0
6299

Човекоядците

 

Понякога има нужда само да се преписва.

*

От стената на Николай Слатински във ФБ:

Хитлер и Сталин си разменят поздрави за Коледа, 1940 г.
Хитлер до Сталин:
„Най-добри пожелания за вашето лично благополучие, както и за бъдещ просперитет на народите на приятелския Съветски съюз.“
Сталин до Хитлер:
„Дружбата между народите на Германия и Съветския съюз, скрепена с кръв, има всички основания да бъде трайна и стабилна.“

Уилям Шайрър, „Възход и падение на Третия райх“, Том 2.

*

„Според историците в периода 1917-1922 г. в Съветска Русия са загинали между 10 и 16 милиона души. А в края на 1921 г. така наречените „трудови” лагери за враговете на новата власт са били вече 122.

*

Юрий Аненков (1889-1974). Художник. Включен в списъка за експулсиране като част от така наречения Философски параход, но емигрира по-късно, през 1924 г.

„Съветската власт ми поръча да нарисувам портрет на Ленин, поради което трябваше да отида в Кремъл… Ленин не беше склонен да говори. Сеансите (бяха два) преминаваха в мълчание… Спомних си неговата статия „Въстанието като изкуство” и направих опит и аз да отворя дума за изкуството.
– Да ви призная, изкуството не е моята стихия – каза Ленин… – За мен изкуството е… нещо като интелектуално сляпо черво и когато изиграе необходимата ни пропагандна роля, ние ще го изрежем – кръц-кръц! Понеже не ни трябва. Между другото – с усмивка добави Ленин – по-добре поговорете за това с Луначарски, той е голям специалист. Има дори идейки…”

*

Николай Буторов (1884-1970). Правнук на Денис Давидов, поет и легендарен главнокомандващ на партизанската съпротива през Отечествената война през 1812 г., свидетел на първите дни на съветската власт в Петроград, по-късно емигрирал.

„Който не е с нас, той е враг на пролетариата” – с това болшевиките обявиха бойкот на интелигенцията и цветът на нацията, независимо от партийната си принадлежност, фактически се оказа извън закона. За ареста или разстрела на „мамините синчета”, буржоата и офицерите вече нямаше нужда нито да се провежда следствие, нито да има съд, а ако такъв човек все още бе останал на свобода, то всеки миг всеки комисар можеше да извърши произвол и да го арестува. На първо място избиваха всички, които имат талант или се открояват с положението си или с особеностите на своя характер. На офицерството, вече започнало въоръжена съпротива на юг в Русия, в това отношение бе отредено почетно място. Всекидневно след изтезания чекистите или специални отряди на Червената армия разстрелваха стотици „врагове на пролетариата”. И въпреки това палачите не се справяха с работата си. В препълнените затвори реда си чакаха хиляди, а освободените от тях места тутакси се попълваха с нови жертви.”

*

Питирим Сорокин (1889-1968). Учен и политически деятел, депутат. След освобождаването му от ареста му е забранено да преподава и е депортиран от Русия с Философския параход. От 1923 г. живее в САЩ. Основател на факултета по социология в Харвард.

„Току-що доведоха нови шейсет и седем затворници, сред които пет жени и четири деца. Това са селяни, осмелили се да се съпротивляват, когато комунистите отишли да „национализират” всичкото им жито, добитъка и останалото имущество. За потушаване на бунта на много места били пратени оръдия и картечници. Три селища са изравнени със земята и опожарени, много селяни са убити, а стотици – арестувани. Шейсетте и седем души са в ужасно състояние – със счупени ръце, с разкъсани рани по телата и отоци. Малките деца горчиво плачат. Колко ли ще издържат в този ад? Затворът е претъпкан.”

*

„На строителите на новото общество им е малко, че хората мрат като мухи, така да се каже, по естествени причини. Машината на червения терор работи без почивка. Всеки ден и всяка нощ в Москва и Петроград растат планини от трупове. Депутатът Шчепкин и сто и петдесет други деятели, сред които и много професори, току-що са били разстреляни в Москва”.

*

В Съветска Русия масовият глад през 1921-1922 г. обхваща 35 губернии с общо население от 90 милиона души, от които не по-малко от 40 милиона са гладували.

*

В Берлин 1922 г. на въпрос за глада в Русия М. Горки официално отговаря: „Предполагам, че от тези 35 милиона гладуващи повечето ще умрат… – и добавя: –Ще умрат полудиви, скудоумни и слаби хора от руските села… А на тяхно място ще дойде ново племе от хора грамотни, разумни и енергични.”

*

Валентин Оболонски (1905 – ?). На 13 г. става свидетел на присъствието на болшевиките в Киев от края на 1917 г. до март 1918 г.

„Разстрелваха хората за хубавите им ботуши, за интелигентната външност, за това, че са им бели ръцете. Разстрелваха ги по парковете и градинките или направо на улиците… Нощем, когато уморените палачи си почиваха в ограбените жилища, на площада пред Двореца (Мариинския дворец), където лежаха труповете на стотици жертви, виждах как припламват и веднага угасват слаби светлинки. Отначало никой не разбираше какви са тези огънчета сред мъртвите тела, но скоро стана ясно: сред труповете ходеха жени – майки, съпруги, сестри, а може би и годеници, осветяваха с клечки кибрит лицата на мъртвите и се опитваха да намерят и да разпознаят своите близки.

*

Иван Бунин (1870 – 1953). Класик. Белетрист и поет, емигрирал през 1919 г. Първият руски писател, получил Нобелова награда за литература (1933).

„Дойде критикът Дерман. Избягал от Симферопол. Казва, че там цари „неописуем ужас”, войниците и работниците „газят до колене в кръв”. В пещта на локомотив опекли жив един престарял полковник”.

*

„Мисля, че Маяковски ще остане в историята на литературата от болшевишките години като най-долния, най-циничния и най-вредния слуга на съветските човекоядци – с изключение, разбира се, само на Горки. С огромните си заложби да разиграва театър и с гръмогласните си лъжи той оказа страшна и престъпна помощ на болшевизма, направо в „планетарен мащаб”… Съветска Москва не само с велика щедрост, но и по идиотски прекомерно се отплати на Маяковски за това, че я възхваляваше… Неотдавна във връзка с 20 години от смъртта му „Литературная газета” заяви, че „името на Маяковски се е въплътило в параходи, училища, танкове, улици, театри и други важни места. Десет парахода „Владимир Маяковски” плават по морета и реки… Името на поета носят площад в центъра на Москва, станции на метрото, улица, библиотека, музеи; район в Грузия, село в Армения, селище в Калужка област, връх в Памир, клубът на литераторите в Ленинград; улици в петнайсет града, пет театъра, три градски парка, колхози… А виж, на Карл Либкнехт не му е провървяло: в цяла Съветска Русия има един-единствен гъши колхоз, който носи името му”.

*

16 февруари 1924 г., изказване на Бунин в Париж: „Изрод, нравствен идиот по рождение, Ленин показа на света в самия разгар на своята дейност нещо чудовищно и потресаващо: разори най-голямата страна в света и уби няколко милиона души, а светът дори при това положение дотолкова си загуби ума, че и посред бял ден се водят спорове дали Ленин е, или не е благодетел на човечеството“.

*

Зинаида Гипиус (1869-1945). Поетеса. Емигрира със съпруга си Д. Мережковски през 1919 г.

„На улица „Николаевская” вчера имаше голямо събитие: строполил се кон. Хората, разбира се, връхлетяха животното. Един от гледащите, най-енергичният, организира опашка. Но за последните останаха само черва”.

*

Константин Коровин (1861 – 1939). Живописец и театрален художник; литератор. Емигрира през 1923 г.

„По време на така наречената революция кучетата тичаха поединично по улиците. Не се приближаваха до хората, сякаш напълно се бяха отчуждили от тях. Имаха вид на изгубени и тъжни създания. Дори не се оглеждаха, ако им подсвирнеш – вече не ни вярваха. И още нещо: всички гълъби отлетяха от Москва”.

*

Макар Шукшин, баща на актьора, режисьора и писателя Василий Шукшин (1929 – 1974), убит, когато е на двайсет и една години. Неговият син така и не научава цялата истина за съдбата на баща си, преди да почине.

„През 1932 г. обвиняват живеещия в село в Алтай Макар Шукшин във вредителство. Семейството е смятано за кулашко, макар че няколко години преди ареста си Шукшин е влязъл в колхоз „Комунистически пламък” и в момента на арестуването е имал само една крава. Тогава синът му е бил на три години, а дъщеря му – на една година. Продиктувани са му изфабрикувани от НКВД показания: „Докато бях в колхоза, се отнасях вредителски към колхозното имущество, злоумишлено слагах в житото слама и плява, развалях селскостопанските машини и извършвах ред други вредителски действия”. По принуда и вероятно за да не продължат мъченията му, Шукшин подписва тези показания и е разстрелян.

*

Масовият глад през 1932 и 1933 г. е на обща територия от 1,5 млн. квадратни километра с население от 65,9 млн. души в Северен Кавказ, Поволжието, Южен Урал, Западен Сибир и Казахстан. Така нареченият „Гладомор” е бил най-страшен в Украйна – според различни проучвания за по-малко от две години там са загинали между 4 и 10 милиона души, защото в името на светлото бъдеще всичката храна на населението е била конфискувана.

*

През август 1932 г. Съветът на народните комисари приема постановление против разхищението на държавна собственост. За вземането на три житни класа от полето наказанието е било разстрел и конфискуване на цялото имущество. До 1939 г. са осъдени 183 000 души, а 37 000 са разстреляни.

*

Наркомът на СССР Фрумкин изпраща искане до наркома на Украйна да изловят котките и кучетата, за да не ги използват за храна гладуващите украинци. През 1931 г. са уловени 731 254 кучета и 670 450 котки; през 1932 г. уловените кучета са 726 157, а котките – 696 603, а през 1933 г. улавят 647 260 кучета и 938 027 котки.

*

Спомен на Галина Фьодоровна от Киевска област:

„Помня какво си говореха една вечер родителите ми. Баща ми разказваше на майка ми, че се отбил у съседката, а на печката вряла супа. На пейката седели пет от децата ѝ, подпухнали от глад. Баща ми я попитал от какво е супата – в никоя къща нямаше дори гнили картофи. Жената се обърнала с гръб, разплакала се и тихо признала: от най-малкото ѝ дете. Представяте ли си какъв ужас? Като чух тази история, цяла нощ не мигнах – аз съм най-малката в семейството. Майка ми забеляза и ме попита защо не спя. „Страх ме е, че ще ме изядете!” – отвърнах ѝ аз. Тя ме прегърна и заплака.“

*

Булат Окуджава (1924 – 1997). Поет и белетрист, бард и композитор. През 1937 г. са разстреляни баща му и чичо му, през 1939 г. – вторият му чичо, а през 1941 г. – леля му.

„Ако става въпрос за отношението към войната, не ще и дума – бях млад съветски човек и доброволно заминах на фронта; бих се против фашизма, останах жив, върнах се, много премислих и изведнъж разбрах, че ако се махне думата „фашизъм”, то това бяха две еднакви системи, които си съперничеха. Две тоталитарни системи. Е, разбира се, забелязваше се разлика, но – чисто външна. Там имаше свастика, а тук – сърп и чук. Там беше кресливият фюрер, а тук – гениалният вожд на всички народи. Там открито мразеха евреите, а тук на висок глас говореха за любовта си към евреите и мълчешком ги унищожаваха. Това беше разликата. Иначе по принцип стана сблъсък между две еднакви системи”.

(Всички цитати са от „Червено знаме, бодлива тел. Свидетелства за трагедията в Русия”. Съставител Огняна Иванова, изд. „Рива”, София, 2019 г.).

*                                  

„Тази книга е едно от ярките свидетелства за времето, когато е писана: 20-30 години на ХХ век. Силата на нейното внушение е изключителна. То идва от това, че авторът ѝ е едно от главните действащи лица в световната история по времето на най-големия прелом след Великата френска буржоазна революция. Книгата на Й. В. Сталин „Въпросите на ленинизма” остава извън общественото внимание в продължение на половин век. Друго такова драстично разминаване  между значимостта на автора и съдбата на неговото произведение историята на нашето столетие не познава. То е един от факторите, довели до кризата на социализма. Със сегашното издание на „Въпросите на ленинизма” се слага край на една очевидна несправедливост. Заедно с това се запълва информационната празнина за една трагична епоха, в която жестокостта на борбата се преплита с величавия масов героизъм на съветските хора, когато трагедията върви по стъпките на фантастичната всеотдайност на цели поколения към най-високите идеали на човечеството. Появата на тази книга в преломната година между двата века има и своето символично значение – хората на новото столетие трябва да знааят всичко за отминаващото. Тогава ще различат истината от лъжата.”

(Йосиф Сталин, „Въпросите на ленинизма”, съставител проф. Груди Желев, Издателска къща „Христо Ботев”, София, 1999 г. Книгата се издава по инициатива на Идейно обединение „Марксистка платформа” в БСП по повод на 120 годишнината от рождението на Й. В. Сталин.).

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статия„Наблюдателите“ – спорна театрална хипотеза
Следваща статияФестивалът ppIANISSIMO започва още през март