Начало Идеи Актуално Четири века след Шекспир
Актуално

Четири века след Шекспир

1461
„Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“

И ето че отново е време за предисторията на една успешна трилогия (технически погледнато „Игрите на глада“ беше тетралогия), в която да проследим възхода и падението на Злодея. Този път нямаме категорична информация дали въведението ще има продължения (защото дори литературната основа още не е създадена), но без да подценявам фенското очакване спрямо „Епизод I – Невидима заплаха“ и сие и с оглед на демонстрирания резултат в „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“, потенциалната възможност за нова трилогия (или тетралогия) тук е далеч по-интересна и обещаваща от всичко, което се случи с лейбъла „Междузвездни войни“ след 1983 г. (може би с изключение на Rogue One, 2016). Защото цялата киносага „Игрите на глада“ е сред малкото американски блокбастъри, които не се страхуват да „изцапат ръцете си“ с политически алюзии и философски послания, прозиращи неизменно под маската на натуралистична приказка за коварство и отмъщение.

Дори и да сте забелязали в дебюта на Игрите през 2012 г. препратките на Сюзан Колинс и нейната антиутопия към Римската империя – от личните имена до гладиаторските битки, – през следващите години екранизацията придоби собствена постапокалиптична идентичност, в която възможните паралели постепенно избледняха. За да се завърнат днес с нова сила в „Балада за пойни птици и змии“, който си е поставил амбициозната задача да повдигне завесата над методите за медийна манипулация, характерни за авторитарните режими, като в същото време премества гледната точка зад кулисите на властта и проследява формирането на един тиранин, който никога не поема по лесния път и не се предава на тъмната страна поради травма, както болшинството суперзлодеи, а воден от дълбокия си егоизъм…

„Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“

От Плутарх до Шекспир, преди да се превърне в прототип за персонажа на писателката Сюзан Колинс (и на режисьора Франсис Лорънс), Гай Марций е римски политик и генерал, известен със своята непреклонност, липсата на състрадание и неспособността да се контролира, който в края на VI век пр. Хр. получава прякора Кориолан, след като завладява крепостта Кориоли. Казват, че три са основните фактори, оказали влияние върху формирането на „непримиримия гняв и непобедимия инат“ на бъдещия войн: загубата на бащата в ранна възраст, близката връзка с майката и влечението му към оръжията, което предопределя военната му кариера. 

Осемнайсетгодишният Кориолан Сноу (по-известен като Президента Сноу от „Игрите на глада“, в смразяващото изпълнение на Доналд Съдърланд) е последната надежда за реабилитация на аристократичното си семейство, изпаднало в немилост (и нищета) в следвоенния Капитолий. В годината на десетата Жътва Кориолан и неговия випуск абитуриенти се превръщат в заложници за бъдещето на Игрите на глада, които са изгубили популярността си. Решено е, че трибутите от 12-те окръга ще имат за ментори момчетата и момичетата от Капитолия, които трябва да върнат интереса на зрителите към битката на живот и смърт, в името на шоуто, независимо от съдбата на поверения им трибут…

Според легендата майката и съпругата на Гай Марций Кориолан успели да го склонят да се откаже от атаката на Рим, когато, изпратен в изгнание от съгражданите си, той се е присъединил към врага и е тръгнал към родния си град начело на завоевателна армия. Според Плутарх майка му се е казвала Ветурия, а съпругата – Волумния. По неизвестни причини в своята трагедия Шекспир променя имената и Волумния става майка на Кориолан. В „Балада за пойни птици и змии“ Волумния е името на страховито откачения главен гейммейкър д-р Гал (след като вече имаше гейммейкъри Сенека и Плутарх…). И като се има предвид, че шекспироведите често обсъждат естеството на връзката майка-син в „Кориолан“, възможностите за интерпретация тук се оказват неизчерпаеми.

Кориолан Сноу е определен за ментор на певицата Луси Грей Беърд, трибут от Окръг 12. И когато очарованието на Луси завладява обществеността в Капитолия, младежът вижда възможност да промени съдбата си, обединявайки сили с нея, за да обърне късмета в тяхна полза. С напредването на разказа постепенно се разгръща и вътрешният конфликт на Кориолан – между съвестта и амбицията, чието обобщено изражение са взаимоотношенията му с Луси Грей, от една страна, и стремежът да получи одобрението и подкрепата на д-р Волумния Гал – от друга… Също като Гай Марций младият Кориолан Сноу (в превъзходното изпълнение на Том Блайт) е смел, непримирим и обидчив. Той иска победа, обществен статус и любов и ще направи необходимото, за да получи и трите… независимо на каква цена.

„Балада за пойни птици и змии“

„Балада за пойни птици и змии“ предлага завладяваща гледна точка към света на Панем шейсет и четири години преди събитията от първия филм. Ретрофутуристичният декор ни потапя в миналото на антиутопията „Игрите на глада“ и ни представя еволюцията на Игрите от инструмент за терор и подчинение до перверзен спектакъл. Арената е максимално близо до римския си първообраз, а жадното за зрелища общество и неговите ексцесии отразява безпощадно скритата същност на модерния свят. Своеобразният неоантичен мит е разделен на три части: Менторът, Наградата и Миротворецът, които настъпвайки различни жанрови лостове – от епоса, през личната драма до свирепия екшън и неочаквания психологически трилър, оформят философско есе за природата на властта, достойно за духа на Шекспир.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Свързани статии