Разговор с Александър Томов-син, който е един от дейните организатори на новия фестивал за късометражно кино „Екранът е ваш“, започнал през ноември
Александър Томов-син е автор на сценариите, режисьор и монтажист на филмите си. Превърнал е късометражното кино в нещо като тренировъчен лагер за идейни и визуални експерименти, свободно творчество и овладяване на парчета от реалността със средствата на киното. Поради работни ангажименти в телевизии и медии дълго отлага завършването си в Югозападния университет в Благоевград. Тази година дипломният му филм „Господ е мой пастир“ получи Първа награда за студентски филм на Международния фестивал – платформа Golden Femi Film Festival, в който участват 5000 филма от 130 държави – проект на организаторката Ефемия Фард с фокус върху социално ангажираното кино.
„Господ е мой пастир“ е 21-минутен разказ, базиран върху действителната история на безработни, алкохолизирали се майка и син. Хора, достигнали дъното – в материален и още повече в нравствен смисъл. Актьорите Мариана Крумова, Калин Врачански, Стефан Мавродиев са детайлно достоверни в ролите си – с глас, очи, жестове, мимика, вглъбеност в образите. Думите от Давидовия псалм звучат невнятно стряскащо от плътния, затъмнен екран.
Александър Томов-син вече работи върху нов късометражен филм, „Оса на прозореца“, с който е решил да експериментира в стилистиката на радиотеатъра. Заобиколен е от младите актьори Владимир Ангелов, Диана Костова, Антон Колев, оператор е Чавдар Жиров. Малък спретнат екип от приятели, които вярват, че киното е процес.
От какво е породен интересът ви към социално насоченото кино?
От разкриването на истината, често неудобна и скрита зад много табута. Бих нарекъл честното, реалистично и социално насочено кино огледало, в което обществото може да се огледа сутрин – без грим, след безсънна нощ. Подобна гледка не е приятна, често е упорито избягвана, но винаги провокира. Предизвикателство е обществото да види и да се опита да осмисли най-грозното в себе си. И евентуално да промени нещо… Надеждата за подобна промяна е възможна, само когато си се сблъскал очи в очи с истината.
Имате ли предпочитани жанрове?
Правя опити с различни жанрове. Особен афинитет имам към драмата, черната комедия и психологическия трилър. Основната ми цел обаче винаги е чрез създаването на тази алтернативна визуална реалност да предизвикам силни емоции у зрителя и да поставя противоречиви, трудно разрешими въпроси от психологическо и философско естество. Затова винаги сам пиша сценариите си.
Каква е връзката между авторското и независимото кино?
Истинското авторско кино винаги е независимо. Особено когато режисьорът измисля и пише сам сценариите си. Колкото и да са обвързани със средства, срокове и договори, историята и визуалното ѝ пресъздаване са привилегия само и единствено на твореца – режисьор/сценарист. В това отношение като автор аз съм безкомпромисен. Да, винаги съм готов да обсъждам, разяснявам и дискутирам моя история, но рядко правя дори дребни промени. Всичко, което съм написал, е дълго и внимателно обмисляно и искам да бъде показано точно по този начин на екрана. Ако това не може да се случи, предпочитам да не го показвам. Професията на режисьора е свързана с определена индивидуалност. Споделям напълно мисълта на Педро Алмодовар: „Всичко, което не е автобиография, е плагиатство“.
Как независимите филми намират аудитория, в помощ ли е дигиталният свят?
Може би най-добрата възможност за среща с публиката в съвременния свят на интернет, особено когато говорим за късометражни филми – това са фестивалите. Но по принцип, щом става дума за нещо авторско и независимо, автоматично се появяват трудности във всяко отношение. Като независим творец лично аз често използвам самопромотирането. Вече всичко се случва онлайн, чрез няколко кликвания с мишката.
Мислите ли, че киното може да помогне за създаването на един по-справедлив човешки свят?
Киното поставя въпроси, създава въображаеми конфликти и провокативни ситуации – така то може да помогне по-добре да разберем себе си. Собствената си природа. От психологическа гледна точка, промяната към нещо по-добро, по-справедливо и красиво винаги преминава през осъзнаването. Мисля, че основна цел на киното е да предизвиква катарзис у зрителя – това дава надежда за пречистване и промяна. Но е невъзможно те да се случат без тежкото и болезнено осъзнаване на най-страшното в теб, за което трябва огромна смелост.
Вашите лични амбиции като режисьор?
Най-голямата ми амбиция в момента е да направя дебют с пълнометражен игрален филм. Имам готов сценарий, както и някои разработки по проекта. Работя и върху няколко късометражни филма. Късометражното кино има особен чар и съм много запален по него. Но като независим творец, който на всичко отгоре не е склонен на компромиси относно историите си, ми се налага да преодолявам доста трудности. Все пак имам екип, много хора ми съдействат на добра воля, за което съм им благодарен, така че има надежда.
Има ли конфликт между блокбастърите и независимото кино?
Така наречените блокбастъри и мегапродукции с цялата им грандиозност имат свои качества и огромна аудитория, но лично аз не съм им голям почитател. Демонстрацията на невероятни и свръхатрактивни визуални ефекти нерядко е скрит израз на творческо безсилие и е за сметка на оригиналността на историята. Някои експерти в областта на киното казват, че вече всичко е разказано и показано. Аз не съм съгласен. Мисля, че винаги би могла да се представи напълно непозната, очарователна, разтърсваща и проста история, залагаща на обрати и добра актьорска игра. „Глутница кучета“ на Куентин Тарантино е такъв пример – в него действието, конфликтът и интригата се развиват основно в един склад и са движени от няколко души, облечени с еднакви костюми, с няколко пистолета и малко изкуствена кръв. Брилянтен като история филм, без никакви грандиозни ефекти.
„Екранът е ваш“
е отворен за създатели и зрители фестивал за късометражно кино със срещи на живо. Целта е популяризация на независимото филмово творчество, изява на всички хора, които обичат киното, правят опити и искат да покажат свои неща пред съмишленици, подкрепа на млади таланти. Няма ограничения за възраст, професия. Има пълна свобода при избора на тема и жанр, документално или игрално кино, анимация или авторски визуални експерименти. Единственото твърдо регламентирано изискване е филмите да са от няколко до максимално 11 минути. Те могат да се изпращат на елекронната поща на фестивала ekranatevash@gmail.com. Всяка първа неделя на месеца (в рамките на една година) ще има показ на живо в ART Bar 158 на ул. „Княз Борис І“ № 158 в София. Входът е свободен, а публиката избира своя филм с гласуване.
