Стаж за млади театрални критици, сред които имаше и българи, се проведе под егидата на Международната асоциация на театралните критици (AICT/IATC) по време на Шекспировия фестивал в Крайова. Впечатленията си споделя френската участничка Хана Лаборд

Ако изключим Авиньонския фестивал във Франция, който отразявам всяко лято като театрален критик, Шекспировият фестивал в Крайова е първият чуждестранен международен фестивал, в който участвам.

По време на краткия ми престой (от 20 до 25 май 2026 г.) успях да се потопя в дискусии на всякакви езици за ролята на критиката, за съвременния театър и култура, а също и за фестивалните спектакли. Сблъсъкът на различни гледни точки и начини на мислене едновременно ме провокира и обогати. За пореден път се убедих, че театърът и дискусиите, които той предизвиква, са средство за преодоляване на границите, за сближаване на хората и за утвърждаване на чувство на взаимно уважение между тези, които са посветили живота си на театъра. Младите театрални критици пристигнаха в Крайова от близо и далеч, за да споделят една и съща артистична територия за кратък период от време, но пренаситен със събития и емоции.

Присъствието ми на конгресните дни на AICT/IATC и участието ми в стажа за млади критици в Университета в Крайова се оказаха огромна привилегия. Преходите между конгресната зала, където утвърдените театрални критици се събираха, за да споделят своя опит и идеи, и аудиторията, в която ние, младите критици, работехме, ме караше да се чувствам като вечния студент, който все още има какво да научи за театъра. Това чувство беше още по-приятно поради факта, че всеки ден бях заобиколена от нови хора – колегите от моята френскоезична работна група, но и тези от английската група – с които веднага се сприятелихме. Тяхното присъствие, критическият им поглед и споделените мисли за театъра (и отвъд него) несъмнено допринесоха за богатството на това фестивално преживяване, допълнително акцентирано от прекрасните насоки, предложени от Аглика Стефанова, с нейната добронамереност, откритост и стимулиращи работни задачи.

Въпреки че споделяхме много сходни наблюдения по повод видените спектакли, нерядко аналитичните ни перспективи се различаваха доста, в зависимост от образователния ни профил, познанията и дори в зависимост от личните ни предпочитания, а това задълбочи дискусиите. Освен това присъствието ми като слушател на конгреса и на общото събрание на Международната асоциация на театралните критици ми позволи да разбера по-добре, наред с много други неща, икономическите предизвикателства, пред които е изправен светът на критиката (както впрочем и този на театралните творци), но също така за пореден път се убедих колко важна, обогатяваща и дълбоко диалогична е нашата професия.

Що се отнася до спектаклите, които видях, Шекспировият фестивал в Крайова значително разшири театралните ми хоризонти. За първи път можах да видя спектакъл на японски режисьор („Тит Андроник: Прероден“  на Рюносуке Кимура) и да съпреживея пълноценно тази физическа, жестова и музикална театралност, за която знам толкова малко. Само за няколко дни се сблъсках с много различни артистични подходи и естетики: от театър Но до минималистичния обектен театър на монреалската трупа „Дъщерята на млекаря“ („Макбет без думи“); не мога да пропусна визуалната и сценографска мащабност, характерна за румънския режисьор Силвиу Пуркарете („Крал Лир“). Толкова много различни начини да (пре)прочета Шекспир, да видя в съвсем нова светлина някои от пиесите му, да премина през други, без да използвам думи („Ромео и Жулиета“, танцов дует, Сабуро Тешигавара) или пък с думи, но на непознат език, който обаче почти започнах да разбирам, благодарение на режисурата („Крал Лир“ на румънски).

Тези няколко дни, през които се вълнувах в театралните зали, фокусирах критическия си поглед и опознавах надлъж и нашир Крайова, обикаляйки от театър на театър, стигайки до парка Романеску, където беше изградено Шекспировото село, ще останат в паметта ми и вече разпалват желанието ми да се върна за бъдещи издания на фестивала.

Хана Лаборд е журналистка и театрална критичка. Започва да пише рецензии за театър и танц през 2020 г. Публикува в списанията Théâtre(s), La Scène, La Lettre du spectacle и I/O Gazette. Има магистърска степен по модерна литература (от университета Sorbonne Nouvelle в Париж) и магистърска степен по театрални изследвания (от Авиньонския университет).