Digital Public Library of America отвори врати тези дни: „нов опит да се свърже мечтата за универсалната библиотека с идеята за общото благо”, коментира събитието германският всекидневник Tagesspiegel.

Само няколко години те бяха добри приятели. Много големи библиотеки – от Харвардската университетска библиотека до Баварската държавна библиотека, от Бодлиевата библиотека в Оксфорд до каталонската Национална библиотека в Барселона, се смятаха за щастливи, че са открили в лицето на Гугъл партньор, който безплатно ще дигитализира техните наличности. Цялото знание на този свят – така звучеше нескромната надежда – скоро ще е достъпно на всеки по всяко време. Саботьори като Жан-Ноел Жанене, тогава директор на Френската националната библиотека, предричаха фатален превес на англоезичните книги, а автори, както и издатели се жалваха публицистично и съдебно преди официалното начало на начинанието през октомври 2004 г. Те бяха възмутени, че изобщо не са били помолени за съгласие.

Въпреки това всичко изглеждаше така, сякаш Гугъл би могъл да  осъществи своя замисъл и до 2015 г. да сканира общо 15 милиона книги – в полза за всички страни. Компромисите и предложенията за участие при заглавия, които още не са свободни от авторски права, изглеждаха възможни. Ала провалът на споразумението от март 2011 г., на Google Book Settlement[1], сложи засега край на световната библиотека. Твърде голямо беше негодуванието, че библиотеките трябва да плащат за достъп до базите данни, които преди това безплатно са изпълнили със съдържания. Твърде силни бяха колизиите на интереси по отношение на книгите, които все още са на пазара, въпреки че можеха да се видят само откъси от текстовете. Google Books съществува отвъд съдържанията, които са обществено достояние и са свободни от авторски права, затова в момента е преди всичко платформа за пласиране с линкове към търговците на печатни издания.

Първоначалната идея обаче е жива. Нейните убедени адвокати искат да я върнат в сферата на общественото благо, ненакърнено от комерсиални интереси. На 18 април с Digital Public Library of America (DPLA) на адрес:  http://dp.la/ трябваше да се открие новото славно бъдеще. В есето си манифест в New York Review of Books Робърт Дарнтън, директор на Харвардската университетска библиотека и говорител на участниците в битката срещу Гугъл, се позовава на ценностите на Просвещението и на двете основни характеристики на американската цивилизация: утопизъм и прагматизъм. „Има ли нещо, пита той, което да е по-утопично от проект, осигуряващ достъп на всички хора до културното наследство на човечеството? Има ли нещо, по-прагматично от това да се създаде една система, да се свържат милиони мегабайта и да се предоставят на читателите под формата на лесно достъпни текстове?” Още преди десет години чувахме същите изказвания.

Дарнтън не крие, че е бил вдъхновен от Гугъл. Той признава също, че е предоставил на концерна заглавията от своята библиотека, които са обществено достояние, преди цялото начинание да започне да му изглежда зловещо. По тази причина DPLA е закъснял експеримент с играта на силите в едно общество, което твърде дълго живя с убедеността, че пазарът ще регулира икономиката на знанието. При това не става дума само за справедливост на преразпределението. Става дума за това доколко знанието трябва да приеме формата на стока и за въпроса какво изобщо може да се дефинира като знание. На фона на безпроблемността, с която Гугъл и Амазон се внедриха във всекидневието, такива дефиниции са почти безнадеждни начинания.

Не трябва да поставяме под съмнение мотото на Гугъл Don’t be evil, за да държим твърдо на различието между един световен концерн, котиран на борсата, и една обществена организация с идеална цел. Гугъл цели икономическата експанзия, а DPLA като обединение на университети и фондации от цяла Америка около недържавна инициатива цели един идеал. Подлежи на дебати дали изобщо публично-частното партньорство в такива сфери е жизнеспособно.

Големият пример за DPLA е създадената по инициатива на Европейския съюз Europeana (www. еuropeana.eu). В партньорство с нея новата библиотека показва изложба за европейските заселници, подобно на нея DPLA е портал или агрегатор на данни. Не съхранява самите дигитални документи, а само техните метаданни и ги свързва със съответните библиотеки и архиви и техните сървъри. По това се отличава от Гугъл. Иронията на историята всъщност е в това, че DPLA  визира подобни проблеми като Гугъл. Защото какво е ценното в една дигитална библиотека, която според съответното национално законодателство трябва да блокира по-голямата част от ХХ век?

„Най-голямата пречка пред разрастването на DPLA е в законодателството, не във финансите”, пише Дарнтън. Същото може да се каже и за Deutsche Digitale Bibliothek (www.deutsche-digitale-bibliothek.de), която неотдавна се включи като принос на Германия в Europeana. Периодът на карантина, който тукашното авторско право слага на произведенията, 70 години след смъртта на техния автор, води до странни последици.

Например дневникът на Ернст Юнгер [2] от Първата световна война „В стоманените бури”, чиято първа редакция е публикувана през 1920 г., в Германия ще се разпространява свободно едва в 2068 г. Докато обаче легендарният текст остава недостъпен през Deutsche Digitale Bibliothek и Europeana, той може да се прочете в DPLA – от години е публично достъпен в свързания интернет архив www.archive.org. Този факт впрочем може да се защити като косвена подкрепа за издателството от Щутгарт Klett-Cota, публикувало заглавието в 48 тиража.

Наред с либерализиране на законодателството обаче се изисква и техническа фантазия. Защо виртуалните библиотеки предлагат текстове само като чисто онлайн четиво, но не и за сваляне или отпечатване, защо данните да не могат да имат срокове, лимитиращи съхранението? Защо да няма акаунти срещу заплащане? Регулациите за авторското право по света трябва бъдат синхронизирани – със съзнанието, че и при най-изгодните условия частните и обществените интереси изискват уеднаквяване.

Това не е само проблем на западния свят. Най-голямата търсачка на Китай Baidu предизвика скандал с правата за копирайт чрез своя портал за книги Wenku (wenku.baidu.com), скандал, изпреварил дори този на Гугъл. Преди две години предприятието трябваше да отстрани от мрежата 2,8 милиона сканирани данни, след като автори обвиниха Baidu в пиратство.  Оттогава търсачката се опитва да се договори с тях.

Не е ясно какъв модел ще надделее в това комплексно поле, което включва също и дебата за свободния достъп. Не трябва да отиваме толкова далеч, колкото Дан Коен, един от основателите на DPLA, който в интервю пред www.thedigitalshift.com изразява надеждата, че е възможно всички качени данни да носят печата CCo. Това е означението на системата Криейтив Комънс, според което съответното съдържание може да бъде копирано, променяно и дори използвано за комерсиални цели.

Коен все пак вероятно има право, когато вярва, „че е по-добре да имаме нация от ненаситни читатели, които получават някои книги безплатно, отколкото нация от нередовни читатели, които винаги си плащат.” И нищо не може да се промени в констатацията, че: „Повечето книги носят малка или почти никаква печалба след първите години.”

С малко късмет DPLA ще даде нов тласък на дискусиите в Германия: не на последно място чрез обявеното намерение да предостави на елитния щаб, разработил плана, базата на обществено движение. DPLA не иска в никой случай да замести стационарната мрежа на общински и университетски библиотеки в САЩ. Те трябва да останат като публично достъпни социални центрове, както и децентрализирани доставчици на документи и лични свидетелства за потребителите: библиотеките като място за съхраняване на исторически опит.

If content is king, then context is queen, гласи една красива формула от онлайн света, която може да се приложи в много посоки. Изглежда DPLA може да й придаде ново значение.