През 1949 г. в църквата на градчето Чихощ, Северна Бохемия, се случва нещо невероятно: кръстът над олтара се раздвижва по време на проповедта на отец Йозеф Тоуфар. Скоро след това започват да се стичат поклонници, а движението на кръста е наречено Чудото в Чихощ. Комунистическите служби реагират, като арестуват и ликвидират отец Тоуфар. На това престъпление е посветена книгата на Милош Долежал „Изглежда, че днес трябва да умрем“.
В църквата на градчето Чихощ, Северна Бохемия, на 11 декември 1949 г. се случва нещо невероятно: половинметровият кръст над олтара се раздвижва по време на проповедта на отец Йозеф Тоуфар. Свидетели на събитието стават двайсетина енориарши и вестта за чудото веднага се разнася из цялата околия. Скоро след това в църквата започват да се стичат поклонници, а движението на кръста е наречено Чудото в Чихощ. Събитието кара комунистическите служби за сигурност да реагират и те арестуват и ликвидират отец Тоуфар. На това престъпление е посветена и издадената в края на 2012 г. книга на публициста Милош Долежал Изглежда, че днес трябва да умрем, изградена въз основа на архиви на чехословашките тайни служби.
Книгата разказва за живота, смъртта и мъченията в затвора на отец Йозеф Тоуфар. В нея са включени документи от следственото дело, фотографии и разкази на десетки очевидци. Мнозина от тях и до днес не намират рационално обяснение на случилото се. А разследването на службите е било насочено към това от свещеника да бъде изтръгнато признание, че е изфабрикувал движението на кръста.
Не написах тази книга, за да разгадая тайната на чудото в Чихощ – споделя Милош Долежал. Исках просто да разбера кой е бил отец Тоуфар и защо всичко това се е случило по време на неговата проповед. Няма да крия, че ми се искаше да разбера защо кръстът се е раздвижил и какво го е помръднало от мястото му. Повече от 25 години се занимавам с търсенето на архивни документи и разплитането на тази история. В началото бях убеден, че всичко е било скалъпено от комунистическите служби, за да направят поредния показен процес срещу представители на Католическата църква. От събраните свидетелства беше повече от ясно, че нито Тоуфар, нито членове на неговата енория са организирали раздвижването на кръста. Но след проведените през последните години редица интервюта с очевидци на тези събития, както и с бивши кадри на службите, стигнах до извода, че не става дума и за провокация. Ето защо признавам, че не знам какво всъщност е станало. Случилото се си остава за мен загадка.
В историята с „чудото в Чихощ” особено поразяващо е, че то е станало пред очите на двайсетина души, събрали се, за да чуят проповедта. Те са се намирали на различни места в църквата: някои по-близо до олтара, други – непосредствено до входа. Сред тях е имало младежи, ученици, студенти, както и по-възрастни хора.
Самото движението на кръста отначало не привлякло вниманието на службите. Те реагирали едва след като от цялата околия започнали да се стичат вълни от поклонници и любопитни, а от съседните райони да пристигат цели автобуси с вярващи.
Местните комунисти се оплакали в районната полиция и даже се обърнали към Прага – така привлекли вниманието на органите. Още през декември 1949 г. офицер от службите бил изпратен на място под прикритието на поклонник, а през януари 1950 г. отец Тоуфар е бил чисто и просто отвлечен. Не става дума дори за арест, защото свещеникът просто изчезва, оказвайки се в лапите на службите, без да му бъдат предявени обвинения. Едва след официалния му арест започва да се скалъпва следствено дело. Той е обвинен, че е организирал всичко това с помощта на Ватикана и Съединените щати, но Тоуфар категорично отхвърля обвиненията. Ето защо е подложен на „силови въздействия”, които продължават няколко седмици, докато накрая изтезанията причиняват смъртта му – разказва Милош Долежал.
Към делото има прикрепени негови признания, подписани няколко дни преди смъртта му. От тях излиза не само, че сам е организирал всичко, но и че името му е замесено в сексуален скандал.
Отец Тоуфар въпреки мъченията отказва да подпише признания в продължение на три седмици. Техническата служба на органите на два пъти посещава Читощ, оборудвана със специална техника, която трябвало да докаже чрез следствен експеримент, че всичко е било изфабрикувано. Само че експериментът завършва с пълен неуспех. А следователите са били под непосредственото ръководство на министъра на вътрешните работи и дори на президента на Чехословакия Клемент Готвалд, който е предвиждал да излезе с доклад пред ЦК на ЧКП на 26 февруари (в годишнината от установяването на комунистическата власт в страната), в който да разобличи представителите на Църквата, които мамят вярващите и фабрикуват божествени чудеса. Затова и следователите имат заповед на всяка цена да изтръгнат признания от отец Тоуфар. Когато станало ясно, че нямат никакви доказателства, решили да опетнят репутацията му със сексуален скандал и го обвинили в педофилия. Но по свидетелство на очевидци тези обвинения едва ли са могли сериозно да повлияят на Тоуфар, който вследствие на мъченията се е намирал в критично състояние: в протоколите се съобщава, че той не е могъл нито да ходи, нито да седи, а само да лежи. През 90-те години Криминалният институт в Чехия извърши експертиза, която потвърди, че признанието в делото няма никакво отношение към Тоуфар, защото той по друг начин формулира мислите си. Изглежда, че свещеникът е бил заставен да подпише чист лист хартия, който впоследствие е бил допълнен с неговите „показания”.
Йозеф Тоуфар е бил зверски инквизиран от офицер от службите на име Ладислав Маха. Мъченията довели до смъртта на свещеника, споминал се на 48 г.
Ето и свидетелството на Адолф Разек, изследовател в Института за разкриването на престъпленията на комунизма:
Ситуацията е излязла изпод контрол. Маха и агентите от службите са се престарали. Те не са убили свещеника по време на инквизициите, но вследствие на побоищата сериозно са увредили неговото здраве. Отец Тоуфар умира от инфекция, въпреки че малко преди смъртта си е бил отведен в санаториум, защото властите на всяка цена са искали да го изправят пред съда жив като главно действащо лице във вече подготвения процес. Чехословашката държавна сигурност не успява да заснеме и пропаганден документален филм с негово участие. Процесът по „делото в Чихощ” поставя началото на сериозни преследвания срещу Католическата църква в Чехословакия.
През 60-те години на миналия век чешкият писател емигрант Йозеф Шкворецки описва тези събития в романа си Чудото в Бохемия. След „нежната революция” бившият офицер от службите Ладислав Маха е осъден на осем години затвор, които така и не излежава поради здравословни проблеми. През 2004 г. на екраните в Чехия излиза филма In nomini Patris (В името на Отца), посветен на отец Тоуфар. Католическата църква в Чехия е започнала процес по неговата беатификация, сравнявайки делото на отец Тоуфар с това на отец Попелюшко, убит от полските тайни служби по време на борбата на „Солидарност” срещу комунистическата диктатура.
Изглежда, че днес трябва да умрем е обявена за книга на годината през 2012 г. от най-големия чешки вестник – Лидове Новини.
Източник: http://www.radio.cz/fr/rubrique/faits/60-ans-se-sont-ecoules-depuis-le-miracle-de-cihost по „Lidove noviny”.
Превод: Тони Николов
Текстът е публикуван в бр. 79 на сп. „Християнство и култура“.
