Човекът отдавна търси начин да се самоопредели в заобикалящия го свят. Един от способите за това е да се оприличи на вече съществуваща и привлекателна, но различна от него естествена или свръхестествена реалност: микрокосмос, образ и подобие Божие, вид животно и др. От няколко века насам такива аналогии вече се търсят и между сътворените от самия човек изкуствени продукти. Сред тях се отличава често срещаната алюзия с някакъв тип техническо средство. Още преди Жозеф дьо Ламетри да напише книгата си „Човекът-машина“, Рене Декарт е оприличил човешкото същество на часовник – съвсем логично, тъй като това е най-сложният механизъм, познат през неговата епоха. Днес е особено популярна метафората, според която човекът може да се оприличи на компютър – засега най-съвършеното материализирано копие на неговия ум. Така се продължава традицията той да се асоциира преди всичко с интелектуалната си дейност, а какъв по-подходящ аналог на неговото мислене от това на най-развитото електронно устройство. Струва ми се, че съвременна възможна алтернатива за подражание от човека на сложно инженерно произведение е батерията – един от най-активно разработваните технически инструменти на нашето време.
От масово разпространяваната информация в популярните и достъпни източници за това средство научаваме няколко ключови негови характеристики. Батерията е „общо име на всички видове източници на електричество без подвижни части“. При нея най-често се използват „електрохимични източници на ток, състоящи се от един или няколко електрохимични елемента (клетки)“. Самият термин е възприет от военната терминология, където френската дума batterie („батарея“) означава „комбинация от няколко оръдия“. В ежедневието на съвременника най-често се срещат батериите за потребителска електроника: в преносими компютри, мобилни телефони, музикални плейъри и напоследък в електрическите автомобили. Ала вече се говори и за много по-големи съоръжения, например водно-компресорни електроцентрали. Тук под „батерия“ ще разбирам общия термин за всеки способ за съхранение на енергия.
Батериите са удобни с това, че притежават редица полезни качества. Тези сложно конструирани устройства, т.е. съдържащи редица елементи, са компактни, здрави, стандартизируеми. Те съдържат подходящи за различни употреби материали (химически състав), дизайн (форма), размери. Мощността им, а следователно и тяхната производителност, подлежи на увеличаване. Имат разнообразно приложение, като локалните сред тях отговарят на специфични изисквания. Ала всички те имат универсално предназначение – да приемат, съхраняват и отдават енергия.
Тук естествено възниква въпросът защо човекът да бъде оприличаван тъкмо с батерията? Отговорът се базира на факта, че основен ресурс на нашето време е енергията, която изпреварва по значимост както физическите суровини, така и смятаната за вездесъща информация, тъй като употребата на какъвто и да е материален или духовен продукт предполага използване на енергия. Енергия е нужда за всяка човешка активност в света и особено за овладяването и преобразуването му съобразно човешките желания, намерения и интереси, които са и основните задачи, прозиращи в почти всяко действие на хората. А боравенето с енергия е невъзможно без намиране на подходящ инструмент за нейното възприемане, запазване, натрупване и отдаване в подходящ момент. Иначе казано, нужен е „склад“ за енергия, от който да се зареждат както различните от човека елементи на „световната машина“, така и самият човек. Особено важно е този резервоар за енергия да може да се презарежда, както и да се разширява неговият капацитет, респ. да се повишава ефективността му. Затова и понастоящем се наблюдава бурно развитие на всякакви видове средства за съхранение на енергия – най-вече електрическа, тъй като тя относително най-лесно и бързо се преобразува в другите познати такива (например механическа, химическа, биологическа). Съществува ясна тенденция психическата енергия в човешкия мозък да се оприличи на електрическата.
Как особеностите на тази съвременна технологична ситуация подкрепят провокативната аналогия на човека с батерия? Тук можем да си припомним някои идеи на загубилия в края на своя живот разсъдъка си немски мислител Фридрих Ницше от ХIХ век, който обявява за главен двигател на човешкото поведение волята за власт. Днес този негов възглед намира множество поддръжници, които го превръщат в свое житейско кредо. А както е известно в английския език думата за „енергия“ – power, означава още „сила“ и „власт“, като понякога ѝ се придава и значение изобщо на „способност“. Така че акумулирането на енергия е същевременно набиране на сила, власт и универсална способност за действие от хората, особено на онези, които имат нагласа да господстват над себеподобните. Оттук и големият потенциал тъкмо на батерията, разбирана като мощно средство за трупане и употреба на енергията-сила-власт в подходящия момент на подходящото място от подходящия човек. Възможността за нейното включване и изключване, когато е уместно, я прави универсален инструмент за активността на всяко човешко същество.
Метафората за човека-батерия следва да се провери за адекватност и спрямо възможностите за действие на човешкия дух. Понякога съвсем уместно говорим за „творческа енергия“, следствие от проявата на която са произведенията на културата, с потенциал самата тя да бъде определяна като вид „батерия“, служеща за натрупване и съхранение на резултатите от приложението на визирания тип енергия. От тази перспектива може да се направи заключението, че една цивилизация е толкова по-развита, колкото по-богат е резервоарът, в който се пазят продуктите от духовния труд на нейните създатели. Съответно основна задача на образователната дейност е да опази и предаде на следващите поколения това наследство, т.е. училището също може да се оприличи на батерия за знания. От своя страна занимаващите се с научна дейност са призвани да умножават и акумулират познанието в своите трудове – специфични батерии, от които да черпят идеи техните съвременници и наследници. Не на последно място и технолозите полагат усилия не само да създават батерии с материално предназначение, но и такива устройства, съхраняващи информация: компютърна памет. Толкова коментираният понастоящем изкуствен интелект също може да се разглежда като вид батерия за възприемане, преобразуване, умножаване и отдаване на информация, следвайки образеца на човешкия ум, но умножавайки скоростта на действие, обема и ефективността му.
Не на последно място е нужно да се види дали визираната алюзия работи по отношение на човека като „социално животно“. Общностният живот на хората е немислим без опазване на създадените от предшествениците традиционни организации (семейство, училище, църква, администрация, армия, полиция, съд и пр.) – „социални батерии“, с отредените всекиму роли и общи правила за поведение в тях. Културните институции (театри, концертни зали, киносалони, галерии, музеи и пр.) могат да се оприличат пък на „духовни батерии“, имащи за една от основните си мисии натрупването и предаването на идните генерации на постиженията на човечеството от неговата творческа дейност.
В този ред на мисли естествено възниква питането – има ли такова нещо като гражданска енергия, съответно къде да се привлече и запази тя, както и как да се умножи. Днес говорим за енергия на протеста, трупаща се у много хора, вкл. в нашата страна. Периодично тя избликва и се отдава в различни по вид съпротивителни спрямо имащите политическата власт начинания. В резултат от тези ерупции визираната мощ на масите временно отслабва и се изчерпва, обикновено без да доведе до реално подобряване на живота на разбунтувалите се. Така се поражда добре познатата ни социално-политическа пасивност и безразличие към публичните дела у мнозинството наши съграждани. В така скицираната ситуация особено актуален става въпросът за начините за мобилизиране на енергията-сила-власт на гражданите. Отново на дневен ред е търсенето на решение на проблема с изнамирането на подходящи източници за подтикване на гражданската активност и способите за нейното ефективно проявление. С други думи казано, важно ни е да разберем кой, кога, къде и как ще създаде батериите за акумулиране на гражданската енергия, от които в нужния момент тя да се излее в мощен порив за промяна на статуквото.
Дотук изложените на пръв поглед логични, а всъщност полушеговити разсъждения имаха за цел да подтикнат към размисъл върху темата за съвременните форми на оприличаване на човека на някакво техническо средство и по-общо – за уместността на подобно начинание по принцип. Смятам за особено вредно завършването на процедурата на оприличаването на човека на различна от него реалност с реификация, т.е. процес, при който абстрактни идеи, понятия или социални отношения се разглеждат като реални, осезаеми предмети. В логиката той води до грешка, наречена хипостазиране, т.е. придаване обективно съществуване на отвлечена представа, признак, качество или обект – в случая техническото средство „батерия“.
Позицията ми по темата е определено антитехнократска, т.е. смятам за принципно погрешно да се тръгва по този път при търсене на обяснение за характера на човешката природа. Прилагането на инженерния подход към човека води до узаконяване на индивидуалното и социалното конструиране, т.е. до утвърждаване на инструменталното и потребителско отношение към него. Резултатът е погрешното убеждение, че хората могат да бъдат проектирани и произведени съобразно предварително зададен полезен дизайн от професионални технолози на човешкото битие.
Създаването и следването в мисленето и поведението на аналогията на човека като вид техническо средство – колкото и сложно, съвършено или привлекателно да е то – го убива като жив организъм от кръв и плът със собствени сетива и емоции. То е резултат от бързо, лесно и удобно умствено упражнение, което обаче е дълбоко подвеждащо. Оприличаването на битието на човека на някакъв инструмент всъщност е форма на редукционизъм. Ала свеждането на човешкото същество до подобен „апарат“, като всяко свеждане на сложно към просто, е способ за неговото огрубяване, схематизиране и подмяна. Откриването на повърхностни прилики и външни сходства между хората и техниката в крайна сметка води до самозаблуждение този, който го прави. Резултатът е оглупяване на разглеждащия човека като „машина“, незабелязал, че е преминал от имитация към фалшификация.
Явно е нужно периодично да се напомня на всяко следващо поколение откритието на древните ни предходници, че човекът е пресечна точка на всички битийни измерения. Неговата уникалност в света произтича от това, че в него се съчетават различните форми на битието: физична, химична, биологична, социална и културна, които произвеждат качествено неповторима реалност. Вникването в същността на човешкото битие предполага особено внимание към собствената му специфика, най-ясно проявяваща се в неповторимостта на човешката личност. Проумяването какъв е по същината си човек изисква отчитане на присъствието в него на богат комплекс от заложби на присъщи само нему духовни способности: разсъдък и разум (теоретичен, практически), интуиция, свободна воля, вяра, въображение, памет, чувства (морални, естетически). Пренебрегването на тези човешки характеристики води до дехуманизация на хората. Един от начините за това е разглеждането му като вид техническо средство – изкушение на което се поддават немалко съвременници с технократична мисловна нагласа.
