
„Монти Пайтън на живо (предимно)” качва на сцената всички елементи от запазената марка на шоуто, неостаряващите гегове са възкресени, придружават ги и доста нови изобретения.
Спектакълът „Монти Пайтън на живо (предимно)”, известен още като прощалното шоу на знаменитите британски комици, беше изигран, заснет и излъчен (премиерно). Остава само да му се насладите и за съжаление, възможностите не са неограничени.
„Монти Пайтън” – това са Джон Клийз, Майкъл Пейлин, Греъм Чапман, Ерик Айдъл, Тери Гилиам и Тери Джоунс. Групата официално прекратява съществуването си през 1983 г., но емблематичното име и до днес се използва като нарицателно за абсурден комизъм.
„На живо” е, защото всъщност не става дума за филм, а за шоу с продължителност 3 часа и 20 минути (с рекламите), изнесено на сцената на O2 Arena в Лондон.
„Предимно” (на живо), освен че визира включването на заснети стари скечове и изобретателните анимации на Тери Гилиам, е също и поклон пред паметта на Греъм Чапман, който умира от рак през 1989 г., но духовно присъства на сцената по време на целия спектакъл.

Малко история
Монти Пайтън са нещо като 6-глава ламя (дори когато едната глава не се вижда с просто око). Творческата им история започва през 1969 г. с поредица телевизионни скечове с показателното заглавие „Летящият цирк на Монти Пайтън”. Шестимата се превъплъщават в десетки персонажи, неуморно създават гегове и каламбури и в голяма степен залагат на импровизацията. Известни са със своята непочтителност към „традиционните британски ценности” и със сюрреалистичното си въображение. След като променя представите за телевизионно забавление в началото на 70-те, бандата се отправя към киното със същия ентусиазъм. Абсурдното им чувство за хумор е обезсмъртено в „Свещеният Граал”, „Животът на Брайън” и „Смисълът на живота”. След това зевзеците поемат в отделни творчески посоки – предимно актьорски, с изключение на Тери Джоунс и Тери Гилиам, които се отдават на режисьорска кариера. Пътищата им често се пресичат, за радост на носталгичната публика, но никога досега не са се завръщали напълно към корените си, както го правят във формата на „Монти Пайтън на живо (предимно)”.

И сега – нещо съвсем различно
Но не точно… Просто „Летящият цирк” отново е тук, за удоволствие и разрушителна наслада на верните почитатели.
1. „И сега – нещо съвсем различно” (1972) е заглавието на първия кинопроект на Монти Пайтън, който представлява нещо като селекция от най-добрите скечове на Летящия цирк.
2. Освен въпросната киноверсия на лудешкото им телевизионно творчество, господата Пейлин, Чапман, Айдъл, Гилиам, Клийз и Джоунс вече са се качвали на сцената с репертоара си от изобретателни гегове, а киното запечатва американското гостуване на това шоу в „Монти Пайтън на живо в Холивуд Боул” (1982).
3. Дори да се опитат да предложат нещо по-различно, Монти Пайтън (заедно и поотделно) до такава степен са се превърнали в запазена марка на определен тип непочтителен комизъм, че колективната им промяна би донесла само разочарование на хилядите верни почитатели, които търпеливо са чакали за настоящия спектакъл „Монти Пайтън на живо (предимно)” повече от 30 години.

Смисълът на шоуто според Монти Пайтън
Усет за комично, непознаващо граници въображение, развенчаване на митове и изтърбушване на нормите за „добро поведение”, гарнирани с изобретателност на словесния каламбур и сюрреалистична визия – това е Монти Пайтън лейбълът от 45 години насам. Шоуто не се нуждае от свързваща сюжетна линия, нито дори от определена обединяваща тема, важното е просто да не спира. От Министерството на глупавите походки, през Великата инквизиция, до „Всяка сперма е свещена”, британските комици (не е трудно да се пренебрегне американският произход на Тери Гилиам) са рошаво предизвикателство за добрия вкус, като никога не се колебаят да прекрачат огражденията на вулгарността. Скечовете им са изпълнени с хаплива сатира по различни общественополезни въпроси, но също с много музикални номера и с виртуозния талант на Гилиам да оживява анимационните участници в спектакъла. Корените на вдъхновението им се простират от кралете на гега братя Маркс, през феерията на Фелини, до пионерите на попарта и назряващия постмодернизъм. Декорите в спектаклите и филмите на Монти Пайтън са грандиозни, едновременно насмешка към грандоманията на властта (която и да е тя!) и нерядко предпоставка за освобождаващо-разрушителни изстъпления.
Спам
„Монти Пайтън на живо (предимно)” качва на сцената всички елементи от запазената марка на шоуто (включително и неуморната Карол Кливланд), неостаряващите гегове са възкресени, придружават ги и доста нови изобретения. Но най-заразителна е енергията на петимата мъже, най-младият от които е роден през 1943 г. Наистина е очарователно да си припомним пайтъновското нонсенс забавление, да го преживеем отново, да го видим през призмата на 2014 г. и да открием, че актуалността на сатирата не е притъпена, а въображението на групата не е излязло в пенсия. И все пак… тук понамирисва на спам.
1. „Спам” е известна марка консервирано месо на американската компания за консервирани храни „Хормел Фуудз Корпорейшън”. Нещо като нашенското „Русенско варено”.
2. Понятието Спам е главен герой в минисюжет на Монти Пайтън, синоним на досада (в рекламирането), откъдето директно се изстрелва в света на интернет търговията.
3. Спам е своеобразна версия на déjà vu, с уговорката, че отделните елементи на скеча може да ти доставят удоволствие, но когато го изгледаш докрай, а след това се изредят още 4-5 негови вариации, и най-забавната хрумка доскучава.
Не става дума, че вече сме го гледали, нито за простата истина, че в началото на ХХI век вулгарността е банална… Проблемът е в дозата. Дори и най-верните фенове на пайтъновския хумор могат да получат спам-атака след 140 минути скеч до скеч, със или без френетичен ритъм. Но… това е прощалното шоу, няма да се повтори, не може да го „паузирате” и да го поемате на части, затова, просто се заредете с търпение, преглътнете мегадозата и си я „пакетирайте” (виртуално) в предпочитаните порции. Преживяването си заслужава, а енергията на Монти Пайтън ще ви държи в еуфория с месеци.
Шоуто „Монти Пайтън на живо (предимно)” се прожектира в София в Маймунарника, Борисовата градина, (12 и 13 август от 21 часа) и Дома на киното (7, 14, 16 и 19 август).

