Берлинале няма да е фестивалът, за който се представя, а именно „най-политическият“, ако не завихри политически скандал.
Тази година той тръгна от думи на Вим Вендерс на първата пресконференция на журито, чийто председател той е. Попитан за отношението към конфликта Газа-Израел и съответно за позицията на фестивала, той рече: „Ние трябва да се отдръпнем от политиката“. Естествено, никой не очакваше точно Вендерс да се обяви за „чисто изкуство“, недокоснато и недокосващо се до политиката, и в пресата се появиха коментари, изразяващи чувства от учудване до директна подигравка. Вълната се надигна още повече, когато се разбра, че индийската писателка Арундати Рой отказва поканата да присъства на фестивала тъкмо заради изказването на председателя на журито. И вместо да се мълчи за конфликта, се получи точно обратното – отвсякъде заваляха думи срещу думите на Вендерс.
„Ръководството на Берлинале и неговото независимо жури не желаят да се обвържат с термина „геноцид“, с който да определят безпощадните действия на израелската армия в ивицата Газа. Това са действия, предизвикани от зверската атака на терористичната организация „Хамас“ – факт, който онези, които говорят за „геноцид“, искат да изтласкат в забвение. Отдавна думата се е превърнала в термин, по който се разбира от коя страна на бойната линия застава човек – написа вестник „Тагесшпигел“. – А тъкмо веруюто на един политически фестивал трябва не да подминава конфликта, а да насочва прожекторите към човечността и разбитите сърца. Геноцид. Федералното правителство не иска да използва тази дума заради историята на страната. Държавата финансира фестивала. Затова ли Берлинале трябва да мълчи? В отговор на запитване от вестника ръководството на фестивала съобщи, че отстоява уважителния тон и свободата на мнение в рамките на закона. Гаранцията на това в „тези времена е сред най-предизвикателните задачи – и същевременно една от най-важните“. Звучи като изявление от Мюнхенската конференция по сигурността“ – заключава „Тагесшпигел“.
Подобни са коментарите и в списание „Шпигел“, и в големите берлински вестници. Журналистите единодушно смятат, че мълчанието няма да допринесе с нищо за разрешаването, а напротив – за задълбочаването на конфликта. Освен това за първи път в историята на фестивала, който претендира, че обикновено сипва сол в раните, сега поведението е отдръпване. Атаката в пресата беше така силна, че това принуди директорката Триша Тътъл да излезе със специално изявление „За говоренето, киното и политиката“, в което се казва: „Все по-силни станаха призивите за свободно изразяване на мнението на Берлинале. Но свободното изразяване на мнението съществува. Очакването е кинематографистите да отговарят на всеки поставен въпрос. И биват критикувани, ако не го направят. Критикувани са и ако го направят, но отговорите им не се харесат на задаващия въпросите… Някои филми артикулират политиката с малко „п“: изследват властовите структури във всекидневието. Други се занимават с политиката с главно „п“: с правителства, държавни решенията, институциите на властта. Това са два различни съзнателни избора. Говоренето за политика може да става по ясно разпознаваем начин, но може и с по-тихи и по-лични форми“.
С това изявление Триша Тътъл застава в защита на Вим Вендерс. Но дали тъкмо така не унижава режисьора със световна слава, който едва ли има нужда от адвокатстване?
За фестивала очевидно въпросът ще приключи с публикуването на текста на Тътъл. Но за медиите не е така, защото в повечето веднага се появиха статии с въпроса „Колко политика може да понесе един кинофестивал?“. И лавината най-вероятно ще стане още по-голяма. Дали ще има затрупани от нея, ще разберем след няколко дни. Засега е ясно, че мълчанието създава най-пронизителния шум.
