Начало Книги „Централна емисия“ или за всемогъществото на милостта
Книги

„Централна емисия“ или за всемогъществото на милостта

Мирела Иванова
11.07.2024
968

„Централна емисия“, Йорданка Белева, оформление Иво Рафаилов, издателство „Жанет 45“, 2024 г.

Поетичната книга на Йорданка Белева „Централна емисия“ е едно от най-човечните четива, на които можем да попаднем в ожесточения (литературен) въздух напоследък. Чета с интерес книгите на нови и млади автори, които безапелационно и агресивно, и дори съвсем художествено си разчистват сметките със своите майки, бащи, баби и дядовци, родни места и родина. Сякаш са награбили огромна лопата и с нея си разриват безметежен път, отхвърлят всичко ненужно, отстраняват всяка пречка, за да си отворят пространства, в които да демонстрират знание и интелект, култура и самочувствие, надменно остроумие и забава.

Йорданка Белева не се изкушава от леснината на унищожителното отрицание, но не прави и обратното, не идеализира отминалото, а е избрала неподражаемо сложния и смислен начин да съгради своя поетична и ценностна цялост. Следя стихотворенията и по-сетне разказите ѝ от времето, в което бе първокурсничка и спечели наградата за поезия на студентския конкурс в Шумен. И стиховете ѝ, и тя самата тогава впечатляваха с различното си излъчване. По-сетне Йорданка Белева занатрупва своя литературен опит с интересни книги и в двата жанра, и тъкмо тези досегашни нейни книги ни убедиха как премислено и търпеливо отглежда свой уникален език, как съумява да експериментира с него и да го шлифова, та той да приобщи и отгледа цяла една магическа територия, която излъчва милостива светлина към привидно незначителни хора, събития, случки и хрумвания. В тази художествена територия всичко и всеки става важен, посочен, приласкан и значим.

В това е и големият успех на новата ѝ поетична книга „Централна емисия“. И макар подобно на централните емисии на всички национални телевизии Йорданка Белева настойчиво да говори за смъртта, да я назовава и припомня, „новините“ звучат другояче, уплътнени с автентична доброта, одухотворени от състрадание, запомнени приютяващо и назовани с неподражаем, сякаш открит специално за сътворяването на този поетичен свят език. Книгата е уникална тъкмо с невероятната си мощ да приобщава и превръща в естествена цялост живи и мъртви, да сдвоява смисли и съмнения, да разказва в единен глас минало и настояще, и то без помпозност, без претенции – с първозданна и чиста обич и към словото, и към всекидневното съществуване, което го поражда и предизвиква.

Йорданка Белева не остава самовлюбено при фойерверка на хрумванията си, не стига прибързано до самоцелни поанти, избира почерка на бавното и търпеливо приобщаване, дори и когато е най-лаконична. И това не е обикновена или пък насилена опитност, а забележително качество на дарбата, благодарение на което успява да превърне своето семейно „обкръжение“, детството си с бабите, лозето на покойния си баща, възглавницата и първолашките си ченгелчета в поетичен летопис на болката и смирението, да приласкае и приобщи невинните и наивни подробности на обичайното живеене, да вмести простичките преживелици на хората от миналото с красивите детски открития на малката си дъщеря и да издигне тази цялост във високото, да я преизпълни със смисъл, ненатрапчиво да ни въвлече в нея, всъщност направо да ни я подари.

Тъкмо благородството на този подарък е ключ към „Централна емисия“, защото сме допуснати в откритията на поезията, които избликват/възникват/избухват от места и хора, от думи и хрумвания, за които сме изгубили сетива и прозорливост. Ще дам само един пример със стихотворението „Лозе без лозар“, макар примерите да са на почти всяка страница:

Изчезнала е необходимостта
да очакваме плодове.
В думите няма намек,
в погледите разточителство
и ние отдавна не зреем.

Все пак нещо напомня, че тук е имало реколта, неуморни ръце, добив на смисъл.

Движението му е почти невидимо:
листа прошумоляват,
плахи зърна се ронят сред бурени.
За кратко ума ми хлътва в природата и жужи.

„Наивен урок по журналистика“ с високия си моралистичен патос, „Повишение в ранг“ с омиротворяващата си приповдигнатост, „Разговори с Иво“ и „Мери играе в градината“ с талантливо олитературения живот и всички останали стихотворения в „Централна емисия“ на Йорданка Белева освен че подканят към препрочитане, са и озарен „разказ“ на духовния опит и съхранените дълбоко в нас ценности, въпреки времето и смъртта. Много въздействаща, силна книга!

Мирела Иванова
11.07.2024

Свързани статии

Още от автора