Ивайло Пенчев е роден през 1960 г. в София. Той е сценарист, режисьор, оператор и продуцент. През 1982 г. завършва кино- и телевизионно операторско майсторство във ВГИК, Москва. От 1983 до 1989 г. работи в СИФ „Бояна“ като асистент-оператор и оператор. От 1994 г. преподава в програма „Кино и телевизия“ на Нов български университет. Във филмографията му има над 20 филма, в които участието му е разнообразно – продуцент, режисьор, оператор, сценарист.
Въпреки че според вас комедията е най-трудният жанр, режисирате вече четири комедии – „Корави старчета“, „Летовници“, „Като за последно“ и „Чичо Коледа“. Как постигате в новия си филм баланса между тъжната случка с неосиновените деца и последвалите комични перипетии на героите?
Тъжната случка е само отправна точка в целия сюжет. Оттам нататък ние разказваме нашата история, която е изцяло художествена измислица. Харесвам комедията, харесва ми да разсмивам хората, но не с клоунада или скеч. Харесвам интелигентния хумор. Добра комедия става, когато има и драматични моменти в нея, когато зрителят преживява случващото се на екрана. Нещата се получават, когато героите попадат в драматични ситуации, а за зрителя тези ситуации са комични. По този начин във филма поставяме сериозни теми, върху които зрителят може да разсъждава, може да открие в някой от персонажите на филма или себе си, или някой свой познат и така и с усмивка да погледне отстрани на тези проблеми.
„Чичо Коледа“ е филм с поредица от неочаквани обрати. Луи Пастьор казва, че случайността помага на този, който е подготвен за нея. Как вашите герои се оказват във вихъра на добрите случайности?
Нищо не е случайно. Когато зрителят знае какво ще се случи по-нататък във филма, той губи интерес, а тогава или напуска кинозалата, или сменя канала. Важно е непрекъснато да поддържаш любопитството му, да го изненадваш, и то така, че да не иска филмът да свършва. Зрителят трябва непрекъснато да открива нови неща, а за да се случи това, героите трябва да се променят, трябва да ги поставиш в съответните ситуации, които се залагат още в сценария.
Прави впечатление, че избирате почти едни и същи актьори в трите си филма. По-лесно ли успявате по този начин да осъществите своите идеи?
Не е въпросът дали е по-лесно. Много известни режисьори работят с едни и същи актьори във филмите си. Актьорите, с които работя, са изключително талантливи, защо трябва да ги сменям. Във всеки следващ филм им поставям нови задачи, давам им възможност да направят роли, които не са играли до този момент в киното или театъра. С това ги провокирам, а и на тях им е по-интересно, палят се и с удоволствие играят.
Помага ли ви опитът на оператор в режисьорската професия?
Определено да. Като оператор имах възможността да работя с изключително талантливи режисьори – Ивайло Джамбазов, Иван Георгиев – Гец, Пламен Масларов. От тях съм научил много за режисурата. И тримата (светла им памет) бяха различни като подход към даден проект, но и тримата имаха невероятно чувство за хумор.
Филмите ви въздействат и с музиката в тях. Как избрахте композитора на „Чичо Коледа“?
Музиката е съществен елемент от филма. Тя помага за изграждането на сюжетните линии, за настроението, което искаме да предадем на зрителя. Музиката в някои моменти може да бъде двигател на действието. Героят може да е седнал на дивана с гръб към камерата и тогава музиката може да предаде неговото състояние. С композитора Георги Стрезов се запознах, когато завършвах филма „Летовници“. Препоръча ми го мой колега продуцент (Пламен Йорданов). Много исках музиката да е на млад композитор, за да звучи съвременно. Смея да твърдя, че Жоро е изключително талантлив. Той наистина е филмов композитор, защото филмовата музика е по-различна от другите стилове, тя е специфична, тя трябва да „работи“ за драматургията на филма.
Във филма клиент на секс телефон си поръчва да му четат „Дон Кихот“ на Сервантес, за да помогне на млада жена в беда. Иронията съпътства и доста други сцени. Как успявате да установите тънката граница между действителността и измислицата?
Целта е зрителят да усеща, че му разказваме история с хора, които е срещал в градската среда, която му е близка и привична. Че действието се случва в неговия град, на неговата улица. Да, наистина сюжетът във филма „Чичо Коледа“ се движи между комичното и драматичното, той е романтичен, на места абсурден, на места гротесков, но и реален. Това е универсална история, която може да се случи навсякъде по света и е разбираема за всеки човек.
Нуждаем ли се от спасение чрез култура?
Определено да. В днешно време, когато чалгата е повсеместна, когато хората се отчуждиха един от друг, когато и в политиката нещата не се случват, ни трябва глътка култура, ама голяма. Това е единственият начин да преодолеем посредствеността, да преодолеем проблемите, които всеки от нас има. Единствено чрез култура и образование можем да постигнем успехи и да се изкачим от последното място в Европа на по-горно ниво.
Филмът „Чичо Коледа“ спечели Наградата на публиката на тазгодишния фестивал „Златна роза“ във Варна. Това ли е най-важната награда за вас?
За мен наистина може би е най-важната награда, защото тя се присъжда от зрителите и е искрена. Там няма лобита, няма задкулисни игри. Нямам нищо против други награди, но, повярвайте, няма нищо по-хубаво от това да получиш оценката на хората за труда, който си положил. Винаги съм се старал да зарадвам зрителя, да му дам положителна емоция, да му кажа, че животът е прекрасен и че той трябва да се изживее пълноценно и по най-добрия начин.
Вие очаквате ли чудеса, както по Коледа, така и през новата 2022 г.?
Очаквам, разбира се. Чудесата може да се случат по всяко време, ако имаш мечти и се бориш да ги постигнеш. Гледайте „Чичо Коледа“ и ще разберете какво имам предвид.
