Пробвам да заглуша болката от загубата на приятеля Георги Чобанов с думи. Дори като изписвам това, се съмнявам в достоверността ѝ.
Помня времето, когато съграждаше сайта за литература. В едно горещо лято четях някакви абстрактни езиковедски модели и му предлагах безумни идеи. Той винаги бавно, обмислено и крайно реалистично приемаше или отхвърляше. Чудех се как може толкова уравновесен и земен човек като него да се захваща с такава фантасмагорична работа. Той създаде първия литературен сайт в България и работеше денонощно в него. За мен Жоро Чобанов беше пример за упоритост и постоянство. Няколко години празнувахме рождените дни на Литернет със събирания на живо, дълги маси от ентусиасти, въпреки че той беше аскет по природа и не обичаше шумните и кресливи неща. Но тогава времената си бяха по-шумни и априори трябваше с телата си да доказваме една или друга позиция.
Оказа се, че с търпение и отговорност той успя да събере около себе си и сайта най-различни групи литератори, да ги обедини и да създаде едно цялостно пространство за публикуване, четене и търсене на книги. С Литернет българската литература имаше център и свобода. Ще може ли сега, в памет на Георги Чобанов, литературната ни общност да не се разединява повече от това, което вече я е споходило през годините от началото на 90-те досега?
Жоро има стабилно семейство и ценности. Много се гордееше с двамата си сина, математик и програмист, които работеха на престижни университетски позиции. Той тихо и почтено отстояваше своите не особено популярни нравствени принципи.
Понякога се срещахме на разни литературни премиери във Варна и отдалече се споглеждахме, защото знаехме защо сме там. Той не посещаваше повечето литературни събития в града, подбираше случаите, които да го изведат от тихата му работна стая. За да тръгне да пътува пък, трябваше наистина много да си струва. Имаше вкус и много добра преценка за ситуацията.
Много пъти съм се допитвала до него за разни политически или морални казуси. При новината вчера за тръгването му от този свят, с Мира Душкова разменихме почти едни и същи думи за неговата помощ и подкрепа. Георги Чобанов за мен и сигурно за мнозина литературни приятели е бил бащински точен и отзивчив. Исках мнението му, за да се ориентирам по време на протестите и другите политически и литературни неразбории, за псевдоимена и псевдоконкурси. Той беше много смел през последната политическа година.
Знаех, че Жоро Чобанов е някъде там, в стаята си, и ако нещо се наложи да го попитам, той веднага ще ми отговори. Вече виждам тази идваща празнина. Дали и сега ще мога да го питам кой кой е и дали ще ми отговори, ако вече не се е заел да дигитализира някоя небесна литература. Когато преди години си смени жилището от крайния квартал „Владислав Варненчик“, където много пъти бях ходила, в квартал „Левски“, все ме канеше да отида на гости. Така и не отидох. Сега набързо пак си смени жилището. Е, някой ден…
