0
1783

Цочо Бояджиев и видимото

plakat

Слово, произнесено при откриването на фотографската изложба на професор Цочо Бояджиев, която може да се види до 21 февруари в галерия „Алма Матер” на Софийския университет.

Добре известната максима, че авторът невидимо присъства в произведението си, в днешния случай придобива особена яркост и  привлекателност. Когато човек от друга професия се обърне към фотографията, обикновено го прави компенсаторно. Архитектът открива неподозирани гледки към сградите, които дълго е проектирал и конструирал; юристът, обвързан с  дела и закони, има качествено различно усещане за свобода, срещайки фотографията; лекарят, зает с телесните проблеми на пациентите си, се втурва в широките дебри на фотографските преживявания.

Случаят с Цочо Бояджиев е различен. При него фотографията първоначално буди слаб интерес. На зряла възраст се записва в курс по фотография. Имах удоволствието да съм му преподавател и няма да забравя как с тетрадка в ръка съсредоточено записваше и изучаваше,стриктно изпълнявайки домашните упражнения.Така без амбиция, с характерните систематични, последователни и устремени действия за няколко години стига до всеобхватно и поглъщащо възприемане на фотографията.Стига до споделеното усещане, че душата му вече клони към фотографията.

Вероятно за един философ фотографията също е вид разнообразие – заменя вглъбеното умозрение с атракцията на външното съзерцание, на мястото на сложните мисловни конструкти идват пътни гледки, наблюдения, бързи реакции. Обаче при Цочо Бояджиев тази промяна е вид трансформация. Благодарение на него се ражда дисциплината „Философия на фотографията”– тясна по обем и популярност дори в световен мащаб, но здраво стъпила на българската сцена. Неговият ентусиазъм е заразителен и покрай него сериозни фотографски успехи имат проф. Атанас Стаматов, проф. Олег Георгиев , д-р Гергана Динева и много други. Срещата на фотографията и философията никога не е била тъй жива и съзидателна.

Как се роди снимката от плаката на изложбата? По време на фотопленер в района на Маджарово имаше няколко инициативи с различна насоченост, така че всеки да избере според интересите си. Цочо избра всички. Лягаше си късно, ставаше рано. В една такава утрин напълно изтощен вижда от моста изобразения сюжет. Неповторима гледка се разкрива пред очите му случайно. Както се казва случайността е заслужена.

За света на българската фотография присъствието и активността на професора фотограф е от изключително значение. Особено в този период на повърхностни визуализации и образна празнота. Сякаш с вълшебна пръчица Цочо Бояджиев дава живот и смисъл в многопосочните измерения на фотографията. Удивителна сплав на изразителна мощ и фундаментална културна ерудиция. Отдавна българската фотография се нуждаеше от човек, който да просвети и обогати не само изобразително, но и словесно нейните същностни измерения.

Изложбата и албумът са двете завършени лица на един фотограф. Да бъдеш известно име в световната култура и да прибавиш към него фотографската си дарба го умеят малцина – Луис Карол, Едгар Дега, Артър Конан Дойл, Емил Зола и …Цочо Бояджиев.