Ако желанието ви е да се насладите на Хималаите в 3D, целта е постижима чрез филма „Еверест” на Балтазар Кормакур. Ако искате да съпреживеете една история, също няма да останете разочаровани.
„Еверест” на Балтазар Кормакур го дебнат много заплахи (и не става дума за капризите на природата). Да създадеш увлекателен киноепос е доста трудна задача, защото времето не стига да се разгърнат характерите, а екшънът печели моментното внимание, но не и сърцето на публиката. Да създадеш увлекателен епос във високопланински контекст е още по-трудна задача, защото мнозина са се пробвали и трасето е осеяно с клишетата на ограничените възможности, които предлага подобна фабула. Особено, когато става дума за Хималаите и най-вече, когато се работи „по действителни събития”. Така че лавината на разочарованието, която дебне под напрегнатия релеф на зрителското присъствие в тъмния салон, е почти толкова реална, колкото и природният й първообраз. Но, за щастие, не ни повлича.
Трудно е да се нахвърля сюжета на филм като „Еверест”, защото главното действащо лице е самата планина, а тя не прави нищо специално, просто си стои на мястото от хиляди години. И най-вероятно се наслаждава на неуморния ентусиазъм на хората да се катерят по върховете й, за да се доказват, чуди се кога ще им омръзне, или просто не се интересува от тях. На въпроса защо се „редят на опашка” за изкачване на Еверест, участниците в тази експедиция отговарят различно, но някак си нито един отговор не изглежда оригинален или достатъчно значим. По-интересна е гледната точка на Роб Хол от „Адвенчърс консултинг” – фирмата, която се занимава с организиране на експедиции и помага на алпинистите да покорят „мечтата си”. Роб казва, че освен да качат клиентите си на върха, са ангажирани и да ги свалят от там…
„Еверест” разказва историята на едно изкачване, осъществено на 10 май 1996 г. Както си е в реда на нещата (и за изкуството, и в живота), метеорологичните условия се усложняват и дори действията, които изглеждат постижими, се превръщат в борба на живот и смърт. До превземането на върха филмът на Балтазар Кормакур прилича на типично планинарско приключение, обгърнато в неизбежния документален дух, когато са включени много действащи лица и каузата в голяма степен е обща. По пътя надолу нещата се променят. Драмата, индивидуалните преживявания, детайлите от човешките характери внезапно оживяват фабулата и сякаш се пренасяме в друг жанр. Грижливо оставените „трохички” по пътя нагоре се навързват с магическа нишка и оформят мрежата на съспенса, който те хваща за гърлото. Дори суровата красота на планината отстъпва на заден план пред осезаемото човешко присъствие в кадъра, персонажите оживяват на ръба на смъртта и вече не са просто лица и имена от екипа на една експедиция, най-сетне се превръщат в значими индивидуалности – най-сериозното постижение на един епос.
Ако желанието ви е да се насладите на Хималаите в 3D (и IMAX), целта е постижима. Ако сте тръгнали на кино, за да съпреживеете една история и няколко човешки съдби, също няма да останете разочаровани. Трябва само да имате търпение филмът да набере скорост и инерция, издигайки се до най-високия връх на планетата, за да се спусне шеметно надолу. Малко рисковано е очакването свързано с актьорските имена, защото Джейк Гиленхол има скромно екранно време, Кийра Найтли е далеч от епицентъра на събитията, Джош Бролин е необикновено пасивен (и поостарял), а Сам Уортингтън се появява след средата на филма. Затова е възможно първоначално да се зачудите кому е било нужно да се ангажират известни изпълнители за един групов портрет, но когато епосът отстъпва пред личната драма, всеки актьорски талант заема полагащото му се място и придава допълнителна индивидуалност на чисто човешкото присъствие. Все пак трябва да признаем, че след Хималаите основното действащо лице в тази епична битка за себедоказване е Роб Хол – човекът, който не търси лична победа, а иска да осигури тази на останалите. И новият Джон Конър (или австралийският актьор Джейсън Кларк) се справя със задачата повече от убедително.
Исландският режисьор Балтазар Кормакур е от онези европейски творци, които американската филмова индустрия държи да привлече „на своя страна“. След три щатски кримисюжета в драматичен контекст, Кормакур се оттегля сред вечните ледове на най-високата планина и постепенно ни въвежда в еуфорията и съмненията на няколко пристрастени алпинисти. Първоначално всичко изглежда леко сковано от суровата документалност на реалните събития и дори да не познавате конкретните факти, на които е базирана историята, предчувствието за криза винаги е в готовност да отприщи природната катастрофа. Това обаче не води до усещане за предвидимост в развоя на сюжета. Напротив, режисьорът съумява да удържи зрителската съпричастност до последните минути екранно време, залагайки на емоционално нагнетяване, умел ритъм на разказа и силно актьорско присъствие. Това превръща „Еверест“ в истински въздействаща човешка драма, независимо от съперничеството на могъщата планина, която постоянно заплашва да омаловажи всеки акт на високомерната цивилизация, дръзнала да си въобрази, че може да подчини природата на волята си.
