Начало Идеи Дебати Чия Европа?
Дебати

Чия Европа?

Портал Култура
17.12.2012
1153

Как може да се преодолее кризата в Европейския съюз и едновременно да се запази демокрацията? Възможен ли е нов обществен договор в ЕС? Може ли Европа да бъде солидарна? Предлагаме няколко мнения от дебата върху книгата на Улрих Бек „Германската Европа” (изд. „Критика и хуманизъм”), провел се неотдавна в Гьоте институт, София. Модератор бе Антоанета Колева („Критика и хуманизъм”).

Какво повече от Нобелова награда може да иска Европейският съюз?, попита преди дни „Дойче веле”: „Елементарно –  реформа, която да му позволи да се проявява като ефективна структура и в бъдеще.” ЕС няма време, той е в екзистенциална заплаха, предупреждава немският социолог Улрих Бек, чиято нова книга, „Германската Европа”, издателство „Критика и хуманизъм” публикува на български едновременно с немското издание.

Във време на криза в Европа възникват нови властови пейзажи, Европа е друга – континент, „пронизан от нови окопи”. Изправени сме пред поредицата кризи, които гражданите не разбират и икономистите не могат да обяснят адекватно. Улрих Бек предлага интерпретация с инструментариума, развит в популярните му трудове „Рисковото общество” и „Световното рисково общество”.  Той подчертава, че за разлика от катастрофичното общество в рисковото все още има шанс опасността да бъде „заобиколена”, ако се промени курсът. „Рискът съдържа посланието: „Крайно време е да се действа”.

В новата си книга Бек проследява как се е стигнало до неимоверно разрасналата се роля на Германия в кризата и до германската икономическа принуда, предизвикала йерархични зависимости. Той чертае и различни сценарии за бъдещето.

„Има времена на малката, следваща правилата политика и има времена на голямата, променяща правилата политика”, пише социологът. Днес е необходим „голям скок напред”. Представата, че в епохата на глобализираните рискове всеки може да се справи сам, е илюзия. Не става дума за загуба, а за промяна на националния суверенитет. Той предупреждава, че националните егоизми заплашват бъдещето на Европа, и апелира за нов обществен договор в Европа, за Европа, създадена от долу.

 

Весела Чернева, говорител на Министерството на външните работи

Днес ние дискутираме едновременно за това как да национализираме европейските политики, които понякога ни се струват твърде европейски, но също и как да задълбочим нашата интеграция. Шансът на Германия в този процес е да помогне за интеграцията на Европа. От една страна, световната икономическа криза до голяма степен промени ролята на Европа в света. В самата Европа говорим за различни кризи: освен финансовата има и криза на легитимността, криза на правилата, криза на европейската архитектура. За страна като България е особено важно интеграцията в Европа да продължи, малки държави като нашата могат да направят своя глас по-чуваем само чрез Европейския съюз.  Ние смятаме, че Европа има шанс да се предефинира, да се преподреди, да бъде по-ефективна, по-свързана със своите граждани.

Весела Чернева е магистър по политически науки от университета в Бон, Германия. Била е политически секретар в българското посолство във Вашингтон, секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато, наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България”, програмен директор в ЦЛС и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ecfr.eu).

 

Проф. Стилиян Йотов, СУ „Св. Климент Охридски”

На мен като читател тази книга в много отношения ми изглежда детективско четиво. Благодарение на нея успях да си пренаредя толкова много събития и случки от последната година, които сме преживели от дистанция. Благодарение на Улрих Бек успях да си дам сметка какво означава за една страна да не принадлежи към еврозоната. В този смисъл и темата за солидарността, която е далеч по-широка, показва какво означава да има правила, които налагат не просто Европа на няколко скорости, а центрове, където властта действително се упражнява по привилегирован начин.

Стилиян Йотов, професор по съвременна философия и философия на правото в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор наСправедливост и респект” (2000), „Етика и мултикултурализъм” (2003), „Равенство и егалитаризъм „(2004), „Хабермас и претенциите на автономията” (2006). Преводач от немски на трудове на Теодор В. Адорно и Юрген Хабермас.

 

Д-р Стефан Попов, Риск Монитор

Намирам голямото значение на книгата в това, че повдига някои въпроси, а не че дава отговори и препоръки. Бек споменава три нови разделения в Европа, но аз, четейки книгата, си направих списък с десетина. Първо, мегаразделението Германия и всички други; второ, еврозоната срещу останалите членове на ЕС; трето, кредитори срещу длъжници; четвърто, център срещу периферия; Север срещу Юг; стара и нова Европа; държави с капацитет за самостоятелна външна политика срещу държави без такъв капацитет; държави с капацитет да упражняват собствения си суверенитет и други, които го нямат; държави, които могат да се месят в работата на другите, и такива, които не могат; държави със стабилен конституционен модел срещу такива, на които им предстои евентуално разпадане; граждани срещу политици и институции и т.н.

Стефан Попов e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996). Директор на Риск Монитор. Преди това е бил програмен директор в Центъра за либерални стратегии  и председател на настоятелството на Институт „Отворено общество”. Автор на книгата „Витгенщайн: аналитика на мистическото”.

 

Д-р Димитър Бечев, ЕСВП-София

Какъв е проблемът на ЕС? Кризата показа несъвършенствата на половинчатия модел. Отговорът е много лесен: мантрата „Повече Европа”, която чуваме. Въпросът е какво означава тя конкретно, в практически измерения. В моменти, когато вървим към по-задълбочена интеграция ,възникват проблеми, първият е демократичният проблем. Очевидно по-голямо ниво на солидарност е отговорът, споделяне на риска. Когато обединим ресурсите си в ЕС, възниква въпросът как легитимираме това преразпределение – това наднационално ниво е много далеч от избирателите. На този въпрос трудно ще се намери отговор. В какъв кръг ще се реализира по-задълбочената интеграция? Какво следва за тези, които остават отвън?

Димитър Бечев има докторат по международни отношения от Оксфорд и магистратури по международни отношения и право от СУ. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика.

 

Още по темата: Германска Европа

 

Портал Култура
17.12.2012

Свързани статии


Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/kultura/public_html/web/wp-content/themes/Newspaper-child/loop-related-tags-post.php on line 12

Още от автора