Париж, февруари 2007 г.
Владимир Крамник и бъдещата му съпруга Мери Ло са пред руския храм „Св. Александър Невски“ в Париж. Подобно на Пабло Пикасо, и французойката ще приеме Православието, стига Църквата да не се бърка в живота ѝ. Особено в спалнята и в кухнята. Никой няма право – категорична е тя – точно там да налага правилата си. Още повече че идеята за задължително покаяние, и то почти всеки месец, ѝ звучеше безкрайно съмнително. Налага се този канон, поне що се отнася до нея, да бъде официално отменен. Иначе венчавката ще бъде другаде. Мери Ло чудесно знае: и Пикасо е водил същия разговор, на същото място. Някога[1] заради руската балерина Олга Хохлакова и той щял да приеме Православието. Особено ако Православието приемело него. За добро или лошо залповете на крайцера „Аврора“ заглушили въпросите му. Сметнали липсата на отрицателен отговор от Москва за мълчаливо съгласие и венчали художника… но сега?? Ако до половин час от Светия синод не одобрят писмото на френската журналистка, годеж няма да има… нито венчавка.
– Може! Позволиха!! – Извика дяконът. – За Мери Ло ще се направи компромис. Момичето е чужденка, затова ще се ползва с правото на икономѝя[2]. А годеникът – Владимир Крамник, е световен шампион по шах. И което е по-важно, отне короната от българина и я върна в Русия.
Свещеникът се замисли. Що за жена трябва да е тази французойка, че Църквата да проявява подобно снизхождение. Пък и що за право е правото да бъдеш грешник и може ли някой да ти го отнеме? Ами ако тази жена се окаже много по-читава от нас и от нашето благочестие? Отецът си спомни „тоалетната война“ преди няколко месеца. В Елиста, столицата на Калмикия, се играеше мач за световната титла. Крамник (безспорно) бе по-добър от българина. Поне в началото. Тогава на всеослушание Силвио[3] обяви, че не може един шахматист толкова често да ходи по малка нужда. И реши, че руснаците подсказват чрез сателит. Или, защо не, по телефона? В тоалетната камери нямаше, така че… вероятно българинът пунтираше Фишер. Пък и нали Светът все още мразеше Русия и номерата от Рейкявик щяха отново да минат. Само че отецът играеше шах и следеше партиите. Ако Крамник използваше компютър, нямаше да греши. А той (софтуеърът позволяваше подобни изводи) не винаги подбираше най-точните ходове. Подобно на своите велики предшественици – Ласкер, Капабланка, Алехин… – и Крамник грешеше. Именно това го правеше истински.
– Ти предпочете целият свят да те мисли за мошеник, но не и да кажеш истината – спомни си отец Сергий разговора, когато се видяха за пръв път преди близо половин година.
– Да, отче! Бях обещал на Мери да не пуша. А единственото място, където погледът ѝ не достигаше, бяха тоалетните в Елиста. Тя каза, че за нея важното е не победата над Топалов, а моето здраве… Може би държеше и на добрия ми дъх (твърдеше, че пушачите миришели ужасно). Така или иначе, не знаех кое ще е по-трудно: мачът срещу българина или цигарите. Това е грехът ми. Но моля ви, не казвайте на Мери, защото Бог ще ми прости, но жената – никога!
После отецът, подобно на отец Браун от книгите на Честъртън, дълго разсъждава над чутото. Можеше ли Крамник да е перфектният лъжец? Така както катафалките можеха да се движат със скоростта на пешеходци, защо и Програмата – нека бъде „Рибка“ или Fritz 9 – да не е според нивото на българина? И ако преди мача елото му бе 2804, какво пречеше машината да се настрои[4] на 2811? Вместо с десет километра в час, катафалката щеше да се движи с 20. И маратонците ще заживеят с илюзията, че могат да я надбягат. „Оф, ама и аз накъде забих“, чукна се попът по главата и започна да си рисува диаграми. Искаше да изчисли доколко са правдоподобни обвиненията на българския щаб. Да, Веселин Топалов и Владимир Крамник бяха родени в една съща година – 1975-а, и факторът „възраст“ беше без значение. И двамата бяха оставили дълбока следа в историята на шаха. Ако българинът не беше случаен човек, то два пъти по толкова и Крамник не беше. Та нали от ученик, още от 1992 г., неизменно бе в олимпийския отбор. Тогава, когато – след разпада на Съветския съюз – в топ 4 на световните шахматни сили бяха Русия, Украйна, Узбекистан и Армения, едно хлапе играеше заедно с Карпов и Каспаров. И нерядко ги побеждаваше. Защото от 1987 г. Крамник, още незавършил пети клас, учеше в школата „Ботвиник-Каспаров“. Тогава чу и повярва, че ученикът трябва да надиграе своя учител, за да има смисъл от ученето и от учителя… По същото време в крайдунавския град Русе българинът имаше трима шахматни учители… Цял шахматен клуб работеше за един петокласник. За да го направи световен шампион. И – за деца, и – за младежи! Защото, както се казва в пословиците, „курица – не птица, Болгария – не загранѝца“… Имаше съвършена симетрия в живота и в подготовката на двамата. Тоест на тримата, понеже казаното важеше и за родения в Суботица Петер Леко[5]. Една и съща методика, една и съща теория, една и съща цел… Сякаш знаеха, и то още от деца, че ще се срещнат. Напрежението беше огромно. И българите изпуснаха нервите си. Подобно на Боби Фишер, и те усещаха, че се изправят не срещу един-единствен шахматист, а срещу една велика Система. Дори и да не идваше от сателит, тази Система (макар и по друг начин) беше също космическа; дори повече от космическа, защото бе градена от времето, труда и любовта на няколко поколения гении. И което е особено важно – беше не само шахматна, но и духовна. Та нали, за разлика от българина (и от унгареца), Крамник си беше истински аристократ. Баща му бе художник, майка му – пианистка. Говореха толкова изящен френски, че дори Мери Ло не можеше да повярва, че всичко това е истина. А и фактът, че решиха да се венчаят именно в „св. Александър Невски“ не показваше ли, че Елиста ще се превърне в място, подобно на Чудското побоище? Дори и българинът да беше рицар, съдбата му нямаше да е по-добра от тази на тевтонците.
– И все пак, докато венчавката още не е започнала, искам да те помоля да простиш на Топалов. Друг ход нямаш – свещеникът знаеше, че думите му звучат банално и някак не на място, но искаше да поговори със сънародника си, да усети що за човек е световният шампион по шах.
– Не му се сърдя – с трудно сдържан гняв отвърна младоженецът. – Омразата е прекалено интимна. Дори и да искам, не мога да си я позволя. Както не мога да си позволя да мразя уличните светофари, които забавят движението ми. В края на краищата, това им е работата. От което по никакъв начин не следва, че ще ме видите да стоя на една маса със светофари. Или да се ръкувам с тях. За игра на шах – да не говорим…
–––––––––––
[1] През 1918 г.
[2] В църковния си контекст думата означава снизходително прилагане на каноните.
[3] Мениджърът на Веселин Топалов е Силвио Данаилов.
[4] Към момента на мача Топалов-Крамник и двете програми могат да поддържат ЕЛО 3000.
[5] Роден през 1979 г., Петър Леко става през 1994 г. най-младият (до този момент) гросмайстор. През 2004 г. в Брисаго оспорва титлата на Крамник и завършва мача наравно (7:7). За класата на Леко говори и фактът, че до последната партия той води в резултата.
