0
3589

Шахматни етюди (XIII)

Гари Каспаров на 11 г.

Линарес, 2005 г.

На шести март в Линарес Каспаров ще изиграе своята последна партия. Срещу него е бъдещият световен шампион – Веселин Топалов. Играта е без значение, защото Гари е спечелил турнира. В последните трийсет и пет години[1] никой никога не е имал по-висок шахматен коефициент. Дори гениалният Боби Фишер е далеч назад в класациите. Само че Гари Каспаров е на 42 години. И отдавна не е дете-чудо. А и от времето, когато през вече далечната 1985 г. стана най-младият световен шампион в историята на шаха, изтече много вода. Появи се новият прайд – поколението лъвчета, което трябваше да го разкъса… Гелфанд и Ананд, Пономарьов[2] и Крамник, Свидлер[3] и Карякин[4], Иванчук и Аронян и, разбира се, българинът, срещу когото позицията беше изгубена… Дори и Карлсен[5], четиринайсет годишният хлапак, който играеше с него като равен с равен… Всеки от тях имаше потенциала да бъде най-добър. Идваха играчите от бъдещето. Диви, амбициозни и нахъсани, повечето от тях нямаше да имат време да завършат висше образование. Защото точно тогава се провеждаше световното първенство: хора срещу компютри. Играеха деца, които – подобно на Боби Фишер – също се бяха отказали от училище. Каспаров мъчно произнасяше имената им – Накамура[6] и Каруана[7], момчета, които не бяха навършили и петнайсет години, мислеха и се бореха като джедаи. Приличаха на изтребители, с които той – старата „Волга“, трябваше да се надбягва. Докога? И най-вече защо? Да играе като панаирна мечка по турнири, когато му предстои най-невъобразимата партия – срещу „Единна Русия“?! Що за логика? Безспорно, да победиш (в началото на осемдесетте) Карпов, беше в границите на човешкото, но мач срещу Путин… Идеята му се видя фантастична. И реши да създаде „Движение 2008“. С детската увереност, че след три години ще спечели президентските избори. Та нали Русия обича умните юродивци, а Гари Каспаров е именно такъв. Народът ще го разпознае. Ще го обикне дори… Защото той – подобно на Пушкин и Гогол, е най-антируският руснак… Азер, негър, поляк… „вот какая тройка, тройка почтавая“[8]…. Така си мислеше най-великият гросмайстор в историята, когато още на шестнайсетия ход загуби инициатива. Веско се смути от факта, че безсмъртният Гари може да играе като пейчиновско[9] циганче и да допусне толкова наивна грешка. И беше прав, защото нямаше как да знае, че веднага след тази партия, Каспаров ще даде пресконференция. В добре промислена спонтанност щеше да каже, че го интересува не шаха (от който окончателно и категорично се отказва), а бъдещото на единна Русия. Само че шампионът е забравил, че няма право да говори за „Единна Русия“ и (почти автоматично) се оказва в затвора. Дори парите на Сорос не могат да го спасят. Имал е всичко, изгубил е всичко… Приятелите постепенно се отдръпват и човек вече не знае кой е той и от кое лице разказва историята. А може би историята свършва. Окончателно и завинаги!

При все че (необяснимо защо) се появява Анатолий Карпов – най-истинският враг. Единственият човек, когото не можеш да понасяш и към когото имаш онтологическа непоносимост. Не друг, а именно той се застъпва за теб. Залага своя депутатски имунитет, за да те измъкне от затвора. Дори ти помага да емигрираш в САЩ и да четеш лекции в Харвард, Йейл и в Масачузетс. Говори се, че и в Пентагона си изнасял семинари. След Набоков и Бродски никой друг не се е радвал на подобна слава. Несъмнено ще те номинират за Нобелова награда. Вероятно ще е за мир, но може и да е за литература. И ти дължиш всичко това на човека, когото преди двайсет години си победил. Отнел си му славата. Направил си го Никой… И при все че би трябвало да те мрази до смърт… Гари Каспаров потъна в недоумение. Видно бе, че ако Животът е партия Шах, както настоятелно твърдеше, нещо в правилата на тази игра се бе променило. А може би не знаеше всички правила? Вероятно съществуваше старо, отдавна забравено правило, което Василий Смислов, най-възрастният жив световен шампион трябва да знае. Още повече че след срещата във Вилнюс, когато шейсет и две годишният старец игра на финал с него – три пъти по-младия юноша, Животът отново се преобърна. Тогава също залязваше една звезда. Изгряваше друга и сякаш нямаше нищо по-естествено от това. Гари си спомни прекрасния баритон на Василий Василиевич. В нея вечер за първи път чу песента „Вот мчится тройка почтовая“. Не разбра смисъла ѝ; както и объркващия смях на Стареца. Беше най-странният смях, който можеше да си представи. После Смислов се замисли, избърса сълза от окото си, потупа младежа по рамото и като на себе си каза:

– Ех, момчето ми… „Жили-были двенадцать разбойников“. Това сме ние, световните шампиони. Половината вече напуснаха този свят. Ето защо трябва да се поддържаме. Не го ли направим, няма кой.

Явно трябваше Гари Каспаров не само да стане тринайсетият световен шампион. Трябваше да остарее или поне да преполови годините на Смислов, за да се сети, че всичко е до време… освен (може би) нормалните човешки отношения. Нали точно заради тях Бог стана човек. Сигурно затова си спомни онази песен. Разбира се, че отново ще се срещне с Василий Смислов. Ще му купи няколко винилни плочи. А защо не и грамофон, ако не същия, то подобен на онзи, с който Василий Василевич бе отраснал. Ще вземе и бутилка водка. После дълго ще слушат ариите, които старецът някога пееше. И ще бъде хубаво. Много хубаво!    

––––––––––––––––––––––

[1] Тоест от началото (1970 г.) на шахматната ранглиста/коефициент ЕЛО.
[2] Макар и неофициално, през 2002 г. деветнайсетгодишният Руслан Пономарьов побеждава Иванчук и става най-младият световен шампион в историята на шаха.
[3] С тринайсет години по-млад от Каспаров, Свидлер става трикратен световен шампион в най-трудната версия на шаха – Шах960 или Фишеров шах (фигурите се нареждат на лотариен принцип и играчите разбират как са подредени едва в началото на партията).
[4] По онова време Карякин е най-младият (на 12 години) гросмайстор в историята на шаха.
[5] След като (преди десетина години) Магнус Карлсен победи Ананд и стана световен шампион, неговият диктат в шаха е абсолютно безусловен. И като казах „абсолютно“, редно е да уточня, че никой никога не е имал по-висок рейтниг от Карлсен (при 2882 точки в момента, вторият – Гари Каспаров, е с 2851, а Боби Фишер – със „скромните“ 2785 се нарежда на 19-о място в класацията). 
[6] Хикаро Накамура през 2002 г. става (на 15 години и 79 дена) най-младият гросмайстор в историята на американския шах (като митичният рекорд на Боби Фишер е подобрен със сто дни).
[7] Роденият през 1992 г. Фабиано Каруана през 2006 г. подобрява рекорда на Накамура и става гросмайстор на 14 години и 11 месеца. В момента (заедно с Каспаров) е втори в ранглистата с коефициент 2851.
[8] Алюзия към руската народна песен „Вот мчится тройка почтовая“.
[9] Пейчиново е село до Русе, родния град на Веселин Топалов.

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Предишна статияБасни
Следваща статияБомбата на улица „Иван Асен II“