На 12 октомври се навършват 92 години от рождението на Рангел Вълчанов. Текстът на Малина Петрова е публикуван в блога ѝ през 2017 г.

Ако бях учителка в някое съвременно училище, сигурно щях да започна урока си така:

– На днешния ден, мили деца, се е родила голямата фолк певица Сашка Васева, известна с хитовете си: да се обръщат левовете в марки, за един Гошко, когото не можела да забрави, както и с участието си в световното шоу „Биг Брадър”.

И ако се намери някой да ме попита кой е измислил това прословуто шоу, ще получи шестица заради въпроса, а ако не се намери, ще продължа по сценария:

– На днешния ден, 12 октомври, почти преди един век, се е родил също и един български режисьор, Рангел Вълчанов. Точно преди 40 години, когато вие още не сте били родени, до водонапорната кула в Поморие беше построен декор – гигантска желязна скулптура. Защо там? Защото беше просторно и се извисяваше над къщите и от нея се виждаше морето. Водонапорната кула все още съществува, но се смали и изгуби между хотели, сергии и къщи за гости, а няма и табела, от която да научите, че: „Тук, през лятото на 1977 година, режисьорът Рангел Вълчанов, по сценарий на поета Валери Петров и със скулптора Александър Дяков в главната роля, засне филма „Буря в чаша вино”, известен като „С любов и нежност”. По случай рождения си ден режисьорът получи много поздравителни телеграми, които екипът през нощта беше съчинил, а пощаджийката носеше на терена до кулата.

Какво е водонапорна кула могат да прочетат в интернет и това ще го отмина без обяснение, но как да обясня какво е телеграма и защо е трябвало до среднощ да ги съчиняват, или защо цял ден са разкарвали пощаджийката? И колкото по-натам отивам в разказа, толкова повече се набълбуквам с вода и усещам как започвам да потъвам.

Малчуганите не разбират защо им разказвам за някакви хора, за които нито са чували, нито са ги давали по телевизията. И за да надвия олелията, започвам да им разказвам за Сашка Васева, за нейната розова спалня, в която всичко беше розово – и стените, и мебелите, и голямата розова кукла върху розовата кувертюра, и за това, че по времето на най-голямата си слава предложи на неизвестния им режисьор Рангел Вълчанов да направи филм за нея, само той и никой друг, защото са родени на една и съща дата и значи такава е волята на звездите, и ако той беше приел, можеше сега да го знаят.

– Господ дава, но в кошара не вкарва! – с поговорка ще завърша урока, за да подчертая, че като не се съгласи да влезе в Сашкината розова кошара, режисьорът си отряза пътя към славата.

И чак сега ще забележа, че са спрели да си чатят по джиесемите и ме гледат с интерес – не съм съвсем за изхвърляне, щом познавам някого от телевизора. После колегите-учители ще обменят опит с мен какво съм направила, та съм усмирила хуните.

Това, разбира се, ще бъде и краят на даскалската ми кариера и децата няма да научат съдържанието на телеграмите, които едни гламави хора цяла нощ съчинявали „с любов и нежност” за рожденика.

Телеграмите пристигаха през целия ден, Рангел дълго ги разписваше. Пощаджийката каталяса, каза, че имало и от чужбина. А човекът на ДС – тогавашният „Биг Брадър”, дълбоко законспириран зад „един приятел ми каза“, е написал следното:

„Един приятел ми каза, че телеграмите, доставени на другаря режисьор-постановчик Рангел Вълчанов на 12 октомври 1977 година в град Поморие, са били четени колективно. На брой около 30, има и на чужд език:

„Дълбоко скърбя, че не Ви познавам лично. Фелини.”
(Др. Р.В. каза: Не ме познавал! Забрави, като се снимахме миналата година в „Коса”.
Резолюция: „Да се изиска филмът”.)

„Ще те чакам при фарчето. Шприц.”
(Тук др. Р.В. каза: „Всяка сутрин плувам до фарчето. Никакъв го няма. Чакал ме!”
Резолюция: „Да се постави наш човек на фарчето”.)

„Ще направиш и ти филм на „Кукувиче лето”. Happy birthday. Milosh F.”
(Резолюция: „Да се открие кой е F.”.)

„Честито. Твой, Орсън.”
(Резолюция: „Да се издири лицето”.)

„Твоите са по-страшни от моите. Хичкок.”
(Резолюция: „За какво се отнася?”)

„Кик-кис. Моника Вити. For you only Moni.”
(Др. Р.В. се обърна към скриптърката да му напомни да ѝ се обади.
Резолюция: „В какви отношения е с другарката Вити?“)

„Желаем все пак известен успех. Киноклуб „Бинка Желязкова”, с. Кривина, Софийско.”
(Тук др. Р.В. каза: „За сведение, това село е моето. Как действат зад гърба ми!”           
Резолюция: „Да се провери какъв е този клуб и кои членуват в него”.)

„Макар 50-годишен и непропорционален, не си по-лош от Тренчев. Група актриси.”
(Другарят Тренчев е известен наш оператор. Другарят режисьор-постановчик Р.В. се изрази нецензурно за артистките и каза да се чете 49.)

„Ки кикито тен то 49 кой кай. Акира Куросава.”
(Това преписах с грешки, защото беше на японски, който в момента изучавам.)

Моят приятел ми каза, че събудил подозрение. Останалите ще препише при възможност.”

Честит рожден ден, Маестро!

12 октомври 2017 г.

Малина Петрова завършва кинорежисура през 1978 г. Първите ѝ филми са игрални – „Пътешествие“ (1980, съвместен дебют с Искра Йосифова) и „Синът на Мария“ (1983), след което прави ярки документални творби като „Тетевенска 24“ (1984), „Виновни няма“ и „Пантеонът“ (1986/1987), „Фермата“ (1988), „Сърцето умира последно“ (1991), „Раздвоено сърце“ (1993), „Приключено по давност“ (2009), „Децата на Мария Магдалена“ (2000), „Заличаване“ (2012), „Кристалът на душата“ (2016) и др.