„Човекът не е сам. Философията на религията” на Ейбрахам Джошуа Хешел (изд. Фондация „Комунитас”), е разказ за началата – един забележителен шестоднев за първоосновите на вярата. Прочетете интервюто с автора, публикувано в книгата, и предговора на преводача Мартин Осиковски.

Ейбрахам Джошуа Хешел е роден във Варшава на 11 януари 1907 г. В Полша той получава традиционно еврейско образование и е ръкоположен за равин на шестнадесетгодишна възраст. По-късно завършва Берлинския университет, където защитава и докторска дисертация през 1934 г. върху старозаветното пророчество. Пак в Берлин се обучава и във Висшето училище за еврейски изследвания, където получава повторно ръкоположение. През 1937 г. Хешел наследява Мартин Бубер като ръководител  на Еврейския образователен дом във Франкфурт на Майн. През следващата година е депортиран от Германия. След кратък престой в Лондон, Хешел се установява в Съединените американски щати като преподавател в реформирания юдаистки Хибрю юниън колидж в Синсинати. През 1945 г. е назначен за редовен професор по еврейска етика и мистицизъм в Еврейската богословска семинария в Ню Йорк, където работи до смъртта си. Умира на 23 декември 1972 г. в САЩ на шестдесет и пет годишна възраст.

Хешел е един от най-продуктивните еврейски автори на ХХ в., като произведенията му условно могат да се разделят на две големи групи: (1) изследвания по класическа история на юдаизма и (2) авторски богословски текстове, които включват класическите извори в обсъждането на по-широка модерна тематика. В първата група могат да се посочат например ранните Маймонид. Биография (1935) и Пророчеството. Пророческото съзнание (1936). Във втората група попадат текстове, публикувани след 1950 г. в САЩ, сред които настоящата Човекът не е сам. Философия на религията (1951) и Бог в търсене на човека. Философия на юдаизма (1955).

Особено забележителна от християнска гледна точка е интерконфесионалната дейност на Хешел. В това отношение на първо място следва да се посочи неговият принос за подготовката на някои от решенията на Втория Ватикански събор (1962-1965), които са специално насочени към подобряване на еврейско-католическите отношения в контекста на тежкото наследство на Втората световна война. Така Хешел става автор на един от общо трите меморандума, с които Американският еврейски комитет съдейства за подготовката на събора през 1961-1962 г. Именно тези документи стоят в основата на съборната декларация Nostra aetate от 28 октомври 1965 г. и по-специално на обширния чл. 4, който осъжда безусловно всички прояви на антисемитизъм и утвърждава, че „по силата на Своята необятна любов Христос доброволно се подчини на страданието и на смъртта заради греховете на всички хора и за да могат всички хора да получат спасение“ – че следователно разбирането за еврейския човек като „христоубиец“ противоречи на римокатолическото християнство.

При всички случаи обаче значението на Хешел като мислител и изследовател не би могло да се затвори само в тесните граници на еврейско-католическия дебат от 1960-те години, нито пък да се побере в обширното, но специализирано поле на класическата история на еврейската мисловност. Би могло да се каже, че неговите идеи се простират далеч отвъд полето на религиозната принадлежност и даже изобщо отвъд личното определяне на читателя като „вярващ“ или „атеист“. Метафорично казано, у Хешел е налице един пробив в „старозаветните пластове“ на духа: в първите интуиции, в първото удивление на първите въпроси, по следите на първичната религиозна чувствителност – своеобразен прародител на многобройни по-сетнешни исторически разклонения и противостояния. В този смисъл неговата философия на религията е разказ за началата – един забележителен шестоднев за първоосновите на вярата, разгърнат най-напред именно в представената с настоящия превод Човекът не е сам от 1951 г.

„Човекът не е сам. Философия на религията”, Ейбрахам Джошуа Хешел, изд. Фондация „Комунитас”, 2014 г., превод Мартин Осиковски,  редактор Калин Янакиев 11 лв.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ Д-Р ЕЙБРАХАМ ДЖОШУА ХЕШЕЛ

Водещ: Във  връзка  с  големия  еврейски празник Йом Киппур, Деня на Изкуплението, Ен Би Си Нюз, съвместно с Еврейската богословска семинария на Америка, ви предлага специално издание на предаването Вечна светлина: „Завръщане към д-р Ейбрахам Джошуа Хешел“.

Давам думата на Карл Стърн, кореспондент на Ен Би Си Нюз.

Карл Стърн: Когато почина преди десет години, д-р Ейбрахам Джошуа Хешел беше най-забележителният еврейски богослов. Той беше професор по еврейска етика и мистицизъм към Еврейската богословска семинария на Америка и изключителен писател, лектор, философ и деятел. Въпреки че беше много продуктивен автор, той не даваше радио или телевизионни интервюта, които да предадат силата и заряда на неговата мисъл – с едно забележително изключение: интервюто за Ен Би Си, проведено само две седмици преди смъртта му. По пощата получихме десетки хиляди заявки за копия от изказването му. Беше едно изключително събитие. [1]

Д-р Хешел беше човек и учен, който задълбочено размишляваше за Бог, религията и традициите на вярата си и който все пак намери начин да превъзмогне мъдруването със силата на прямо и въодушевено говорене за събитията на деня. Той беше активен в движението за граждански права, в антивоенното движение, на Ватиканския събор. Активното, а не пасивно разбиране за религията, е ключът към разбирането на Хешел.

Следва съкратена версия на интервюто, което той даде преди десет години – все още забележително и вдъхновяващо. [„Разговор  с покойния д-р Ейбрахам Хешел (бр. 205, излъчено на 4 февруари 1973 г.). Предаването, което съдържа едночасово интервю на Карл Стърн от Ен Би Си Нюз, е записано десет дена преди смъртта на Хешел.]

***

Стърн: Донесох тези книги от вкъщи. Те са само малка част от книгите, които сте написали. Какво във вашия живот, особено в младостта, ви наведе на мисли, които изпълват толкова много книги?

Д-р Ейбрахам Джошуа Хешел: Усърдната работа, обучението и добрата среда. Като дете и младо момче бях голям късметлия да живея сред хора, които можех да почитам, хора, които се вълнуваха от проблемите на вътрешния живот, на духовността, на почтеността. Хора, които показваха дълбоко състрадание и разбиране за други хора.

Стърн: Но собственият ви живот не е бил лесен. Вие сте избягали от Полша точно преди нахлуването на нацистите. Какви преживявания са намерили път към тези книги?

Хешел: Отново, бих казал, средата, от която идвам, възпитанието ми. Бих критикувал начина, по който съм възпитаван като дете, като много беден в едно отношение и твърде богат – в друго. Беден по отношение на това, което може да се нарече изкуство за отмора, спорт. За съжаление не съм спортен тип. Но изключително богат откъм мигове на ликуване. Това ми даде възможност мъничко да се издигна над обстоятелствата на живота и да погледна към света така, че да говоря от по-висока гледна точка. С други думи, като дете бях възпитан да живея живот или да се боря да живея един живот, който е съвместим с тайнството и чудото на човешкото съществуване.

Стърн: Едно от най-внушителните заглавия на вашите многобройни книги е Бог в търсене на човека. В търсене на човека ли е Бог?

Хешел: Това е парадокс. Всъщност, ако Бог потърси мнението ми, бих Му го казал…

Стърн: А Той търси ли мнението ви?

Хешел: Не. Твърде  мъдър е, за да прави това.

Бих Го попитал: „Защо Те е грижа за човека?“. Голямото послание на Библията и на пророците на Израил е, че Бог взима човека насериозно. Нали си спомняте, Той създава Адам и Ева и те незабавно се провалят. Той е разочарован, но ги запазва живи. След това те създават две момчета, две прекрасни момчета. Сигурен съм, че те получават отлично образование – не знам дали в държавно, или в частно училище. Но със сигурност в добра среда. Те не израстват в бедняшките квартали.

И вие знаете какво причинява едното момче на другото. Бог е трябвало да се отврати. Той казва: „Не, ще запазя човешкия вид жив. Чакам. Може би някой  ден ще има праведно поколение“.

И в цялата история – така, както я вижда Библията – за Бог има само разочарование след разочарование. Но Той все още очаква, очаква, очаква едно човечество, което ще живее чрез радост и състрадание. Той търси човека.

Сега, нека ви кажа, че в крайна сметка има три неща. Първо, „Бог в търсене на човека“ за мен е проповед за всички от Еврейската библия. Второ, то изразява идеята на юдаизма за мястото на човека във вселената. Човекът е ужасно важен. Ако Бог е толкова загрижен за човека, което отново ме изненадва, защо Той да не бъде по-загрижен например за космическата енергия или за астронавтиката? Той се интересува от вдовиците и сираците в Йерусалим. Боже мой, бих Му казал, ако ме запита, та това е под достойнството Ти; Ти, Бог на вселената, да се чувстваш загрижен за бедните и за недъгавите? Да, Той е загрижен. Човекът е изключително важен за Бог.

Стърн: А третото нещо?

Хешел: Третото нещо би била природата на религията. Тя не е просто всеобхватно усещане на човек, който търси Бог. Мисля, че Бог търси човека в по-голяма степен, отколкото човек търси Бог. Той не ни оставя на мира.

Поколения, десетилетия, векове наред се опитваме да отхвърлим съществуването на Бог – сякаш Той не съществува! И въпреки всичко, човекът все още търси. Човекът все още очаква. Човекът все още копнее. Човекът е открил и продължава да открива, че човек без Бог е като торс, като тяло без глава.

Стърн: Но човек търси също така, защото, ако ми простите, има някакъв  абсурд, някаква безцелна или по-скоро неоткриваема цел.

Нека посоча един пример. Десет дни преди Мартин Лутер Кинг да бъде убит, вие като негов добър приятел се обърнахте към събрание на Равинската асамблея и казахте: „Мартин Лутер Кинг е знак, че Бог не е забравил Съединените американски щати“. И десет дена по-късно той беше убит по най-жесток и безсмислен начин.

Това е сред онези въпроси, които предизвикват вярата. Как си го обяснявате?

Хешел: Ако разбираме Библията правилно – а много малко хора днес я изучават правилно, ние я разбиваме и разкъсваме на парчета, вместо да се потопим в мисълта й, ние ще открием, че Бог споделя живота с човека, че му е дал свобода. Един много съмнителен дар и най-изключителният дар, който човек има. Човекът може да прави всичко.

Когато първият син на първата двойка решава да убие брат си, той постъпва така, както е пожелал. Бог не се намесва.

Стърн: Но все пак тогава изниква въпросът: ако казвате, че ако Бог контролираше всичко в човешкия живот, той нямаше да си заслужава да се живее, то защо да се молим на Бог? Ако Бог няма да се намеси, ако Бог няма да вземе страна, ако Бог няма да помогне, каква е ролята на молитвата?

Хешел: Преди всичко, нека не разбираме погрешно природата на молитвата, особено в еврейската традиция. Първичната й цел е не да поставя изисквания. Първичната цел на молитвата е да възхвалява, да пее, да възпява. Защото същността на молитвата е песен, а човек не може да живее без песен.

Молитвата може и да не ни спаси, но молитвата ще ни направи достойни, за да бъдем спасени. Молитвата не изисква. Има едно съдружие между Бог и човека. Бог има нужда от нашата помощ. Бих определил човека като Божествена потребност. Бог се нуждае от човека.

В историята Той не може да свърши нещата сам, защото ни е дал свобода. И цялата надежда за месианско спасение зависи от Бог и от човека.

Ние трябва да Му помагаме. И с всяко дело, което извършваме, ние или ускоряваме, или забавяме идването на спасението.

Нашата роля в историята е огромна. Имам предвид нашата човешка роля. Да, абсурдът има голямо значение. Всъщност той е най-голямото предизвикателство към съществуването, не само към  религията. Най-голямото предизвикателство към всички дейности – политически, икономически, – към цялата идея за прогреса, е срещата с абсурда. И ако биха ме попитали за смисъла на Бог – това е труден въпрос за отговор в рамките на едно изречение…

Стърн: Е, аз ще ви попитам: какъв е смисълът на Бог?

Хешел: Ще трябва да използвам  няколко изречения. Първо, сигурността, че има смисъл отвъд тайнството, че светостта побеждава абсурда. И че без святост ние ще се удавим в абсурд.

Стърн: Къде е светостта? В това, което е в Библията? Там ли е мястото, където човек открива светостта?

Хешел: Не вярвам в монопола. Мисля, че Бог обича всички хора и че е дал на много народи, на всички хора усет за величието и любовта Си. И Бог може да се открие в много сърца по целия свят, които не са ограничени в една нация, в един народ или в една религия.

Но – за да се върнем отново към проблема за неповторимостта – вие трябва да разберете това, което специално ни дава Еврейската библия, което не може да се открие никъде другаде. Бих казал, че то е особеното схващане за величието на човека, за огромните възможности на човека като другар на Бог. Тази идея според мен не може да се открие никъде другаде.

Стърн: В едно от по-ранните си съчинения казвате: „Никоя философия не може да бъде същата след Аушвиц и Хирошима“. Това ли е, което сте имали предвид? Каква промяна настъпи във вашата философия?

Хешел: Мисля, че съм ви насочил към съвършената ненадеждност на нашите културни сигурности, на културните ни първооснови. Ако Германия, която е създала толкова висока култура, толкова прекрасна музика, толкова много красиви катедрали, толкова много учени, ако народът на Германия е способен да извърши това, което извърши, то как мога да имам доверие в човечеството?

Всички хора имат желания за жестоки дела, всички хора имат и желания за добри дела. Но има нужда от нещо повече от желание за добро, за да се победи желанието за зло. Има нужда от някаква по-голяма помощ. И тази по-голяма помощ, вярвам, е малко страх, трепет и любов към Бог.

Стърн: И все пак вие сте убеден в благородството на човека. Пишете: „Човек е загрижен за цели, не само за потребности“. Искате да кажете, че това прави човек по-велик от всички останали неща?

Хешел:  Да. Трябва да кажа, че, съгласно традицията на юдаизма, аз имам изключително висока оценка за природата на човека. И, честно казано, мисля така, въпреки многото теории в обръщение в американския научен живот, в съвременната литература на Америка и на други страни.

Да, ако трябва да посоча това, което най-силно ме предизвиква в еврейската традиция, то би било извисеното виждане, което юдаизмът има за природата на човека.

Стърн: Казвате, че това е уникално еврейско виждане за човека?

Хешел: Да. Нека най-напред обърна внимание на следното: в началото на Битие се споменава, че Бог е създал човека „по Свой образ“. Откровено казано, ако Моисей ме беше попитал, щях да му кажа: „Не го казвай, това е невъзможно твърдение“. Преди всичко, не е ли абсурдно да кажеш, че човек е сътворен по образа на Бог? Освен това то противоречи и на основен принцип на Десетте заповеди, където е казано: „Не си прави изображение на Бог“. Излиза, че Бог прави образ на самия Себе Си, против собствения Си закон.

Като размислих по-нататък, осъзнах, че най-напред трябва да разбера смисъла. И вярвам, че смисълът е следният: виждате ли, Бог е невидим – не само невидим, всяка мисъл за Него също е толкова непълноценна, че Той е почти немислим. Всеки път, във всеки миг, в който знам, мисля, предполагам, че схващането ми за Бог е пълноценно, знам, че се провалям. Той е толкова тайнствен, толкова над силите на човешкия ум, че аз винаги трябва да живея парадоксално около Него, да Му се моля и да осъзнавам, че съм способен на битие, на жизнен опит, докато съм мислен от Него, а не докато Го мисля или докато си мисля за Него.

Така че Бог е невидим, но човек не може да живее без Бог. Ето защо Бог създава напоминание, образ. Какъв е смисълът на човека? Да напомня за Бог. Бог е невидим и тъй като Той не може да бъде навсякъде, Той създава човека. Виждате човека и си спомняте за Бог.

Стърн: Но има и хора, които живеят без Бог.

Хешел: Ох, нека първо завърша основната си идея.

Каква е мисията на човека? Според еврейския закон – да напомня за Бог. Както Бог е състрадателен, така и човек трябва да бъде състрадателен. Както Бог се бори за смисъл и справедливост, така нека и човек се бори за смисъл и справедливост.

Да, ако съществуват хора, които не вярват в Бог, аз бих казал, че Божията милост е толкова голяма, че Той помага дори на онези, които не вярват в Него. Но погледнато философски, те имат много слаби основания. Отново ви казвам това, което споменах по-рано в разговора. Цялата основа на моралното поведение, на моралните действия е много крехка. Защо да жертвам собствените си интереси, за да помогна на другиго срещу висока цена за самия себе си?

В Америка има една много стара идея, че добродетелта се отплаща. И тази идея е помогнала на мнозина, докато някои от нас не откриха, че престъплението се отплаща още по-добре. И наистина е така. Тогава защо да не извършвам престъпления?

Отново казвам, ситуацията е прекалено сериозна, прекалено крехка, за да бъде оставена на себе си, за да бъде оставен човекът сам на себе си. Казвам, че този свят е толкова фантастично тайнствен, толкова предизвикателно чудесен, че да не осъзнавам, че има повече от това, което виждам, че има безкрайно повече от това, което мога да изразя и дори да възприема, означава, че съм просто интелектуално недоразвит.

Стърн: Но в това е цялото чудо, цялото страдание на човека. Машината за решаване на задачи, която е той – която вие смятате, забелязвам, че е същността на биването, на живеенето на човешкия живот.

Хешел: Да. Но, виждате ли, един от най-тежките грехове на съвременното образование е, че създава впечатление, че човек или може да реши всички задачи, или няма никакви задачи.

Всъщност величието на човека е в това, че той се изправя срещу проблеми. Аз бих преценил един човек по това колко са дълбоките проблеми, които го вълнуват.

Стърн: Търсенето на религията не е ли все пак резултат от желание за постигане на усет за вътрешно спокойствие?

Хешел: Но вие най-напред трябва да разберете смисъла на вътрешното спокойствие. Нека най-напред ви дам пример за човек, който няма никакви проблеми. Нека ви предложа една драматична, въображаема картина. Ето тук стои един човек и аз ви казвам, че той няма никакви проблеми. Знаете ли защо? Той е идиот!

Защото един човек има проблеми. И колкото по-сложни са те, толкова са и повече – колкото по-богат е той, толкова по-дълбоки са проблемите му. Това е нашата отлика – да имаме проблеми, да се изправяме срещу проблеми. животът е предизвикателство, не просто удовлетворение. И безпокойството на нашето време в живота на евреина е само причина за удоволствие. Не съм противник на удоволствието. Но величието на живота е в преживяването, в срещата с предизвикателствата, а не просто в  получаването на удовлетворение.

Бих се изплашил, ако трябваше да ме управлява човек, който е удовлетворен и има отговори за всичко.

В много дълбок смисъл религията има две страни. Първо, тя е отговор на пределните проблеми на човешкото съществуване. Има и друга страна. Тя е предизвикателство към всички отговори. Тя е живот, поляризиран между тези две крайности.

Стърн: Но има толкова много религии, които казват: „Елате при нас и няма да имате никакви проблеми. Ние ще решим проблемите ви. Ето го словото Божие, Той ще реши проблемите ви“.

Вие не приемате това.

Хешел: Не, не го приемам, защото противоречи на всичко, което съм научил за живота – от опита, от философията, от историята и от Библията. Когато обърна поглед към Библията, Бог е пълен с проблеми. Представете си, Той създава човека! Той създава човека и волята му, заедно със собствената му свобода, и човекът е проблем за Него. Вижте Библията: Бог винаги се бори с проблемите на хората. Дори Бог има проблеми.

Това е много дълбока съставка на съществуването: проблемите. И трагедията на нашето образование днес е, че даваме толкова лесни решения: вярвай в себе си, бъди спокоен вътрешно, всичко е наред. Не, въпросът е в борбата! Въпросът е в срещата с предизвикателствата!

Стърн: Някои политици казват, че ще направят нещо, за да решат проблема с трудното финансиране на църковните или религиозните училища. Това добре ли ще бъде? Мъдро ли е за едно управление да помага на онези религиозни училища, които изпитват затруднения?

Хешел:  От конституционна гледна точка това е труден въпрос.

Стърн: Няма да ви карам да навлизате в конституционната част на въпроса.

Хешел: Да. Но мога единствено да ви помоля – мога да отговоря само от тази гледна точка.

Светските училища се провалиха. Те се провалиха на много нива. Нека илюстрирам с пример. Не искам да опростявам човешката душа, но е съвсем очевидно, че тя има някои способности, да речем ум, воля, емоция. Вярно е, че училищата дават много информация, храна за ума, но не правят нищо за емоцията, нищо за тренирането на волята.

Сред най-важните неща в живота, с които се среща човек, е не само да знаеш как да направиш машина, но също и как да победиш врага. Това е неразумната, разрушителна сила във всеки човек. Какво прави училището за нея? Светското училище. Нищо!

Така че, аз съм разочарован. Американската образователна система, на всички нива, се оказа ужасно разочарование, религиозните училища? Това е нов проблем. Иска ми се да можех да кажа, че религиозните училища вършат прекрасна работа. Бих казал, че те заслужават подкрепа, защото отчасти работата им е добра. Поне учат хората на някои от великите класически идеи в религиозната традиция, а ние не можем да живеем без нея. Защото какво ще остане, ако отнемете религиозната традиция? Знаете отговора: съвременната литература. Но вземете съвременната литература, романите като извор на вдъхновение за нашите млади хора – какво ще получат те? Никой не чете псалмите. В училище не е разрешено да се четат Псалмите. Как можеш да бъдеш човек, ако не можеш да се молиш?

Нуждаем се от религиозно образование.

До ден днешен нашите млади хора се борят за някакъв по-дълбок смисъл. Нашите млади хора се борят за религиозен светоглед, но получават само камък, а не хляб.

Стърн: Е, все пак това, което казахте, е, че има нужда от нещо повече от релевантност. Това е израз, който се употребява твърде често. Във вашите  съчинения използвате думата „валидност“ – религията трябва да има валидност. Какво прави една религия валидна?

Хешел: Не това дали е истинна, дали кореспондира на действителни търсения, въпроси и проблеми.

Нека ви дам пример за нещо, което споменах по-рано. Цялата ни цивилизация се развива около една идея, интерес или потребност. И ние сме поучавани, че най-великото нещо е да удовлетвориш собствените си потребности и интереси. Всъщност нашият начин на живот се върти около един принцип: личен интерес, личен интерес. Няма нищо друго, освен личния интерес.

Според религията това е заблуждение, а религията е правилна, валидна. Защото, ако всичко е личен интерес, тогава любов не съществува. Можете ли да си представите човечеството без любов? Ако любовта е само личен интерес, тогава любовта е заблуда, преструвка.

Стърн: Говорите за природата на човека, а не за природата на Бог, нали?

Хешел: Да, природата  на Бог е, че човек трябва да има цели, а не само потребности. Разликата между човека и животното не е в потребностите. Животното има потребности. Човекът също има потребности. Освен това обаче, човекът има и цели, въжделения, за които се бори. Великата задача на религията е да научи човека как да превръща целите в потребности. Това, което правим, напротив, е да превръщаме  потребностите в цели. А потребностите не са благонадеждна опора, защото някои от тях са истински, а други – фалшиви.

Погледнете рекламата. рекламата се опитва да ни натовари с потребности, от които нямаме нужда.

Стърн: В съответствие с еврейската вяра, вие не пишете много – всъщност изобщо не си спомням да сте писали за отвъдния живот. Много религии се опират на идеята за спасение, а не на тукашното, земно съществуване. Вие не говорите за това. Защо?

Хешел: Всъщност имам едно есе по тази тема, представих го на една международна конференция за смъртта и т.н. във Флоренция преди около три години. Честно казано, ще ви отговоря откровено, ние вярваме в отвъдния живот, но не разполагаме с никаква информация за него.

Стърн: И следователно не можете да пишете за него?

Хешел: Мога, но от гледна точка на вярата.

Стърн: Или очакването, надеждата?

Хешел: Така направих, така направих.

Стърн: Но мислите, че е по-маловажен от живота на земята?

Хешел: Мисля, че е работа на Бог да реши какво ще прави с мен след живота. Това тук е моя работа – моя работа да реша какво ще правя с живота. Така че, оставям другото на Него. Толкова съм зает да се опитвам да живея добър живот и не винаги успявам, че нямам време да се тревожа какво ще прави Бог с мен, след като вляза в гроба. Кой знае какво очаква Той от мен в гроба?

Стърн: И във всичко това аз откривам тази уникалност  във  вашите  чувства за съвместно усилие на Бог и човека.

Хешел: Да.

Стърн: То е споделяне.

Хешел: Да.

Стърн: Това е много силно разбиране. Не съм сигурен как можем да помогнем на Бога.

Хешел: Виждате ли, в юдаизма има една стара идея, тя тръгва от Библията, развита е от равините и много слабо позната. И тя е, че Бог страда, когато човекът страда.

Има един много известен текст, който казва: „Дори когато един престъпник виси на бесилката, Бог плаче“. Той казва: „Тежко Ми“. Той е много нещастен, когато човекът е нещастен.

Има огромна симпатия от страна на Бог към човека. Бог се отъждествява със страданието на човека. Аз мога да Му помогна, като намаля човешкото страдание, човешката болка, човешкото нещастие.

Стърн: Остава ни само около минута. Най-напред трябва да кажа, че д-р Хешел изрази желание да отправи послание към младите хора и не знам дали изобщо ви дадох тази възможност, както обещах.

Хешел: Бих казал на младите хора много неща, а имам само една минута. Бих им казал да помнят, че има смисъл отвъд абсурда. Нека да бъдат сигурни, че всяко дребно дело се зачита, че всяка дума има сила и че всеки един от нас носи своя дял за изкуплението на света – въпреки всички абсурди, всички цялото безсилие, въпреки разочарованието. И преди всичко, нека да си спомнят, че смисълът на живота е да се живее така, сякаш е произведение на изкуството.

Вие не сте машина. Когато сте млади, започнете да работите върху това велико произведение на изкуството, което е вашето съществуване. Първо, помнете колко важна е самодисциплината. Второ, изучавайте великите извори на мъдростта, не четете бестселърите. И трето, помнете, че животът е празненство – или може да бъде празненство. Има много забавление в живота ни. а забавлението разрушава голяма част от предприемчивостта ни и отслабва въображението. Това, което е наистина важно, е, че животът  е празненство.

В много дълбок смисъл бих казал, че пристрастяването, от което толкова много хора страдат, се дължи на обстоятелството, че човекът не може да живее толкова плитък, беден живот; той се нуждае от възвисяване, от празнични моменти.

Едно от най-важните неща е да научим човек да празнува живота.

Стърн: По-рано вие говорихте за злословието. Мога ли да ви дам пример за нещо, което не е злословие? Вероятно най-точният коментар на вашите работи е дело на проф. Марти от Чикагския университет. Той казва: „Работата на рабби Хешел, за разлика от тази на другите философи, е насочена не само към ума, но и към сърцето и волята“.

Самият аз не бих могъл да го кажа толкова схватливо. Благодаря ви изключително много, че бяхте с нас.

Още по темата: Човекът не е сам