Начало Сцена Юлия Огнянова – учителка по свобода
Сцена

Юлия Огнянова – учителка по свобода

6279
Юлия Огнянова със свои ученици, фотография архив на Мария Гинева

На 22 февруари се навършват 100 години от рождението на незабравимата режисьорка, възпитала няколко поколения театрали

„Той се появи в съвременната българска литература неочаквано, като дива фиданка, непосадена и неполивана от никого. Като предизвикателство срещу вековните представи за писателско майсторство…“ Думите са на Юлия Огнянова за Йордан Радичков по повод постановката на неговата пиеса „Опит за летене“, 1982, в Никозия, Кипър (сп. „Култура“, 02/2023). Опитайте да опишете нея самата в две изречения и ако сте затруднени, просто заменете думата „литература“ с „театър“, а „писателско“ с „режисьорско“ и вероятно ще получите точно това, което търсите – Юлия Огнянова в две изречения, така, както тя самата описва Радичков.

Нямах нито честта, нито журналистическия шанс да я познавам лично, но много често в интервюта с театрали (предимно нейни ученици, но и колеги от нейното поколение) разговаряхме за тази изключителна жена. И сега, когато предстои честването на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова, си припомням разговора с актрисата Златина Тодева. До сетния си дъх тя беше признателна на режисьорката за това, че успява да я измъкне от тежък емоционален срив в може би най-трудния момент от нейния живот. Годината е 1991, Мама Злата (така театралите наричаха актрисата) остава вдовица след смъртта на актьора Никола Тодев, а скоро след това и без работа в любимия на двамата Пловдивски драматичен театър. Покрусена, но себеуважаваща се, тя не се бунтува срещу внезапното ѝ пенсиониране, не търси обяснения, а тихо понася тъгата си далеч от хорското любопитство в малката семейна вила в село Солища. Докато един ден на прага не се появява самата Юлия Огнянова.

Златина Тодева

Запазила съм автентичния разказ на Златина Тодева: „Не съм се кланяла на никого, на никого не съм се молила, даже когато съм била много зле. Няма и да го направя. Не го направих и когато на 29 март 1991 г. почина Коля, а накрая на сезона, на 20 юни, получих предупреждение, че ще бъда пенсионирана. Самата аз нямах абсолютно никакво намерение да остана в театъра. Щях тежко да го понеса… там, където сме били двамата… Не им се сърдя, дори не отидох да кажа, чакайте бе, хора, но… Така става понякога. Дотук беше, каквото беше – благодарих на Бога, че е било. Минаха три години и един ден в къщата ни в Солища, горе в планината, пристигна Юлия Огнянова. Дойде и ме покани за „Забравените от небето“ – големия спектакъл, който тя направи в Родопския драматичен театър в Смолян. Аз най-напред не исках, но тя каза: „Няма да мръдна оттук, ако не се съгласиш“. И наистина стоя три дни, не си отива, накрая дъщеря ми Гергана ме помоли: „Мамо, кажи „да“, защото жената не бива да виси тук и да те чака“. Съгласих се с условието, че ако ми тръгне – ще остана. Защото трябваше да уча родопски диалект. Не че не го разбирам, но умишлено не го говорех, за да не разваля правоговора си. Ударенията са по-други, много по-меко говорят… Но стъпих на сцената и явно, човек като помирише праха там – край. И започнах да работя отново“…

Не само че започва да работи отново, но след като я приобщава към „Забравените от небето“ по Екатерина Томова, Юлия Огнянова продължава да работи със Златина Тодева и в последвалия моноспектакъл „Забравени от небето“ (копродукция на Сдружение „Летен театрален университет“ и Театрална работилница „Сфумато“).

Програма към „Забравените от небето“, архив М. Гинева

По този повод Юлия Огнянова пише: „Моноспектакълът на Златина Тодева подготвя втора среща на театъра със столетниците от документалната повест на Екатерина Томова „Забравени от небето“. Взривният ѝ артистичен талант получи наградата Аскеер през 1995 г. за най-добра поддържаща женска роля за изпълнението на Гривня от едноименния спектакъл на Родопския драматичен театър. Зрителите се солидаризираха с тази оценка във финала на всяко представление. Сценарият на „Забравени от небето“ е изграден върху пет автентични съдби на хора от Родопския край. Петте откровения – пет покъртителни автопортрета – ще въведат зрителя в един уникален по мъдрост и изумителен по чистота душевен свят. Пет човешки същества – все още реално съществуващи, но и реално застрашени от изчезване в нашия прагматичен, антихуманен, „цивилизован“ век. Интересът към изкуството на този изчезващ човешки вид го превръща в своеобразен резерват на духовни добродетели. Съприкосновението с тези чудати създания, макар и само от сцената, притежава пречистващо въздействие“.

През 2000 г. моноспектакълът носи на Златина Тодева и номинация за Аскеер за най-добра водеща женска роля. „Забравени от небето“ е ярко събитие в културния ни живот на предела между стария и новия век. Екатерина Томова събира историите на неколцина родопски старци, които сякаш носят цялата човешка мъдрост. С Юлия Огнянова и Златина Тодева обаче тъгите и радостите им се превръщат в жива, автентична изповед за неизтляващия дух, въпреки немощта на изтляващото тяло. Очевидно режисьорският нюх е бил точен, а актьорският талант – готов да научи десетки страници на диалект с надеждата, че все още има у нас хора, които да се вслушат в онова:

Колко се е тегло тьоглило по ей сая пуста земя…
Колко са е корв льело…
На човек затова му е дадена душата!
Душата му е дадена за добро! За хубаво!
И да го извида нависоко и нашироко!

(Из „Забравени от небето“)

Юлия Огнянова е не само вдъхновител, тя е може би идеалният учител по изкуството на импровизацията. Учениците ѝ няма как да забравят „нейния метод“, чрез който ги приковава часове наред (много често в собствения си дом), увлечени в разговори за изкуство, но и за морала, за честта, за свободата, за импровизацията. Няма как да забравят как тяхната „втора майка“ успява да прави театър дори с две порцеланови фигурки, поставяйки ги в различни позиции. Веднъж в разговор с Мая Новоселска ми хрумна да проверя как тя, излязлата вече изпод крилото на своята учителка, ще демонстрира подобна игра. Подадох ѝ две батерийки и я помолих да направи с тях кратко представление. В същата секунда Мая ги взе и сякаш ги съживи. Постави ги на масата като изправени човечета на известно разстояние и започна да импровизира: „Има няколко варианта. Примерно едната батерийка отива към другата, но когато се приближава, втората ѝ обръща гръб и хуква да бяга (показва). Ето и нов вариант: Едната батерийка върви към другата, приближава се, качва се на главата ѝ и я събаря на земята. При третия вариант първата се приближава, втората се притеснява и се отмества, първата се отдалечава обратно, после втората приближава, а после се връща. И така до безкрайност, докато един ден тръгнат уж една към друга и… се разминат. Има и четвърти вариант: тръгват една към друга, срещат се,  целуват се и… продължават заедно напред. Изберете сами (смее се)“. Бях смаяна – това беше методът на Юлия Огнянова. След което Мая допълни: „Нейните уроци са безценни“.

Юлия Огнянова с ученици, архив М. Гинева

Днес, на 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова, учениците ѝ вероятно ще усетят сълзата в очите, но и топлината при спомена за тази невероятна личност, на която сп. „Култура“ посвети февруарския си брой. За Теди Москов тя е „педагогически гейзер“, за Велимир Велев е „извънземна, но същевременно така простичко устроена“, за Катя Петрова „тя има впечатляваща интелектуална мощ, лудост, чувство за хумор, които събрани в едно зареждат и вдъхновяват всички с желание за работа без компромиси“. А Нина Димитрова обобщава: „Юлия Огнянова е съвкупност от всичко градивно, което започва с НЕ – непримирима, непокорна, неочаквана, нестандартна, непоколебима, неподкупна. Тя е несравнима“…

„За да си свободен, трябва да си независим от три неща: слава, пари и власт“, обича да казва Юлия Огнянова. Явно тогава може да се роди и свободното изкуство, на което тя посвещава живота си.

Честване на 100 години от рождението на Юлия Огнянова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.

Свързани статии