Рейкявик, 1972 г.

Отец Ломбарди – приятел, секундант и (донякъде) треньор на Фишер, е повече от объркан. В първата партия неговият човек е направил невъобразимо слаб ход и след загубата отказва да играе втората. При пасив 0:2 Боби не спира да танцува върху ребрата на всички и да поставя неизпълними условия. Достатъчно е Спаски да каже една дума само и мачът ще приключи. Световният шампион ще запази титлата си, а гениалният скандалджия завинаги ще слезе от сцената. Но руснакът проявява необяснимо снизхождение. Или надменност? А може би благородство и сила на духа? Ами, малко е вероятно, но трябва да се провери. Ако противникът е по-луд от Фишер? Ако не му пука за нищо? Ако единственото, което го интересува, е играта?! При все че се познаваха много отдавна, още от времето на Ленинградските студентски шахматни срещи[1], руснакът си оставаше загадка. Не, не беше заради гениалната му игра. Шампионът не е гений. Нали тогава победител[2] се оказа сам той – амбициозният нюйоркски семинарист. Но защо ли повече от победата го впечатли разговора. Да, Борис Василиевич учеше руска филология и бе естествено да познава Достоевски, но… Да каже, и то пред толкова журналисти, че ако не стане добър шахматист, ще бъде като дядо си – свещеник… През 1961 г. това се наказваше като идеологическа диверсия. Правилата бяха безмилостни, но за Спаски не означаваха нищо. И точно това направи онази вечер неповторима. Отец Ломбарди до края на дните си нямаше да я забрави. Пиха много. И колкото повече притъмняваше нощта, толкова по-светъл ставаше разговорът. Говореха за човека от подземието и за правото на каприз, за божественото право да бъдеш глупак. Тогава бъдещият отец разбра, че има една категория светци, която само в Русия се тачи – юродивците. На един от тях – Василий Блажени, бе посветен най-красивият им столичен храм. За други – като Теодор Новгородски и Ксения Петербургска, семинаристът чу за пръв път именно тази вечер. И му хрумна, че трябва да се измисли най-интелигентния възможен начин да бъдеш глупав. Шест години по-късно го ръкоположиха. И да, защо да не намери именно по църковна линия ключ към стратегията на Спаски? Може би секундантът му – Иво Ней, антисистемен играч и естонски католик, ще знае някои от важните отговори. Пък и нали белите нощи в Исландия са прекрасен повод за разговори. Още повече че не всеки съветски гражданин може да ходи на риболов с кардиналска яхта… Ще тръгнат след пасажа на мигриращата сьомга и ще хванат… каквото може. Защото в основата на всяка победа е доброто разузнаване. И всяка информация от кухнята на шампиона ще е безценна…

Оказа се, че никой не знае как Иво Ней е попаднал в екипа на Борис Василиевич. Не беше нито шахматист, нито партиен функционер. Според собствените му думи той участва в отбора, за да има с кого Спаски да играе на тенис. Историята беше заплетена и неясна. Затова Ломбарди реши, че трябва да влезе в ролята на отец Браун. Ще бъде героят на Честъртън и скрит зад своята незабележимост, ще наблюдава всеки и всичко. След което, събрал необходимите улики, ще посочи слабите места на руснака. Та нали ако Фишер знае върху какви дебюти се работи в щаба им и на какви отстъпки е готов шампионът, всичко би било далеч по-лесно…

За щастие, след няколко малки (но недостъпни в Съветския съюз) подаръчета естонецът става учудващо разговорлив.

– Той не иска да бъде световен шампион – като на себе си каза Иво. – Твърди, и аз му вярвам, че този цирк го отвращава. Спаски не желае да бъде рекламното лице на социализма. И въпросът не е в парите. Вярно е, че под път и над път мърмори: „ако аз бия Фишер, получавам двеста рубли, ако Фишер бие мен, получава 20 000 долара“, но нещата са много по-сложни. Нашият човек вярва, че Ленин е сифилистик, а революцията – зараза; говори още, че Сталин е довел собствения си народ до канибализъм. Като не друг, а самият Спаски, тогава четиригодишен младенец, по време на ленинградската обсада е щял да бъде сварен на чорба. Спасил го старецът Серафим Вирицкий[3]. Когато майката на бъдещия шампион изповядала как за да съхрани живота на децата си, трябва да пожертва едно от тях, духовникът се разплакал и я помолил да не жертва нищо освен тъгата си. След което, взрян в бъдещото, видял, че краят на войната е близо. И че само след няколко години в ленинградския дворец на пионерите третокласникът Боря ще изкарва достатъчно пари, за да изхранва не само семейството си, но и братовчедите си. Всъщност когато професорите в МГУ[4] и офицерите в милицията работят за 120 рубли, хонорар от 250 рубли не е малка сума. Още повече че покрай мача с Фишер я повишиха. Сега получава 300 рубли, колкото един министър…

– Ако беше кюре в моята енория, щеше да изкарва стократно повече – засмя се лукаво патер Ломбарди.

– Мислите ли, че не знае?! – Само чака да загуби от Фишер и да избяга във Франция. Затова и тренировката му е такава… ще се събуди, ще се разходи до плажа, ще поплува, после, пиейки кафе, ще се сети я за рибата-прилепало[5], я за саламандрите[6]. Склонен съм да вярвам, че се зарежда от елинските митове. Иначе защо му е да пита и разпитва (почти до безкрайност) как ги тълкуваме. И защо вместо да анализираме партиите на Фишер, ще обсъждаме: ако сме на мястото на прорицателя Тирезий и трябва да отсъдим кой получава по-голямо удоволствие от секса – Зевс или Хера, как ще помирим боговете? След което, вече сдобрил олимпийците, ще си капне Havana club, ще се усмихне и ще започне да гадае – ако Сервантес и Руи Лопес разиграваха испанска партия, що за гамбит би се получил?  

– Искаш да кажеш, че Спаски не тренира – йезуитски подхвърли Ломбарди?

– Напротив – хвана се на уловката естонецът. – Приготвил е невероятна изненада за деветата партия. Ще играе не друго, а именно вариант „Руи Лопес“[7]. Убеден е, че дори и на Сервантес не би хрумнало щурото продължение след осмия ход.

– Мислиш ли – уж неволно и съвсем случайно подхвърли Ломбарди? Чудесно знаеше, че привидна неангажираност към разговора ще породи желанието на естонеца да разкаже всичко в най-малки подробности.   

– Разбира се! Спаски е творец, който обича изненадите. Той знае, че с Фишер са от една и съща кръвна група. Затова очаква в шестата партия американецът да започне с английско начало, вариант Стаунтън… за там също е приготвил новинка, още на шестия ход.

– И – отецът рядко си позволяваше подобна нетърпеливост? – Явно и руснаците са пуснали подводници. И играта ще бъде не игра на шах, а на нерви…   

– Ами, нищо… тоест не знам какво да кажа – обърка се Иво Ней. – Освен това, че Борис Василиевич е сметнал ходовете на Фишер с три години напред. Убеден е, че през 1975 г., когато ще му се наложи да защитава шахматната си корона, дори няма да се яви на мача. Но има и още нещо, за което не зная как се е досетил. Снощи, на чаша вино ми разказа за разговора, който тази вечер ще водя с вас. Твърдеше, че всичко това е в реда на нещата и не се сърди на никого, ала Боби едва ли ще ви прости. Ще да ви намрази и повече от 35 години няма да ви каже и думичка… Докато старостта не ви помири малко преди смъртта.   

– Искаш да кажеш, че Борис Василиевич е не гений, а пророк – недоумяваше Ломбарди?

– Може би… – естонецът започна да се притеснява от действието на коняка. – А може би Спаски отдавна не е човешко същество. Сигурно е умрял още при обсадата на Ленинград. И всичко в Рейкявик е привидение… елфически дух, който никоя камера няма да заснеме…

– Може… – съгласи се отецът.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1] През 1961 г. Тогава Ломбарди (роден през 1937 г., в една и съща година със Спаски) е световен шампион за юноши, печелейки през 1958 г. турнира с 11 победи от 11 партии.
[2] До мача с Фишер единственият американец, който е побеждавал Спаски, е именно Ломбарди.
[3] Серафим Вирицкий (1866–1949), все още неканонизиран през 1972 г., е един от големите руски чудотворци. Паметта му се чества на 21 март (3 април по руския календар).
[4] Московски държавен университет (Московский государственный университет).
[5] Митическо същество, за което Аристотел и Плиний казвали, че можело да спира корабите. С подобно предание се свърза историята с кораба на Калигула. Казват, че бил отвлечен от рибата, въпреки усилието на 400 гребци да ѝ се противопоставят.
[6] Съществата, които излъчвали такъв студ, че можели да живеят единствено в огъня.
[7] Руи Лопес – енорийски свещеник в Сафра (Естрамадура), е един от първите гениални шахматни теоретици. С името му се свърза „гамбит Лопес“ в испанската партия и „контрагамбит Лопес“ в царския гамбит. Автор е на трактата „За изобретателността и изкуството в играта на шах“ (Libro de la invención liberal y arte del juego del Axedrez, 1561). През 1575 г. печели първия професионален шахматен турнир в историята – мадридския.