1
3579

Часът на президента

Никой не може да прогнозира какво ще се случи след изборите на 4 април. Анализаторите са единодушни, че следващото правителство ще бъде доминирано от една от двете основни политически сили – ГЕРБ или БСП. Този текст ще се опита да докаже, че ключовата роля при формирането на новия кабинет ще бъде на президента и ако обстоятелствата му дадат тази възможност, той ще използва в максимална степен конституционните си правомощия, за да облагодетелства БСП.

В момента България е изправена пред две големи кризи – здравна и политическа. Коронавирусът не затихва и страхът от него ще спре мнозина избиратели по пътя им към урните. Кризата на легитимността на политическата система може да предшества развитието на класическа политическа криза след изборите. Недоверието към основните политически институции е високо. Според последното социологическо проучване на „Тренд” отрицателните оценки на анкетираните към НС са 71%, към МС – 64%, а към президента – 37%. Всички агенции предвещават фрагментиран парламент с преднина на ГЕРБ пред БСП, която влиза в рамките на статистическата грешка, а ниската избирателна активност е в състояние да поднесе изненади. Тази ниска активност ще бъде комбинация от двата фактора – здравния и политическия. Проявлението на първия не се поддава на анализ, то е обусловено от неконтролируемия ход на пандемията и от индивидуалните психологически нагласи. Логично е да фокусираме нашия анализ върху втория.

Протестите от миналото лято показаха, че съществува обществено недоволство срещу управлението на Борисов и избора на главния прокурор, те обхванаха една средно голяма група от населението, която обаче и при най-смелите изчисления не е надвишила половин милион души. Акцията на представители на МВР и на Специализираната прокуратура в Президентството през юли миналата година предизвика активизацията на политическата позиция на Румен Радев. Той отказа да подпише указа за назначаване на главния прокурор, а нахлуването по брутален начин на въоръжени отряди на терена на неговата институция постави на второстепенно място въпроса дали конституционно гарантираният имунитет на президента и на вицепрезидента засяга и служителите на тяхната администрация, срещу които беше насочена тази акция. По-важното от гледна точка на актуалните събития е, че президентът трайно се позиционира в полюса на антиправителствения протест. А сега в заявката си за втори мандат той за пореден път се разграничи от настоящото управление и направи апел за „демонтаж на порочния управленски модел, утвърждаване на върховенството на правото, неутрализиране на концентриралото огромен ресурс и власт задкулисие, пресичане на корупцията и връщане на гражданите в управлението”. Тази част от изявлението на президента още веднъж налага в публичното пространство следваната до момента политическа линия на конфронтация с ГЕРБ и на противостоене между два политически лагера. Убеждението, че България се нуждае от мощна политическа алтернатива предпоставя презумпцията държавният глава да се включи активно в битката за реализацията на подобен тип алтернатива и така да мобилизира всички легитимни и нелегитимни институционални средства в борбата за нейната реализация. Но грешката в превода е, че Радев, опитвайки се да обедини всички срещу ГЕРБ, не отчита позиционирането си в споменатия по-горе полюс, който е силно фрагментиран. Още на протестите през лятото се видя, че гражданите не застават открито зад партиите, а се стремят да ги отстранят от своите редици, че те не са обединени около подкрепата си за президента, а той консолидира опозицията и протестиращите в противопоставянето срещу правителството. Трудно е да си представим „Демократична България“ официално да подкрепи Радев за президент. Трудно е изобщо да се прогнозира развитието на ситуацията. Без консолидирана подкрепа за него, той би могъл да загуби изборите, подобно на загубата, която претърпя Петър Стоянов през 2001 г. Засега се наблюдава следната съществена разлика: през 2001 г. победата на НДСВ на парламентарните избори беше сигурна. Дни преди тях Стоянов обяви намерението си да се кандидатира като независим, което беше известна форма на дистанциране от СДС в решителен момент. Сега се очертава оспорвана битка през пролетта, президентът и премиерът са основни политически противници и са в остър политически конфликт. И тогава имаше напрежения, но от фразата: „Иване, кажи си, те ще те разберат!”, до днешната форма на комуникация между Радев и Борисов, разликата е значителна. Радев говори твърдо и директно за безкомпромисна битка с корупцията, отграничението е не само морално, но и политически мотивирано. Атаката идва от опонент, а не от съюзник. Правейки още една съпоставка между двете политически ситуации, виждаме, че Радев също обяви кандидатурата си преди парламентарните избори и това също се случва в момент на желана правителствена промяна. Но Стоянов беше носител на старото, а Радев – на тежненията за рязък политически обрат.

Очакванията му парламентарните избори да отхвърлят днешната политическа конфигурация насочват към една опция за интерпретация на изборния резултат, която е в синхрон с нашата теза, че президентът ще използва конституционните си правомощия за ротация на мандатите в политически обременен, а не в юридически неутрален план. Ако резултатът от изборите му отвори дори и най-малкия процеп за политически маневри, действайки пристрастно в полза на левицата, той няма да се откаже от изкушението да върви по ръба на правомощията си. Чл. 99 от Конституцията страда от недостатъка, че не фиксира срокове за провеждане на консултациите между парламентарно представените сили и респективно сроковете за връчване на мандатите. Това ще позволи на Радев, подобно на Първанов, да се опита да стане архитект на новото коалиционно управление. Опцията президентът да надвиши своите правомощия е голяма. Историята обикновено не се повтаря по един и същи начин и все пак има установени модели. През 2005 г. Георги Първанов, противно на конституционните разпоредби, изчакваше да се проведат първо преговорите между партиите, а след това връчваше мандатите. Стигна се до куриоза в българската история третият мандат да бъде изпълнен за по-малко от 30 минути. През 2013 г., след като Бойко Борисов се отказа от правото си да се опита да състави кабинет, Росен Плевнелиев светкавично връчи мандата на БСП, за да няма време за преговори. Постигнатият резултат беше нестабилна парламентарна конфигурация, която облагодетелства партията на Бойко Борисов. Ако приемем, че на 4 април изненадващо ниската избирателна активност изведе ГЕРБ начело със значителна преднина, тогава ще се възпроизведе настоящото статукво на противопоставяне, което ще даде своето отражение и върху президентските избори. Ако обаче ГЕРБ се окаже първа политическа сила с минимална преднина пред БСП, както сочат социологическите проучвания, можем да очакваме консолидирани и увенчани с успех усилия за провала на първия мандат. Посланието за промяна, поддържано от всички останали с изключение на ГЕРБ, патриотите и „Воля”, която остава под чертата, изключва възможността за нова конфигурация с мандата на ГЕРБ. Тогава ще дойде редът на БСП и ще настъпи звездният миг на Румен Радев, който би следвало да остане верен на левите си убеждения. Ако въпреки неговите усилия, той не успее да начертае архитектурния план на новото правителство поради отказа на Слави Трифонов и „Демократична България” официално да застанат зад БСП, тогава ще дойде ред на третия мандат. Вероятната формула при такъв вариант е той да бъде връчен на някоя от формациите, участвали в миналогодишния протест – „Демократична България”, „Има такъв народ”, или „Изправи се.бг”, зад която официално застана  „Отровното трио”. Ако „Изправи се.бг” влезе в парламента, при хипотезата на трети мандат този вариант ще е благоприятен за Радев, защото ще се формира надпартийно експертно правителство без участието на ГЕРБ. Така президентът би могъл да изпълни волята на протеста да бъде отстранен Бойко Борисов и партиите да бъдат отдалечени от управлението.

Дотук анализът страда от основния недостатък, че от него е изключено влиянието на ДПС. За тази партия се знаят няколко основни неща, които могат да наклонят везните в неочаквана посока: единственият български президент, който е спечелил изборите без подкрепата на ДПС, е Росен Плевнелиев. ДПС получава традиционно висок елокторален процент поради ниската избирателна активност. Очакванията са на парламентарния вот тя да достигне критични нива и това обстоятелство безспорно ще изкриви картината, която дават социологическите проучвания, а движението е възможно да се превърне в незаобиколим парламентарен фактор. ДПС открито е подкрепяло правителства с участието на БСП, винаги е гласувало срещу кабинетите на Борисов, но при ключови моменти многократно е спасявало мнозинството на ГЕРБ. Не може да се прогнозира какво точно ще направи ДПС, но ако влезе в коалиция с БСП, при която Корнелия Нинова стане министър-председател, е много вероятно срещу новото управление да възникне протестна вълна с мащабите и мощта на протестната вълна от миналата година. Защото протестите започнаха след опита на Христо Иванов да акостира с лодката си на плажа край Росенец и общественото недоволство е не само срещу ГЕРБ, а и срещу задкулисното участие на ДПС във властта. Тогава Борисов би могъл да активизира опозиционното си поведение по модела от управлението на Орешарски. При тази ситуация общественото недоволство ще се насочи срещу Радев. Ако ГЕРБ все пак състави кабинет с първия мандат, това би било невъзможно без някаква форма на подкрепа от ДПС. Тогава най-очакваният сценарий е масови протести и консолидирана подкрепа за Румен Радев. При хипотезата на реализация на третия мандат, която вече описахме, утвърждаването на антипартийните нагласи като цяло и на настроенията, насочени срещу ГЕРБ в частност, ще доведат до временна политическа стабилизация и утвърждаване на образа на Радев като обединител на нацията. Първото пропукване обаче ще настъпи най-късно на президентските избори, когато „Демократична България” няма да може да подкрепи левия кандидат. Формулата за подобен тип експертно правителство е силно хипотетична. Можем да се запитаме, ако възникне ситуация от типа на тази с арестуването на Навални, каква би била позицията на този кабинет, съставен от „безпартийни” експерти. Как експертите на БСП и на „Демократична България” биха изработили единно мнение срещу репресиите на авторитарния Путинов режим? (Не е за подценяване фактът, че Радев също отказа да заеме позиция по ареста и с пасивния си акт застана извън ареала на българската демократична общност. Примерът е достатъчен, за да ни напомни, че президентът е човек с леви убеждения, лансиран е от БСП и въпреки заявките за надпартийност, може да бъде страна в политическия процес.) Фундаменталните идеологически различия на разединената антиправителствена опозиция са многобройни и ще възпрепятстват възможността да се изработи обща управленска програма. Корнелия Нинова съзнателно отбягва отговора за следизборните коалиции и казва, че те ще се формират на базата на партийни програми. Едва ли ще се намери друга парламентарна формация, която да споделя принципите на „Визия за България”. Така остава сценарият да не се състави правителство и Румен Радев да насрочи нови избори и да назначи служебен кабинет. Ако той допусне това, ще успее да извлече краткосрочни допълнителни дивиденти за себе си. Ще сложи края на ерата „Борисов” и на институционалното противопоставяне между премиер и президент. Служебните кабинети са непартийни, имат кратък мандат и се ползват с високо обществено доверие, успокояват обстановката след политическата криза и имат ограничени правомощия. При достатъчно дълго проточване на тази криза предсрочните избори ще се слеят с президентските. Ако Радев натрупа достатъчно доверие, то ще се прелее към БСП.

Съществува една последна хипотеза, която налива брашно в мелницата на президента. Изреждането в изявлението на Радев на редица области, в които могат да се реализират конституционни промени, навежда на мисълта, че той наистина може да стане техен инициатор и респективно да се реализира сценарият за свикване на ВНС. Още през лятото той заяви, че има проект за нова конституция, който ще предложи след изборите. Ако проектът е добър и отговаря на препоръките на Венецианската комисия и на Европейската комисия, той може да стане основа за свикване на ВНС. Една бърза промяна на изборните правила от новото НС с въвеждане на дистанционно и на машинно гласуване допълнително ще повиши авторитета на президента, който твърдо застава зад тези предложения, които се ползват с подкрепата на мнозинството от българите. Тогава ВНС ще има състав, в чието избиране са участвали и гласоподавателите от чужбина, и никой не знае каква конфигурация ще произведе то. Единственото сигурно е, че след парламентарните избори на 4 април ще настъпи часът на президента, защото партийната фрагментация ще усложни процедурата по съставяне на правителство. Малко вероятно е новият състав на НС да излъчи категорично мнозинство, което да състави кабинет още с първия мандат. А оттук реципрочно се увеличава възможността президентът на ръба на правомощията си да се опита да стане ментор на следващата коалиция. Залогът е много голям, защото от успеха или неуспеха на Радев в това начинание ще зависи преизбирането му през есента.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияОтсечената китка на един писател
Следваща статияНа Розмари ще й хареса

1 коментар

  1. Странно писание. Бих попитал докторът по философия какво означава задлулисие за една парламентарно представена партия в парламентарна република? Това ще да е особена сложност в политическата „НАУКА“, която ние гласоподавателите не можем да разберем. С хилядите думи авторът е успял да скрие добре основния политически проблем у нас. А то е че руснаците се опитват, дестабилизирайки политическото у нас, да се доберат до състояние през което да наложат предизидентки тип управление, подобен на тези в страните в пост съветското пространство, за да елиминират партиите и да наложат мажоритарен модел, за което борбата започна селяндурът Слави. Тогава руснаците че могат да контролират един човек, като резидентът Радев, независимо от настроенията на обществото. В този смисъл партиите ни пазят. Не ви харесва? Измислям си? Ами вижте интервютата на Решетников за Коритаров преди президентските избори. Въпреки пируетите на Борисов, ДПС (които са удивително евроатлантически въпреки руския им генезис) и до някъде БСП за сега ни пазят от политическата капитулация пред Кремлин. Радев се опитва да дестабилизира политическата система залагаики на политическия отпадък като Мая (завършила висшо в Масква), отровното трио и внука на съветския шпионин Бойкикев и Сливи. Радев ще се опита да се докопа до алужебен кабинет за да сатинизира парламентарната република и да предложи промяна в конституцията за президентски тип управление. И като имаме предвид политическата култура на демоса туковиж успял. Сетне следва излизане от НАТО и ЕС. Това ще стане лесно. Просто руснаците са с невероятно влияние в публичната пропаганда у нас. Пример акциите срещу ИК И ПОСЕЩЕНИЕТО НА Фанарьота Ватроломей. Това е политическата тектоника у нас. Другото са приказки за злободневието прикриващи основното за съжаление докторът не е успял да излезе от маскировъчната реторика.