3
3614

Шпицкомандите на властта

Текстът по-долу написах в четвъртък – цели три дни преди деня, отреден за колонката ми в Портала. Давам си сметка, че по този начин рискувах до неделя да се случат събития, към които няма да мога да взема отношение[1], но ще кажа честно, че това днес не ме интересува особено. Не ме интересува, защото искам да инсталирам скандалните сцени пред София-Тех парк от сряда като своеобразен „стопкадър“ на достигнатото през тази седмица абсолютно морално дъно от страна на управляващата партия. И още – като своеобразен „стопкадър“, доказал по неопровержим начин, че ние действително сме на 111-о място по свобода и обективност на медиите. Мисля също, че би било лицемерна интелектуална поза да „заскобявам“ емоциите си от видяното и буквално залялото мрежата и електронните медии. Мнозина го пуснаха по три, четири, пет пъти на Фейсбук страниците си и аз мисля, че постъпиха правилно. Защото ние наистина видяхме въпросните сцени „на живо“ и не бива да оставяме никой да ни убеди, че те са били по-различни и че впоследствие картината е била „изопачена“.

А какво видяхме?

Видяхме за първи път от 1989 г. насам управляваща партия, която е създала истински „шпицкоманди“. В буквалния смисъл на тази дума. Като онези, за които сме чели, че е имала НСДАП в Хитлерова Германия. Да, ние знаехме, че определени партии от националистичния спектър („Атака“, ВМРО) от време на време „ползват“ младежки групи с фашизоидни наклонности; виждахме ги – през незабравената от нас 2013 г. – пред обкръжената от протестиращи централа на Волен-Сидеровата партия на ул. „Раковски“ в столицата. Бяхме осведомени за ad hoc мобилизации на определени футболни „агитки“. Не бяхме виждали обаче същински „шпицкоманди“ на голяма, на общонационална партия, осигуряваща с тях комфорта на властта си. Изведнъж ни бе показано, че клиентелната мрежа на тази партия вече е изградила стройна йерархична структура, включваща и „силови“ и дори паравоенни формирования. Най-висшите ѝ представители – накупили от нея бизнеси, закриляни от местна партийна администрация – изпратиха в София хората си от „средния ешелон“ (пред тях именно говори премиерът). Този „среден ешелон“ бе охраняван около Тех парка от подчинените им от „низшия ешелон“ (с баджове на вратовете и „диагоналки“ през рамо, които никоя от казионните медии не ни показа) и на които най-накрай – срещу журналистите от няколкото независими медии и двадесетината протестиращи – страстно помагаха мобилизирани партийни „батки“ с шапки с козирки наобратно и черни маски, захлупили лицата им съвсем не по санитарни съображения.

Видяхме как тези партийни „шпицкоманди“ (именно цели команди, а не „неколцина платени провокатори“ или даже – един-единствен „агресивен младеж“, който „не бил от ГЕРБ“, както ни съобщиха) бутат журналисти, отнемат им телефоните, хвърлят ги, блъскат струпалите се наоколо, умишлено се заяждат и удрят малобройните протестиращи под неприкритото „ръководство“ на партийни ПР-и. Видяхме и чухме как една от най-потърпевшите от партийната ревност на „шпицкомандите“ – журналистката от „Свободна Европа“ Полина Паунова – двукратно се оплаква на официален партиен охранител (афиширащ се с партийна карта) от техните действия и в отговор чува: „Ела тука, бе боклук!“, последвано от „не ти е мястото тука, айде“. Докато откъм сцената в Тех парка чувахме пък гласа на премиера да казва, че „Тези, които ми правят профила знаят че съм добър човек и затова аз съм най-проверяваният политик в България“, виждахме как двама от същите „команди“ отвеждат човек зад храстите в дъното на кадъра, повалят го на земята и напътствани от облечен в бяло бабаит с лепенка на ГЕРБ на ръкава, започват да го удрят.

Повтарям, всичко това ние видяхме, видяхме го „на живо“, а до вечерта го видяха публикувано в мрежата стотици и хиляди хора. В страна дори едва на над деветдесетото място по свобода и независимост на медиите тези сцени, убеден съм, трябваше още до вечерта да генерират невероятен политически скандал. Само че вместо това вечерта чухме (от повечето „големи“ телевизии), а на следващата сутрин прочетохме (в „масовите“ вестници), че… „преди началото на националната конференция на управляващите и след нея“ било имало „известни сблъсъци между (забележете) протестиращите и активисти на ГЕРБ“, че – както казах – (един) „агресивен младеж“ бил изхвърлил телефона на журналистка, но – видите ли (всъщност, такова нещо никой именно не „видя“) нападнал и ПР-ката на земеделския министър на ГЕРБ. И сетне с тежко подчертана емфаза, че „партията на управляващите заявила, че въпросните младежи нямат нищо общо с нея“, че са дори „шепа платени (разбира се от Васил Божков) провокатори“. Толкоз. Скандал нямаше.

И до момента, в който пиша този текст няма. Както от седмици няма дори опит за проверка на сигналите (подкрепени със снимки), че на ключови места на протеста присъстват облечени като полицаи, но без служебни номера и със странни емблеми, загадъчни „охранители“ – нелегални „преторианци“, родни „казаци“ по Путинов образец.

Знаете ли какво си помислих след шока от видените сцени? Ние, българите, очевидно сме изключително самообладан (или може би слабо чувствителен и безстрастен) народ. От един месец насам (най-вече в столицата) тече протест срещу настоящото правителство и главния прокурор на републиката. Искат се техните оставки. Искат се със… скандиране и с около едночасови шествия във вечерните часове. Искат се – както отбелязах и в предишните си текстове – с развенчаващо остроумни плакати, с инсталации, хепънинги и хиляди постове във Фейсбук. И въпреки тази форма казионните медии ден след ден ни плашат с „възможното ескалиране на протестите“, заливат ни с най-малоумни конспиративни теории за „организирани провокатори“ и тем подобни. С извинение за израза – оревават орталъка за две блокирани от десетина палатки столични кръстовища, за две-три хилядно множество, събиращо се, повтарям, за час-два пред МС, сред което групи младежи… играят волейбол (лично аз въобще не одобрявам тази твърде подчертано миролюбива лежерност). А знаете ли, уважаеми, какво би се случило, ако сцени, подобни на тези пред София-Тех парк се бяха разиграли и бяха видени от гражданското общество например в Гърция, Франция или друга някоя (напълно „бяла“) средиземноморска държава? Ако подобни „шпицкоманди“, организирани от партията на власт бяха представили подобен „спектакъл“ в Париж или Атина? Ще ви кажа: още същата вечер тълпи възмутени граждани щяха да изпотрошат всички клубове на въпросната управляваща партия, щеше да има преобърнати коли, щурм на обществени сгради. И… правителството щеше да рухне с невъобразим грохот. Ако ли пък сцените се бяха разиграли в по-студена, северна европейска страна (да речем в Германия или Холандия) то и без „средиземноморската“ ексцесивност, правителството на партията, отговорна за тях, още същата вечер с огромен конфуз би подало оставка, а коментарите по този повод не биха слезли от публичната сцена месеци наред. Коментарите за „шпицкомандите“ и паралелните на полицията полулегални структури, казвам, а не за „ескалиралия“ протест.

При нас обаче, както виждаме, е друго. Ние и днес спокойно чакаме полицията да „установи“ кой е този прословут „агресивен младеж“, хвърлил телефона на журналистката, кои са („неколцината“, както ни уверяват) „провокатори“, чиито партийни лепенки видяхме с очите си, чиито хамалски простащини чухме с ушите си, но за които въпреки това ни казаха, че „нямали нищо общо с ГЕРБ“. Е, щом са ни казали…

И още нещо в заключение: от трибуната на охраняваната по този начин „национална конференция“ на управляващите един оратор се обърна задочно към един от двамата лидери на „Демократична България“ Христо Иванов, обяснявайки му защо нямал шанс в предстоящите (все някога) избори у нас. „Защото нямаш харизма, бе чоджум“ – извика му той. Което идеше да рече – за разлика от вас, жълтопаветните демократи, ние от ГЕРБ сме „харизматична“ партия, партията с „харизмата“ на самия Volk. Борисов управлява десет години, защото има „харизмата“ на този Volk. И да – аз ще призная, че само допреди няколко месеца това се споделяше у нас от мнозина. Само че отскоро, а след позорните сцени пред Тех-парка (а преди това и около разкритията за „Осемте джуджета“, за Догановите „сараи“, за клиентелните обвързаности, за „откровените“ телефонни разговори на премиера) стана ясно, че тази „харизматичност“ идва вече в повече на страната ни. Че тя е (и вече отчетливо е, както я характеризира един сполучлив пост във Фейсбук) харизматичност на квадратни челюсти, дим от апашки пури и пронизващ мирис на мутрешки адреналин. Че преживяхме десетилетие на костюмирани бодигардове и тяхната напращяла от сангвинично властолюбие йерархия в дъното на която вчера видяхме вече и шпицкомандите ѝ. Не идва ли време след онзиднешната демонстрация на тия „команди“ за нещо по-„прохладно“? Например за управление на… разума. Или и това е „жълтопаветен либерализъм“?

___________________________

[1] И те се случиха: насилственото „отпушване“ на блокираните кръстовища в ранната сутрин на петъка, впечатляващото многохилядно шествие същия този ден вечерта, което превърна „Орлов мост“ в същинска барикада.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияПрекръщаване
Следваща статияСтъпка по стъпка и векове наред

3 КОМЕНТАРИ

  1. Я каква история. някои друг да я е „видял“? който има визии да ходи на лекар… излиза че ББ прави конференция по сред бал ден, в центъра на София пред очите на цял свят за да набие една обществено проветрена там каквато и да се води… между другото от подобен разказ (само че комикс) знаем за „корумпирания“ бб . Ние това си го чувстваме и така го някак си го знаем. очакваме го, сиреч и… мислим че е станало, дори и да не е. и така имаме премиер, който не знае какво прави и една героиня от соросните, която с гола гръд и знаме в ръка ще бъде символ на опита за преврат на красивите и умните в полза на човека на Решетников. Нова митология. Средния гербаджийски състав, насъбрал злоба и ярост, какво? а… и жлъч, избили му бушоните и нападнал най ваклата овца от стадото. Богове! Професоре, знам че сте красив и умен, знам и отношението ви към татовата роля на ББ, знам за полит-мечтите ви и съм склонен да ви разбера. Но не избухвайте от възмута защото възмущението идва и си отива но написаното остава…

  2. Драмата в свръхнатовареите слугински медии с угодливи клакьори на избраната заради пасивността на населението управляваща коалиция не се определя само с конкретиката на борбата за оцеляване, заради материалната изгода, казано с най-грозно определение – заради парите. По-лошо – самата медийна среда е структурирана на принципа на оцеляването и естествения подбор – оцеляват само безпринципни писачи, готови на лъжи, готови на много подли подхвърляния към нарочените за „врагове на властта“ всички несъгласни с установения режим. Озеляват само тези, които предварително уплашени и треперещи за поминъка си, захвърлят като мръсна кожа съвестта си, честността си, нравствеността си, безсрамно влизайки със зачервени бузи в медийния бардак на проправителствените медии. А още по-голямата драма е, че се намират все по-млади политолози и социолози-нагаждачи сред коментаторите, които с цялата си неискреност и епидермална маскировка на уж обективна преценка набиват с нескончаема канонада все по-витиевати насоки за оправдание на бедствието „Борисов-Гешев“. Каквито и компрометиращи записи, снимки, тотални простотии, кошмарни сцени с татуирани наемници да видим, каквито и зловещи видео-докумети с ужасяващи сцени на насилие да се появяват пред цялото общество, наглата и дебелоока пропагандна машина на властовите медийни инструменти само дублират онази, другата машина – на юмруците, въоръжените нахлувания, арестите, побоя зад колоните. Дали и някое дете няма да намери гибелта си като Гаврош пред барикадите? Възможно ли е дотам да се стигне?
    Най-грозно е довчерашни клакьори на руското превъзходство, години наред пробутващи цитати от зле преведени руски статии като свои текстове, оплюващи „НПО-шниците, жълтопаветниците, соросоидите, реднеците и краварите от USA“, възхваляващи Дугин и Путин, другаруващи с извехтели ченгета като Тома Томов и ко, сега да се извъртят като върбов налъм и да хулят протестиращите младежи, лепвайки им определения на глупаци, употребени боклуци, рехава утайка. И го правят с ядна злост. Щото и в двата случая – и преди, и сега се срамят подло заради най-грозната даденост – заради парите.
    Ми разгледайте текстовете в печатните издания 24 часа, ТРУД, Стандарт, Монитор, БЛИЦ, ПИК, пуснете няколкото телевизии в ефир, които заливат информационната среда за обикновените граждани и пенионерите… публикациите им са повече от срамни, коментарите им са повече от подли, а лицата на говорещите са рядко лицемерни и покрити не с тефлон, а с тежка подлярска глазура, гледат , без да примигват, най-вече лицата от коалицията. Новият похват да се пробутват нови и нови пратеници от управляващата каста само докзва на какъв принцип са формирани самите партии в правителствената коалиция – до един съвършени подлеци, готови безсрамно да лъжат пред камерите, готови на долнопробна демагогия. Че те вече дори не прибягват до рутинните похвати на популизма. Борисов и ко го удариха безочливо през просото в безкрайните полета на наглостта и нахалството: „Нека си протестират, оставка няма да има“ …
    Тези дни на време разделно подлостта и пасивността на повечето хора от културните среди, било заради даден залък, орден, спотайване в очакване най-вече по грозен начин разваля приятелства, разбива културния слой на приятелства в някаква онлайн-общност в интернет. Хората се изпокараха, ругаят се, изтриват си приятелствата, дори роднинствата. И медийната подлост с грозното измекярство подхранва лабилните хора да намират някакво оправдание – ето, така пише в 24 часа…, така казаха по телевизията.
    Виждали сме това измятане оцеляване, аз съм го виждал цял живот, от дете съм го виждал, в други още по-зверски времена.
    И едно припомняне – Борисов си е все същият комунист, милиционер, верен на правешкия клан и червената дс-каста.