0
6061

Шахматни етюди (IX)

Тигран Петросян

Ереван, 1963 г.

Арменецът Тигран Вартанович Петросян трябваше да стане почетен доктор на Ереванския държавен университет. Така настояваше другарят Микоян и думата му беше закон. Нашият народ (казваше той), макар и по-малък от колелце на джобен часовник, работи – и то без прекъсване – още от библейски времена. Ето защо световният шампион ще разкаже на цял свят, че тук, по земите ни, царица Шамирам[1] и цар Арам[2] са изиграли най-удивителната шахматна партия в човешката история. Трябва да се утвърди преданието за чуднокрасивото момиче, отвоювало от асирийския цар Шамшиадад V[3] правото да управлява за пет дена цяла Азия. Естественно, подобно на всяка история, и тази е нож с две остриета. Затова фактите трябват да се поднасят внимателно. Много внимателно! Както единствено Тигран може. Та нали за пет денонощия жената направила толкова дивотии, че като разбрал за тях, царят се разболял и умрял (а може да му е помогнала. Поне така твърди Клавдий Елиан[4], но не това е важното). За арменската и за световната история по-важното е, че вече като асирийска царица Шамирам тръгва с милионна армия[5] към Индия. Но вместо да воюва с нея (според други – след като я победил), принц Стапарпати ѝ подарява тайната на шаха. За да се научи да владее не само себе си, но и целия свят…

Като видяла, че играта е не само вълшебна, но и по-възбуждаща от най-нежни ласки, тя побързала да я сподели с цар Арам. Учейки го да отгатва ходовете на противника, му поставяла задачи (нека ги наречем на съвременен език етюди), върху които мислел по цели нощи. Понякога –- казват – забравял да яде и да пие. Когато спрял и да говори, царският съногадател, магът Зардущра, опасявайки се, че шахът ще предизвика сънна чума, от която не само Арам, но и цялото царство ще полудее, забранил играта и изгонил царица Шамирам от двореца. 

Историята премълчава подробностите, една от които е, че междувременно Шамирам родила Адад Наири. И тъй като „Наири“ е халдейското име на Армения, несъмнено царицата е играела с плам. Може би е влязла в гамбит, в който е пожертвала прекалено много. Така или иначе, матирана по правилата на изкуството, тя решила да убие победителя си. Книгите (почти мълчаливо) разказват за женското разкаяние и за желанието на Шамирам да възкреси арменския цар. Не е много ясно кои са аралезите[6], но за тях се знае, че върнали Арам към живот и това дало началото на първата шахматна държава  Угарит[7]… Макар че Угарит или днешна Армения е много по-стара. Нали не друг, а библейският цар (и пророк) Давид се жени за дъщерята на цар Талмай[8]… от която се ражда Авесалом… Петросян си знаеше урока. И никой по-добре от него не можеше да докаже, че езикът на Арам Прекрасния и арамейският език, на който са говорели апостолите, са един и същ език. Щом жена му Рона така настояваше, трябваше да е така. Малцина бяха по-добри специалисти в сравнителното езикознание от нея. Ала трябваше ли да се вярва на Рона? До скоро бе влюбена както в него, така и в Гелер[9]. Дива, властна и неукротима, необяснимо защо му напомняше асирийска царица… Неслучайно приятелят му Ефим Гелер обяви, че се отказва не само от шаха, но и от любовта. Петросян щеше да направи същото. Тогава Рона обяви, че ще се омъжи за този, който спечели междузоналния турнир в Кюрасао. Вярваше, че той ще е новият световен шампион. Не защото е най-добър, а защото тя ще го направи такъв. Знаеше – и то чудесно – че само ум не стига. По онова време, опиянени от следвоенния ентусиазъм, юношите, които смятаха като машини, бяха стотици. Дори хиляди. Но нито изумителната им памет, нито интуицията, нито въображението можеха да им помогнат. Объркани и безпомощни, приличаха повече на деца, отколкото на гросмайстори. Вярно, Тигран притежаваше прозорливост, граничеща с невъзможното. Виждаше с двайсет хода напред и четеше почти като ясновидец мислите на противника, но достатъчно беше да му кажеш, че е глупак, и той започваше да се държи по най-глупашкия начин. Още Корчной[10] забеляза, че непобедимият Тигран, човекът, който първо измисляше хода на противника си и после своя собствен, гросмайсторът с най-малко загуби в цялата шахматна история, може да бъде изваден от равновесие само с една дума. А често и половин дума по адрес на Рона, дори кимване с глава вършеше работа. И при все че Петросян щеше да защити дисертация по философска логика и че не друг, а сам Асмус[11] му бе рецензент и научен опонент, гросмайсторът се оказа безсилен в диалектиката. Можеше още от дебюта да си представи най-заплетените ендшпили, но не можеше да проумее как трябва да звучи онова слово, което ще бъде оценявано и от другаря Микоян, и от една съвременна асирийска стихия, и от най-антилогичния логик – проф. Асмус – човекът, който в очакване[12] на собственото си погребение, изискваше да бъде погребан с литография на Кант. Никой освен Арам Хачатурян не можеше да му помогне. А и композиторът носеше името на Арам Прекрасния, даже симфонична поема беше писал за него. Трябваше да се срещнат и да го пита как да изиграе този танц със саби. Защото не се ли справи с предизвикателството, дамоклевият меч наистина ще му отреже главата. Само че този път няма да има аралези и не ще има кой да го върне към живот.

Тигран Петросян и жена му Рона Авинезер

До лекцията оставаха точно три часа. Времето притискаше трийсет и три годишния шампион и той, по-бързо от ловна хрътка, бягаше по улиците на стария Ереван. Късно, твърде късно се сети, че трябва да поиска съвет от композитора. Имаха двайсет и шест години разлика и спокойно можеха да бъдат баща и син, още повече че бащата на шахаматиста, дворникът в тбилиския клуб на офицерите Вартан Тигранович, почина прекалено рано. И що за абсурд така да се развие живота на младия гросмайстор, че ролята на баща да изпълнява жена му Рона. Почти винаги ѝ се получаваше. Но твърде много роли се събираха и това затрудняваше играта. Сякаш трябваше като в руския шах отпреди сто години да се изясни дали дамата[13] е дама. Или е „всяческая дама“? Защото имаше ферзь и „всяческая ферзь“. И до времето на Чигорин е трябвало да се уточнява що за дама е дамата и по какви правила ще се движи. Ето защо единственият, който бе наясно с хармонията на фигурите, бе композиторът. Петросян (тогава в трети клас) го чу по радиото и запомни, че шахът и музиката са тревичка, която пробива асфалта. И повярва! В противен случай трябваше да повярва на другите. На тези, които настояваха, че няма нищо по-лесно от това да изкорениш една тревичка. И кой знае… може би след хиляди смърти, след милиони жертви, след загубата на всички възможни любови Семирамида ще помъдрее и ше открие своите висящи градини. Само и само да спаси една-единствена тревичка. Същата, заради която Арам Хачатурян ще измисли „танц със саби“[14]… но за това не може да се говори в публична лекция. И за Угарту не може. И за Рона не може. Трябва да е нещо, което звучи приспивно. Примерно, новините в защита Грюнфелд. Или – в староиндийска защита.  

–––––––––––––––––––––––––––––

[1] Така (би трябвало) да звучи асирийскито име Шамурамат на арменски. За по-голямата част от света е по-известно в гръцкия си вариант – Семирамида.
[2] Става дума за полулегендарния арменски цар Ара/м Прекрасния.
[3] Безспорно историческа личност, управлявал Асирия между 823 и 811 г., той дава неограничени пълномощия на жена си Шамирам/Семирамида. След неуспешния ѝ опит да завладее Индия, (губейки според свидетелството на Диодор Сицилийски [Историческа библиотека ІІ, 19] над три милиона пехотинци, заедно с  2 000 000 конници и 100 000 бойни колесници), той се разболява и умира, а тя става за около десетина години регент на малолетния им син Адад Наири ІІІ и едноличен лидер на Асирия. При опита да покори Урарту (прабабата на Армения) влиза в сложни еротично-дипломатически връзки с Арам/Ара Прекрасния.
[4] В „Пъстри истории“ (VІІ, 1).
[5] Вж. бел. 1.
[6] Живелият през пети век историограф Мовсес Хоренаци настоява, че „арелези“ е име на род/народ.
[7] Този (приказно-легендарен) полис е отдавна намерен. Намира се на километър от Рас Шамра (на десетина километра от Латакия, в Сирия). Важен враг и приятел (в различни времена, разбира се; но понякога и едновременно) на Египет и Асирия, държавата е значим геополитически фактор в региона. 
[8] Мааха, третата жена на цар Давид, дъщерята на цар Талмай (ІІ Царства 3:3) е родена в Гесур, в близост до Васан.
[9] Ефим Гелер (тайната [и не дотам] любов на Рона е между най-добрите [в топ 10] съветски шахматисти по онова време). При малко повече късмет би могъл да е на мястото на Петросян.
[10] Четирикратен шампион на СССР (през 1960, 1962, 1964 и 1970 г.) и световен вицешампион по времето на Карпов, Корчной е бил известен с тежкия си конфликтен характер.
[11] Заедно с Лосев – един от най-големите философи и ерудити в СССР.
[12] Асмус умира (на 81 г.) доста време (12 години) след тези събития, на 04 юни 1975 г.
[13] В една старовремска традиция тази фигура (царският съветник, или ферзь) е трябвало да стои само до царя и да не се отделя на повече от две квадратчета от него.
[14] Който е част от балета „Гаяне“. Действието се развива в съветски колхоз, само че…

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Предишна статияТворчество, призвание, кауза и бездушие
Следваща статияБелегът, който остава (2)