мерки, които „Нова република” ще приложи. Става дума за законопроект за популяризиране на културното наследство на България. Средствата за култура трябва да бъдат удвоени. Първо, защото това е идентификацията на една нация. Второ, искаме да подкрепим и т. нар. „културен туризъм”.
Ангажирате се и с намаляването на ДДС за книгите – от 20% на 9%, а при издания на български автори с нулева ставка. Дебатът се води отдавна, но защо нищо не се случи досега?
Предложили сме диференцирана ставка от 9% за книги, храни и лекарства. Това е част от концепцията ни за намаляване на данъците в България. Искаме да постигнем силен ефект в тези три сектора. Примерът на Румъния показва как от юни 2015 г. те прилагат диференцирана ставка за храни и постигат много положителни резултати в нарастване на потреблението и изсветляване на тези сектори. Не крия, че ние целим и важен социален ефект. Много хора в затруднение ще потребяват повече, ще имат достъп до тези три сектора. При по-богатите това няма да даде отражения. Но така тези три сектора значително ще изсветлеят, особено хранителния. Което ще спомогне и за повече справедливост в самото общество. Много хора питат: как може да сме от най-бедните страни в ЕС, а да нямаме диференцирани ставки за стоки като храните, лекарствата и книгите. Знаете, че повечето европейски страни следват подобен модел, имат диференцирана ставка.
Споменахте дефицита на справедливост, не е ли това най-големият дефицит на българското общество?
Най-големият дефицит е, но той се преодолява с принципност. Ако постоянно вкарваме тюрлюгювеч в парламента, никога няма да стигнем до справедливостта. За мен в политиката е важно да бъдеш откровен. Много непочтено е сега БСП и ГЕРБ да играят на големи опоненти помежду си и да се прегърнат след един месец. Честно е ГЕРБ да си кажат: в тази ситуация можем да направим експертно правителство с БСП. Не да се играе цирк колко големи опоненти са. Ние откровено заявяваме: БСП е основният ни опонент, а с ГЕРБ имаме твърде съществени различия. Оттук следва и големият дефицит на справедливост. Политиката се превърна в последователност от много непочтени действия.
Опасенията ви след тези избори за България, включително геополитически? Имате ли такива?
Имам опасения, защото Европейският съюз довчера беше силният външен механизъм за решаване на проблеми вътре в България. Знаете колко пъти под силен европейски натиск в България бяха правени разумни реформи. Сега ЕС и НАТО имат сериозни проблеми. След Брекзит ЕС ще концентрира усилията си в запазване на целостта и развитието, съюзът няма да бъде този силен външен механизъм за решаване на проблеми в България. Тоест по важни теми като АЕЦ „Белене” сами трябва да се справим, сами да вземем решения вътре, няма да можем да разчитаме на помощ отвън. Правосъдната реформа, която трябва да бъде направена и за която ние предлагаме да има заместник главен прокурор, който да отговаря за борбата с корупцията и друг заместник главен прокурор, който да отговаря за борбата с престъпността, също няма как да стане под външен натиск. Никой няма да ни помогне, сами трябва да се справим. И това трябва да е ясно на нашите сънародници. Външната помощ, която сме получавали в миналото, вече няма да я има.
Как биха се чувствали българите, ако се озоват сами в океана на световната политика?
По вътрешни важни въпроси ние сме наистина сами. Но все пак е важно, че сме част и от ЕС и НАТО, защото така постигаме значителна степен на външна сигурност. А ЕС е достъп до пазари, какъвто в своята история България никога не е имала, това означава огромен потенциал за развитие. Хората трябва да разберат, че вземем ли верните решения, можем да се замогнем по начина, по който го направиха балтийските и централноевропейските държави. Всички възможности са на масата. Сами трябва да вземем мерките и да се преборим.
Мартин Димитров е политик, икономист по образование. Роден е през 1977 г. в София. Завършва Френска гимназия и УНСС, специалност „Международни икономически отношения”. Народен представител е в 40, 41 и 43-тото Народно събрание, лидер на Съюза на демократичните сили (от 21 декември 2008 г. до 15 май 2012 г.) и съпредседател на Синята коалиция. Част от политическото ръководство на дясното обединение „Нова Република” от януари 2017 г.
