Начало Галерия „Янко и неговата теория за относителността”
Галерия

„Янко и неговата теория за относителността”

Илиян Лалев
17.10.2014
2371

Неотдавна художникът Илиян Лалев показа социално ангажираната си инсталация в галерия Арт Алея в София. Предлагаме кратко интервю с него и словото на Аделина Попнеделева, с което беше открита изложбата.


Едноименният герой от видео- и фотоинсталацията „Янко и неговата теория за относителността” е представител на ромското малцинство. Той търпи редица трансформации в личен и професионален план в опитите си да се справи с тежката житейска ситуация. Когато оценява усилията си през годините на прехода, Янко чистосърдечно повтаря: „Всичко е относително”. Физическата прилика на Янко с Алберт Айнщайн и профанирането на „теорията за относителността” до вербален паразит е иронична алюзия с глобалните проблеми на квантовата физика и физиката на оцеляването, обяснява авторът Илиян Лалев.

Ето думите на художничката Аделина Попнеделева, с които беше открита изложбата.

 

Играе ли Господ на зарове?

 

Доц. д-р Аделина Попнеделева

Формалната идея е базирана на външната прилика на героя на Илиян Лалев – Янко, и Алберт Айнщайн. Янко – маргинал от гледна точка на социален статус, етническа принадлежност, образование, е съпоставен по външен белег с великия учен. Емоционално зрителят се забавлява от подобна шега на природата.

Ако това изчерпваше идеята, инсталацията би рискувала да се превърне във визуален виц, в дигитална карикатура. И тъй като карикатурата е игра с магическата сила на образа, ако образът на Янко се възприеме като карикатура на Айнщайн, инсталацията ще се разчете като профанация на магическата сила на образа на гениалния физик. За мен това забавно съвпадение надхвърля карикатурната си страна и има измерение на портрет, защото дава възможност за много различни интерпретации.

lalev1

Ще започна с познавателната страна на инсталацията, доколкото това е заложено дори в наименованието й.

Теорията в науката се гради на базата на първоначални аксиоми. В началото на ХХ век спорът за основните принципи в математиката е много актуален. През 1926 г. математикът Давид Хилберт мисли, че е решил проблема. Но през 1931 г. друг математик – Курт Фридрих Гьодел, взема няколко от Хилбертовите основни аксиоми и показва, че с тях може да се докаже едно нещо, както и неговата пълна противоположност, т.е. основните аксиоми съдържат нещо ирационално, което не може да бъде преодоляно. Днес в математиката се казва, че допускаме нещо и ако то е вярно, приемаме следствията. Аксиомите, първоначалата, трябва да бъдат разбирани като допускания и физиката проецира всичко, което се случва, на фона на някаква вероятност. Следователно при различни начални условия ще получим различни резултати. Или по Айнщайн – всичко зависи от координатната система. От гледна точка на изкуството с този постулат попадаме в постмодерната ситуация, която е завладяна от силата на интерпретацията.

Светът на елементарните частици е светът на съвременната физика. Това е странен свят, в който причинно-следственият начин на мислене, който е линеен и еднопосочен, не действа. Времето тече в две посоки, появяват се паралелни вселени, черни дупки, събития, в които следствието предхожда причината. Същината на спора между Бор и Айнщайн е дали наистина светът се управлява от неопределеността, или ние просто не познаваме някои свойства на микрочастиците, които, ако успеем да измерим, ще можем да предвидим поведението им във всяка конкретна ситуация. Айнщайн настоява за принципа на каузалността, на детерминизма на класическата физика, ефектно изказан с думите: „Бог не играе на зарове”. Бор отговоря: „Не казвай на Бог какво да прави.” И настоява за принципа на неопределеност на квантовите явления, както и за неотстранимостта на ефекта от наблюдението.

Дали това са валидни и за макросвета явления? Айнщайн и Янко – една персона в две паралелни вселени. И отново проблемът външно/вътрешно, колко лъжовен е външният свят и въпросът доколко и за какво сетивното е критерий. А сетивното е неизменна част от произведението на изкуството, определящо естетическата му страна!

Двете паралелни вселени са представени с фотографии, проследяващи фрагменти от живота на Айнщайн и Янко. Неизкушеният от научни познания зрител, който със сигурност е чувал за Айнщайн, ще се сблъска с визуалната красота на неговите уравнения, с абстрактния език на математическите символи, способни да обяснят Вселената. Във „вселената Айнщайн” е включена и компютърна анимация, която визуализира теорията на относителността.

И в контраст с документалните фотографии – сцени от всекидневния живот на един беден човек, живеещ в Европа в XXI век, и видеоразказ, в който Янко говори за своя живот, чийто смисъл е сведен единствено до оцеляване. Венецът на този живот е осъществената сватба на следващото поколение.

В нашия макросвят допускам, че всеки човек е усещал промените, които стават с него, когато някой го наблюдава. Увереността, която чувства от добронамерените към него хора, колебанието, когато усеща недоброжелателност, и отчаянието, което го обхваща от безразличието. Свят, който довежда до свръхмодерност на паралелни вселени и в изкуството, подобен на микросвета на елементарните частици.

Социалното послание, което Илиян Лалев постига чрез  толкова драстично противопоставяне, не може да обясни как и защо е възможно при толкова големи научни и технологични постижения да съществуват толкова различни вселени.

Дали е свързано с безразличието на управляващите, или Господ е хвърлял зарове?

 

Илиян Лалев е роден през 1962 г. в Нова Загора. През 1987 г. завършва Национална художествена академия, специалност „Живопис” в класа на проф. Найден Петков. Участвал е в изложби в Белград, Мадрид, Виена, Токио, Амстердам, Базел, Пловдив, Варна, София и пр.  Сред по-значимите му самостоятелни изложби са „Нарисувани наблюдения”, „Пропусната възможност”, „Процепи”, инсталациите „Следдипломна преквалификация”, „Очакваме включване”, „При затворени врати” и др. Негови работи са притежание на Музея за съвременно изкуство в Белград, Института за съвременно изкуство към Академията за изобразително изкуство във Виена, частни колекции в страната и чужбина. Треньор по бокс, преподавател по живопис във Великотърновския университет.

Илиян Лалев
17.10.2014

Свързани статии

Още от автора