Среща по пътя с швейцарския китарист, акордеонист, певец, бендлидер и автор на песни Пиер Омер ден преди първия концерт на неговия квартет Swing Revue в България
Пиер Омер е поредният оригинален и даровит артист от кръга на лейбъла Voodoo Rhythm Records, създаден преди 33 години от повелителя на траш-рокендрола Ревърънд Бийт Ман в Берн, Щвейцария. През последното десетилетие по покана на платформата „Аларма Пънк Джаз“, припомняме, в София и различни други градове у нас (Русе, Пловдив, Велико Търново) гостуваха немалко знакови фигури от същото семейство – самият Бийт Ман (и като човек-оркестър, и с групата си The Monsters), Кинг Аутоматик, Roy & The Devil’s Motorcycle, Дилейни Дейвидсън.
Пиер Омер е роден в Лондон и живее в Женева. Освен английски и швейцарски, има още и индийски корени, а в музиката, която създава, призмата е суингът от 30-те и 40-те години на миналия век, но в комбинация с елементи от всякакви други жанрове – примитивен блус, рокабили, дарк-кабаре и пр. С две думи – от Дюк Елингтън до The Cure, минавайки през Ник Кейв, Роланд С. Хауърд, Джанго Райнхард, Фатс Уолър, Боб Дилан и The Gun Club.
Съосновател е на най-известния швейцарски „погребален рокендрол оркестър“ The Dead Brothers на арменеца Ален Хрубaлиян (1964–2021), също артист на Voodoo Rhythm Records, където в началото на хилядолетието свири и Дилейни Дейвидсън. В настоящата му формация Piere Omer’s Swing Revue участват още тромпетистът и певец Кристоф Гантерт, барабанистът Жулиен Исраелян и клавиристката Жералдин Шенкел. Последният им засега албум Tropical Breakdown е записан в Лондон при Алекс МакГоуън в студиото, в което записват и Urban Voodoo Machine, а мастерингът е направен в Берлин при Нене Барaто, с чиято продукция свързваме още записите на Кинг Кан, Джими Тенор, Black Lips, Movie Star Junkies и др. Разговаряме с Пиер, докато прекосява сръбско-румънската граница, приближавайки се към датата 15 май, когато е и концертът на квартета в Зала „Сингълс“ на НДК.
Нека започнем с еволюцията на Swing Revue и с това как с времето контрабасът отпада (нещо доста нетипично за суинг група), заменен от клавишите.
Да, в началото имахме контрабасист и бяхме по-близко до традиционното звучене на суинг бенд, докато днес с клавишните на Жералдин, които покриват и басовата линия, с Фендър Роудса ѝ, а и с другите инструменти, на които тя свири, включително и кларинет, имаме възможността да търсим и проучваме всякакви нови и различни възможности. От суинга като музика винаги съм се интересувал, но тази специално група ми позволява да го смесвам с много други видове музика, така че накрая се получава, мисля, нещо с много по-богата палитра от звуци. Музиката, която свири групата, е забавна, това си е група за парти, но… с много намесени експериментални елементи: използваме множеството и различни възможности, като едновременно с това предлагаме на публиката цялостно шоу – излизаме на сцената в смокинги, включваме много театрални елементи на концертите си, такива работи…
С барабаниста Жулиен преди 20 години свирехте заедно в The Dead Brothers. Какво е останало в музиката ти като влияние от онези години? The Dead Brothers беше доста интернационална формация – двама арменци, новозеландец, ти самият с индийски корени…
Да, Жулиен свиреше барабаните в един от албумите на The Dead Brothers, но също така и Кристоф, тромпетистът ни, беше член на групата, така че за Pierre Omer’s Swing Revue спокойно можем да кажем, че е нов клон на същото семейство. The Dead Brothers беше наистина интересна и шарена конфигурация, но това си е характерно за Женева, която е доста космополитен град. Аз лично се чувствам повече свързан с британските си корени, отколкото с индийските, защото баща ми е наполовина англичанин и наполовина индиец и не познавам лично никого от роднините ни в Индия, въпреки че слушам и индийска музика… Сигурно го има в някакъв план и това леко източно звучене в музиката ни – и тогава, и сега – но не е толкова директно. Разбира се, винаги съм слушал много музика и дори в момента, пътувайки към Румъния, в микробуса сме си пуснали Taraf de Haïdouks и определено се чувствам свързан и с циганската музика от Балканите и очарован от нея.
А в по-широк семеен контекст? Какво е за теб лейбълът Voodoo Rhythm Records на Ревърънд Бийт Ман, който сякаш връща автентичността на толкова много ранни музикални жанрове, станали комерсиални в един или друг момент от историята на ХХ век?
Voodoo Rhythm е домът на множество забавни траш-рокендрол и всякакви други експеримнтални групи и моята история с лейбъла е вече 25-годишна – още от времената на The Dead Brothers, но не само покрай тях – за Voodoo Rhythm продуцирах и първия албум на триото Mama Rosin, а ето сега и албумите на Swing Revue са част от историята. С Бийт Ман винаги сме били приятели и винаги сме се движили в едни и същи кръгове от чудаци и фрийкове с нетрадиционни идеи и подходи към традиционната музика. Ранният блус и уличната музика, въобще традиционната музика винаги са ме занимавали и точно поради това се и намирам тук – защото винаги ме е интересувала автентичната музика, коренната, която в определен момент става и популярна… Мисля, че нещата винаги идват на вълни и когато музиката се комерсиализира прекалено, се появява и необходимостта да я върнем към извора по нов начин, определено на тази страна съм избрал да бъда.
В новия албум посягате дори на The Cure – смея да твърдя, по доста оригинален начин. Чак си представих как Робърт Смит танцува бесен суинг на вашата версия на Just One Kiss.
Сигурен съм, че ще му допадне. Надявам се един ден да я чуе. Нашият вариант е доста различен – запазих мелодията и текста на оригинала, но трябваше да променя хармонията и това е съвсем различен аранжимент… Но Робърт Смит е много широко скроен човек и съм сигурен, че би я харесал.
Но при всички положения – това е характерно и за твоите авторски песни и начина ти на пеене – се е запазила и меланхолията от оригинала. Въобще, в твоите групи тя май си върви ръка за ръка с енергичния рокендрол подход, нали?
Така е, да – винаги съм гледал на живота като на смесица от драма и комедия, бих казал.
А коя е най-драматичната ситуация, в която сте изпадали на турне? И на какви места обичаш да свириш със Swing Revue?
Най-драматичната ситуация ни връхлетя точно преди 5 минути, на влизане в Румъния. При разминаване с голям камион се счупи един от прозорците на микробуса ни и докато разговаряме сега, другите трима се опитват да го поправят. Не е чак толкова драматично, но си е проблем… Иначе нямам любими места за свирене. Предпочитам постоянната промяна и движение – обичам да свиря на всякакви места и следващото да е различно от предишното. И мисля, че сме имали късмета тъкмо така да ни се получава винаги – да свирим в много и напълно различни пространства и ситуации. Можем да свирим в пропаднал пънк клуб или на изтънчено сватбено тържество и хората винаги са еднакво запленени от това, което правим на сцената.
Липсва ли ти нещо в глобален план в музиката днес?
Понеже съм досатъчно стар и помня времената отпреди интернет, това, което ми липсва днес, е специалната връзка, която изграждахме с всеки нов албум, който откривахме… Навремето се слушаше много по-задълбочено. Днес хората слушат по-бързо, защото имат достъп до толкова много музика в един и същи момент, това променя самия начин, по който се свързваме с музиката. Да, днес ми липсва точно тази изключителност, която всеки новоткрит албум имаше за нас.
Е, запазило се е на определено ниво, макар да не е масово. Ето, първият албум на Swing Revue пристигна преди десетина години при мен по пощата. Беше ми изпратен лично от Бийт Ман и аз подходих към него именно така – като към подарък: отделих му време, слушах го внимателно… Явно зависи от това и как даден албум стига до устройството ти за слушане.
Със сигурност, да. Плочите все още са сред нас и за щастие някои хора са достатъчно запалени, за да отделят време да изслушат даден албум, както си трябва. Аз го правя… Но едновременно с това непрекъснато откривам през телефона си хубава нова музика, в която не ми остава време наистина да се задълбоча. Толкова много добра музика се създава днес по света и ние имаме потенциален достъп до всичко… И едновременно с това, на мен лично не ми остава време да изслушам дори плочите, които имам в къщи.
Доколкото знам, освен на китара свириш и на акордеон. Какви са сходствата и разликите в музиката, която създаваш за тези два толкова различни иструмента?
Наскоро отново започнах да свиря на акордеон. Бях го изоставил за няколко годин, но напоследък се връщам към него. Различна е връзката ми с двата инструмента. Бих казал, че китарата я използвам повече като акомпаниращ инструмент към гласа ми, тя дава ритъма, върху който да стъпи гласът ми, и отваря повече възможности да се свържа със света извън мен… Докато акордеонът е по-интроспективен инструмент, така го чувствам. Музиката, която свиря на акордеон, изважда от мен повече… вътрешни видения и откровения, както навярно би се изразил Стиви Уондър.
А в тази група, която е по-енергична и носи повече рокендрол в ДНК-то си, мислил ли си да включиш и акордеон?
Правил съм го наживо няколко пъти, а в новия албум Жералдин свири и на бандонеон в няколко от песните, така че е възможно – да.
Ако беше богът на чудатия ъндърграунд суинг или на траш-рокендрола, или някое друго свръхестествено същество със суперсили, какво би променил в света на музиката днес?
Хахаха, щях да отнема на много музиканти на тази планета техническите им умения и да ги поставя в ситуация, в която да търсят други начини и подходи да създават музика, а не само тези, с които са свикнали… Тоест, бих ги тласнал към приемане на тъмната страна на музиката.
Първият концерт на Pierre Omer’s Swing Revue е на 15 май (четвъртък) в Зала „Сингълс“ на НДК (вход А4 – дясно). Вратите ще бъдат отворени в 21 часа, а групата ще излезе на сцената точно в 21.30 часа. Преди това, още от 19 часа, на терасата пред „Сингълс“ ще звучи тематична еклектична селекция на записи от Voodoo Rhythm Records, подбрани от „Аларма“. Билети има в системата на EpayGo и на касите на EasyPay, а на място ще има и известно количество билети с отстъпка за следващите концерти на „Аларма Пънк Джаз“ до края на сезона.
