Всички знаем, че детството е прекрасен период от човешкия живот. В много отношения той е предопределящ за по-нататъшното развитие на човека. В него са всички слънчеви дни, които могат да огряват тъмните часове на живота ни. И ако има възраст, която да е символ на свободата и ликуващата радост, то това безспорно е детството.
Не бихме сбъркали, ако наречем зората на християнството – детство. Детство, начеващо с онова чудно утро, в което жените-мироносици (отиващи да помажат мъртвото тяло с аромати според тогавашния обичай) видяха седящия до скалния гроб ангел, възвестяващ им чудната тайна на Христовото възкресение (срв. Мат. 28:1–7). Утро, чиито зари по-късно заблестяха в тайната на Петдесетница – рождението на Църквата Христова (срв. Деян. 2 гл.).
А как мислите: дали в зората на християнството пеенето, църковната музика са съществували, дали християните са пеели?
Мисля, че в помощ при отговора на този въпрос могат да ни послужат някои евангелски и библейски свидетелства. Първото е свързано с рождението на Иисус, ознаменувано от ангелите с пение: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:13–14). Това е, ако може така да се изразим, първата музика прозвучала в новия свят – светът, чийто обитател стана Самият Бог.
По-късно вярващите ще използват тези ангелски слова като встъпителна част от т.нар. Велико славословие, едно от най-старите песнопения на Църквата Христова. В римокатолическата традиция това песнопение е известно като „Глория” (лат. Gloria in excelsis Deo – Слава във висините Богу) и се нарича „ангелски химн”.
Друг случай, в който се упоменава пеене и който е описан от светите евангелисти, е този по време на Тайната вечеря, на която се установява св. Евхаристия (на гръцки: ευχαριστία, благодарност – причастието с тялото и кръвта Христови). На тази вечеря Самият Господ Иисус и Неговите апостоли изпълнили песнопение: „И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:3; Марк. 14:26). Празнуването на Пасха от евреите било свързано със свещена трапеза, на която приемането на храна се редувало с молитви и пеене на псалми.
Самите апостоли на Христа са насърчавали вярващите да изпълняват песнопения – в своето съборно послание св. ап. Иаков пише: „Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми” (Иак. 5:13).
Знаем, че в „детската възраст” на християнството (която условно можем да маркираме до III в.) по време на богослужение са пеели всички вярващи християни. Целият вярващ народ. Самата простота на пеенето от това време е позволявала това. На богослужебните събрания се пеели предимно псалмите на св. пророк и цар Давид, за които великият светител Василий Кесарийски (†379) казва: „по-добре слънцето да спре своя ход, отколкото да оставим Псалтира”.
Първата богослужебна християнска музика била еврейската, но за разлика от древното еврейско богослужение, в което се използвали музикални инструменти, в християнската Църква инструменти не били възприети, защото вярващите отдали значение на човешкия глас като на най-съвършения музикален инструмент (т.нар. акапелна музика). След времето на апостолите до появата на св. Йоан Дамаскин (†749) – крупна фигура в областта на богословието и църковната музика, върху християнската богослужебна музика влияние оказала гръцката музика[1].
Освен псалмите на Давид на молитвените си събрания първите християни пеели и старозаветни химни – две песни на св. пророк Мойсей, песента на пророчицата Ана, песните на пророците Авакум, Исаия, Йона. Наред с тези песнопения били изпълнявани и раннохристиянски химни – посоченото вече Велико славословие, песента на св. Богородица „Душата ми величае Господа”, песента на св. Симеон Богоприимец „Сега отпускаш”.
Още в апостолските времена били изпълнявани и съхранените досега в богослужението химни като: „Тиха светлина”, „Да мълчи всяка плът” (из литургията на св. апостол Иаков), изпяваната преди и след четене на евангелието възхвала „Слава Тебе, Господи, слава Тебе”, входният химн „Дойдете да се поклоним” и др.
В древната Църква съществувал обичай, при който верните се събирали на обща трапеза, наречена агапа, мн.ч. агапи (от гр. ἀγάπη – любов) – „вечери на любовта“. По време на агапите християните винаги извършвали тайнството Евхаристия, възпроизвеждайки Тайната вечеря. На тези събрания вярващите пеели импровизирани песнопения, за които споменава древният християнски мислител и теолог Тертулиан (III в.).
Също така е известно, че в древната Църква вярващите се разделяли на две групи, които пеели последователно. Човекът, въвел това пеене в Църквата, наречено антифонно (на гръцки: ἀντίφωνος, противозвучащ, противопеещ), е епископът на град Антиохия св. Игнатий (†108), ученик на любимия Христов апостол св. Йоан Богослов. Това пеене се използва и до днес в редица храмове.
Знаем, че през 313 г. е издаден Медиоланският едикт, с който се сложил край на гоненията срещу християните, а християнската религия станала равноправна на другите. Разбира се, трябва да подчертаем, че след това богослужението на християнската Църква станало много по-пищно, съответно се разширил и съставът на песнопенията. Появило се и т.нар. осмогласие в църковната музика[2] – песнопенията били пригодени и „композирани” на каноничните осем гласа, което довело до появата на института на професионалните църковни певци.
Давайки съвети на един млад поет, Рилке пише: „Дори да се намирахте в затвор, чиито стени не пропускат до сетивата Ви нищо от шума на света – та няма ли тогава все още да имате своето детство, това безценно, приказно богатство, тази съкровищница на спомените?”[3] Още в зората, „детската възраст” на християнството пеенето заемало важно място в богослужението и живота на християните. По-късно това богатство се развило и обогатило чрез трудовете на редица даровити творци, черпили вдъхновение от творилите преди тях. Вярвам, че както Спасителят се е докосвал до доведените при Него деца (Лук. 18:15), така Той се е докоснал и до първата музика на християните, прераснала по-късно в мелодичното богатство, възхождащо заедно с нас по историческия и есхатологичния път към „състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Ефес. 4:13).
––––––––––––––––––––––––––
[1] Срв. Сарафов, П. Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика. С., 1912, с.5–12.
[2] Осемте църковни гласа се делят на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми). Така например от първи глас произхожда пети, от втори произхожда шести и т.н.
[3] Рилке, Р. М. Писма до един млад поет, www.kultura.bg, 08.07.2016 г.
