Начало Идеи Гледна точка Шифърът на Костов
Гледна точка

Шифърът
на Костов

Деян Енев
13.11.2013
2395

DEnev

Защо Костов защити Делян Пеевски преди месец?

Този въпрос се оказа костелив орех за мен.

Ето началото на дописката във в. „Дневник”, откъдето си припомних ситуацията:

„Делян Пеевски определено е демонизиран. Такава позиция изрази бившият премиер и доскорошен лидер на ДСБ Иван Костов в интервю за Би Ти Ви.

Запитан кой демонизира Пеевски, той отговори: „Който има интерес, или на който пречи, или той сам е дал основание”. И уточни, че не е работа на политическите партии да се занимават с Делян Пеевски, вместо с добруването на хората.”

Но явно въпросът се оказа костелив орех не само за мен, а и за мнозината истински анализатори, защото мрежата изобщо не преля от коментари по темата.

Тук ще направя едно уточнение. Ако начело на държавата днес беше Иван Костов, аз щях да бъда много по-спокоен. Край на уточнението.

Отговорът на този въпрос – защо Костов защити Делян Пеевски? – поне за мен, дойде като озарение. Което отново засили съмненията ми, че границата между поезията и политиката понякога е доста тънка, като лицето и опакото на една дреха. А често политиците и дори политолозите, да не говорим за социолозите (това е поздрав към Андрей Райчев), са неосъществени поети. Творческият нагон е една от най-силните психически енергии във Вселената. Когато поетът е бездарен, това засяга само близките му. Когато обаче е бездарен политикът, тогава на жълтите павета излиза жандармерията.

В контекста на направеното по-горе уточнение, бих казал още – Иван Костов беше голям поет.

Та да се върнем на въпроса – защо той защити Делян Пеевски, човекът, който формално отключи протеста и с чието име на уста протестът не стихва вече 150 дни?

Всъщност, поне според мен, мисълта на Костов би могла да се развие в следната посока.

Делян Пеевски е човек-камикадзе, който си е дал името под аренда, за да бъде канализирано общественото недоволство на ниво, доста по-ниско от необходимото. В този смисъл Костов е съвършено прав – Пеевски бе демонизиран и името му бе превърнато в нарицателно за всичкото зло на земята.

Списъкът на „Форбс”, между другото, също обслужва подобна теза.

Но да продължим – странната защита на Делян Пеевски от страна на Иван Костов намери своето обяснение близо месец по-късно, около „аварийната” оставка на Христо Бисеров. Всъщност със своето изказване Иван Костов даде ключ към шифъра на последвалите събития.

Защото „аферата” Бисеров изведнъж отвори шестлентов път към самото сърце на политическата върхушка и към страстния „кипеж” в него – „кипежа” единствено на парите.

Да му имам името на Бисеров! Хайде пак кажете сега, че политиката и поезията са два различни свята.

Някой мисли ли сериозно в тази държава, че Бисеров е действал самосиндикално! И че наистина става дума единствено за половин милион?

Или че Станишев не е знаел нищо? Или Лютви Местан?

Политическата върхушка понесе много тежък удар. От този удар тя няма да се съвземе. „Аферата” Бисеров, между другото, свърши още няколко важни неща.

Първо, тя показа колко основателни са били протестите.

Второ, тя показа как протестът, хората, не се излъгаха в основния си въпрос – „Кой предложи Пеевски?”

Трето, тя освети неразрушената йерархия в ДПС.

Това не е малко. Това заслужава орден. В някакъв смисъл Христо Бисеров свърши онова, което четири месеца протестът не успяваше да свърши.

Тъй че, когато това правителство падне и на власт дойдат „нашите”, те биха могли да припознаят Христо Бисеров за почетен консул в Италия.

Още две изречения. Все си мисля, че късно вечер, тайно от „злобата на деня”, Ахмед Доган пише стихове. И съм готов да се хвана на бас, че стиховете хич не са лоши.

Деян Енев
13.11.2013

Свързани статии

Още от автора